ПОГНУСАТА… НО НЕ ОТ САРТЪР. ЗА ЕДИН КОНКУРС НА БАН И ЗА „ДРЕБНИТЕ ПРОПУСКИ“ НА ЕДИН ОТ КАНДИДАТИТЕ

Етикети

научна етика, социология, цитиране

Драги ми читателю!

Днес, 1-и ноември, е ден на светли умове – Народните будители, развили активна научно-просветителска дейност в полза на българското общество. Съществуват обаче и псевдо-просветители, но с големи претенции, за един от които разказвам във файла по-долу, а именно – проф. Светла Колева, която с обилни дитирамби беше предложена от Научния съвет на Института по философия и социология за кандидат член-кореспондент на БАН. Самата тя заявява, че приема да участва в конкурса „като възможност за отстояване на висока социология и утвърждаване на авторитета ѝ в Академията и извън нея“. За каква „висока социология“ всъщност става дума, сам ще се убедиш от текста.

Честит празник и приятно четене!

проф. дсн Божидар Ивков

ПОГНУСАТА… НО НЕ ОТ САРТЪРИзтегляне

RELIGIOUS IDENTITY AND VALUE ORIENTATIONS

Етикети

identity, Islam, religion, tolerance, tradition, values

Abstract: The results of the analyses of European Values Study data (European Values Study 2008) indicate significant differences between the social and value profile of Eastern Orthodox Christians and the Muslim community in Bulgaria. In this survey, for an important share of the respondents who define themselves as Muslims, religion is no longer a value in itself but a complete environment, which determines the attitude towards other values and relations. Religious morality structures the new models of participation and forms of solidarity. While the Orthodox Christians mostly have a traditional respect for the norms of faith, among an important part of the Muslims religion is becoming a value scale and a core of social activity in general. While we do have reason to consider that, overall, Bulgarian society is in a process of rethinking its attitude to religion, this applies to a much greater degree to Muslims. The mediating complex of factors that most probably accelerate certain processes of consolidation of the religious community is connected with its partial social isolation, its specific profile of professional, civic, and political activity.

Key words:  values, Islam, identity, religion, tolerance, tradition, faith

ARTICLE VBOSAKOV EN. РЕЛИГИОЗНА ИДЕНТИЧНОСТ И ЦЕННОСТНА ОРИЕНТАЦИЯdocИзтегляне

ИСЛЯМЪТ И ЕВРОПЕЙСКАТА МОДЕРНОСТ

Етикети

диалог, интеграция, ислям, миграция, ценности

Резюме: Основной вывод, который следует из представленного анализа, может быть сформулирован в двух направлениях. Первое связано с осознанием наличия целостного процесса религиозного возрождения среди мусульман (в том числе и в Болгарии), который выражается в активизации работы религиозных институтов, обсуждении религиозных вопросов в рамках самой общности, создании и развитии религиозных институтов и практик.

Второе направление связяно с определением тех религиозных и демократических ценностей, с помощью которых возможно создание пространства полноценной интеграции не только мусульманской общности в болгарское общество, но и всех религиозных общностей в европейское культурное и политическое пространство. Теза об определяющей роли соответствия  ценностных систем в этом процессе ставит под вопрос существующие институциональные представления и фокусирует внимание на процессе формирования, сохранения и передачи ценностей.

Ключевые слова:ислам, ценности, миграция, интеграция, диалог, идентичность.

ИСЛЯМЪТ И ЕВРОПЕЙСКАТА МОДЕРНОСТ 1Изтегляне

МУЛТИКУЛТУРАЛИЗЪМ – ЩО Е ТО?

Етикети

dialog, diversity, диалог, идентичност, интеграция, нация, globalizationмултикултурализъм, identity, integration, multiculturalism, nation, разнообразие

Abstract: The presentation focuses on the problem fields defined by the questions:

• Has multiculturalism failed?
• Is multiculturalism harmful?
• Is multiculturalism dangerous?
• How can we respond to the complexity and challenges of pluralism, and strike a proper balance with regard to coexisting in the living present?

An in-depth scrutiny (and proper scientific explanation!) of a given phenomenon would not be possible without problematizing the said phenomenon. This can be done by asking how the object of our study – in this case, multiculturalism – is possible? The answer to this question would illuminate the direction of analysis and provide a framework for the arguments on the basis of which diversity may be recognized as a fundamental value and basic principle requiring the mutual recognition, equal standing, and equal value of the knowledge, skills and attitudes involved in social co-participation with that which is different.    

