ETHNO-RELIGIOUS EXPRESSIONS OF OTHERNESS (CHALLENGES AND RESPONSES)

Поведението на човека не е сбор от механични изяви и дейности. То е осъзнат, сложен и многоаспектен, контекстуален процес, в който човек манифестира своите ценности, възможности и способности, образование, възпитание, усвоени традиции и култура, своята психическа устойчивост, своето здравословно състояние или страдание от наличието на дадена болест, усвоените стереотипи и предразсъдъци и др. Поведението е винаги изразяване на отношение – към някого или към нещо. Именно влиянието на поведението върху съществуването на човека и обратното може и трябва да бъде предмет и обект на изучаване от страна на екзистенциалната социология.

Human behavior is not a collection of mechanical appearances and activities. It is a conscious, complex and multifaceted, contextual process in which a person manifests his values, abilities and capacities, education, upbringing, learned traditions and culture, his psychological resilience, his state of health or suffering from the presence of a given disease, learned stereotypes and prejudices, etc. Behavior is always an expression of attitude – towards someone or something. It is the influence of behavior on a human existence and vice versa that can and should be subject and object of study by existential sociology.

Zachowanie człowieka nie jest sumą mechanicznych pozorów i czynności. Jest to świadomy, złożony i wieloaspektowy, kontekstowy proces, w którym człowiek manifestuje swoje wartości, zdolności i możliwości, wykształcenie, wychowanie, poznane tradycje i kulturę, stabilność psychiczną, stan zdrowia lub cierpienie z powodu obecności określonej choroby, poznane stereotypy i uprzedzenia itp. Zachowanie jest zawsze wyrazem postawy – wobec kogoś lub czegoś. To właśnie wpływ zachowań na ludzką egzystencję i odwrotnie może i powinien być przedmiotem i obiektem badań socjologii egzystencjalnej.

Поведение человека – это не сумма механических проявлений и действий. Это сознательный, сложный и многогранный, контекстуальный процесс, в котором чловек проявляет свои ценности, способности и возможности, образование, воспитание, усвоенные традиции и культуру, свою психологическую устойчивость, состояние здоровья или наличие заболевания, усвоенные стереотипы и предразсудки и т.д. Поведение всегда является выражением отношения – к кому-то или чему-то. Именно влияние поведения на человеческое существование и наоборот может и должно быт предметом и обьектом изучения экзистенциальной социологии.

проф. дсн Божидар Ивков

СРАМ МЕ Е…

17 събота сеп. 2022

Posted by daroiw in Свободна наука

≈ Вашият коментар

Етикети

знание, наука, срам, уважение към учения, учен

Това е един текст от 17 септември 2017 г., който съм публикувал във ФБ. Текст, който сигурен съм, мнозинството не познава, а тези, които са го чели отдавна са забравили. Текст, който е ужасяващ със отразените в него измерения на простотия и безразличие. Текст болезнен, разтърсващ и стряскащ. Кого обаче, се пита в задачката? Малцината все още останали идеалисти в тази прекрасна страна и отвратително дезорганизирана и безразлична държава.

Днес от позицията на времето, с огромно съжаление, към причините за срама си, трябва да прибавя като източник и не малка част от учените – т.нар. обществоведи. Гонитба на проекти за пари, създаване на псевдонаука и псевдознание, подлизурство, приведени гръбнаци, липса на собствено мнение и позиция, завист, злоба и отмъстителност. С цената на всичко.

И така ето текста, за който става дума. Спасявам го от забвението на ФБ не защото имам илюзиите, че ще го прочетат много хора, не защото имам илюзиите, че той може да промени нещо и т.н. Спасявам го заради себе си.

***

Говоря си вчера с една жена – съзнателно и целенасочено не споменавам, коя е. Оказва се, че чистачката в една частна столична клиника заработва 90% от основната работна заплата на един доцент в БАН.

И когато човек научава, че се трепе да създаде малко знание, което не се цени, което не е потребно никому, и когато непрекъснато, всеки месец, получава личната си оценка от обществото – „Непотребен си”, под формата на мизерна заплата, няма как да сътвори нещо смислено и значимо. А дори и да го направи, то потъва в океана на социалното безразличие и пренебрежение. Потъва в пошлостта, простащината и в безразличието на масата, на претендиращите индивиди, неспособни да се измъкнат от своята идентичност на тълпа. И когато болестта, носеща със себе си заплахата от смъртта и осъзнаването, че не си вечен, влети в живота им хората-тълпа се стряскат и искат, настояват, изискват: „Ти си длъжен”, „Длъжен си…”. Длъжен съм?! Кому и за какво?

Тъжно е, срамно е да бъдеш или поне да се опитваш да бъдеш учен и изследовател на обществото, на отделни негови страни, в съвременна България. И ако си такъв изглеждаш жалък, когато не изпиваш чаша кафе и отказваш разговор, когато се отказваш от книга, когато вместо да мислиш за въпросите, върху които работиш, мисълта ти очаква със страх поредната битова сметка на някой оял се монополист… Тъжно е, срамно е…, но кой ли се интересува от това.

Онова, което само преди стотина години е било светиня за българина – знанието и учения, който го създава и разпространението на това знание, което върши учителят, днес се смятат за глупост и безсмислено занимание на некадърници. Тъжно и срамно… Поне мен ме е срам. Срам ме е от мнозинството мои сънародници, срам ме е от политиците ни, срам ме е от голяма част от „великите” ни бизнесмени, срам ме е от мене си… Срам ме е, но какво от това.

проф. дсн Божидар Ивков