ЖИВОТ С ХРОНИЧНА БОЛКА (Опит за социологическо есе)

Етикети

болка, живот с хронична болка;, преживяване на болката, life with chronic pain, pain, pain experience

Говорим си снощи по телефона с моя колежка. Обсъждаме научни и институтски проблеми. От дума на дума и стана въпрос за едно мое есе за болката, което писах преди две години. Прочетох го отново – работа за 6-7 минути. Хареса ми и реших да го споделя с Вас. Ето и кратък откъс:

„Макар и да виждах и да вярвах на хората, които казваха, че ги боли, аз не можех да видя, не можех да докосна болката им. Можех само да слушам техните оплаквания, които се свеждаха до откъслечни изрази, сякаш бяха дрипи от красив бален тоалет: „Ох, как ме боли“, „Боли ме кракът“, „Това вече не се търпи“… Езикът трудно намираше символите, чрез които да оформи образа на болката. Тя беше там, в тялото на Другия, но едновременно с това беше реална само в моето тяло. Късно, много късно щях да науча, че този разрив при възприемането на болката Илейн Скари нарича „онтологичен разрив“ (Scarry, 1985).

С времето научавах, че хроничната болка е безразлична към всичко човешко – йерархии, ценности, норми, социално време… към всичко. Тя не се интересуваше нито кой съм, нито какъв съм, нито какъв искам да бъда, нито дали любя момиче или чета книга. Тя не се интересуваше изобщо от моите социални светове, има ли ги или не, какви са – богати или бедни на смисъл и съдържание, не се интересуваше от нищо. И когато решеше, просто така, без повод и мотив, тя ставаше силна, толкова силна, че затваряше тези светове, изваждаше ме от ежедневието ми, превръщайки го в ад – странен начин да ми се напомня, че съм жив“.

Ето и пълна библиограска справка, заедно с линка към публикацията:

Ивков, Б. (2017) Живот с хронична болка. (Опит за социологическо есе). В: Етически изследвания, Година II, Бр. 2, кн. 2. ISSN 2534-8434. https://jesbg.com/ivkov-b-zhivot-s-hronichna-bolka/

доц. д.с.н. Божидар Ивков

ЛАБОРАТОРНА ДИАГНОСТИКА ЗА ОБЕКТИВНО ИЗМЕРВАНЕ РАВНИЩЕТО НА БОЛКАТА

Етикети

болка, измерване на болката; pain, force of pain, сила на болката, pain measurement; ból, pomiar bólu, siła bólu

„Dolor dictat, казват римляните – болката диктува, доминира, командва. Болката изличава и изтрива. Мъчим се да се измъкнем от властта й“ – казва Мелани Търнстром в своите „Хроники на болката“. Дали откритието, за което става дума в текста, ще намали диктата на болката, предстои да видим.

Настоящият превод е по авторският текст, изпратен ми от самия автор – Александър  Мелник – и е направен с неговото любезно съдействие и разрешение. Освен с много важната проблематика, която разисква, статията е интересна и с това, че предоставя информация за различни аспекти на болката и всеки читател би могъл да намери по нещо за себе си. Дори – много вероятно – и самите лекари, които най-вероятно са вече запознати с описания в нея напредък на медицинското знание.

Приятно четене.

доц. д.с.н. Божидар Ивков

Мельник-ОБЕКТИВНО ИЗМЕРВАНЕ НА БОЛКАТА

АНАТОМИЯ НА БОЛКАТА (ЛУКАШ МУШЯЛ: „ЗА БОЛКАТА“)

Етикети

Валери, Кафка, Ницше, Шопенхауер, Юнгер, болкз

С какъв език говори за болката философията и литературата? Възможно ли е човешката болка да се изкаже с думи и в каква степен? Мопасан, Шопенхауер, Ницше, Валери, Юнгер, Кафка, Гомбрович: седем автора в пет размишления, посветени на въпросите за изразимостта на болката в избрани философски и литературни текстове, в контекста на секуларизационните процеси през ХХ век“.

ANATOMIA BÓLU

доц. д-р Божидар Ивков

ХРОНИЧНАТА ФИЗИЧЕСКА БОЛКА – ПОЛОВИ И ДЖЕНДЪР РАЗЛИЧИЯ

Етикети

джендър; chronic physical pain, пол, gender, хронична физическа болка, sex

Хроничната физическа болка е предмет и обект на изследване на редица медицински научни дисциплини, а също и на философията, антропологията, психологията и социологията. Едни от важните измерения на изследванията в тази област са свързани с половите и джендър различията. Още в самото начало е добре да се изясни съвсем накратко (за тези, които не са запознати с този въпрос) приликата и различията между двете понятия – „пол“ и „джендър“.

Най-опростено може да се каже, че понятието „пол“ се свързва с и отразява по същество онези биологични и физиологични характеристики (полови белези), които определят един човешки индивид като мъж или жена. Биологичните и физиологичните същностни полови характеристики не се влияят от социалния контекст, защото те са природно „дефинирани“, определени от природната същност на тези индивиди.

Докато понятието „джендър“ се свързва с и отразява установените социални роли, поведение, дейности и характеристики, възприети в дадено общество и смятани за присъщи на мъжете (например баща, съпруг, дядо и др.) или на жените (например майка, съпруга, баба и др.). Джендър характеристиките търпят пряко и много голямо влияние от цялостния социален контекст, от социокултурните, свързаните с традициите и др. фактори. Например ролята, социалния статус и социалните позиции на жените в различните общества са различни и са повлияни от множество социално-икономически (образование, доход, професионален статус и др.), демографски (например възраст, местоживеене) и други фактори.

