ЦИФРОВИЗАЦИЯ НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО И БОЛНИЦИ НА БЪДЕЩЕТО

Етикети

digitization, болница, здравеопазване, нови технологии, healthcare, hospital, new technologies, цифровизация

Попаднах на един твърде интересен материал, който поражда много размисли, в т.ч. и за родното ни здравеопазване. Съвсем накратко ще го представя.

Днес за никого не е тайна, че благодарение на новите технологии възможностите за общуване между хората, дори отдалечени един от друг на хиляди километри, все по-широкото навлизане на т.нар. цифрови технологии в ежедневието на човека, както и редица други фактори, водят до глобална трансформация на живота и социалните реалии. Никой не се учудва на такива чудеса на съвременните технологии, като „умен“ дом, интерактивен помощник или пазаруване по интернет. Цифровизацията е навлязла във всички сфери на обществото – „икономика, строителство, производство, транспорт, медицина“ и др. От най-простите мобилни здравни приложения от близкото минало, които и днес се използват, от типа на крачкомера или калкулатора на калориите, сме стигнали до мобилни устройства, които са в състояние да диагностицират нашето състояние, както и до електронно записване за лекар. Благодарение на развитието на телемедицината днес много родители на деца с увреждания могат да направят здравни консултации с медицински експерти от Бостън, Чикаго или което и да е друго място в света без да напускат дома си. Неминуемо бурното навлизане на продуктите на новите технологии поставят своя отпечатък и върху здравните центрове – те все повече се превръщат в по-ориентирани към пациентите си. И това е само една от тенденциите.

Персонализацията

С все по-голямото навлизане на новите разработки все повече нараства и потребността от индивидуален подход, от прилагане например на наративна медицина, при всеки пациент. Теглото и пола, възрастта, професията и социалните позиции, вредните навици и влиянието на обкръжаващата среда (природна и социална), както и преживяването на тези фактори, не на последно място и заболяването – всички тези фактори, а и не само те, правят всеки пациент уникален. Програмата за лечение и профилактика трябва да бъде изградена и прилагана индивидуално. Все по-често в този процес важно място се отделя на съвременните генетични изследвания, на „създаването на индивидуален генетичен паспорт“.

Защо на персонализацията (в т.ч. и на възхода на наративната медицина в САЩ) се отделя толкова голямо внимание? Според анализ на компанията Healthcare Finance, за „една година световната здравеопазна индустрия губи над 2,5 млрд долара за лечение, което е неефективно“. Това е причината в США през 2015 г. да създадат и внедрят програма за генетично изследване на хора от „рисковите групи с цел последващ мониторинг на тяхното състояние. Заделената сума е доста солидна – около 215 млн. долара. Китай ще изразходва за персонализирана медицина до 2030 г. над 3 млрд. долара. В Русия пероснализираният подход също набира сила.

Цифрови чек-ъп-и

Зад това наименование се крие апаратура за пълноценна диагностика на здравното състояние на целия организъм в съкратени срокове – за 1-2 дни (от английски check-up – проверка). Известно е, че правилно поставената диагноза е половината от успеха в процеса на оздравяване. „Статистиката на лекарските грешки на равнище първоначална диагностика засега остава на високо равнище: до 40% от обърналите се по местоживеене хора се лекуват не от тяхното конкретно заболяване“.

Скрининг на състоянието на здравето заслужава да се провежда дори и в случаите, когато човек няма никакви оплаквания. Това е превантивна мярка, която може да позволи на лекарите да предвидят или да диагностицират дадено заболяване в много ранна фаза. „Опасните заболявания могат с години да не се проявят“. Пример в това отношение (ако информацията е вярна) е починалият 21 годишен младеж от корона вирус, при който, след аутопсията на тялото му, се оказа, че е имал левкемия, която все още не се била проявила.

Лекар и пациент – работа в екип върху лечението

Това също е един от основните трендове, който се забелязва ясно в медицината на бъдещето. Днес в интернет съществуват огромно количество медицински сайтове и пациентски форуми, които помагат да се научи повече за едно или друго заболяване. Все повече хора отиват на лекар, „въоражени“ с някакви знания и те трудно могат да бъдат изплашени или респектирани с непознати и сложни термини. Това разбира се, има и тъмна страна, особено, когато пациентът влезе в ролята на „Д-р Гугъл“ и предявява претенции, без да знае или да осъзнава какво всъщност иска.

„На езика на маркетинга медицината също е продукт и купувачът сега е много образован и взискателен“. Но според мен не опазаряването на медицината е единствения фактор, който породи необходимостта от сътрудничеството между лекар и пациент. Изследвания на Орегонския университет например, са показали, че прякото участие на пациента в лечението и общуването с лекаря, водят до по-доброто разбиране на причините и механизмите на пораждане и съществуване на болестта, а това намалява величината на разходите за лечение с 8% до 21% и повишава ефективността на лечението.

