СИНДРОМ НА ХРОНИЧНАТА УМОРА. ПОЛСКА ИДЕЯ ЗА ПОДОБРЯВАНЕ КАЧЕСТВОТО НА ЖИВОТ НА БОЛНИЯ
28 сряда дек. 2022
Архиви за категория: Социология на медицината и Социология на инвалидността
ЛЮБОПИТНИ ФАКТИ ЗА ИНВАЛИДНОСТТА И ХОРАТА С ИНВАЛИДНОСТ
28 понеделник ное. 2022
КЛИМАТ И ХРОНИЧНА БОЛКА. ИЛИ ЗА ХАРВАРДСКИТЕ АБСУРДИ
18 петък ное. 2022
МИСЛИ И ПРОЗРЕНИЯ НА ДВАМА ВЕЛИКИ ЛЕКАРИ: НИКОЛАЙ АМОСОВ И АНДЖЕЙ ШЧЕКЛИК
14 неделя авг. 2022
ЗА ВРЕДАТА ОТ ОПАЗАРЯВАНЕТО НА МЕДИЦИНАТА И ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО
19 вторник юли 2022
ЗА ICF КЛАСИФИКАЦИЯТА И МЕДИЦИНСКАТА ЕКСПЕРТИЗА.
05 събота юни 2021
Определянето на степента на инвалидността само от медицинска гледна точка няма нищо общо с това, което на практика представлява тя – подчертава проф. Джером Бикенбах. (Зависи обаче, какво разбираме под това – б.м.-Б.И.)
– СЗО е признала, че функционирането трябва да е третият – успоредно с смъртността и заболеваемостта – показател за нашата оценка на здравето.
– Живеем все по-дълго. Сега е времето да се живее и да се функционира по-добре – казва проф. Джером Бикенбах.
– Той посочва, че хората не се интересуват от диагнозата от медицинска гледна точка, а от това, за което на практика могат да използват здравето си (доколкото го имат и имат възможност да използват, това, което имат – б.м.-Б.И.).
Световната здравна организация (СЗО) е признала, че функционирането трябва да бъде третият – освен смъртността и заболеваемостта – показател за оценка на здравето. Ето защо преди 20 години СЗО въведе иновативната за онова време класификация, известна като ICF (International Classification of Functioning, Disability and Health – Международна класификация на функционирането, уврежданията и здравето). Днес това е една от най-добрите и общоизвестни системи за оценка на състоянието на човешкото функциониране, вкл. след болести и наранявания. Експертите посочват, че ICF действа като език или платформа за координиране на данни за функционирането на хората не само в здравеопазването (рехабилитация, физиотерапия), но и в експертизата на инвалидността, социалните грижи, професионалното активиране и образованието.
Друго отношение към здрвето или революция в мисленето
„Класификацията ICF представлява промяна в мисленето за това какво е здравето като такова, тъй като въвежда концепцията за функциониране. От своя страна функционирането е това, което наистина има значение за хората в контекста на здравето“ – казва проф. Jerome Bickenbach от Факултета по здравни науки и здравна политика и ICF изследователския институт на университета в Люцерн. И добавя: „Повечето хора не са лекари. Така те не се занимават ежедневно с тяхната биология, с диагностика. Това, което наистина ги интересува, е това, за което на практика могат да използват здравето си. Например, когато вървя по улицата, за мен е важно дали имам проблем с мобилността. Това е от съществено значение, а не диагнозата. Важно е какво мога или не мога да направя“ – подчертава експертът.
Според него класификацията ICF е накарала много професионалисти, свързани със здравеопазването, да осъзнаят какво наистина можем да направим благодарение на нашето здраве. „Физиотерапевтите и рехабилитаторите винаги са знаели за това, защото се фокусират не върху диагнозата или лекарствата, а върху създаването на стратегия за грижа и какво можем да направим на практика със здравословното си състояние и как то се прехвърля в нашето ежедневие“ – казва проф. Бикенбах. (Точно физиотерапевтите и рехабилитаторите градят своята стратегия за грижа именно върху диагнозата, дори само поради факта, че физиотерапията и рехабилитацията не са еднакви например при множествена склероза и болест на Бехтерев – б.м.-Б.И.)