The various European countries have taken very different paths. These differences, however, do not reduce, or revoke, the need for an on-going discussion on multiculturalism  –  foremost, and particularly, in its political dimension, which includes distribution of power and access to resources.

Keywords: multiculturalism, nation, identity, integration, diversity, dialog, globalization

Assoc. Prof. Veselin Bosakov, PhD

МУЛТИКУЛТУРАЛИЗЪМИзтегляне

ЗА ЕДИН НАУЧЕН СЪВЕТ БЕЗ НАУЧНИ КРИТЕРИИ И АКАДЕМИЧНИ СТАНДАРТИ ИЛИ ЗА ТЪРЖЕСТВОТО НА ПСЕВДОНАУКАТА

Етикети

инвалидност, пенсиониране, псевдонаука, социология, философия

„Ако Ви се струва, че ме познавате добре –прави сте.

Наистина Ви се струва“.

Б. Ивков „Мислички – II“

Това е една приказва за саморазправата на 16 човека с един учен, за налагането на ненаучни критерии и липсата на академични стандарти в работата на един Научен съвет. Приказка за тържеството на псевдонауката на гърба на българския данъкоплатец.

проф. дсн Божидар Ивков

ЗА ЕДИН НСИзтегляне

КОНТЕКСТУАЛИЗИРАНЕ НА ОТНОШЕНИЕТО КЪМ ИСЛЯМА В БЪЛГАРИЯ – ПОГЛЕД НАЗАД

Етикети

conflict, identity, otherness, prejudices, tolerance, toleration, transformation

Резюме: Историята и практиката на Балканите и у нас показват, че конфликтният потенциал на наложените сходства е много по-голям, отколкото на взаимно приетите и следвани различия. В балканското културно пространство като периферия на поне три световни империи през вековете, съжителството на различни етнически, религиозни и езикови общности постепенно е придобило измеренията на естествено състояние. Мюсюлманинът тук не е чужденец, но това не пречи отношенията между мнозинство и малцинства да са подчинени на представата за господството и властта, както и на съпротивите срещу нея, които на свой ред са определяли и продължават да доминират конфликтния потенциал на съвременното съжителство. В самата представа за „българско” равнище доминира по-скоро специфичен синтез на етнически, религиозни, културни и езикови различия, изграждащи специфичната амалгама, върху която се проектира образа на съвременния ислям. Това е принципно различно възприятие за ислям, което съществено се различава от европейското и в още по-голяма степен от проектиращото се в глобален мащаб разбиране на съвременния ислям. Отношението към исляма в България би могло да бъде определено като интегрален показател не само за промяната в отношението към религията като цяло, но и като важна съставна част от симптоматиката на посттоталитарната криза и полетата, в които се търси нейното решение.

Ключови думи: трансформация, толерантност, конфликт, идентичност, другост, търпимост,  предразсъдъци, стереотипи

CONTEXTUALIZING THE ATTITUDE TOWARDS ISLAM IN BULGARIA: A LOOK BACK IN TIME

Abstract: History and customs in the Balkans and in our country have shown that the conflictive potential of imposed similarities is much greater than that of the mutually recognized and observed differences. In the cultural space of the Balkans, a peripheral region for at least three world empires over the centuries, the coexistence of different ethnic, religious and linguistic communities has gradually acquired the characteristics of a natural state of things. Here, the Muslim is not a stranger, yet the relationships between the majority and the minority are defined by the ideas of domination and power, respectively, resistance against power; these in turn create and perpetuate the conflictive potential of coexistence today. In Bulgaria, these notions refer to a specific amalgamation of ethnic, religious, cultural, and linguistic differences, upon which is projected the image of modern Islam. The perception of Islam here is essentially different from the respective European one, and even more from the perception of this religion at world level. The attitude to Islam in Bulgaria can be defined as an integral indicator of the changed attitude to religion in general, as an important element of the post-totalitarian crisis, and as a field in which solutions to the crisis may be sought.