Това е причина в редица водещи световни клиники да бъде въведен принципа „включвай и информирай“, както и да се въвеждат принципите и методите на наративната медицина. Например в Южна Корея в цифровата болница, са инсталирани „умни“ кревати, снабдени със специални екрани. На тях се показва цялата актуална информация за „състоянието на болния, показват се резултатите от изследванията и анализите“, а пациентите обсъждат с лекарите протичането на лечението си.

Комфортна и човешка среда в болниците за пациентите

Отдаван е известно, че върху състоянието на болните влияе не само качеството на здравните грижи, но и дизайнът на медицинските центрове, на болничните стаи и въобще създадените условия болния максимално в малка степен да чувства, че се намира извън дома си, извън обичайната за него среда. За това например, съм писал още през 2016 г. Съвременните болници вече се строят с идеята да бъдат максимално удобни за хората, които пребивават в тях – медицински персонал и пациенти. „Много световни медицински центрове повече приличат на петзвездни хотели, отколкото на болници“. Ако влезете в частните болници у нас ще видите същото отношение. Целта е всичко – от цвета на стените в стаята, красивия изглед от прозореца, до IT-навигацията в болничния комплекс – да кара пациентите да загубят усещането си, че са в болница. В комфортната среда за пациентите влизат и такива елементи, като цифрови медицински карти, IT-управление на персонала и време за прием на болните, за да се избегнат опашките и др.

Липсват обаче, изследвания (или поне на мен не са ми известни) за това какво печелим и какво губим от цифровизацията на здравеопазването и здравните центрове.

Източници: Комарова, Н. (2020) Больница будущего: как происходит цифровизация здравоохранения. В Медвестник. https://medvestnik.ru/content/medarticles/Bolnica-budushego-kak-proishodit-cifrovizaciya-zdravoohraneniya.html?utm_source=%D0%98%D1%82%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D1%8F+%D0%B1%D0%B0%D0%B7%D0%B0_%D0%9C%D0%92&utm_campaign=349b6b772d-Shkola_Clin_Mesyac_2020_03_31_08_15&utm_medium=email&utm_term=0_e42625fddb-349b6b772d-38738427

Ивков, Б. (2016) Влияние на вътрешния дизайн на болниците върху лечението на човека. https://bojidarivkov.wordpress.com/2016/07/22/%D0%B2%D0%BB%D0%B8%D1%8F%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%B2%D1%8A%D1%82%D1%80%D0%B5%D1%88%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D0%B4%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%B9%D0%BD-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%BE%D0%BB%D0%BD%D0%B8%D1%86/

доц. дсн Божидар Ивков

ПАНДЕМИЯ, ПУБЛИЧНИ ПОЛИТИКИ И ПСИХИЧНО ЗДРАВЕ

Етикети

государственная политика, пандемия, психическое здоровье, психично здраве, публични политики, mental health, pandemia, pandemic, polityka publiczna, public policies, zdrowie psychiczne

Сегашните крути мерки, предприети от ГЕРБ ми изглеждат като сериозен опит да се реанимира бързо и ефективно един покойник – българската държавност, която систематично бе убивана в продължение на 30 години. Това, което се събужда обаче, ми прилича повече на Франкенщайн, отколкото на демократична държава. Силно се опасявам, че проф. С. Бакди може да се окаже прав, когато твърди в интервю, разпространено в социалните мрежи, „… че тези мерки са саморазрушителни… и ако обществото ги акцептира и изпълни, това е равно на колективно самоубийство” [Интервю].

ПАНДЕМИЯ-ПОЛИТИКИ-ПСИХИЧНО ЗДРАВЕ

доц. дсн Божидар Ивков

ЗА МАСКИТЕ И ХОРАТА. ХАОТИЧНИ МИСЛИ ПО ВРЕМЕ НА ПАНДЕМИЯ

Етикети

distance, дистанция, маска, пандемия, mask, рационалност, риск, pandemic, rationality, risk

На 24.03.2020 г. руският философ, антрополог и социолог проф. Виталий Лехциер написа следното на стената си във Фейсбук (преводът е направен с негово разрешение и съгласие).