Изграждане на нови стратегии за здравни грижи
Бикенбах посочва, че такъв подход трябва да окаже влияние върху изграждането на нови стратегии за опазване на здравето в много страни: „Живеем все по-дълго и по-дълго. Сега е време да живеем по-добре. Разбира се, стареенето неизбежно е свързано със здравословни проблеми, поради което ролята на физиотерапевтите и рехабилитаторите е толкова важна“ – обяснява той. „Днес е много важно как подхождаме към практическата страна на общественото здраве, по какъв начин сме способни да променяме или дори да пресъздаваме здравни системи, за да отговорим на реалните потребности на хората“ – посочва проф. Джером Бикенбах. Той обяснява, че ICF класификацията е специфичен речник, който позволява на здравните работници да оценяват здравословното състояние. „За да използваме ефективно тази класификация, трябва да я трансформираме в различни видове въпросници или формуляри за оценка“. Не искам да си мисля как ще протече и какви резултати ще даде тази трансформация в България.
Без да се използва медицинска терминология
„Авторите на ICF са положили много усилия, за да не използват стандартна медицинска терминология. Следователно тази класификация просто се отнася например до телесни функции или физически функции. Но най-вече ICF е свързана с разбирането, че хората възприемат здравето си чрез това как действително функционират в ежедневието си. Функционирането е взаимодействие между физическото състояние на човека и света, средата, в която човек живее“ – подчертава професорът. „Инвалидността не съществува в тялото. Инвалидността е проблем на взаимодействието между тялото и околната среда. Инвалидността ще бъде нещо различно за един миньор и нещо съвсем различно за пианист, например“ – обяснява ученият.
Как се определя степента на инвалидност
„Всяка държава има различен опит с въвеждането и прилагането на класификацията на ICF. Например в Швейцария данните за функционирането се събират от полския еквивалент на ZUS (за България това е НОИ – б.м.-Б.И.)“ – информира експертът. Той обяснява също, че: „ICF класификацията също ни учи, че определянето на здравословното състояние или степен на увреждане изключително от медицинска гледна точка няма абсолютно нищо общо с това, което представлява инвалидността на практика. Всъщност по-важно от диагностицирането на дадено заболяване са например въпросите: „Какъв проблем имате при функционирането у дома?“; „Колко време можете да ходите на собствени крака?“; „Имате ли проблеми с пресичането на улицата?“ – изяснява специалистът.
„Стандартният медицински подход постепенно се развива в посока към установяване на това, какво фактически е инвалидността. Става дума за идентифициране на проблеми, с които хората се сблъскват ежедневно в отношенията си с околната среда и които ограничават техните възможности да се занимават с определени дейности. Единственият начин да се оцени този елемент е да се използва понятието „функциониране“, заключава проф. Джером Бикенбах.
Не тук и не сега е мястото и времето да се впускам в разяснения, какво представлява въпросната класификация. Важно е обаче, да подчертая, че всяко цялостно отхвърляне или неглижиране на медицинския аспект на инвалидността, е също толкова вредно, колкото и цялостното отхвърляне или неглижиране на социалния аспект на инвалидността от страна на медицината и социалната политика в сферата на инвалидността.
Всички изказвания са записани по време на уеб семинара „ICF в полската система на здравеопазване – факти, митове, реални потребности“ (27 май 2021 г.), организиран от Националната камара на физиотерапевтите в Полша.
Източник: Kuta, W. (2021) Wiemy dlaczego chorujemy i umieramy. Gorzej jest z wiedzą o tym, jak funkcjonujemy. W:Rynek Zdrowia, z 01 czerwca 2021.
проф. д.с.н. Божидар Ивков
СОЦИОЛОГИЯ НА ИНВАЛИДНОСТТА КАТО НАУЧНО НАПРАВЛЕНИЕ
03 неделя ян. 2021
На граничната полоса между два от първите дни на 2021 г. получих невероятен подарък. В руското научно списание „Медицинская антропология и биоэтика„, бр. 1 (19) за 2020 г. е публикувана рецензия за моята книга „Социология на инвалидността„. Автор на рецензията е MD, PhD, к.м.н; доцент Илияна Янева-Балабанска от Националния център по здравеопазване и анализи.