Един пример: биологична категория „жена“ – и в древна Атина и съвременна Атина жената е имала ХХ хромозоми, малко тестостерон и т.н. културна категория „жена“ – в древна Атина е собственост на съпруга си, в Съвременна Атина е независимо юридическо лице (Ю. Н. Харари. Sapiens, с. 135)

Хроничната физическа болка също има своите полови и джендър специфики и различия. Това добре се вижда например в резултатите от изследванията на д-р Дженифър Кели (Jennifer Kelly) от Центъра за бихевиорална медицина в Атланта. Тя е изследвала начина, по който усещат хроничната физическа болка жените и мъжете.

Най-общо хроничната болка в тези изследвания е разбирана като болка, продължаваща повече от шест месеца, а предприетите терапевтични действия не са донесли резултати.

Хроничните болкови синдроми, които преживяват жените са резултат предимно от: фибромиалгия (генерализирана болка в мускулно-скелетната система), болки в коремната кухина, ревматоидни болки и мигрена. Много често тези болкови синдроми се проявяват заедно, имат способността да се провокират взаимно и да се засилват един друг, което в много голяма степен влошава цялостното качество на живот на жената, в т.ч. и най-вече качеството на живот, свързано със здравето.

Несъмнено много съществен и дори основен фактор тук е действието на хормоналната система, особено място в която имат естрогените. От дълго време е известно, че болките се засилват пред и в началото на менструалния цикъл при много момичета и жени. Забелязано е, че болковите синдроми са еднакво чести при момчетата и момичетата в периодите преди пубертета. По-късно обаче, жените значително по-често от мъжете, се оплакват от болки. Предполага се, също така, че хормоните имат влияние и върху ефективността на болкоуспокояващите лекарства и върху потенциалните възможности за проява на странични ефекти при използването им.

Заслужава тук да припомня мнението на Дейвид Морис, според когото „Болката е субективно преживяване, което се преживява само в самотата на нашите индивидуални умове“. И още: „Най-голямо значение при болката имат личните и социалните значения, с които ние и нашата заобикаляща ни култура ги натоварваме [1]. От тази гледна точка е много интересно да се проследят накратко резултатите от изследванията на д-р Кели отнасящи се до социалните и психологическите фактори, свързани със справянето с хроничната физическа болка.

Забелязано е, че жените са по-склонни да се концентрират върху негативните емоции, предизвикани от болката, докато мъжете придават по-голямо значение на физическото усещане на болката. Освен с биофизиологичните (полови) различия това се обяснява и с джендър различия и не на последно място с приписваните социални роли и образи на успелите жени и мъже в дадено общество, в които роли и образи обикновено болката отсъства.

Именно тези наблюдения са насочили изследователката да изведе някои предложения, които биха могли да повишат ефективността на лечението на хора, страдащи от хронична физическа болка. На първо място тя препоръчва хората да се ангажират с лечебния процес чрез физическа активност и правилна за конкретното здравословно състояние хранителна диета. Тя посочва, също така, голямата роля на психологическата подкрепа, както и прилагането на познавателни стратегии за справяне със себе си. Стратегии, които позволяват на човек да модифицира възгледите, вярванията, разбиранията си за болката и евентуално да се освободи от предразсъдъците и негативните си стереотипи. Според нея са подходящи релаксиращи тренинги и биофидбек, каквото и да означава това.

В отделни случаи, при наличие на чести паник атаки, страхови психози и др. е възможно да се включат антидепресанти в процеса на лечение.

***

От личен опит знам, че хроничната физическа болка, особено когато се придружава от постепенни, видими и загрозяващи изменения на тялото, може да доведе до остракизъм, социална изолация и изключване, етикетиране и стигматизация и други негативни социални явления. И тук джендър различията често са видими и осезаеми: тези негативни процеси по-често се случват на жените, отколкото на мъжете.

При наличието на хронична физическа болка е от голямо значение психическата устойчивост на човека, неговата психо-социална пластичност – способността за адаптация и реадаптация към личните си здравни проблеми и към реакциите на обществото към тях, както и уменията му да реконструира и променя – понякога през целия си живот – своите житейски цели, задачи и планове, както и средствата, с които може да ги постигне.

Животът, пълноценният живот с хронична физическа болка е възможен само ако той протича в непрекъсната интерпретация на собственото здравно състояние в контекста на социалната среда и обратното, от една страна, а от друга страна в непрекъснат процес на познаване на измененията – в собственото тяло, в собствените възможности, в динамичната социална среда и контекст. Тук голямо значение има също и непрекъсната борба срещу потенциалното отпадане на присъщи за даден човек социални роли, социалната и психологическата подкрепа на семейството и т.н.

За съжаление в един толкова кратък текст много въпроси и проблеми остават не само неизяснени, но дори и не са засегнати. Например за негативното влияние на героизирането или съжалението на околните към човека с хронична физическа болка. Но никой никога не е казвал, че да се живее с хронична физическа болка е лесно.

Източник: Doświadczanie bólu chronicznego. http://www.psychologia.edu.pl/obserwatorium-psychologiczne/1085-doswiadczanie-bolu-chronicznego.html

[1] Morris, D (1991) The Culture of Pain. University of California Press, Berkeley. рр. 14-15

доц. д-р Божидар Ивков

ЗДРАВНИ ПРОБЛЕМИ НА РОДИТЕЛИТЕ НА ДЕЦА С УВРЕЖДАНИЯ

Етикети

backbone load, chronic physical pain, деца с увреждания, натоварване на гръбнака; children with disabilities, родители на деца с увреждания, хронична физическа болка, Parents of children with disabilities

Натоварването, например на напречните мускули на стомаха, намаляват напрежението в лумбалната част на гръбначния стълб с 25%, показват резултатите от изследвания на полски учени от Шльонската Политехника и AWF в Катовице. Учените са се обедили, за да помогнат на родителите на деца с увреждания, които имат проблеми с гръбначния стълб.