„Бих искал да фиксирам един факт, осмислянето на който засега не знам къде ще ни отведе. Става дума за човекът с маска. Струва ми се, че случващото се пише нова страница в антропология на маската. От древните маски на божествата, използвани в магическите ритуали, впоследствие превърнали се в театрални маски, та до маските като наказание (човекът с желязната маска), като средство за безопасност (инкогнито) и символ на властта, виждаме еволюцията на смислите на маските. Съвсем наскоро, след изявите на Pussy Riot, ако не греша, забраниха да се излиза на митинги с балаклави (Балаклава (англ. balaclava) е плетена шапка, напълно закриващата главата с процепи за очите, носа и устата – б.м.-Б.И.), скриващи лицето. Балаклавите, маските, шоу-маските, защитните шлемове останаха привилегия на силоваците, безнаказано и анонимно громящи гражданското общество. Но обикновените хора също могат да носят маски, но без политически мотиви – поради медицински причини или по време на карнавали. И до ден днешен медицинската маска са я носили и я носят заради себе си – от съображения за лична безопасност. В тази логика маската е сепарация, индивидуализация, тя е насочена срещу другия, против общността. Сега все повече говорят за това, че маската трябва да се носи заради другия, заради общността, доколкото маската е грижа за това да не се зарази друг човек. Грижата е етична категория, но все пак в полиса придобиваща политически смисъл. Не случайно при разговор  за носенето на маски се появяват препратки към гражданската отговорност. Казано накратко „човекът с маска“ днес също претърпява метаморфози, както и всичко наоколо“.

Заслужават внимание още два коментара:

„Arthur Kostomarov: Според мен тук се разкриват два смисъла. От една страна маската позволява да се скрие този, който извършва акт на насилие, който принуждава да отговаряш на изискванията на Закона. От друга страна, когато ние си слагаме маска, за да не се заразим, то тук възниква друго значение на маската: дистанция. Не съм уверен, че дистанцията – това винаги е против общността. Слагам си маската и се дистанцирам, за да защитя другия и в този смисъл човекът с маска се оказва на страната на общността“.

„В. Л.: (…) Може да се дистанцираш заради себе си – това е стара парадигма, а може и заради другия – това е нова парадигма“.

***

Професор Лехциер е прав, като казва, че сме изправени пред един факт – човекът с маска, осмислянето на който не е ясно къде ще ни отведе. Струва ми се, че осмислянето на този факт изисква и осмислянето поне на новите политически, социално-психологически и метафорични измерения, които получава човекът без маска. Защото човекът с маска придобива своя смисъл само в и чрез своя антипод – човекът без маска. И обратното.

Днес, в контекста на живот под карантина, на социална изолация, човекът без маска сякаш застава пред нас като заплаха за общността, своеобразен биологичен камикадзе, а маската придобива социално-психологическите атрибути на сигурност, безопасност за общността. Липсата на маска е нов символ на заплаха за и на безотговорност към общността. А дали този символ е нов?

Маската, в условия на извънредно положение, наложено и с полиция, а вероятно и с помощта на армията, придобива или може да придобие измерения със страшна символика, т.е. на разправа с инакомислещите, скрита под маската на грижа за общността. Инакомислещият е мравката, която заплашва мравуняка и може да бъде унищожена, за да оцелее популацията, мравуняка. Но при мравките това е инстинкт, при хората – политическа и физическа разправа с опонентите.

Непрекъснатото натякване по медиите да останем в домовете си, за да не заразяваме другите, поне според мен за България, може да се разглежда и като твърде закъснял опит да се реанимира почти отсъстващата социетална рационалност, както и интегритета межди индивидуална и социална рационалност. Постигането на баланс между старата и новата парадигма, както казва В. Лехциер в коментара си, преосмислянето на дистанцията като социален феномен, са пряко свързани с тези два основни вида рационалност, от която (и не само) зависят способността и силата на хората и обществата да се справят със съвременните рискове.

Човекът с маска v/s човекът без маска! Дистанция v/s близост! Рационалност v/s ирационалност. Демокрация v/s диктатура. Какво показва и какво прикрива маската – в пряк и преносен смисъл? Това предстои да видим и да разберем.

доц. дсн Божидар Ивков

РАЗМИСЛИ ЗА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО И МЕДИЦИНАТА. ЦИТАТИ ОТ ХУДОЖЕСТВЕНАТА ЛИТЕРАТУРА

Етикети

costs, здравеопазване, healthcare, разходи

По-долу публикувам текст, който съм поставил на стената си във ФБ точно преди 3 години – 5.02.2017 г. Актуалността му е непреходна, поне докато парите са фактор номер едно в здравеопазването и медицината. И затова реших не да го споделям, а да го публикувам в блога си.

