Какво НЕ Е хроничната болка?

Етикети

аргументи, болка, доказване от противното, контрол над болката, остра болка, стареене, хронична болка

КАКВО НЕ Е ХРОНИЧНАТА БОЛКАИзтегляне

ПРЕДИЗВИКАНИ РАЗМИСЛИ ОТ ЕДНА МИСЪЛ. ТЯЛОТО КАТО КОНЦЛАГЕР

Етикети

ból, ból przewlekły, body, chronic disease, chronic pain, ciało, concentration camp, doświadczenie bólu, болка, концлагер, преживяване на болката, experience of pain, тяло, хронична болест, хронична болка, obóz koncentracyjny, pain, przewlekła choroba

Тук няма какво да кажа. Всичко, което имах потребност да споделя е във файла. Приятно четене.

Б. Ивков

ПРЕДИЗВИКАНИ РАЗМИСЛИ ОТ ЕДНА МИСЪЛИзтегляне

10 МИТА ИЛИ НЕПРАВИЛНИ СХВАЩАНИЯ ЗА ХРОНИЧНАТА БОЛКА, КОИТО ОЩЕ ПОВЕЧЕ ЗАТРУДНЯВАТ ЖИВОТА

Етикети

живот с болка, лекарства, мит, хронична болка

10 мита за болкатаИзтегляне

ХРОНИЧНАТА БОЛКА НЕ Е САМО СИМПТОМ. ТЯ САМАТА Е БОЛЕСТ

Етикети

chronic pain, болест, болка, хронична болест; pain, хронична болка

Търся нещо в интернет и случайно попадам на интервю на Анна Кропачек (от RMF FM) с д-р Ядвига Пишковска, ръководител на Център за лечение на болката в Университетския клиничен център на Шльонския медицински Университет в Катовице. Зачетох се и си набелязах за превод отделни пасажи, които вероятно биха ми влезли в работа някой ден, когато отново се върна към темата за хроничната болка.

Когато ги събрах на едно място реших, че нямам право да си ги „крия“ само за мен, а съм длъжен да ги направя публично достояние. А това, кой, как и колко ще разбере казаното от д-р Пишковска, вече попада извън моята „власт“ и компетентност.

ХРОНИЧНАТА БОЛКА Е БОЛЕСТИзтегляне

ХРОНИЧНАТА ФИЗИЧЕСКА БОЛКА: СЪЩНОСТ, ДЕФИНИЦИИ, ВЛИЯНИЕ ВЪРХУ ЧОВЕКА

Етикети

болка, влияние на болката, дефиниции на болката, последици от хроничната болка, същност на хроничната болка, хронична физическа болка

Посвещавам този материал на хората, които живеят и се борят ежедневно с хронична физическа болка, с надеждата, че той ще спомогне – поне малко – за по-доброто разбиране на тяхното страдание сред близките, приятелите и колегите.

ЖИВОТ С ХРОНИЧНА БОЛКА-1Изтегляне

ЖИВОТ С ХРОНИЧНА БОЛКА (ОПИТ ЗА СОЦИОЛОГИЧЕСКО ЕСЕ) / LIFE WITH CHRONIC PAIN (AN ATTEMPT FOR SOCIOLOGICAL ESSAY)

Abstract: In the essay there is an attempt for short value-based self reflection (autoethnographic study) of the life with chronic physical pain. It is defended that the experience „I can, but how?“ is a bridge between the experiences „I can“ and „I can’t“.

Key words: chronic physical pain, life with pain, experience „I can, but how?“, trajectory of pain, trajectory of suffering

Вчера по друг повод си спомних за това есе. Писано преди около три години, то си остава актуално и днес. Реших да го споделя с вас, защото знам, че много хора с хронични заболявания и/или инвалидност живеят с хронична физическа болка. Защото се надявам тези няколко слова да донесат облекчение в страданието.

Есето е публикувано в електронното научно списание „Етически изследвания“. Тук ви предоставям линка към него. Приятно четене на всички, които си направят този труд.

Живот с хронична болка (Опит за социологическо есе) – Божидар Ивков

проф. д.с.н. Божидар Ивков

ЖИВОТ С ХРОНИЧНА БОЛКА (Опит за социологическо есе)

Етикети

болка, живот с хронична болка;, преживяване на болката, life with chronic pain, pain, pain experience

Говорим си снощи по телефона с моя колежка. Обсъждаме научни и институтски проблеми. От дума на дума и стана въпрос за едно мое есе за болката, което писах преди две години. Прочетох го отново – работа за 6-7 минути. Хареса ми и реших да го споделя с Вас. Ето и кратък откъс:

„Макар и да виждах и да вярвах на хората, които казваха, че ги боли, аз не можех да видя, не можех да докосна болката им. Можех само да слушам техните оплаквания, които се свеждаха до откъслечни изрази, сякаш бяха дрипи от красив бален тоалет: „Ох, как ме боли“, „Боли ме кракът“, „Това вече не се търпи“… Езикът трудно намираше символите, чрез които да оформи образа на болката. Тя беше там, в тялото на Другия, но едновременно с това беше реална само в моето тяло. Късно, много късно щях да науча, че този разрив при възприемането на болката Илейн Скари нарича „онтологичен разрив“ (Scarry, 1985).