През последните няколко десетилетия в Полша се говори и се прави много за децата с увреждания, но често се забравя една много важна социална категория лица, които също могат да страдат от различни здравни проблеми.Става дума за родителите на деца с увреждания, които в процеса ежедневните обгрижване и рехабилитация на любимите си деца, са принудени да ги вдигат или да ги пренасят. Непрекъснато наведени, често тези родители (най-често майките на децата) имат големи проблеми с гръбначния стълб. Именно с тази социална категория се занимават учените от инженерния отдел на Шльонската политехника и Академията за физически възпитание в Катовице.

„В рамките на моите изследвания, свързани с докторската ми работа, се занимавам с моделиране на скелетно-мускулната система с цел установяване на натоварванията в лумбалната област на гръбнака“ – казва Катажина Новаковска, докторантка в Катедрата по Биомехатроника на Политехниката.

Защо именно лумбалната област на гръбначния стълб. Оказва се, че почти половината от полската популация страда от болки в лумбалната област, a при 25% става дума за хронична физическа болка.

Често това са болки, които са последица от натоварвания на гръбнака, свързани с професията. В случая с категорията на родителите на деца с увреждания, те са свързани с грижите около и за детето, т.е. например честото навеждане и повдигане на голяма тежест.

„Започнахме изследванията с подготовка на въпросник за субективна оценка на болковите проблеми в изследваната съвкупност“ – казва докторантката К. Новаковска. След това учените са провели наблюдения върху кинематиката (дял от класическата механика, описващ движението на телата, без да отчита причините за това движение) на извършваните ежедневни дейности, като: ставане от и сядане на стол и повдигане на предмети от различна височина с различна маса.

Но най-важния компонент от изследванията на полските учени, е моделирането, като се използва системата „AnyBody“ – уникален инструмент, който позволява да се направи симулация на натоварванията на мускулно-скелетната система на човека. Такъв анализ прави възможно определянето на реакциите в ставите и мускулната сила и дава възможност да се оптимизират движенията на тялото.

***

Самият факт, че полските учени са се обърнали с лице към едни от важните за родителите на деца с увреждания проблеми, вече е достоен за уважение. Защото в нашите общества все още отношението към тази социална категория лица е доминирано от невежеството и дистанцирането на т.нар. „здраво мнозинство“ от тези хора. Невежество и дистанциране, родено и „циментирано“ от предразсъдъците ни, от негативните ни стереотипи, от непознаването на проблемите на тези хора.

Няма по-страшни и трудни за преодоляване социални бариери от символните, онези които ние сами сме създали – независимо кога, защо и как – в главите си.

В България почти нищо не се прави за облекчаване на живота на семейства с деца с увреждания. Цялата тежест е стоварена върху родителите. Не са редки случаите, когато дори хора от близкото обкръжение се дистанцират в някаква степен от своите сродници. Струва ми се, че е време научната област да обърне погледа си към социалните, психологически, здравните и дори техническите проблеми и бариери, които съпътстват ежедневието на родителите на деца с увреждания. Те са достойни за уважение и преклонение пред ежесекундния героизъм, който проявяват при отглеждането на децата си, а не за „даровете“ на дискриминацията, остракирането и социалната изолация.

Иска ми се и ние – и общество, и учени – да направим нещо за облекчаване на живота, труда и здравето на родителите на деца с увреждания.

Източник: PAP/RZ Naukowcy wzięli pod lupę kręgosłup opiekunów niepełnosprawnych dzieci. W: Rynek Zdrowia z 25 września 2017 http://www.rynekzdrowia.pl/badania-i-rozwoj/naukowcy-wzieli-pod-lupe-kregoslup-opiekunow-niepelnosprawnych-dzieci,176673,11.html

доц. д-р Божидар Ивков

СВЕТЛИНА В ТУНЕЛА – НОВО БОЛКОУСПОКОЯВАЩО ЛЕКАРСТВО С МИНИМАЛНИ СТРАНИЧНИ ЕФЕКТИ

Етикети

chronic pain, drugs, Хронична болка, лекарства

Португалски учени са разработили ново болкоуспокояващо лекарствено средство на основата на субстанция, извлечена от морски безгръбначни. Аналгетикът ще помага в борбата с хроничната физическа болка, без да предизвиква зависимост, както е при останалите опиоиди.

Учени от биотехнологичния колектив на Sea4us Алгарве в Новия Университет в Лисабон работят върху комерсиализацията на новаторска субстанция, която според сведенията успешно ще се бори с хроничната физическа болка. Засега учените не разкриват морските безгръбначни, от които е извлечено болкоуспокояващото средство.

Педро Лима, биолог и член на изследователския колектив, е информирал, че разработения аналгетик се основава на субстанция, извлечена от морски безгръбначни в близост до пристанището в Синес, югозападна Португалия. Според португалския учен е идентифицирана субстанция, която има мощно болкоуспокояващо действие.

Ученият е информирал, че продължилите повече от шест години изследвания, са преминали фазата на лабораторните изследвания, по времето на които е потвърдено, че аналгетика действа успешно върху хроничната болка.

„Вече сме в напреднала фаза на нашия изследователски проект. Започнахме работа върху избора на най-добрия метод за масово производство на лекарственото средство. Искаме то да бъде достъпно за всички пациенти“ – добавил Лима.

Португалският изследовател е признал, че проектът е пионерски поради факта, че до този момент не е бил извличан успешен аналгетик от морски организми. П. Лима е казал също, че вече се работи върху създаването на синтетичен заместител на лекарството с цел да се опази изчезването на вида – опасност, която реално съществува при масово производство на лекарството. А това е реалност, защото според изчисленията на Световната здравна организация около една трета от населението на Земята има проблеми, свързани с хронична болка. Досега всички прилагани лекарства имат сериозни странични ефекти, понякога доста тежки, дори фатални.