***

По повод на анализа на д-р И. Семерджиев за това, което е заварил в МЗ и за промяната на посоката на реформите в здравеопазването. За разлика от еуфорията, обхванала някои хора, аз ще си позволя дебело да подчертая още веднъж своя скептицизъм, като за пореден път напомня „некои съображения“ на западняци, защото ние само такива чуваме и разбираме (някои му казват на това чуждопоклонничество). Та ето мислите, които искам да ви напомня:

„… нямам нищо против здравеопазване, съобразено с разумни разходи. Против съм обаче разходите да са това, което определя развитието на здравеопазването“.

П. Клемънт. Процедурата

***

„Пациентите, не лекарите и сестрите, са животът на болницата. Благодарение на тях съществуваме“.

П. Клемънт. Процедурата

***

„ … бе решил да смени специалността си, за да избегне онова, което виждаше като приближаване на четирите конника на медицинския Апокалипсис: здравните застрахователни дружества, контролираната медицинска грижа, невежото правителство и, както изглежда, безчувственото общество“

Р. Кук. Интервенция.

***

Нашите политици не бива да прилагат пазарните принципи в областта на здравеопазването, което трябва да остане встрани от колебанията на пазарната конюнктура. Д-р Джером П. Касирър, сп. „Медицина на Ню Ингланд“, бр. 333, 1995, стр. 50.

По Р. Кук. Заплаха.

***

„Преди години ръководителите на болници се наричаха администратори и обикновено имаха медицинско образование. Но това беше по времето, когато основен приоритет на болниците беше здравето на техните пациенти. А днес всичко се гради според правилата на бизнеса и печалбата, затова не е чудно, че администраторите са се превърнали в президенти… „

Р. Кук. Заплаха.

***

Та който може да мисли, да го направи. Който не може – да продължи да развява идеологеми. Защото аз знам, че „Няма милосърдие. Няма правосъдие. Когато парите говорят – смъртта слуша“. (Р. Кук. Криза, корица). И това е така, защото „Печалбата е на първо място, пациентите отсъстват от списъка на приоритетите“. (Лъдлъм Горещата конспирация). Е, прекрасна и спокойна неделя. И най-важното, не боледувайте. Защото, както посочва другаря Дж. Стиглиц, като се позовава на едно изследване, 26% от семействата в САЩ фалират при поява на сериозна болест.

доц. дсн Божидар Ивков

СЕКС, ИНВАЛИДНОСТ И РЕВМАТОИДНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ

Етикети

disability, инвалидност, ревматоидни заболявания, секс, rheumatoid diseases, sex

Предлаганата тук малка книга представлява сборник с материали, посветени на една твърде чувствителна, предизвикваща често срам и трудна за дебатиране тема. Темата за секса и сексуалността на човека с инвалидност и/или с ревматоидно заболяване.

Това са въпроси и проблеми, с които всеки един от нас се сблъсква ежедневно, независимо дали е здрав човек, човек с ревматоидно заболяване или човек с инвалидност.

Сборникът е съставен от материали, които са били публикувани в един или друг момент в блога ми. Сега те са събрани на едно място за по-голямо удобство на интересуващите се от темата.

доц. дсн Божидар Ивков

СЕКС И РЕВМАТОИДНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ

КАК ПСИХОЛОЗИ И ПСИХИАТРИ ИНТЕРПРЕТИРАТ РЕЗУЛТАТИ ОТ ИЗСЛЕДВАНИЯТА

Етикети

clinical trials, интерпретация на резултатите, клинични изпитания, interpretation of results

Повече от половината от повторно анализираните от американски изследователи абстракти на резултатите от клинични изследвания, публикувани в най-големите списания в областта на психологията и психиатрията, съдържат преувеличена информация за успеха на дадено лечение. Това може да се прочете на страниците на „BMJ Evidence Based Medicine“.

Независимо, че учените за длъжни скрупульозно да описват резултатите от изследванията, някои от тях се поддават на „съблазънта“ да интерпретират преувеличено получените резултати, за да направят по-атрактивна за читателите своята публикация.

„Хората, които пишат за клиничните изпитания знаят, че имат ограничено време и пространство за привличане на вниманието на читателите. И тъй като с по-голямо желание се публикуват позитивни резултати от изследвания, много от тях се решават на съмнителната практика на разкрасяване на резултатите, с цел да направят своята работа по-атрактивна“ – коментират авторите на изследването.

На основата на анализа на 116 публикации, публикувани през периода 2012-2017 г. в шест от най-големите научни списания в областта на психологията и психиатрията, изследователите от Университета в щата Оклахома (САЩ) установили, че повече от половината (56%) от анализираните работи са съдържали преувеличени резултати от изследванията. Специалистите са взели под внимание само тези клинични изследвания, които се отнасяли към ефективността на фармакологичното и бихевиоралното лечение, съдържащи резултати под границата на статистическата значимост.