Keywords: transformation, tolerance, conflict, identity, otherness, toleration, prejudices, stereotypes

КОНТЕКСТУАЛИЗИРАНЕ НА ОТНОШЕНИЕТО КЪМ ИСЛЯМАИзтегляне

ТРАДИЦИОННО И МОДЕРНО: ИСЛЯМЪТ В СЕКУЛАРЕН КОНТЕКСТ / TRADITIONAL AND MODERN: ISLAM IN A SECULAR CONTEXT

Етикети

democracy, демокрация, идентичност, ислям, модерност, identity, modernity, neighbourhood, съседство, традиция, ценности Islam, tradition, values

Резюме: Реалният проблем за демокрацията се намира в Европа и е неин вътрешен въпрос. Той е свързан с необходимостта да се интегрира все по-голям брой разярени млади мюсюлмани и то така, че да не се провокира още по-яростна реакция на крайнодесните европейски популисти. За това обаче са необходими две неща. На първо място, някои европейски страни трябва да преразгледат досегашната си мултикултуралистка политика,  представляваща по същество убежище на радикализма. На второ място, те следва да преформулират и собствените си определения за национална идентичност, така че в тях да има повече място и за хора от неевропейски произход. Модернизацията в съвременния мюсюлмански свят едва ли е възможна без под една или друга форма ислямът да бъде интегриран в обществения живот. Не само религията, но и самата традиция, с която тя е свързана, се намират в много сложни и комплексни взаимоотношения с развитието и демокрацията, а поставянето на резки разделителни линии между тях често е подвеждащо и опростява анализа, като го прави твърде схематичен. За съжаление една пълноценна демокрация, при която мюсюлманският глас може да бъде само един сред много други и при която ще е налице морално равенство между исляма и други перспективи,  все още се възприема като опасност не само за състоянието на мюсюлманската общност, но и за секуларния жизнен свят на модерния европеец.  

Ключови думи: ислям, модерност, традиция, идентичност, съседство, демокрация, ценности

Abstract: The genuine problem concerning democracy is located in Europe, where it is an internal problem. The problem consists in the necessity of integrating an increasingly large number of angry young Muslims in a way that would not provoke an even more angry response on the part of extreme right-wing European populists. Two things must be done for this purpose. Firstly, some European countries should reconsider the multiculturalist policy they have been conducting until now, which essentially represents a haven for radicalism. Secondly, these countries must reformulate their own definitions of national identity in terms that will provide room for people of non-European origin as well. Modernization in the contemporary Muslim world would hardly be possible without integrating Islam, in one form or another, into social life. Not only the religion itself but also the traditions linked to Islam stand in very complex mutual relationships with development and democracy; drawing sharp dividing lines between them is often misleading: it simplifies analysis and leads to schematic conclusions. Regretfully, a full-bodied democracy, in which the Muslim voice will be just one of many voices, and where a moral equality exists between Islam and other perspectives, is till perceived as dangerous for the Muslim community but also for the secular lifeworld of the modern European .

Keywords: Islam, modernity, tradition, identity, neighbourhood, democracy, values

ТРАДИЦИОННО И МОДЕРНО. ИСЛЯМЪТ В СЕКУЛАРЕН КОНТЕКСТИзтегляне

ИСЛЯМЪТ: ЗАПЛАХА, ГЕНЕРИРАНА ОТ (ПРЕД)УБЕЖДЕНИЯ // ИСЛАМ: УГРОЗА, ГЕНЕРИРОВАННАЯ (ПРЕД)УБЕЖДЕНИЯМИ

Етикети

заплаха, ислям, предубеждения

Резюме: Да се говори общо за исляма и мюсюлманите означава да се приеме, че има една единствена интерпретация на исляма и че мюсюлманите не се различават помежду си религиозно, културно, икономически и политически. Вътрешното многообразие на исляма опровергава подобна позиция. С помощна на политически и емоционално необременените понятия „ислямско възраждане” и „ислямски активизъм” авторът на настоящата студия визира процеса на завръщане на исляма и масираното му ангажиране в обществено-политическия живот на мюсюлманските общества и външната политика на мюсюлманските правителства. На ислямския активизъм обикновено се гледа като на ретроградно и антимодерно движение, а не като на алтернативна визия и практика за организация на мюсюлманските общества. От това се възползват радикалните мюсюлмански движения, в чиято политическа визия е залегнало убеждението, че ислямът и християнството са вкопчени в продължителна битка. От своя страна редица западни анализатори развиват тезата за „монолитна ислямска заплаха”, което води до приравняването на исляма с ислямския фундаментализъм, екстремизъм и тероризъм.