Според Педро Лима лекарството ще има минимални странични ефекти и обратно на опиоидите няма да прави хората зависими от този тип лечение. „Действието на лекарството ще се основава върху стимулирането на един от протеините, локализиран в ганглиите, ситуирани извън гръбнака“, добавя португалския учен.

Всичко това е много добра новина. Предстои да се разбере доколко успешно това ново лекарство ще действа при хронична болка, предизвикана от ревматоидни заболявания и дали – и ако да, кога ще се появи на българския фармацевтичен пазар и, разбира се, на каква цена. Не остава нищо друго освен надеждата и очакването лекарството да се появи в най-скоро време.

Оставам умерен оптимист, тъй като все още не е ясно и как човешкият организъм ще приеме синтетичните субстанции, от които ще бъде изградено лекарството и какъв ще бъде техния ефект в дългосрочен план.

 Източник: PAP (2016) Powstał nowy, silny lek przeciwbólowy. Ma „znikome efekty uboczne“ i nie uzależnia. PAP/Rynek Zdrowia, 17 listopada 2016. http://www.rynekzdrowia.pl/badania-i-rozwoj/powstal-nowy-silny-lek-przeciwbolowy-ma-znikome-efekty-uboczne-i-nie-uzaleznia,167550,11.html

доц. д-р Божидар Ивков

ЖИВОТ С ХРОНИЧНА ФИЗИЧЕСКА БОЛКА

Етикети

chronic pain, disease, Хронична болка, болест

През 1931 година д-р Алберт Швайцер посочил болката като „по-страшен господар на човечеството, отколкото дори самата смърт“.

Болката се смята за най-честата причина американците да търсят медицинска помощ. Тя е водеща причина за инвалидност и основен фактор за разходите в здравеопазването. Ако сте като повечето хора с лупус, вие сте изпитвали болка в някакъв момент, особено ставни и мускулни болки или главоболие.

Месец септември е обявен от Американската Асоциация за Хронична Болка (American Chronic Pain Association (ACPA) за месец на информираността, през който Асоциацията се стреми да повиши осведомеността на обществото за проблемите в областа на хроничната болка и нейното лечение.

„Хроничната болка е сериозен проблем за общественото здраве и засяга милиони американци и е свързана със значителни икономически загуби за нашето общество”, казва д-р Карен Б. Десалво от Министерство на здравеопазването и социалното осигуряване.

Според Националния център за здравна статистика, около 76 милиона американци страдат от болка, която  продължава повече от 24 часа и още милиони страдат от остра болка.

Разнообразието на болковите състояния изисква и разнообразие на научно-изследователските и лечебни подходи. През 19-ти век, учените са открили, че опиати като морфина могат да облекчат болката и химикът Феликс Хофман разработил аспирина от вещество във върбовата кора. Аспиринът остава най-често използваното лекарство за облекчаване на болка.

При бебета и децата, болка изисква специално внимание, защото те не винаги са в състояние да опишат вида, степента или мястото на болката, която изпитват.

Откриването на различия във възприятията за болка и отговора на лечението според пола, са довели до нови направления за изследвания на преживяването и облекчаването на болката. Например, лекарства, наречени капа-опиоиди, осигуряват добро облекчаване на остра болка при жени, но при мъжете болката се увеличава.

Да живееш с хронично състояние изисква промяна в начина, по който мислите за вашето опазване на здравето и живота ви. ACPA описва това като  придвиживане от мисленето като за пациент към мисленето като за човек.

Ако страдате от хронична болка, ACPA разработи инструменти, които да ви помогнат да започнете да си възвръщате контрола над живота си и да станете активен участник в лекуващия ви екип. Вижте това релаксиращо видео (https://theacpa.org/Relaxation-Guide) и комуникационните инструменти (https://theacpa.org/communication-tools), за да увеличите количеството и качеството на взаимодействие с вашия лекар.

 Information Source: American Chronic Pain Association

 Преводът е направен по: Free (2016) Free Yourself From Pain… It’s Pain Awareness Month. http://www.lupus.org/general-news/entry/free-yourself-from-pain-its-pain-awareness-month.

 ПОСЛЕСЛОВ

Преведох този твърде елементарен – на пръв поглед – и слабо информативен текст, защото в него са кодирани три важни, според мен, момента, свързани с хроничната физическа болка.

1. Еулар и ОПРЗБ отбелязват всяка година различни дни, посветени на информирането на обществото за това, какво е да живееш с една или друга ревматична болест. Дори има и седмица на информираността за артрита. Но сякаш хроничната физическа болка остава на заден план. Ето защо, по примера на Американската Асоциация за Хронична Болка аз обявявам всеки първи четвъртък от всеки месец за ден за информираност за хроничната физическа болка. Това означава, че всеки месец, започвайки от месец декември 2016 г. ще публикувам поне по един материал, посветен на хроничната физическа болка.
2. Различните болкови състояния, освен всичко друго, изискват и различна информация, която да бъде полезна на хората, живеещи с такава болка.
3. Необходимостта от мисловен преход: от пациент към човек с… Ние не сме пациенти – пациент е само една от много социални роли, които изпълняваме и в контекста на честотата на тези други роли, ние твърде рядко влизаме в нея.

Да живееш с хронична физическа болка е ад. „Болката, като всяка екстремна ситуация, изважда наяве най-доброто и най-лошото у хората. Някои се превръщат в герои… Други пациенти се поддават на мисли за самоубийство, а трети (като мен) откриват, че се държат неузнаваемо дори за себе си и сътрудничат на болката, вместо да се борят с нея“ – казва Мелани Търнстром в книгата си „Хроники на болката“.

Всеки, който иска да разкаже своята житейска история и да сподели опита си за живот с болка, е добре дошъл на страниците на моя блог. Всеки, който иска да преведе или да напише текст, който информира за живота с хронична болка, също е добре дошъл.