Опитите да се „захаросат“ резултатите от изследванията се появявали в заглавията, във фрагменти, отнасящи се до резултатите и в заключенията, публикувани в частта, наречена абстракт (резюме), т.е. в обобщението на цялото изследване, което най-често се чете и взема предвид от практикуващите лекари.

Нещо, което е интересно, „усукването“ на резултатите по-рядко се срещало при автори, чийто работи са били частично спонсорирани от частни предприемачи.

„Изследователите са морално задължени честно и прозрачно да представят резултатите от изследванията. Поместването на преувеличена информация в резюметата може да заблуди лекарите, които се опитват да направят изводи за ефективността на лечението. Същевременно мнозинството лекари четат почти изключително абстрактите на статиите – подчертават учените.

Подробности за изследването могат да се прочетат на: https://ebm.bmj.com/content/early/2019/07/04/bmjebm-2019-111176.

***

Струва ми се, че подобна практика е изключително опасна, защото въвежда в практиката или неефективни методи за лечение, или – което е още по-опасно – вредни за пациентите начини на лекуване.

Разбира се съществуват множество „черни“ практики в процеса на клиничните изпитвания, за които няма да пиша, защото най-малкото нямам реални доказателства. Мога да кажа със сигурност, че всяко заиграване с информацията (и не само) от клинични изпитания на определени лекарства, независимо в каква степен и по какъв начин, в крайна сметка рефлектира върху болния и страдащ човек и то винаги в негативна посока. На този терен отдавна воюват парите и морала. Кой печели? Преценете сами за себе си.

Източник: PAP/RZ (2019) Psycholodzy i psychiatrzy często nadinterpretują i wyolbrzymiają wyniki badań. W: Rynek Zdrowia z 07 sierpnia 2019. http://www.rynekzdrowia.pl/badania-i-rozwoj/psycholodzy-i-psychiatrzy-czesto-nadinterpretuja-i-wyolbrzymiaja-wyniki-badan,197110,11.html

доц. дсн Божидар Ивков

ИЗСЛЕДВАНЕ НА STADA: „БЪДЕЩЕТО НА ТВОЕТО ЗДРАВЕ‘2019“ ПОВЕЧЕ ОТ ПОЛОВИНАТА ЕВРОПЕЙЦИ СЕ СТРАХУВАТ ОТ ОСТАРЯВАНЕТО

Етикети

здраве, остаряване, fear of the future, health, страх от бъдещето; starzenie się, strach przed przyszłością; aging, zdrowie

Повече от половината респонденти (55%, а при поляците този относителен дял е над две-трети (67%) се страхуват да остаряват. Това показват резултатите от най-новото изследване на фирма STADA „Бъдещето на твоето здраве 2019“ („The Future of Your Health 2019“). Оказва се, че онова, което най-много безпокои хората за процеса на остаряване, е настъпването на мига, когато неминуемо възрастният човек губи своята самостоятелност и в една или друга степен става зависим от други хора.

Прогнозите, свързани със застаряването на населението, сочат, че до 2050 г. всеки пети човек на Земята ще бъде на 60 и повече години. Оказва се, че за мнозинството поляци старостта се свърза със страх. За мислещите българи предполагам, че ситуацията е абсолютно идентична, дори може би и по-лоша.

Страховете на хората, разбираемо, са свързани с потенциално съществуващата опасност от загуба на паметта, появата на различни недъзи, на деменция и преди всичко от опасността от възникването на зависимост от помощта на друг човек при извършването на най-простите ежедневни дейности. Това показват данните от най-новото изследване на фирма STADA, представени в доклада „Бъдещето на твоето здраве 2019“ („The Future of Your Health 2019“). 67% от поляците се страхуват да остаряват. По този показател те заемат първо място сред всички изследвани страни.

Въпреки този силен страх от остаряването, който би трябвало да мотивира хората към действие, само 40% от респондентите правят превантивни изследвания, т.е. скрининг тестове, като например: изследване на гърдите, гастроскопия, или изследване на простатната жлеза. Данните от изследването показват, че основно жените на 50 и повече години системно се грижат за себе си и вярват във важността на скрининговите изследвания. Мъжете и младите хора правят подобни изследвания, едва когато не се чувстват добре (36% от респондентите).

Интересен резултат е получен по друг показател. Оказва се, че всеки втори поляк ревнува по отношение на чуждата фигурата, на здравето на другите или на начина, по който изглеждат на плажа. Според данните от изследването излиза, че поляците не са много сигурни в себе си и са пълни с комплекси. Интересно, какви резултати биха се получили за българите? Засега обаче поляците държат първенството по отношение на ревността към другите жители на континента. Цели 66% признават открито, че биха искали да изглеждат по-добре от техните познати. Особено ревниви са жените и младите хора.