Искам да изкажа своята огромна благодарност към доц. Янева за прецизната и положителна рецензия на моя скромен труд, както и на главния редактор на списанието проф. Валентина И. Харитонова за проявения голям интерес към монографията.
За мен е изключително важна обобщената оценка на доц. Янева, която ще си позволя да цитирам тук: „Трябва да се отбележи, че монографията на Б. С. Ивков „Социология на инвалидността“ вече зае своята ниша в българската социология. Тя представлява първи опит (к.м.-Б.И.) за описание и характеристика на научното направление социология на инвалидността, различно, както от социология на медицината и нейните дъщерни дисциплини, така и от Disability Studies. Авторът доказателствено и аргументирано обосновава правото на съществуване на социология на инвалидността като относително самостоятелна социологическа дисциплина.
Монографията „Социология на инвалидността“ внася свой оригинален принос в българската и световната социологическа наука. Тя представлява интерес за специалистите в областта на социологията, медицината, антропологията и за всички други специалисти, интересуващи се от проблемите на инвалидността като цяло“ (Янева-Балабанска, И. (2020) Социология инвалидности как научное направление. Медицинская антропология и биоэтика, 1(19).
Ето и линк към цялата рецензия на доц. Янева, за тези, които биха се заинтересовали.
http://www.medanthro.ru/?page_id=4767
проф. дсн Божидар Ивков
„КОЛКОТО ПО-ЗДРАВИ СТАВАМЕ, ТОЛКОВА ПОВЕЧЕ СЕ ЛЕКУВАМЕ“
15 неделя ное. 2020
Етикети
Медицината безспорно е най-хуманната област от човешката дейност и цивилизация. Тя е помогнала и помага на хората да се справят със страховити болести и недъзи. От нея сме получили антибиотиците, обезболяващите, антидепресантите. Но каква цена сме платили и продължаваме да плащаме за всичко това? Не отиде ли твърде далеч медикализацията на ежедневния живот? Не зациклихме ли върху твърде изострени и скъпи медицински „лепенки“? По тези въпроси разсъждава специалистът по медицинска етика и медицинско право Джулиан Шизер. През 2019 година руското издателство „Ad Marginem“ пусна в продажба книгата му „Помога ли ни медицината?“ (Помогает ли нам медицина?), излязла в серията „The big idea. Введение в XXI век“. Дж. Шизер изучава икономиката и етиката на съвременната медицина. Тук съм превел 5 любопитни факта от тези изследвания, които заслужават специално внимание. Горещо препоръчвам книгата на всеки, който може да си я закупи.
„1.
Медицината в съвременния си вид се е зародила във Франция – с Парижката медицинска школа. Там са били заложени основите на диагностиката, включващи три главни принципа. Първо, към щателния визуален преглед се добавяли диагностични методи: преслушване и палпиране. Второ, посмъртното изследване се използвало за откриване на патологичните изменения. Трето, започнал да се прилага статистическият анализ. Той позволил да се натрупа голям обем данни за конкретни заболявания.
2.
През XIX век Луи Пастьор разработил ваксина против холера и против бяс. Но като истински французин да направи тези прориви му се отдало благодарение на увлечението по виното. Пастьор се занимавал със селско стопанство и се опитвал да разбере, защо виното прокисва. След като открил отговорните за това микроелементи, ученият продължил да използва микробиологията, но вече за лечение на болести.
3.
Равнището на съвременната медицина е необичайно висок. Лекарите се научиха да присаждат сърце, победиха болести, които по-рано се считаха за смъртоносни, въведоха в практиката ваксинацията и антибиотиците. Очаровани от постиженията на западната медицина, ние не видяхме веднага натрупалите се недостатъци. Инфекции, получени в болницата, странични реакции, следоперативни усложнения — ползите са свързани с рисковете от високотехнологичното лечение. Съществуват и други тревожни тенденции. Все повече области от живота изискват участието на медицината: раждането на дете, психологическите изменения в юношеския период, депресията, оплешивяването и дори стареенето. Възниква неизбежния въпрос: какво е това естествено функциониране на организма и как да се отличи то от болестта?
4.
