ЗА ПОНЯТИЕТО „ПОВЕДЕНИЕ“ / ON THE NOTION OF „BEHAVIOUR“ / O POJĘCIU „ZACHOWANIA” / О ПОНЯТИИ «ПОВЕДЕНИЕ»

Етикети

behavior, definition, дефиниция, поведение, zachowanie

Поведението на човека не е сбор от механични изяви и дейности. То е осъзнат, сложен и многоаспектен, контекстуален процес, в който човек манифестира своите ценности, възможности и способности, образование, възпитание, усвоени традиции и култура, своята психическа устойчивост, своето здравословно състояние или страдание от наличието на дадена болест, усвоените стереотипи и предразсъдъци и др. Поведението е винаги изразяване на отношение – към някого или към нещо. Именно влиянието на поведението върху съществуването на човека и обратното може и трябва да бъде предмет и обект на изучаване от страна на екзистенциалната социология.

Human behavior is not a collection of mechanical appearances and activities. It is a conscious, complex and multifaceted, contextual process in which a person manifests his values, abilities and capacities, education, upbringing, learned traditions and culture, his psychological resilience, his state of health or suffering from the presence of a given disease, learned stereotypes and prejudices, etc. Behavior is always an expression of attitude – towards someone or something. It is the influence of behavior on a human existence and vice versa that can and should be subject and object of study by existential sociology.

Zachowanie człowieka nie jest sumą mechanicznych pozorów i czynności. Jest to świadomy, złożony i wieloaspektowy, kontekstowy proces, w którym człowiek manifestuje swoje wartości, zdolności i możliwości, wykształcenie, wychowanie, poznane tradycje i kulturę, stabilność psychiczną, stan zdrowia lub cierpienie z powodu obecności określonej choroby, poznane stereotypy i uprzedzenia itp. Zachowanie jest zawsze wyrazem postawy – wobec kogoś lub czegoś. To właśnie wpływ zachowań na ludzką egzystencję i odwrotnie może i powinien być przedmiotem i obiektem badań socjologii egzystencjalnej.

Поведение человека – это не сумма механических проявлений и действий. Это сознательный, сложный и многогранный, контекстуальный процесс, в котором чловек проявляет свои ценности, способности и возможности, образование, воспитание, усвоенные традиции и культуру, свою психологическую устойчивость, состояние здоровья или наличие заболевания, усвоенные стереотипы и предразсудки и т.д. Поведение всегда является выражением отношения – к кому-то или чему-то. Именно влияние поведения на человеческое существование и наоборот может и должно быт предметом и обьектом изучения экзистенциальной социологии.

проф. дсн Божидар Ивков

СРАМ МЕ Е…

Етикети

знание, наука, срам, уважение към учения, учен

Това е един текст от 17 септември 2017 г., който съм публикувал във ФБ. Текст, който сигурен съм, мнозинството не познава, а тези, които са го чели отдавна са забравили. Текст, който е ужасяващ със отразените в него измерения на простотия и безразличие. Текст болезнен, разтърсващ и стряскащ. Кого обаче, се пита в задачката? Малцината все още останали идеалисти в тази прекрасна страна и отвратително дезорганизирана и безразлична държава.

Днес от позицията на времето, с огромно съжаление, към причините за срама си, трябва да прибавя като източник и не малка част от учените – т.нар. обществоведи. Гонитба на проекти за пари, създаване на псевдонаука и псевдознание, подлизурство, приведени гръбнаци, липса на собствено мнение и позиция, завист, злоба и отмъстителност. С цената на всичко.

И така ето текста, за който става дума. Спасявам го от забвението на ФБ не защото имам илюзиите, че ще го прочетат много хора, не защото имам илюзиите, че той може да промени нещо и т.н. Спасявам го заради себе си.

***

Говоря си вчера с една жена – съзнателно и целенасочено не споменавам, коя е. Оказва се, че чистачката в една частна столична клиника заработва 90% от основната работна заплата на един доцент в БАН.

