02 неделя дек. 2018
Етикети
По-любознателните читатели най-вероятно вече са се запознали с всички материали, посветени на болестта на Бехтерев, които се намират в блога ми. Сега Ви предлагам още няколко материала – предимно на руски език, с които можете да оформите своя малка библиотека, посветена на болестта.
behterev_uprajnenia_ovcha_kupel
Приятни занимания!
доц. д-р Божидар Ивков
30 петък ное. 2018
РА е хронична, възпалителна ревматоидна болест, с автоимунен характер. Хората, които са наскоро диагностицирани с това заболяване или има съмнения за него, е добре да знаят следните, описани по-долу, факти.
1. РА представлява автоимунно възпаление на ставите.
РА е възпаление на ставите, предизвикано от неправилното функциониране на имунната система. Основно се атакуват ставите, но все пак е възможно да се засегнат и някои вътрешни органи (например системниболести).
2. Хората с РА са или серопозитивни, или серонегативни.
Ревма факторът е имуноглоболинът (антитяло),което може да се свързва с други антитела (обикновено белтък, откриван в кръвта, функциониращ в имунната система). За да се открие наличието на ревма фактора се прави изследване на кръвта. При около 80% от възрастните, които са с РА резултата от това изследване е положителен (т.е. серопозитивен РА). Около 20%от лицата с РА имат негативен резултат (т.е. серонегативен РА).
3. Съществуват физически симптоми, които могат да подсказват, че става дума на РА.
Прегледът на ревматолога, специалист по РА,може да покаже наличието на някои знаци и симптоми за наличие на РА. Това могат да бъдат:
– чувството за топлина, подуване и болка често започват в малките стави на пръстите, китките и краката;
– ставите се ангажират обикновено симетрично (едни и същи стави от двете страни на тялото);
– сутрешната скованост е с продължителност около един час или повече;
– могат да се появят ревматоидни възли (подутини под кожата) около засегнатите стави;
– могат да се манифестират деформации на ставите, предизвикани от увреждане на хрущяли, сухожилия или връзки;
– наличие на умора, липса на апетит, лекате мпература.
4. За да се постави диагнозата РА се използват: рентгенографско изследване, изследване на кръвта и преглед от специалист – в случая ревматолог.
Няма два напълно еднакви случая на РА, а протичането на болестта е непредвидимо. При някои хора болката е много силна,независимо, че няма рентгенова находка за сериозно увредени стави. И обратното,има хора, при които има видимо увреждане на ставите, а те не изпитват болка. Разликите,които се наблюдават при лицата с РА изискват индивидуален подход при лечението на всеки човек.
5. Увреждането на ставите може да настъпи скоро след появата на симптомите на РА.
Много често се случва, че още през първите две години от започването на РА се стига до увреждане на засегнатите стави.Тази възможност налага много ясно и безусловно ранното откриване на заболяването и започването на неговото адекватно лечение. Това е толкова важно за човека с РА, че лекарите много често започват и прилагат агресивно, а не консервативно лечение.
6. В САЩ живеят 1,5 милиона човека с РА.
РА е най-често срещаното ревматоидно заболяване. Възпаленията на костите и ставите обаче, оказват влияние върху живота на 27 милиона американци. РА обикновено се появява и развива между 30 и50 годишна възраст, въпреки, че е възможно да се появи на всяка възраст.
7.Хората с РА имат повишен коефициент на смъртност или по-висок риск от смърт в сравнение с общата популация.
В по-старата медицинска литература се откриват мнения, че хората с РА живеят с 10-15 години по-кратко в сравнение със здравите хора. Днес е известно, че върху продължителността на живота оказват влияние множество фактори, като история на семейството, общо състояние на здравето, начин на живот и много други. Благодарение на най-новите лекарства за лечение на РА прогнозата за продължителността на живота при хората с РА е значително по-добра.
8. При хората с РА съществува много висок риск от инвалидизация.