Поне аз, докато съм жив, ще бъда тук и ще информирам. Според възможностите си. В „Културата на болката“ Дейвид Морис пише, че болката по самото си естество е забулена, защото за лекаря тя е загадка, но за пациента е мистерия и то в древния смисъл на думата – истина, нарочно недостъпна за човешкото разбиране, отказваща да разкрие всеки квант на тъмнината си: „пейзаж, в който нищо не изглежда напълно познато и където дори и познатото изглежда тайнствено странно“.

И не на последно място. Крайно време е да започнем „поход“ срещу неглижирането на хроничната болка единствено до биоклиничния й статус на симптом. Това не е вярно.

Хроничната физическа болка е болест.

„Да, болката обикновено е вторична болест, произлизаща от някакъв подмолен проблем, така както слепотата може да бъде причинена от диабет. Но това не означава, че не е реална и не трябва да бъде лекувана. И с течение на времето тя често се превръща в първична болест.

(…)

Поставянето на болката в категорията на болестите подчертава силата на заплахата, която тя представлява. „Болката може да убива“, е мотото на новото поле на медицината по болка – мото, което не е хипербола. Далеч от това да е нещо неприятно, което хората трябва да понасят със стиснати зъби, оказва се, че продължителната болка всъщност уврежда тялото, като отприщва каскада от неврохимични и хормонални промени, които на свой ред засягат оздравителния процес, имунитета и бъбречните функции“ – пише Мелани Търнстром.

Крайно време е, ние хората, живеещи с хронична физическа болка да си помогнем сами и да изискваме от нашите лекари и здравеопазване коренно различно отношение към нашите болести и страдания.

„Никой мой проблем никога не е бил толкова изцяло обсебващ и толкова интелектуално кух“ (М. Търнстром), както е хроничната физическа болка.

Превод от английски и послеслов доц. д-р Божидар Ивков

5 МИТА ЗА ХРОНИЧНАТА БОЛКА: ЗАЩО НЕ ВСИЧКО Е В ГЛАВАТА

Етикети

chronic pain, Хронична болка, митове, myths

Хроничната болка или болката, която не изчезва в продължение на повече от три месеца, засяга всеки пети австралиец.

Всички имаме опит с болката. Помислете за последния път, когато сте си порязали пръста, докато режете хартия, или сте се изгорили на печката.

Това със сигурност не е забавно, но обикновено такава болка преминава доста бързо.

Представете си обаче, какво би било да имате болка, която не преминава и присъства всеки ден – това е хроничната болка.

 Мит 1: Болката е в главата ти

Често срещано погрешно схващане, е, че някои хора изпитват болка, защото са неустойчиви, тревожни, депресирани, или не се справят добре със стреса. Това е неправилно.

Всеки натрупан опит – докосване, топлина, сърбеж, болка – е създаден от мозъка и по този начин е в главата ви, но това не означава, че той не е реален.

По същия начин, болката е истинско преживяване, което представлява вашият мозък в защитен режим и вземане на действено решение, че тялото ви е под заплаха.

Ако има достатъчно сигнали за опасност в настоящото, то на изхода се възпроизвежда болка.

Преживявания като страх, тревожност или депресия могат да повишат нивата на болка и е възможно да се повиши риска от постоянна болка.

Но често, тези чувства се развиват само след като човек вече има хронична болка.

 Мит 2: Медикаментите са единственото лечение, което ще ви помогне

Има много начини да се борим с болката без да се прибягва към хапчета.

Според едно ново странно откритие болката може да бъде намалена, само като се гледат визуални илюзии.

Както било установено, тази визуална илюзия, при която пръста изглежда по-дълъг, отколкото е в действителност, намалява болката при някои хронично болни, изпитващи болка.

Нашият мозък комбинира информация от много източници за нашето тяло, като докосване, визия, движение и звук.

Тъй като цялата тази информация се комбинира едновременно, това означава, че промени в информацията от един източник, като визия, могат да променят информацията от друг източник, като сигнал за опасност, идващ от нашето тяло към мозъка.

Смята се, че визуалните илюзии работят чрез промяна на сигнала за опасност, който отива към мозъка.

Терапиите с илюзия работят при намаляване на болката и отоците, свързани с движението на хора с патологична болка в ръката; и предварителната работа показва, че те също така могат да намалят болките в ставите на ръцете, предизвикани от остеоартрит и в коленете при наличие на остеоартроза.

Има много други възможности, които са на разположение на хората с хронични болки, в които отсъстват лекарствата, включително:

• Контрол от страна медицински професионалист;
• Поведенческа терапия, особено терапия, която се фокусира върху намаляване на страха от движение, за да се промени поведението;
• Познавателно обяснение за болката, което помага на хората да разберат, че болката не е представителна за увреждането на тъканите;
• Терапия за пренасочване на вниманието, когато пациентът се научава да споделя своята болка, но без да се концентрира върху негативните последици от болката.

 Мит 3: По-тежкото увреждане на тъканите означава по-силна болка

Противно на общоприетото схващане, можете да изпитвате болка без никакво увреждане на тъканите.

И обратното, може да имате увреждане на тъканите и да не изпитвате болка. Просто помислете за времето, когато сте имали натъртване, но не си спомняте да ви е боляло – имали сте увреждане на тъканите, но не сте изпитвали болка.

Особено важно е да се разбере, че болката не е точен показател за увреждане на тъканите при хора с хронична болка, защото често техните увреждане на тъканите вече са заздравели.

Много неща могат да променят силата на изпитваната болка, без да се променя тежестта на увреждане на тъканите. Например, самото очакване болката да се увеличи може напълно да премахне ефекта на мощните обезболяващи лекарства.

Нервната система на хората с хронична болка може да стане особено чувствителна.

Това е като радио; ако усилете звука му, това не означава, че говорителя е започнал да говори по-високо, това просто означава, че вие сте увеличили звука.