Колкото и тривиално да звучи, профилактиката действително е по-добра от лечението. Известно е, че всяко медицинско въздействие поражда страничен ефект. Необходимо е да се позволи на организма сам да се погрижи за себе си, да се създадат условия да не се разболяваме. Още повече, че хората прибягват до скъпо струващи лекарства. Медикализира се дори профилактиката. При това с надеждата да се избегнат бъдещи болести огромни суми се разходват за лечение на пациенти, при които още няма симптоми. Това се случва, защото немедицинската профилактика не е толкова привлекателна и не носи гигантски печалби.
5.
Горчивата ирония на съвременния живот се заключава в това, че ние сме се избавили от множество неща, заплашвали нашето здраве, но днес обаче ни убиват болести, предизвикани от прекомерното имане, например, затлъстяването (Тук по-скоро става дума за прекомерно обездвижване и поемане на евтина и некачествена храна – б.прев.-Б.И.). По данни на СЗО всеки трети възрастен човек в света има наднормено тегло, а всеки 10-и страда от затлъстяване. А последиците — сърдечно-съдови заболявания, инсулт, депресия, скелетно-мускулни нарушения — нанасят сериозна вреда на здравето. Затлъстяването нагледно демонстрира ограничеността на медицината. Лекарите могат само да консултират по въпросите за промяна на хранителните навици и повече или по-малко да поправят патологичните реакции на организма на увеличаването на теглото. Личният избор на човека и стоящото зад него устройство на обществото имат по-голям дял в борбата с болестите на начина на живот, отколкото медицината.
И така, помага ли ни медицината? Част от отговорите на тези въпроси ще откриете в книгата и изследванията на Джулиан Шизер“.
А философите и социолозите на медицината са в дълг към обществото защото все още не са изследвали достатъчно нито влиянието на опазаряването на здравеопазването и медицината върху здравето на човека, нито взаимовръзките между опазаряване на медицината и медикализацията на живота на обществото и конкретния човек, нито синергията на това взаимовлияние. В дълг към обществото са и голяма част от лекарите, които заслепени от своя социален статус (нямам предвид България) и високия престиж на професията им, не виждат негативните последици от това опазаряване и медикализация.
Източник: Яковлева, Ю. (2019) 5 фактов о медицине. https:/admarginem.ru/2019/09/30/5-faktov-o-meditsine/?fbclid=IwAROzPJn8rSCtaPoGAuXs-ENxKevyktVlKDy-_iN-qfG1iHmeQ3-8AFjieHo
Превод от руски език и бележки
проф. д.с.н. Божидар Ивков
ВСЕКИ ИМА СВОЙ ПЪТ ПРЕЗ БОЛКАТА. МИСЛИ.
18 събота апр. 2020
Злото и лошотията в хората са право пропорционални на тяхното нещастие.
***
Обичам да се наслаждавам на актьорската игра на хората, когато лъжат, без да знаят, че знам истината.
***
Много хора носят на врата си кръстчета. Златни! А когато потърсиш в душите им вярата, попадаш в пустиня.
***
Забелязал съм, че да се мисли е много трудно. И може би точно поради това хората раздават оценки.
***
Умните хора обмислят всяка своя дума. Глупавите – щедро ги раздават. Дори на тези, които не се нуждаят от тях.
***
Вие игнорирате закона по принцип, или имате лична неприязън към него?
***
Да остаряваш, е неизбежно. Да порастваш е въпрос на избор, на труден избор.
***
Умът трябва да се прочиства ежедневно. В противен случай клеясва.
***
Ако надеждата умира преди болката, то болката остава завинаги.
***
Аз крещя от болка, но никой не ме чува, защото вижда само усмивката ми.
***
В чашата на битието най-голяма тежест има хроничната физическа болка.
***
Не вярваш, че изпитвам силна болка, само защото се шегувам и се смея. Може би си прав – двете взаимно се изключват…
***
Физическото страдание „в своя чист вид“ присъства в моята човешка телесност под формата на болест и/или болка, най-вече болка. Защото болката винаги е страдание и страданието винаги е болка, а болестта може да идва и да си отива незабелязано и неосезаемо.
***
Ако си позволя да парафразирам Ницше би трябвало да кажа, че само хроничната физическа болка, възпитавайки човека, го възвишава. Опитът ми обаче показва, че това не винаги е вярно.