Според Центъра за контрол и превенция на болестите (CDC – Centers for Disease Control and Prevention) възпалението на ставите или другите ревматоидни заболявания, са най-честата причина за инвалидност в САЩ. В България те заемат трето място сред причините за инвалидизация. Над 30% от възрастните с възпаления на ставите (всички видове),диагностицирани от лекар, са съобщили за ограничения в работата си, породени от болестта. Според John Hopkins инвалидността сред хората с РА е значително по-висока в сравнение с други популации. До 60% от тях в рамките на 10 години след откриване на болестта, не са в състояние да работят. А според мен още по-голям процент от лицата с РА имат едни или други затруднения и ограничения и в ежедневния си живот.
9. РА се проявява 3 пъти по-често при жените, отколкото при мъжете.
Тази ситуация насочва учените към предположението, че генетиката и хормоните може би имат важна роля за появата на болестта. Има възпаления на ставите, които се проявяват по-често при мъжете,като например подагра или болест на Бехтерев, макар че през последните години при болестта на Бехтерев се наблюдава известна „еманципация“ – нараства броя на жените, а съотношение мъже-жени с болест на Бехтерев намалява. Според CDC в САЩ28,3 милиона жени и 18,2 милиона мъже са диагностицирани от гл.т. на възпаление на ставите (всички видове), т.е.съотношение 1:1,5.
10.Хората с РА могат да имат добро качество на живот въпреки физическите ограничения.
Физическите ограничения при лицата с РА могат да бъдат много неприятни. Болестта може да повлияе в някаква степен психиката на човека, както и неговото финансово състояние поради невъзможността да работи. Смята се обаче, че въпреки това при позитивна настройка е възможно човек да се справи със ситуацията.
***
Струва ми се, че макар и поднесена на едно по-елементарно ниво, тази информация е много важна за хората с РА, особено за тези, които са наскоро диагностицирани. Тя дава възможност за по-адекватно управление не на болестта, а на собственото им поведение в условия на живот с РА. А това е от изключително важно значение.
Особено важно е също така, човек да наблюдава и правилно да разбира поведението и езика на тялото си и на болестта, да се опитва да намери най-правилното решение във всяка една ситуация. С други думи, да трупа опит за живот с РА.
В процеса на самообучение как да се живее с РА е много важно да се внимава от какви източници в интернет се черпи информация за болестта и за начина на живот с нея. В това отношение незаменим помощник са пациентските организации, като ОПРЗБ и пациентските фейсбук групи (https://www.facebook.com/groups/revmatologia/).
Източник: Reumatoidalne zapalenie stawów – 10 rzeczy, które warto wiedzieć. https://fizjoterapeuty.pl/artykuly/reumatoidalne-zapalenie-stawow-10-rzeczy-ktore-warto-wiedziec.html, 2015.
доц. д-р Божидар Ивков
24 събота ное. 2018
Етикети
Секс и ревматоиден артрит. За много хора това е тема табу. Нещо невъзможно, дори вредно за хората с РА. Така ли е в действителност?
05 понеделник ное. 2018
Етикети
chronic pain, Хронична болка, секс, przewlekły ból, seks, sex
Независимо, че порнографията е широко разпространена, особено в интернет, секса остава една от темите табу в европейския културен кръг. Още по-тежко табу е сексът при хората с видими увреждания, в т.ч. предизвикани от ревматоидни заболявания. Често дори темата секс е обвита плътно от силни предразсъдъци, негативни стереотипи и невежество. Самите хора с ревматоидни заболявания често реагират негативно на въпроси, свързани със секса. Много често могат да се чуят коментари от рода на: „Какъв секс, когато имам силни болки“? И така, възможен ли се секса при наличие на ревматоидно заболяване и преживяване на силна хронична болка?