С времето научавах, че хроничната болка е безразлична към всичко човешко – йерархии, ценности, норми, социално време… към всичко. Тя не се интересуваше нито кой съм, нито какъв съм, нито какъв искам да бъда, нито дали любя момиче или чета книга. Тя не се интересуваше изобщо от моите социални светове, има ли ги или не, какви са – богати или бедни на смисъл и съдържание, не се интересуваше от нищо. И когато решеше, просто така, без повод и мотив, тя ставаше силна, толкова силна, че затваряше тези светове, изваждаше ме от ежедневието ми, превръщайки го в ад – странен начин да ми се напомня, че съм жив“.

Ето и пълна библиограска справка, заедно с линка към публикацията:

Ивков, Б. (2017) Живот с хронична болка. (Опит за социологическо есе). В: Етически изследвания, Година II, Бр. 2, кн. 2. ISSN 2534-8434. https://jesbg.com/ivkov-b-zhivot-s-hronichna-bolka/

доц. д.с.н. Божидар Ивков

ЛАБОРАТОРНА ДИАГНОСТИКА ЗА ОБЕКТИВНО ИЗМЕРВАНЕ РАВНИЩЕТО НА БОЛКАТА

Етикети

болка, измерване на болката; pain, force of pain, сила на болката, pain measurement; ból, pomiar bólu, siła bólu

„Dolor dictat, казват римляните – болката диктува, доминира, командва. Болката изличава и изтрива. Мъчим се да се измъкнем от властта й“ – казва Мелани Търнстром в своите „Хроники на болката“. Дали откритието, за което става дума в текста, ще намали диктата на болката, предстои да видим.

Настоящият превод е по авторският текст, изпратен ми от самия автор – Александър  Мелник – и е направен с неговото любезно съдействие и разрешение. Освен с много важната проблематика, която разисква, статията е интересна и с това, че предоставя информация за различни аспекти на болката и всеки читател би могъл да намери по нещо за себе си. Дори – много вероятно – и самите лекари, които най-вероятно са вече запознати с описания в нея напредък на медицинското знание.

Приятно четене.

доц. д.с.н. Божидар Ивков

Мельник-ОБЕКТИВНО ИЗМЕРВАНЕ НА БОЛКАТА

АНАТОМИЯ НА БОЛКАТА (ЛУКАШ МУШЯЛ: „ЗА БОЛКАТА“)

Етикети

Валери, Кафка, Ницше, Шопенхауер, Юнгер, болкз

С какъв език говори за болката философията и литературата? Възможно ли е човешката болка да се изкаже с думи и в каква степен? Мопасан, Шопенхауер, Ницше, Валери, Юнгер, Кафка, Гомбрович: седем автора в пет размишления, посветени на въпросите за изразимостта на болката в избрани философски и литературни текстове, в контекста на секуларизационните процеси през ХХ век“.

ANATOMIA BÓLU

доц. д-р Божидар Ивков

ХРОНИЧНАТА ФИЗИЧЕСКА БОЛКА – ПОЛОВИ И ДЖЕНДЪР РАЗЛИЧИЯ

Етикети

джендър; chronic physical pain, пол, gender, хронична физическа болка, sex

Хроничната физическа болка е предмет и обект на изследване на редица медицински научни дисциплини, а също и на философията, антропологията, психологията и социологията. Едни от важните измерения на изследванията в тази област са свързани с половите и джендър различията. Още в самото начало е добре да се изясни съвсем накратко (за тези, които не са запознати с този въпрос) приликата и различията между двете понятия – „пол“ и „джендър“.

Най-опростено може да се каже, че понятието „пол“ се свързва с и отразява по същество онези биологични и физиологични характеристики (полови белези), които определят един човешки индивид като мъж или жена. Биологичните и физиологичните същностни полови характеристики не се влияят от социалния контекст, защото те са природно „дефинирани“, определени от природната същност на тези индивиди.

Докато понятието „джендър“ се свързва с и отразява установените социални роли, поведение, дейности и характеристики, възприети в дадено общество и смятани за присъщи на мъжете (например баща, съпруг, дядо и др.) или на жените (например майка, съпруга, баба и др.). Джендър характеристиките търпят пряко и много голямо влияние от цялостния социален контекст, от социокултурните, свързаните с традициите и др. фактори. Например ролята, социалния статус и социалните позиции на жените в различните общества са различни и са повлияни от множество социално-икономически (образование, доход, професионален статус и др.), демографски (например възраст, местоживеене) и други фактори.