Напредващото застаряване на обществата, както и развитието на цивилизацията и технологиите оказват натиск върху здравеопазните системи по отношение на въвеждане на иновативни решения, модерно оборудване и ефективни методи за лечение. Това обаче, оскъпява здравеопазването и поражда сериозни неравенства в здравето, а и не само.

Отворено ли е полското общество за промени? Оказва се, че да. От изследването излиза, че поляците са готови за новите медицински технологии. Повече от половината от тях (57%) са склонни да се подложат на хирургична операция с използване на робот, което поставя поляците сред челните европейски страни, пациентите в които с готовност приемат подобно оборудване.

Над 58% от респондентите могат да се консултират с личните си лекари по интернет, a 48% от поляците заявяват, че са съгласни да им бъде имплантиран подкожно специален биосензор, който трайно проследява здравето на човека. Без да се впускам в подробности ще отбележа, че тази процедура буди доста етични (и  не само) притеснения.

Възниква въпроса дали зад тази отвореност на поляците към технологичните новости стои знание? Сред респондентите от всички изследвани страни това е факт. Поляците са най-отворени (88%) към провеждането на генетични тестове, ако те са препоръчани от лекар. Но едва 23% от анкетираните са в състояние да определят, какво могат да разкрият подобни тестове. Оказва се, че знанието за генеричните лекарства, е също слаба. Само 25% от респондентите знаят, какво най-общо означава този термин.

Оказва се, че почти половината от анкетираните поляци (46%) гледат с оптимизъм на бъдещето на здравеопазването. Това е така, защото министърът на здравето в Полша е лекар, а  не икономист-бюджетар. Този резултат отрежда място на полското общество като едно от най-песимистичните в Европа, а най-голям оптимизъм цари в Испания (62%).

Така или иначе, оказва се, че поляците трябва още доста да се постараят, за да овладеят страха от остаряването и опасенията за бъдещето – смята Кшищов Стец, генерален мениджър за STADA-Полша.

Докладът „The Future of Your Health” 2019 е изработен на основата на изследване на мнението на 18 000 респонденти на възраст от 18 до 99 години, в девет европейски страни: Белгия, Великобритания, Германия, Испания, Италия, Полша, Русия, Сърбия, Франция. Изследшането е реализирано от института за пазарни изследвания „Kantar Health“, за „STADA Arzneimittel AG“.

По-долу публикувам оригиналния доклад от изследването, който е на английски език.

Източник: pwx/RZ (2019) Badanie ankietowe: boimy się zestarzeć i pesymistycznie patrzymy na przyszłość ochrony zdrowia. W: Rynek zdrowia z 15 lipca 2019. http://www.rynekzdrowia.pl/po-godzinach/badanie-ankietowe-boimy-sie-zestarzec-i-pesymistycznie-patrzymy-na-przyszlosc-ochrony-zdrowia,196445,10.html

доц. дсн Божидар Ивков

STADA_Group_Health_Report_2019

ПРЕХОДЪТ И ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ЕЗИЦИ

Етикети

инвалидност, политика, политически дискурс

„Всички исторически преломни епохи или времена, всички радикални и мащабни обществени катаклизми, преобръщащи тотално пластовете на публичния и частния живот на хората, се съпровождат от колосални изменения в сферата на политическите езици, които реално присъстват в, или влияят върху социалните условия, нрави и порядки. Това се дължи на обстоятелството, че езиците (в т.ч. особено политическите) са не само важни канали и средства за описание и тълкувание, а и изключително значими оръдия и форми за конструиране, контролиране и санкциониране на реалностите или на нравите. В този ракурс те не само препредават – изобразявайки и интерпретирайки – определени социални казуси, факти и отношения, в които са вградени, или чрез които се излъчват известни властови послания, но същевременно са и способни (и то по особени начини) да обуславят, генерират, репродуцират и мултиплицират специфични властови ресурси. Нещо повече, те самите влизат нерядко в ролята на твърде мощни властови механизми. Затова и съперничествата между различни – моментно или исторически дълго противостоящи си – езици се оказват и директни, или превърнати форми на видими, или незрими властови стълкновения и баталии за опазване и възпроизводство, или – обратно – за изменение, превземане и употреба на властови статуси в конкретно взета ситуация. Ангажирайки се с описанията и тълкуванията на властовите ребуси, политическите или политизираните езици в обществото си присвояват, или се задължават с властови роли. А властта на езиците и езиците на властта започват все появно да се конфронтират. Техните „дуели“ стават по-чести и забележими особено в преходни времена, общества“.