По същия начин, ако нервната система е чувствителна, тя усилва сигналите към мозъка, което води до засилване на болката – независимо в каква степен са увредени тъканите.

Ние също така знаем, че нещата, които се задействат заедно, влияят заедно.

По такъв начин, ако често чувствате тревожност, когато има пристъп на болка по време на движение, тогава в областите на мозъка, които се активират с движението, тревожността и болката, всички се задействат заедно.

Това означава, че само движение или тревожност могат да активират мозъчната мрежа тревожност-болки-движение. По този начин вие чувствате болка, без реално да има сигнал за увредена тъкан.

 Мит 4: Трябва да минете на скенер, за да се открие източника на болка

Ако някой изпитва болки в гърба често срещана практика е да се прави рентгенова снимка, ядрено-магнитен резонанс, или компютърна томография.

Има случаи, когато тези изследвания са необходими, например, когато има сериозни съмнения (например, проблеми с червата или функцията на пикочния мехур), или ако сте попаднали в тежка злополука. Но най-често те не са необходими и има доказателства, според които с тези процедури се злоупотребява.

Проблемът е в това, че MRIs са много чувствителни, но не специфични, което означава, че те ще открият дори малки изменения – но тези изменения често нямат отношение към болката.

Например, при 60% от хората без каквато и да е болка в гърба ще има доказателства за увреждане на гръбначните дискове. И при повече от половината от хората на възраст между 30 и 40 години ще има признаци на дегенерация (артрит) в гърба им, въпреки отсъствието на болки в гърба.

Ако се нуждаете от повече убеждаване, че скенерите не са най-добрата идея, полезно е да сравните как хората действат, когато имат скенер и тези, които не го правят.

Хората с болки в кръста, на които се прави в ранен етап ЯМР, имат по-лоши резултати, отколкото хората, на които не е правен ЯМР.

Тези по-лоши резултати могат да се дължат на ненужни медицински интервенции, като хирургически намеси.

Но лошите резултати могат да се дължат и на повишеното равнище на страх.

Страшно е да се мисли, че вашия гръбнак може да има структурни проблеми и ние знаем, че този страх може да влоши нещата.

 Мит 5: Стискането на зъби е всичко, от което се нуждаете, за да блокирате болката

Възстановяването от хронична болка, няма нищо общо със стиснатите зъби или с това да бъдете стоик.

В действителност хората, които са стоици, могат да имат по-лоши резултати, тъй като вероятността да отидат на лекар е по-малка.

Това забавяне в търсенето на специализирана помощ може да задълбочи проблема до там, че да се почувствате много по-зле преди да започне лечението му. Знаем, че е много по-трудно да се лекува хроничен проблем, отколкото проблем, който все още не се е задълбочил много.

 

Превод от английски език: доц. д-р Божидар Ивков

Преводът е направен по: Stanton, T. (2016) Five myths about chronic pain: Why it is not all in the head. Health Care Provider – Health Information. http://nationalhealthfinder.org/five-myths-about-chronic-pain-why-it-is-not-all-in-the-head/

8 НЕЩА, КОИТО ТРЯБВА ДА ЗНАЕТЕ АКО ОБИЧАТЕ ЧОВЕК С ХРОНИЧНА БОЛКА

Етикети

chronic pain, Хронична болка, любов, love, разбиране, understending

Хроничната болка е състояние, за което щом чуем всички ние се свиваме, нали? Представете си човек, който страда от болки в продължение на повече от 3 месеца. Ние знаем, че има много състояния, които причиняват хронична болка, като проблеми в гърба, артрит, мигрена и др. Това е тъжно, но не се говори много за тях, за това колко е разпространено това състояние. За съжаление то се среща изключително често. Над 25 милиона души страдат от хронична болка в САЩ, но обсъждането на проблемите остава незадоволително. Хроничната болка не е само физическа – това е едно емоционално пътуване. Ако обичаш някого, който страда от хронична болка, най-вероятно ще трябва да се приспособяваш към неговата ситуация, когато това е необходимо.

Отвъд физическото усещане на болката, има 8 причини, поради които хората с хронична болка страдат повече, отколкото си мислите.

 1. Хроничната болка е невидима

Приблизително 96% от заболяванията са невидими, т.е. при тях няма никакви външни белези, които да подсказват за тях, както например бастуна или инвалидната количка. След като сте били дълго време с човек с хронична болка, знаете, че те не гримасничат или не плачат всеки път, когато ги боли. Възможно е, те да изглеждат перфектно, въпреки че изпитват болка.

Лесно е тя да бъде игнорирана като инвалидност, просто защото е невидима. Затова проблемите на хората с хронична болка могат да бъдат обект на твърдения като „просто се бори с нея“, които звучат пренебрежително. Хроничната болка не е същото, като обикновена настинка или дори счупен крак.

 2. Хроничната болка може да породи депресия

От 25% до 75% от хората с хронична болка изпитват умерена до тежка депресия. Освен че изпитват често болка, означава и, че хората с хронична болка много лесно се оттеглят от и спират участието си в ежедневните дейности. Това обтяга отношенията с приятелите и семействата им, което от своя страна намалява качеството им на живот в бъдеще. Получава се порочен кръг, който дори се отразява върху ефективното лечение на болката.

Както казва Рейчъл Бенър, „за тях е важно да включат структура, дейности, социализация, цел и смисъл в един ден от живота си“.

 3. Възможно е да не знаят как е започнало

Възможно да има болка, без ясен произход или травма, която, изглежда, се е появила от нищото. Ако има причина за нараняването, това е полезно – можете да бъдете по-внимателни следващия път. По-важното е, че предизвиква ограничаване. Без причина, продължителната болка става напълно безсмислена и се преживява като ужасно лош късмет.

Не трябва да има лош късмет, за да не спре двигателя. Не трябва да боли години наред.