***
Всеки има свой път през болката.
***
Истински се наслаждават на живота тези, които са се научили да се радват на самия процес.
***
Дори физическата болка отстъпва пред силната подкрепа на обичащият те човек.
***
Дори Аз, който съм прекарал почти целия си живот в болка, познавам само собствената си болка.
***
Моята болка е само моя. Нито мога да я премахна от тялото си, нито мога да я обясня – тя е невидима и твърде осезаема, нито мога да я покажа на някого. Тя просто е моя.
***
Хроничната физическа болка присъства дори в радостта ни.
***
Всяка сутрин се събуждам с болка и затова знам, че съм жив.
***
Никой от нас не може да преживее чуждата физическа болка. Мога да преживея само болката, която животът ми е отсъдил само за мен.
доц. д.с.н. Божидар Ивков
ЦИФРОВИЗАЦИЯ НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО И БОЛНИЦИ НА БЪДЕЩЕТО
01 сряда апр. 2020
Етикети
digitization, болница, здравеопазване, нови технологии, healthcare, hospital, new technologies, цифровизация
Попаднах на един твърде интересен материал, който поражда много размисли, в т.ч. и за родното ни здравеопазване. Съвсем накратко ще го представя.
Днес за никого не е тайна, че благодарение на новите технологии възможностите за общуване между хората, дори отдалечени един от друг на хиляди километри, все по-широкото навлизане на т.нар. цифрови технологии в ежедневието на човека, както и редица други фактори, водят до глобална трансформация на живота и социалните реалии. Никой не се учудва на такива чудеса на съвременните технологии, като „умен“ дом, интерактивен помощник или пазаруване по интернет. Цифровизацията е навлязла във всички сфери на обществото – „икономика, строителство, производство, транспорт, медицина“ и др. От най-простите мобилни здравни приложения от близкото минало, които и днес се използват, от типа на крачкомера или калкулатора на калориите, сме стигнали до мобилни устройства, които са в състояние да диагностицират нашето състояние, както и до електронно записване за лекар. Благодарение на развитието на телемедицината днес много родители на деца с увреждания могат да направят здравни консултации с медицински експерти от Бостън, Чикаго или което и да е друго място в света без да напускат дома си. Неминуемо бурното навлизане на продуктите на новите технологии поставят своя отпечатък и върху здравните центрове – те все повече се превръщат в по-ориентирани към пациентите си. И това е само една от тенденциите.
Персонализацията
С все по-голямото навлизане на новите разработки все повече нараства и потребността от индивидуален подход, от прилагане например на наративна медицина, при всеки пациент. Теглото и пола, възрастта, професията и социалните позиции, вредните навици и влиянието на обкръжаващата среда (природна и социална), както и преживяването на тези фактори, не на последно място и заболяването – всички тези фактори, а и не само те, правят всеки пациент уникален. Програмата за лечение и профилактика трябва да бъде изградена и прилагана индивидуално. Все по-често в този процес важно място се отделя на съвременните генетични изследвания, на „създаването на индивидуален генетичен паспорт“.
Защо на персонализацията (в т.ч. и на възхода на наративната медицина в САЩ) се отделя толкова голямо внимание? Според анализ на компанията Healthcare Finance, за „една година световната здравеопазна индустрия губи над 2,5 млрд долара за лечение, което е неефективно“. Това е причината в США през 2015 г. да създадат и внедрят програма за генетично изследване на хора от „рисковите групи с цел последващ мониторинг на тяхното състояние. Заделената сума е доста солидна – около 215 млн. долара. Китай ще изразходва за персонализирана медицина до 2030 г. над 3 млрд. долара. В Русия пероснализираният подход също набира сила.
Цифрови чек-ъп-и
Зад това наименование се крие апаратура за пълноценна диагностика на здравното състояние на целия организъм в съкратени срокове – за 1-2 дни (от английски check-up – проверка). Известно е, че правилно поставената диагноза е половината от успеха в процеса на оздравяване. „Статистиката на лекарските грешки на равнище първоначална диагностика засега остава на високо равнище: до 40% от обърналите се по местоживеене хора се лекуват не от тяхното конкретно заболяване“.