проф.дсн Максим Мизов

Предлагам Ви един много интересен сборник, в който са събрани докладите от наскоро приключила конференция. Имах честта да участвам в нея с доклад на тема: „ПРЕХОДЪТ В БЪЛГАРИЯ И ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ДИСКУРСИ В СФЕРАТА НА ИНВАЛИДНОСТТА. ИЛИ ЗА ДЕЛЮЗИВНАТА ПОДМЯНА НА ПОНЯТИЯТА И СЪЩНОСТТА НА СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА“.

„В сферата на инвалидността политическият дискурс се изявява и материализира най-напред в езика на законите и поднормативните документи, които се приемат, а и на основата на които започва и се осъществява трайно регулацията на определени обществени отношения. По своята същност дискурсът в областта на инвалидността е преди всичко социално-политически, т.е. отразява разбиранията, дебатите, ценностите и др. на социалната политика в тази област“.

доц.дсн Божидар Ивков

Cover 4+0

Политически хоризонти_3_2019_full

 

ЕЗИКОВАТА НЕДОСТАТЪЧНОСТ НА БЪЛГАРСКИЯ ЗАКОНОТВОРЕЦ ИЛИ ЗА НЕДОПУСТИМОТО НЕГЛИЖИРАНЕ НА ЕЗИКА ПРИ СЪЗДАВАНЕ НА ПРАВНИ НОРМИ И ДЕФИНИЦИИ

Етикети

Ddefinitions, дефиниции, езикова недостатъчност;, закон за хората с увреждания, Impairment law, Language deficiency, хора с увреждания, People with Impairments

Наложи ми се да направя справка в новоприетия Закон за хората с увреждания и по-специално за дефинициите на основните понятия, които са „овластени“ в него. Това, което намерих не е никак удовлетворително и в една или друга степен показва, ако не друго, значителни дефицити в познанието на инвалидността и свързаните с нея проблеми.

След като имаме „Закон за хората с увреждания“, то това означава, че в закона трябва да се дефинират понятията „увреждане“ и „хора с увреждания“. Освен това, тъй като в чл. 1 е дефиниран предмета на Закона, а именно: „Чл. 1. Законът урежда обществените отношения, свързани с упражняване на правата на хората с увреждания (к.м.-Б.И.) в Република България“, то е необходимо да има дефиниции на терминологията „права на хората с увреждания“ и „упражняване на правата“. Липсата на подобни дефиниции може да доведе и е довела до изписването на откровени глупости в дефинирането на понятията. Дори и при най-повърхностен прочит, веднага се набиват на очи следните проблеми.

Липсва дефиниция на понятието „увреждане“, а поне то не е проблемно. Терминът е медицински и е добре формулиран отдавна. „Увреждане“ (Impairment), според дефиницията на СЗО означава: „всяка загуба или анормалност на психичната, физиологичната и анатомичната структура или функция“.

1. Ако се възприеме тази дефиниция, то дефинирането на понятието „хора с увреждания“ трябва да има друга езикова структура, смисъл и съдържание, а не това, което виждаме в закона.

2. В контекста на дефинирането на понятието „увреждане“ понятието „хора с увреждания би трябвало да звучи например така: „хора с увреждания са лица с всяка загуба или анормалност на психичната, физиологичната и анатомичната структура или функция“.

3. Вместо това в закона присъства следната дефиниция: „Хора с увреждания“ са лица с физическа, психическа, интелектуална и сетивна недостатъчност, която при взаимодействие с обкръжаващата ги среда би могла да възпрепятства тяхното пълноценно и ефективно участие в обществения живот“.

4. Опитът да се „социализира“ едно медицинско понятие е довел поне до два проблема: (1) не е ясно какво означава понятието „недостатъчност“? Недостатъчност за какво или спрямо какво? Това никъде не е изяснено; (2) в дефиницията се твърди, че тази недостатъчност взаимодейства с обкръжаващата среда – „недостатъчност, която при взаимодействие с обкръжаващата ги среда“. Това е смислов, съдържателен и в крайна сметка правен абсурд. Със средата взаимодейства човекът, а дали той има някакви загуби или „анормалност на психичната, физиологичната и анатомичната структура или функция“ и как това наличие се отразява на неговите взаимодействия със социалната и физическата среда, е друг въпрос.

5. Освен това начинът на изброяване на видовете недостатъчност – „лица с физическа, психическа, интелектуална и сетивна недостатъчност“ – показва поредната доза езикови, когнитивни и свързани със знанието в сферата на инвалидността дефицити. Защото съюзът „и“ обозначава наличието на всички видове недостатъчност. А това в действителност не е вярно. Проблемът се решава „елементарно“, ако разбира се човекът или хората, които са писали това определение, са били наясно с проблематиката – достатъчно е да се изпише „и/или“, което вече предполага наличието на един вид недостатъчност или на някаква комбинация от тези видове.