Безсмисленото страдание предизвиква въпроси, които изискват отговори. Въпреки това, тези отговори или не съществуват, или изискват много дълго време, за да бъдат открити. И двете възможности имат неблагоприятен ефект върху психиката на хората с физическа болка.

 4. Те не знаят дали болката ще спре

Особено ако човек е млад, хроничната болка причинява голямо отчаяние. Те започват да се питат дали ще могат да се справят с живота с болка всеки ден в продължение на следващите 10, 20, или 30 години.

Най-трудно е да се приеме перспективата – възможно ли е болката да няма край. Възможно е – те биха могли да страдат от болка до края на живота си и това става все по-реално с времето.

 5. Обвиняват себе си

Има едно очакване, че човек може да свикне с болката след известно време така, както може да свикне с бастун. Лесно е да се самокритикуват, че не са в състояние да направят някои неща, които са искали да направят, като да останат навън с приятели или да работят на пълен работен ден. Понякога, те ще искат да се борят с болката и ако не успеят, ще обвиняват себе си, че не са работили достатъчно усърдно. Това може да породи омраза към себе си и чувство за вина, защото не могат да живеят живота със същото темпо, както своите приятели и семейства.

Да живеете абсолютно същия живот както другите хора, когато страдате от хронична болка, не е реалистично. Подобни очаквания предизвикват разочарования и самообвинения.

 6. Те не създават къртичина планина

Хората често подценяват хронична болка. В комбинация между хронична болка и невидима болест, те често могат да чуят фразата „не изглеждаш болен(на)“ или обръщение „не може да е толкова лошо“.

Всички сме изпитвали болка, но е изненадващо трудно да си представим болка, която трае буквално всеки ден. Тя може да ги изкуши да говорят агресивно, а това може да доведе до чувство за вина, което би било изключително демотивиращо. Важно е да не поставяте демаркационни линии, като „ще постигнеш повече“, защото това ви дистанцира от проблема и изолира хората с хронична болка.

 7. Болката изморява/изчерпва

Хроничната болка изисква много енергия. Това е нещо като четири спукани гуми и половин резервоар с газ и след това започнете обиколка на страната.

Всяка дейност, като се започне от ставане от леглото, миене на съдове, чакане на автобус, отнема значително количество енергия. В резултат на това, може да се наложи човекът с хронична болка да отмени плановете си за края на деня. Да обичаш някого с хронична болка означава да очаквате промяна в плановете или да планирате по-несъществени събития.

 8. Хората с хронична болка оценяват вашата подкрепа

Хората с хронична болка могат да се чувстват самотни и да изпитват безнадеждност. Отношението на човек към тяхната болка е динамично. То може да се промени от апатия до безсилие или безнадеждност с течение на времето. Тези промени от една външна перспектива на живот и тяхната болка, е трудно да се помирят, особено ако има чувство на неудовлетвореност. Промените са уникални за всеки човек, така че няма един универсален подход.

Както можете да видите, хронична болка е също толкова емоционално, колкото и физическо изживяване. Ако човек просто слуша и се опитва да направи най-доброто, за да разбере проблемите, може да направи това пътуване много по-лесно.

Преводът е направен по: HCP (2015) 8 Things to Remember If You Love Someone With Chronic Pain. Health Care Providers. http://everydayhealths.info/8-things-to-remember-if-you-love-someone-with-chronic-pain/

Превод от англиски език: доц. д-р Божидар Ивков

КАК ДА (САМО)ОЦЕНИМ СИЛАТА НА ХРОНИЧНАТА ФИЗИЧЕСКА БОЛКА?

Етикети

болка, измерване на болката;, effect of pain; pain measurement, сила на болката, pain

Вероятно всеки човек с ревматично заболяване е бил изправян пред необходимостта да оцени силата на болката, която изпитва. Това най-често се случва, когато той е при лекаря, за да потърси помощ за лечението на своето заболяване. Разбира се, днес технологиите позволяват подобна (само)оценка на силата на болката да се прави в дома, веднъж или няколко пъти на ден, за една или друга област на тялото, като се използва 10-степенната скала (или по-точно 11-степенна ако се включи и нулата) за измерване силата на хроничната физическа болка. Скалата има различни графични изображения, но по същество те са еднакви.

 

 

 

При 10-степенната скала усещанията за сила на болката варират в рамките на двете възможни крайни състояния: от „0-1“ – липса на болка до „10“ – възможно най-силната болка. Как обаче да се определи силата на болката?

Без да бъда специалист – лекар или човек с друга медицинска професия, аз съм изградил свой собствен подход за оценка на моята физическа болка.

За някои хора (в т.ч. и аз) болката е слаба, когато не им пречи в ежедневието и те са свикнали с нея, дори на моменти трябва да се концентрират върху това дали изпитват болка или не, за да могат да определят силата на болката. Тогава те определят болката си в рамките от 0 до 2-3. В други случаи те поставят оценка 5, като идеята е, че болката е умерена до средно силна, но се усеща добре. Про оценка над 7 болката се приема за силна и когато това продължава дълго време търсенето на решения за нейното овладяване чрез традиционната или нетрадиционната медицина става задължително (Jamison 2016).

Някои хора при оценката на силата на болката, правят сравнение на моментното си състояние със състоянието, в което са се чувствали най-зле, т.е. болката е била много силна (релативен подход).

Хората с ревматични заболявания знаят, че болката е много силна (дори непоносима), когато тя ги поваля на легло и те усещат втрисане, като че ли имат висока температура – тогава те са склонни да оценяват болката си с 9 и дори 10 по скалата, за която става дума тук.

***

Тук ще ви предложа един лесен „метод“ за оформяне на (само)оценката на силата на хроничната физическа болка. Този „метод“ използвам винаги, когато самооценявам силата на моята физическа болка.

