Архиви за категория: Социология на болката

ВСЕКИ ЧОВЕК С ХРОНИЧНА БОЛКА ВОДИ СВОЯТА РАЗЛИЧНА БИТКА. И ВСЕКИ Е ВОЙН.

05 събота ное. 2022

Posted by in Социология на болката

≈ 1 коментар

Етикети

,

Силната болка е циклична. И когато човек навлезе в цикъл на силна болка, причините са различни, преживяванията му са уникални. Начините, чрез които се справя с болката също, независимо, че е възможно да преживява ситуацията, като боксов мач, в който той е бил нокаутиран.

Хроничната болка винаги е нещо много лично. И винаги се преживява и усеща по различен начин, макар че всички могат да изпитват еднакво силна болка. Всеки човек има много индивидуална, уникална реакция към болката. Например: някои хора се оттеглят, изолират се напълно. „Някои плачат, други се смеят, трети мълчат, някои спят, други не могат да спят, някои ядат, други не могат да ядат“ – казва Саманта Мос.

Други, като Саманта, са склонни да говорят или да пишат за болката си. Когато човек говори или пише за болката си, той я назовава, извежда я от себе си, придава й смисъл и значение, превръща я в своеобразен субект и опознавайки го, той го признава и започва да планира необходимите промени, за да изкара деня, седмицата и т.н., за да се справи с нея… или поне да си мисли, че се справя. Той може да пише и с идеята да насърчи и други хора с хронична болка да говорят за своите преживявания, движен от житейската философия, „споделеният проблем е половин проблем“.

Единственото сигурно нещо в процеса на интерпретация на болката и плановете за живот и за бъдещето, дори най-непосредственото, е че тази интерпретация се извършва в условията на преживяване на болката. Човекът е в и с болка. Това е сигурно. Всичко останало е неясно, неопределено, хлъзгаво, несигурно. Болката не се премахва лесно и тук е необходима решителност и упоритост, за да може да бъде изтърпяна. Една огромна, добра доза мечтане и мечти никога не са навредили на никого, но е възможно да помогне на човека да се откъсне от болката и да се съсредоточи върху по-приятни занимания.

Независимо как оценява силата на хроничната болка, тя винаги отнема много от човека. Не можеш да се усмихваш и да си щастлив, когато те боли. За Саманта това е като да вървиш през „бойно поле, да се криеш и да се чудиш къде е врагът и откъде ще дойде следващата атака“ – силата на неопределеността и несигурността.

Човек се превръща във войн – непрекъснато раняван, непрекъснато изправящ се и продължаващ напред, сякаш е безсмъртен. Никой, никога не иска да се признае за победен. Всеки иска да надмогне врага си.

Битката с хроничната болка за всеки човек е различна. Но всяка история за битка с болката носи в себе си много вдъхновение и кураж. „Може би и аз ще успея! Само още едно усилие…“.

Когато човек мисли за личната си история на живот с хронична болка и потърси какво е постигнал „въпреки болката си, с болката си, чрез болката си“, той ще се удиви, колко силен в действителност!

Няма не мога. Има – как мога?

Източник: Moss, S. (2017) Everyone’s Battle With Pain Is Different, but All of Us Are Warriors. https://themighty.com/topic/chronic-pain/people-have-different-types-of-chronic-pain-react-in-various-ways/?utm_source=cordial&utm_medium=email&utm_campaign=segment_hot_daily_article_recommendation

проф. дсн Божидар Ивков

Реклама