Хронична болка и секс
При наличието на болка много често се ограничава удоволствието от секса. Много са факторите, които могат да окажат благотворно влияние върху възстановяването – изцяло или частично – на сексуалната активност и постигане на удовлетвореност от половите контакти. Такива фактори са: обезболяващи лекарства, разнообразието на половия живот, адаптиране на формите на сексуална активност към актуалното здравословно състояние, снижаване сила на болката и повишаване на физическите възможности, взаимно разбирателство и нежност между партньорите и др.
Потребностите от физическа и емоционална близост са също толкова важни, колкото и другите основни, ключови потребности на човека, като например хранене и сигурност. Една от най-важните потребности е свързана със сексуалността. Установено е, че физическата близост помага за удовлетворяването на потребността от любов/обич и принадлежност. Сексът от своя страна е израз на обща удовлетвореност от живота, негов естествен елемент. А освен всичко друго е и важен аспект от идентичността на човека.
Хроничните заболявания, в т.ч. особено ревматоидните, както и придружаващите ги често проблеми с наличието на болка, в много случаи се превръщат в част от живота и значим елемент от ежедневното функциониране. Тогава човек спира да чувства удоволствието от сексуалните усещания и преживявания.
Хроничната болка, която е в състояние да затруднява секса, може:
Именно хроничната и засилваща се по време на физическа активност болка може да се превърне в голяма пречка или бариера пред правенето на секс. Хората, които изпитват средно силна или силна болка обикновено избягват секса, защото свързаната с него физическа активност повишава проблемите и негативните усещания, свързани с болката, които от своя страна заглушават, затъмняват или направо унищожават удоволствието от сексуалните контакти. На пръв поглед изглежда, че най-простият начин за справяне със ситуацията, е приемът на обезболяващи лекарства. Това е твърде специфичен подход, свързан с множество рискове. Винаги обаче, съществува необходимостта от нормално функциониране, в т.ч. и реализацията и задоволяването на сексуалните потребности.
Психика, болка и секс
Доброто самочувствие е необходимо за добрия сексуален живот. Когато хроничната болка предизвиква физически проблеми, извършването на ежедневните задължения се затруднява или става невъзможно, понижава се самооценката и чувството за собствената привлекателност на човека. Това неминуемо оказва негативно влияние върху съжителството на двамата партньори. Съзнанието, емоционалното и физическото отдалечаване засяга и партньора, задълбочава в човека с хронична болест страховете, опасенията, чувството за вина и негодувание. При такива случаи помощта на психиатър или психолог може да се окаже много важна. Разговорът и взаимното разбиране позволява да се закрепи здравината на връзката, в т.ч. и в областта на секса.
Възстановяването на емоционалната близост е необходима за извършване на следващата крачка – възстановяване на физическата близост. Първоначално партньорите могат да имат физическа близост с цел да опознаят своите тела, като в началото не докосват половите си органи. Тук е важно да се установят приятните сензорни преживявания, а не концентрация върху оргазма. Това е важно не само за много необходимата „увертюра“, но и за научаването на какъв вид докосване и стимулация доставят най-голямо удоволствие на партньора и – най-важното – не причиняват болка или неприятни усещания.
Болестта и сексуалните пози
Половият акт не е единствената форма и източник на удовлетвореност от физическата близост. За хората с хронична болка, с нарушения в подвижността, разнообразяването на сексуалния живот може да се постигне чрез докосване на партньора, изработване на най-удобната поза, но също и чрез мастурбация или използването на вибратор.
Едно от най-трудните и най-важни неща и/или задачи за хората с ограничена подвижност и изпитващи хронична болка, каквито са например случите например при хора с ревматоиден артрит, болест на Бехтерев, фибромиалгия и др., е намирането на най-подходящата за тях сексуална поза. Тук на помощ могат да дойдат различните наръчници, описващи различни видове на сексуалното изкуство.
Добре би било преди секса човекът с хронична болка да приеме предписаните му лекарства с цел да редуцира болката и да изпита по-голяма наслада от сексуалния контакт.