За целта на-напред приемам изходни предпоставки, свързани с това какво представлява за мен физическата болка и критериите, спрямо които я оценявам.

Приел съм, че болката е „субективно усещане, което „не може да се докаже от страдащия и да се обори от лекуващия“. Липсата на универсална и всеобщо приета дефиниция ме е насочила към определението на Международното общество за изучаване на болката, според което болката е „неприятно сензорно и емоционално преживяване, което е резултат от сложно и многопластово взаимодействие на физически, психологически и емоционални фактори“ (Болката). Освен това, за мен болката е онова субективно усещане, което „поставя човека на мястото му, показва му истинските граници на неговото тяло“. Именно болката лишава човека от вредната илюзия „за всемогъщество“ и чувство за абсолютна свобода (Дайс 2016).

Болката е и своеобразен био-психо-социален ограничител, рамкиращ и прокарващ дълбоки и ясни граници между различните възможности и способности на човека да извършва присъщите за него ежедневни дейности и да изпълнява присъщите за него социални роли. С други думи, степента на ограничаване на възможностите в резултат на физическа болка, е критерият, спрямо който оценявам болката. Тук използвам следната класификация за степен на ограничение, в т.ч. ограниченията, които изпитвам дори тогава, когато ползвам различни помощни средства:

(1) Затруднение – човекът с физическа болка „има възможности да извършва ежедневните си задачи и дейности, както и да изпълнява присъщите за него социални роли – да учи, да работи или да участва в обществените събития, макар и да изпитва известни трудности от различен характер“;

(2) Ограничение – човекът с физическа болка „има възможности да извършва ежедневните си задачи и дейности и да изпълнява присъщите за него социални роли – да учи, да работи или да участва в обществените събития, но в непълна или ограничена степен и сфери“.

(3) Невъзможност – човекът с физическа болка „няма възможности да извършва ежедневните си задачи и дейности и да изпълнява присъщите за него социални роли – да учи, да работи или да участва в обществените събития“ (Ивков 2011: 54-56), поради продължителна и много силна болка.

***

След това пристъпвам към използване на скалата посочена по-долу.

 

 Стойностите на тази скала разглеждам по следния начин:

0-1 – без болка, липса на болка (няма затруднения в ежедневието)

1-3 – слаба болка (затруднения в ежедневието)

3-5 – умерена/средно силна болка (затруднения и/или ограничения в ежедневието)

5-7 – силна болка (ограничения в ежедневието)

7-9 – много силна болка (ограничения и/или невъзможност за действие в ежедневието)

9-10 – ужасна/невъобразима/непоносима болка (невъзможност за функциониране в ежедневието).

***

Този подход или „метод“ за (само)оценка на силата на хроничната физическа болка е строго субективен. Всеки е свободен да го приеме изцяло или да го отхвърли изцяло, или да го адаптира съобразно своите ментални и познавателни възможности и опит. За някой той може да изглежда твърде сложен и неразбираем, но той е част от непрекъснатата интерпретация и реинтерпретация на нашето здравословно състояние, на физическата среда, която ни заобикаля, изобщо на живота с хронично заболяване и с хронична физическа болка.

Животът с хронична физическа болка изисква усилия – физически, умствени и психологически, повече усилия от обикновено и то в условия на високи равнища на несигурност и неопределеност.

Онова, което струва ми се е важно да се знае и да се помни, е:

1. Тази скала е скала за (само)оценка на силата на физическата болка, а не за (само)оценка на функционалните дефицити, които пораждат такива заболявания като ревматоиден артрит (РА) или анкилозиращ спондилит (АС). За тази оценка са създадени други скали;
2. Когато оценката на физическата болка се задържа много дълго време (непрекъснато в продължение на години, дори десетилетия) между 3 и 5, с тази болка може да се свикне и да се понася сравнително леко. Същевременно обаче тя нанася поражения върху нервната система и човек става по-раздразнителен, по-нервен, по-сприхав в контактите си с хората. Такава болка повишава във времето риска от депресивни и фрустрационни състояния и изисква мобилизация на цялата ментална и психологическа сила на човека, за да овладее възможните негативни последици;
3. Когато силата на болката се оценява на 9-10 и това продължава относително дълго време, тогава хроничната физическа болка е в състояние да заличи, да „умъртви“ човешката личност (Vetlesen 2009). С други думи, силната физическа болка затваря всички социални светове на човека и остава сама, остава само светът на физическата болка.

Хроничната физическа болка е нещо уникално „сред всички наши психически, соматични и емоционални състояния по силата на това, че такава болка няма обект. Физическата болка е интенционално състояние (тя не е сляпа за нищо), но това, за което е предназначена тази болка, което й придава съдържание, няма форма на обект, който може да бъде посочен“ (Scarry 1985, цитат по Vetlesen 2009: 15).

Максимално точната и възможно най-обективна (само)оценка на силата на физическата болка е не само важен индикатор за състоянието на болестния процес и здравословното състояние на човека, но и за ефективността на прилаганото лечение.

 Литература

Болката. http://www.zdrave.bg/?c=e&id=5&rid=31

Ивков, Б. (2011) Система за оценка на професионалната пригодност на хората с увреждания. НФРИ, София. http://nfri.bg/documents/biblioteka/sistemaA5.pdf

Дайс, Е. (2016) Философия боли. В: Русский журнал. http://russ.ru/pole/Filosofiya-boli

Jamison, В. (2016) The Difficulty of Rating Pain on a Scale of 1 to 10 When You Deal With Pain Often. [on-line: http://themighty.com/2016/06/how-to-answer-rate-your-pain-on-a-scale-of-1-to-10-questions/]

Scarry, E. (1985) The Body in Pain: The Making and Unmaking of the World. Oxford.

Vetlesen, A. J. (2009) A Philosophy of Pain. Translated by John Irons. Reaktion Books Ltd, London.

доц. д-р Божидар Ивков