Ако приемем за момент, че дефиницията на понятието „хора с увреждания“ е адекватна и задоволителна, то какво налага въвеждането на още една дефиниция? Дефинирано е понятието „Хора с трайни увреждания“. Те се определят като „лица с трайна физическа, психическа, интелектуална и сетивна недостатъчност, която при взаимодействие с обкръжаващата ги среда би могла да възпрепятства тяхното пълноценно и ефективно участие в обществения живот, и на които медицинската експертиза е установила вид и степен на увреждане 50 и над 50 на сто“.

Всъщност тази дефиниция е по-адекватна и регламентира кой може да получи статута „лице с трайно увреждане“ или да попадне в социалната категория „хора с трайни увреждания“. Това е човек, на който „медицинската експертиза е установила вид и степен на увреждане 50 и над 50 на сто“. Ерго, тук има препратка към и обвързване с понятието „увреждане“. Не е ясно, а трябва да се гадае, кога споменатите видове „недостатъчност“ започват, при взаимодействие с обкръжаващата среда (?!), да възпрепятстват „пълноценното“ и „ефективното“ участие в обществения живот. Последните два термина също са доста обтекаеми и многозначни и затова налагат, макар и в някаква степен рестриктивно, дефиниране, което също отсъства от Закона. Вероятно тук смисъла и съдържанието на тези термини са свързани със заветните граници 50% и повече процента степен на увреждане. Възниква въпросът: защо точно 50%, а не някакъв друг процент. При всеки вид увреждане ли (респективно заболяване) точно това е границата? Едва ли. Но така е по-лесно.

С подобна езикова недостатъчност се сблъсквам и при заглавието на един основен и много важен документ – Наредбата за медицинската експертиза. Всъщност тази Наредба регламентира експертизата на: (1) временната и (2) трайната неработоспособност, и (3) вида и степента на увреждане. Заглавието обаче предполага Наредба за всички видове експертиза, в т.ч. например и съдебно-медицинската експертиза, както и всяка друга медицинска дейност, която би могла да попадне под „юрисдикцията“ на родовото понятие „медицинска експертиза“.

За много хора всички тези въпроси най-вероятно изглеждат дребни, незначителни и без значение. За мен обаче те говорят много. Те ми казват, че създателите на тези нормативни документи не познават същността и сложността на социалния феномен „инвалидност“. И ако това е така, а то е така, как мога да очаквам, че тези нормативни документи могат и ще решават справедливо и адекватно проблемите, пораждани от самата инвалидност и от отговорите на обществото спрямо инвалидността и поражданите от нея проблеми?

И накрая, макар че има още много какво да се пише в тази посока, ще спомена факта, че „социализирането“ на понятието „увреждане“ не означава въвеждане на социалния модел на инвалидността, а означава затвърждаване на медикализацията – основен компонент на медицинския модел на инвалидността.

И един безплатен подарък за незнаещите (да не използвам друг термин) държавни служители и изживяващите се като експерти от различни организацийки на и за хора с увреждания (тук нямам предвид сериозните национално представени организации на и за хора с инвалидност). Пример за дефиниция на понятието „права“:

„Права са онези неща, които човек има морално или законно право да прави или да притежава“.

Започвам да ставам все по-любопитен, какви ли още езикови недостатъчности могат да се открият в самите текстове на закона? Да се надявам в скоро време да имам време да се запозная с тях и да ги анализирам.

доц. д-р Божидар Ивков

МОРАЛ И ЕТИКА НА РАВЕНСТВОТО И НЕРАВЕНСТВОТО В СЪВРЕМЕННОТО БЪЛГАРСКО ОБЩЕСТВО

Етикети

етика, морал, неравенство, EQUALITY, ethics, inequality, Morality, равенство

Статиите в сборника представляват доработените доклади на участниците в Тринадесетата национална конференция по етика, посветена на темата: „Морал и етика на равенството и неравенството в съвременното българско общество”. Този научен форум е проведен на 15 декември 2017 г. в РКИЦ – София.

Искам да акцентирам върху две статии:

Божидар Ивков. ИНВАЛИДНОСТТА КАТО ИЗТОЧНИК НА СОЦИАЛНИ
НЕРАВЕНСТВА В ЗДРАВЕТО (с. 278-289)

Румяна Крумова-Пешева. ЕТИКАТА НА РАВНОПОСТАВЕНОСТ КЪМ ХОРАТА
С ТРАНСПЛАНТАЦИЯ В БЪЛГАРИЯ (с. 290-299)

Морал и етика на равенствата и неравенствата

доц. д-р Божидар Ивков