Резюме: Говорить вообще об исламе и мусульманах означает, что существует только одна единственная интерпретация ислама и что мусульмане не различимы между собой религиозно, культурно, экономически и политически. Внутреннее разнообразие ислама опровергает подобную позицию.С помощью политически и эмоционально необремененных понятий „исламское возрождение” и „исламский активизм” автор этой студии визирует процесс возвращения ислама и эго массированного ангажирования в общественно-политическую жизнь мусульманских обществ и внешнюю политику мусульманских правительств. Исламский активизъм обычно воспринимается как ретроградное и антимодерно движение, а не как альтернативная визия и практика организации мусульманских обществ. Этим пользуются радикальные мусульманские движения, в чьей политической визии заложено убеждение, что ислам и христианство вцепились в продолжительную схватку. С другой стороны ряд западных анализаторов развивает тезис о „монолитной исламской угрозе”, что ведет к приравниванию ислама к исламскому фундаментализму, экстремизму и терроризму.

ИСЛЯМЪТ, ЗАПЛАХА ГЕНЕРИРАНА ОТ ПРЕДУБЕЖДЕНИЯИзтегляне

METHODOLOGY OF SOCIOLOGICAL COGNITION OF SOCIAL REALITY

Етикети

comprehension хуманистичен коефициент, възприятие, humanist coefficient, разбиране, рефлексия, ценности, perception, reflection, values

Abstract: The traditional oppositions of “subjectivism” vs. “objectivism”, “nominalism” vs. “realism”, “psychologism” vs. “sociologism” have not yet been surmounted. The reconciliation of the humanist perspective (which takes into account the involvement of conscious subjects in social processes) with the scientific norms established in the natural sciences and in the naturalist philosophy of science is a process that has already begun in the history of social (and sociological!) thought. But due to the fragility of this trend, it may be disrupted by the so-called folk methodologists (respectively, folk sociologists), who, in their intellectual indolence, fail to problematize social reality, i.e., fail to ask the question how this reality is possible, and thereby miss the opportunity of eliminating pseudo problems and of problematizing the self-evident. This once again proves that the road to what is “simplest” and nearest to us is indeed a long and hard one.

Key words: humanist coefficient, perception, reflection, values, comprehension

STATIA_ENИзтегляне

ОПИТ ЗА КОНСТРУИРАНЕ НА ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКА СТРАТЕГИЯ ЗА АНАЛИЗ НА ИСЛЯМА В БЪЛГАРИЯ

Етикети

изследване, изслям, стратегия

Резюме: Настоящото изложение е опит за очертаване на възможна изследователска стратегия, която би позволила социологическата интерпретация на мюсюлманската общност и нейното пълноценно присъствие в българската реалност като един от значимите субекти на представата за културно и религиозно многообразие. Тази стратегия подлага на методологическо съмнение обяснителната сила на историографския дискурс при интерпретацията на актуалните предизвикателства пред съжителството на различни етнически и религиозни общности в България. Социологическият анализ трябва да контролира ефектите от процеса на идеологизиране на историографията и политизиране на историята. Това е възможно чрез приемането на тезата за наличието на множество факти, които не могат да бъдат йерархично подредени по значимост и/или достоверност, още повече, че няма факти сами по себе си, а всеки факт се намира в смислово единство по отношение на действащия субект.

AN ATTEMPT AT CONSTRUCTING A RESEARCH STRATEGY FOR ANALYSING ISLAM IN BULGARIA

доц. д-р Веселин Босаков

Abstract: This presentation attempts to outline a possible research strategy that would allow a sociological interpretation of the Muslim community and its full-valued presence in Bulgarian society as one of the significant elements in the notion of cultural and religious variety. This strategy questions in methodological terms the explanatory power of a purely historiographic discourse when interpreting the current challenges facing the coexistence of different ethnic and religious communities in Bulgaria. Sociological analysis must control the effects ensuing from the process of ideological treatment of history and its politicizing. This is possible by adopting the thesis that there are numerous facts that cannot be hierarchically ranked by order of significance and/or validity; this is especially true as there is no such thing as facts in themselves: every fact stands in a meaningful relation to the active subject.

ОПИТ ЗА КОНСТРУИРАНЕ НА…Изтегляне