Скрининг на състоянието на здравето заслужава да се провежда дори и в случаите, когато човек няма никакви оплаквания. Това е превантивна мярка, която може да позволи на лекарите да предвидят или да диагностицират дадено заболяване в много ранна фаза. „Опасните заболявания могат с години да не се проявят“. Пример в това отношение (ако информацията е вярна) е починалият 21 годишен младеж от корона вирус, при който, след аутопсията на тялото му, се оказа, че е имал левкемия, която все още не се била проявила.
Лекар и пациент – работа в екип върху лечението
Това също е един от основните трендове, който се забелязва ясно в медицината на бъдещето. Днес в интернет съществуват огромно количество медицински сайтове и пациентски форуми, които помагат да се научи повече за едно или друго заболяване. Все повече хора отиват на лекар, „въоражени“ с някакви знания и те трудно могат да бъдат изплашени или респектирани с непознати и сложни термини. Това разбира се, има и тъмна страна, особено, когато пациентът влезе в ролята на „Д-р Гугъл“ и предявява претенции, без да знае или да осъзнава какво всъщност иска.
„На езика на маркетинга медицината също е продукт и купувачът сега е много образован и взискателен“. Но според мен не опазаряването на медицината е единствения фактор, който породи необходимостта от сътрудничеството между лекар и пациент. Изследвания на Орегонския университет например, са показали, че прякото участие на пациента в лечението и общуването с лекаря, водят до по-доброто разбиране на причините и механизмите на пораждане и съществуване на болестта, а това намалява величината на разходите за лечение с 8% до 21% и повишава ефективността на лечението.
Това е причина в редица водещи световни клиники да бъде въведен принципа „включвай и информирай“, както и да се въвеждат принципите и методите на наративната медицина. Например в Южна Корея в цифровата болница, са инсталирани „умни“ кревати, снабдени със специални екрани. На тях се показва цялата актуална информация за „състоянието на болния, показват се резултатите от изследванията и анализите“, а пациентите обсъждат с лекарите протичането на лечението си.
Комфортна и човешка среда в болниците за пациентите
Отдаван е известно, че върху състоянието на болните влияе не само качеството на здравните грижи, но и дизайнът на медицинските центрове, на болничните стаи и въобще създадените условия болния максимално в малка степен да чувства, че се намира извън дома си, извън обичайната за него среда. За това например, съм писал още през 2016 г. Съвременните болници вече се строят с идеята да бъдат максимално удобни за хората, които пребивават в тях – медицински персонал и пациенти. „Много световни медицински центрове повече приличат на петзвездни хотели, отколкото на болници“. Ако влезете в частните болници у нас ще видите същото отношение. Целта е всичко – от цвета на стените в стаята, красивия изглед от прозореца, до IT-навигацията в болничния комплекс – да кара пациентите да загубят усещането си, че са в болница. В комфортната среда за пациентите влизат и такива елементи, като цифрови медицински карти, IT-управление на персонала и време за прием на болните, за да се избегнат опашките и др.
Липсват обаче, изследвания (или поне на мен не са ми известни) за това какво печелим и какво губим от цифровизацията на здравеопазването и здравните центрове.
Източници: Комарова, Н. (2020) Больница будущего: как происходит цифровизация здравоохранения. В Медвестник. https://medvestnik.ru/content/medarticles/Bolnica-budushego-kak-proishodit-cifrovizaciya-zdravoohraneniya.html?utm_source=%D0%98%D1%82%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D1%8F+%D0%B1%D0%B0%D0%B7%D0%B0_%D0%9C%D0%92&utm_campaign=349b6b772d-Shkola_Clin_Mesyac_2020_03_31_08_15&utm_medium=email&utm_term=0_e42625fddb-349b6b772d-38738427
Ивков, Б. (2016) Влияние на вътрешния дизайн на болниците върху лечението на човека. https://bojidarivkov.wordpress.com/2016/07/22/%D0%B2%D0%BB%D0%B8%D1%8F%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%B2%D1%8A%D1%82%D1%80%D0%B5%D1%88%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D0%B4%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%B9%D0%BD-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%BE%D0%BB%D0%BD%D0%B8%D1%86/
доц. дсн Божидар Ивков
bozhidar ivkov 