И когато човек научава, че се трепе да създаде малко знание, което не се цени, което не е потребно никому, и когато непрекъснато, всеки месец, получава личната си оценка от обществото – „Непотребен си”, под формата на мизерна заплата, няма как да сътвори нещо смислено и значимо. А дори и да го направи, то потъва в океана на социалното безразличие и пренебрежение. Потъва в пошлостта, простащината и в безразличието на масата, на претендиращите индивиди, неспособни да се измъкнат от своята идентичност на тълпа. И когато болестта, носеща със себе си заплахата от смъртта и осъзнаването, че не си вечен, влети в живота им хората-тълпа се стряскат и искат, настояват, изискват: „Ти си длъжен”, „Длъжен си…”. Длъжен съм?! Кому и за какво?

Тъжно е, срамно е да бъдеш или поне да се опитваш да бъдеш учен и изследовател на обществото, на отделни негови страни, в съвременна България. И ако си такъв изглеждаш жалък, когато не изпиваш чаша кафе и отказваш разговор, когато се отказваш от книга, когато вместо да мислиш за въпросите, върху които работиш, мисълта ти очаква със страх поредната битова сметка на някой оял се монополист… Тъжно е, срамно е…, но кой ли се интересува от това.

Онова, което само преди стотина години е било светиня за българина – знанието и учения, който го създава и разпространението на това знание, което върши учителят, днес се смятат за глупост и безсмислено занимание на некадърници. Тъжно и срамно… Поне мен ме е срам. Срам ме е от мнозинството мои сънародници, срам ме е от политиците ни, срам ме е от голяма част от „великите” ни бизнесмени, срам ме е от мене си… Срам ме е, но какво от това.

проф. дсн Божидар Ивков

ЗА АДМИНИСТРАТИВНО-УПРАВЛЕНСКАТА НЕМОЩ НА РЪКОВОДСТВОТО НА ИНСТИТУТА ПО ФИЛОСОФИЯ И СОЦИОЛОГИЯ (ИФС) ПРИ БАН

Етикети

administration, administrative arbitrariness, double standards, административен произвол, администрация, двойни стандарти, заповеди, немощ, потискане, impotence, управление, oppression, orders, rule

АДМИНИСТРАТИВНО-УПРАВЛЕНСКА НЕМОЩ-1Изтегляне

ETHNO-RELIGIOUS EXPRESSIONS OF OTHERNESS (CHALLENGES AND RESPONSES) MODULE 2. Life together in the living present of postmodernity

Етикети

ETHNO-RELIGIOUS, otherness, religious identity, tolerance

МОДУЛ 2Изтегляне

ETHNO-RELIGIOUS EXPRESSIONS OF OTHERNESS (CHALLENGES AND RESPONSES) B. A possible perspective on the field and its theory. MODULE 1. Problems of integration of religious otherness

Етикети

eligious otherness, integration, otherness

МОДУЛ 1Изтегляне

ETHNO-RELIGIOUS EXPRESSIONS OF OTHERNESS (CHALLENGES AND RESPONSES)

Етикети

Оthe, otherness

ВМЕСТО ВЪВЕДЕНИЕИзтегляне

ISLAM UNDER THE CONDITIONS OF MODERNITY

Етикети

community, identity, Islam, modernity, neighbourhood

Abstract: The article proposes a possible methodological perspective for conceptualizing Islam and modernity in the context of the dichotomy “traditional vs. modern”. The author outlines the different images of Islam in their specific sociological profiles as related to (and stemming from) the canon of norms that constitute the Islamic community and construct community ties, the basic resource of which are religious values. A scrutiny of the modes of difference and otherness through the lense of neighbourhood reveals otherness to be a latent conflict factor susceptible to political mobilization and populist manipulation. The author identifies the problem fields that generate the clash between secularism and Islam.
Keywords: modernity, Islam, identity, community, neighbourhood

islam under…Изтегляне

HATE SPEECH AND SOCIAL HEALTH

Етикети

hatred, health, knowledge, tolerance

Abstract: The article outlines the problem fields generated by hate speech and that are relevant for social health, the social order, security and ethics. The author explains what hate speech is and analyses hatred as a morbid condition of the mind. The article looks for a source of counteraction to hatred in relevant socio-cultural containment and normative regulations; the context of the discussion here are the following dilemmas:

1. To restrict or not to restrict defamation of otherness;
2. The prohibition on free expression undermines or does not undermine the democratic legitimacy.