Един пример: биологична категория „жена“ – и в древна Атина и съвременна Атина жената е имала ХХ хромозоми, малко тестостерон и т.н. културна категория „жена“ – в древна Атина е собственост на съпруга си, в Съвременна Атина е независимо юридическо лице (Ю. Н. Харари. Sapiens, с. 135)

Хроничната физическа болка също има своите полови и джендър специфики и различия. Това добре се вижда например в резултатите от изследванията на д-р Дженифър Кели (Jennifer Kelly) от Центъра за бихевиорална медицина в Атланта. Тя е изследвала начина, по който усещат хроничната физическа болка жените и мъжете.

Най-общо хроничната болка в тези изследвания е разбирана като болка, продължаваща повече от шест месеца, а предприетите терапевтични действия не са донесли резултати.

Хроничните болкови синдроми, които преживяват жените са резултат предимно от: фибромиалгия (генерализирана болка в мускулно-скелетната система), болки в коремната кухина, ревматоидни болки и мигрена. Много често тези болкови синдроми се проявяват заедно, имат способността да се провокират взаимно и да се засилват един друг, което в много голяма степен влошава цялостното качество на живот на жената, в т.ч. и най-вече качеството на живот, свързано със здравето.

Несъмнено много съществен и дори основен фактор тук е действието на хормоналната система, особено място в която имат естрогените. От дълго време е известно, че болките се засилват пред и в началото на менструалния цикъл при много момичета и жени. Забелязано е, че болковите синдроми са еднакво чести при момчетата и момичетата в периодите преди пубертета. По-късно обаче, жените значително по-често от мъжете, се оплакват от болки. Предполага се, също така, че хормоните имат влияние и върху ефективността на болкоуспокояващите лекарства и върху потенциалните възможности за проява на странични ефекти при използването им.

Заслужава тук да припомня мнението на Дейвид Морис, според когото „Болката е субективно преживяване, което се преживява само в самотата на нашите индивидуални умове“. И още: „Най-голямо значение при болката имат личните и социалните значения, с които ние и нашата заобикаляща ни култура ги натоварваме [1]. От тази гледна точка е много интересно да се проследят накратко резултатите от изследванията на д-р Кели отнасящи се до социалните и психологическите фактори, свързани със справянето с хроничната физическа болка.

Забелязано е, че жените са по-склонни да се концентрират върху негативните емоции, предизвикани от болката, докато мъжете придават по-голямо значение на физическото усещане на болката. Освен с биофизиологичните (полови) различия това се обяснява и с джендър различия и не на последно място с приписваните социални роли и образи на успелите жени и мъже в дадено общество, в които роли и образи обикновено болката отсъства.

Именно тези наблюдения са насочили изследователката да изведе някои предложения, които биха могли да повишат ефективността на лечението на хора, страдащи от хронична физическа болка. На първо място тя препоръчва хората да се ангажират с лечебния процес чрез физическа активност и правилна за конкретното здравословно състояние хранителна диета. Тя посочва, също така, голямата роля на психологическата подкрепа, както и прилагането на познавателни стратегии за справяне със себе си. Стратегии, които позволяват на човек да модифицира възгледите, вярванията, разбиранията си за болката и евентуално да се освободи от предразсъдъците и негативните си стереотипи. Според нея са подходящи релаксиращи тренинги и биофидбек, каквото и да означава това.

В отделни случаи, при наличие на чести паник атаки, страхови психози и др. е възможно да се включат антидепресанти в процеса на лечение.

***

От личен опит знам, че хроничната физическа болка, особено когато се придружава от постепенни, видими и загрозяващи изменения на тялото, може да доведе до остракизъм, социална изолация и изключване, етикетиране и стигматизация и други негативни социални явления. И тук джендър различията често са видими и осезаеми: тези негативни процеси по-често се случват на жените, отколкото на мъжете.

При наличието на хронична физическа болка е от голямо значение психическата устойчивост на човека, неговата психо-социална пластичност – способността за адаптация и реадаптация към личните си здравни проблеми и към реакциите на обществото към тях, както и уменията му да реконструира и променя – понякога през целия си живот – своите житейски цели, задачи и планове, както и средствата, с които може да ги постигне.

Животът, пълноценният живот с хронична физическа болка е възможен само ако той протича в непрекъсната интерпретация на собственото здравно състояние в контекста на социалната среда и обратното, от една страна, а от друга страна в непрекъснат процес на познаване на измененията – в собственото тяло, в собствените възможности, в динамичната социална среда и контекст. Тук голямо значение има също и непрекъсната борба срещу потенциалното отпадане на присъщи за даден човек социални роли, социалната и психологическата подкрепа на семейството и т.н.

За съжаление в един толкова кратък текст много въпроси и проблеми остават не само неизяснени, но дори и не са засегнати. Например за негативното влияние на героизирането или съжалението на околните към човека с хронична физическа болка. Но никой никога не е казвал, че да се живее с хронична физическа болка е лесно.

Източник: Doświadczanie bólu chronicznego. http://www.psychologia.edu.pl/obserwatorium-psychologiczne/1085-doswiadczanie-bolu-chronicznego.html

[1] Morris, D (1991) The Culture of Pain. University of California Press, Berkeley. рр. 14-15

доц. д-р Божидар Ивков