Hate speech in politics and the media is defined as “hostile therapy”. This is a counterproductive kind of therapy that does not heal but aggravates the ailment; as a result, various phobias arise. Fears usually appear where knowledge is lacking. The lack of knowledge leads to ignorance that obfuscates certain parts of reality, making them opaque in a way that creates a fertile basis for manipulation.
Keywords: hatred, health, knowledge, tolerance, norms

Assoc. Prof. Dr Veselin Bosakov

EN ЕЗИКЪТ НА ОМРАЗАТА И СОЦИАЛНОТО ЗДРАВЕИзтегляне

Religious and Sociocultural Dimensions of the Kazalbashi Community in Bulgaria

Етикети

казалбаши, общност, религия, традиции

Abstract. In the paper the Kazalbash community is regarded to be an ethnoreligous community pertaining to the Shiite division of islam. Its native language is Turkish. The religious cread represents a message addressed to the community. The basic tenets of the doctrine are analyzed and compared to the Sunni confession. The organization of the Kazalbash religious community (the jam) is briefly described. The discussion is based on the conception that consciousness (in the case religious consciousness) is an ontolocical component of social reality. Both the holiday and the everyday dimension of Kazalbash social life are closely connected to their religious doctrine. For this reason the religious and sociocultural dimensions of the community interpenetrate to form a syncretic whole. What is more, the holiday and everyday life provide the specific characteristics of the culture. Hence the definition of the characteristics of the Kazalbash community’s sociocultural model is possible only in the context of the knowledge of the principles and presciptions of the religious doctrine that determines the structure of this community.

EN КЪЗЪЛБАШКАТА ОБЩНОСТ В БЪЛГАРИЯИзтегляне

DESTABILIZING FACTORS IN PRESENT TIMES

Етикети

elite, globalization, hate speech, identity, immigration, integration, modernity, multiculturalism, nationalism, populism

Abstract: The analysis is focused on nationalism, populism, hate speech, multiculturalism. The processes designated as globalization are mobilizing a resistance that increasingly manifests itself as an effort to preserve the identity of various ethnic cultural and religious traditions. Populist extremism is nourished by what it describes as the antagonism between the organic, “pure”, nation and the nation’s enemies, whether these be the Jews, the Muslims, the ethnic minorities and/or the “corrupt elite”. Populism is a distorted form of democracy that promises to fulfill the loftiest ideals of democracy (“Let the people decide!”). In other words, the threat comes from within, because the politicians that represent that threat speak the language of democratic values. 

Hate speech is an utterance that denigrates or stigmatizes a person or a number of people on the basis of their affiliation to a group that usually, but not always, has certain unchanging characteristics, for instance, an ethnic or religious group. The fundamental problem here is the lack of understanding that the responsibility for the actions of one person may not be shifted to all people having some trait in common with the perpetrator. To distinguish between the individual and his group is a fundamental principle of democracy.     

The discussion on multiculturalism cautions against the attempts to idealize multiculturalism: the philosophy and reality of multiculturalism do not always overlap. Most European states are inclined to think of multiculturalism mostly as a framework for the coexistence of different cultures rather than as a transnational mechanism for the integration of new settlers within a dominant culture. According to the critics of multiculturalism, Europe has allowed excessive immigration without requiring sufficient integration, an inappropriate course that has resulted in the erosion of social cohesion, the undermining of national identities and the decrease of social trust. The defendants of multiculturalism, for their part, respond that the problem lies not in excessive diversity but in excessive racism. A core set of shared basic values and rules (the Constitution, the laws, the shared language) guarantees the cohesion of the whole and at the same time sets boundaries to the right to be different and to the principle of equal standing of cultures. The general framework holds clear primacy over the particular cultures. The immigrants may preserve and maintain only that part of their cultures that is not in contradiction with the mandatory shared whole (“selective preservation of culture”). 

Keywords: nationalism, populism, hate speech, multiculturalism, globalization, modernity, identity, elite, integration, immigration

Assoc. Prof. Dr Veselin Bosakov

ДЕСТАБИЛИЗИРАЩИ ФАКТОРИ НА СЪВРЕМЕННОСТТАИзтегляне