Добрите сексуални контакти, освен че възвръщат доброто самочувствие, също могат сами по себе си да редуцират хроничната болка, защото по време на секс организма отделя естествени болкоуспокояващи субстанции, които се наричат ендорфини.
Чувството за близост и пълнота в контактите с партньора повишават силите за по-успешна борба с хроничните болест и болка.
Ревматизмът има връзка със секса
Тази връзка може да се наблюдава, когато човек се заразява с хламиди или други бактерии, пренасяни по полов път. Хламидите имат способността да проникват чак до ставите и да предизвикват възпаление на ставите – т.нар синдром на Ройтер. Оказва се, че това е най-честото заболяване при младите мъже. Може да бъде лекувано с антибиотици, а лечението може да продължи до половин година.
Заключителни бележки
Когато между партньорите съществува любов, доверие, взаимно уважение и съгласие, нито една сексуална техника не може да се разглежда като извращение или като недопустима.
Любовта, доверието, уважението, поставянето на мисълта за другия пред мисълта за собственото удоволствие, съгласието – това са „вълшебните“ ключета към сексуалното здраве и възможно най-пълното задоволяване на сексуалните потребности, както и за задоволяване на всички останали потребности, породени от и във връзка със съвместния живот на мъжа и жената.
Източници: Wójcik, M. (2013) Choroba i ból a seks. https://wylecz.to/zdrowie-a-seks/choroba-i-bol-a-seks/
Osiem prawd o reumatyzmie. http://www.byczdrowym.info/kosci-i-stawy/osiem-prawd-o-reumatyzmie
доц. д-р Божидар Ивков
30 вторник окт. 2018
Етикети
Публикуваната тук Декларация за хроничната болка е ценна поне в четири направления.
(1) Признава хроничната болка като самостоятелен здравен проблем, разглежда хроничната болка сама по себе си като болест;
(2) Посочва основните проблеми, с които се сблъска човекът, изпитващ хронична физическа болка;
(3) Разкрива основните измерения на социалната цена за човека с хронична болка и за цялото общество;
(4) Показва епидемиологията, т.е. широкото разпространение на хроничната болка в света.
И макар за остатъците от българското здравеопазване, както и за много ревматолози, болката да си остава само и единствено със своите характеристики на предупредителен сигнал за проблеми в тялото на човека, хроничната болка трябва да се възприема като болест, като самостоятелен здравен проблем.
Не случайно В САЩ и много други страни се говори и се развива т.нар. медицина на болката.
Текстът е интересен най-вече от гл.т. на общата култура на човека с хронична физическа болка.
доц. д-р Божидар Ивков
28 неделя окт. 2018
Етикети
Предлагам още един материал в помощ на хората с Бехтерев. Струва ми се, че той е важно и полезно допълнение към книгата на Фелдкелер, посветена на това заболяване.
Ценността на това издание произтича от факта, че половината от текста представлява набор от упражнения – лечебна физкултура, които са групирани в два основни раздела: общ (например облекчен и усилен комплекс упражнения) и по локализация (например упражнения за шийния отдел на гръбнака, упражнения за периферните стави и др.).
Помагалото е на руски език. Имам и съответните информационни и помощни материали на полски и английски език, но доколкото имам наблюдения те ще бъдат разбрани от далеч по-малко хора, затова и не ги публикувам.
Приятно четене и успех в борбата с болестта.
доц. д-р Божидар Ивков
27 събота окт. 2018
Етикети
Информацията е странна и капризна „птица“. Нейните основни характеристики са достоверност (истинност) и информативност. Когато информацията е непълна или фрагментарна, тя обикновено губи тези свои характеристики и се превръща в информация с други характеристики: от подвеждаща до дезинформация. Ето защо всеки, който пише даден текст за широка публика не трябва да бърка разбираемостта на информацията с нейната достатъчност, пълно, изчерпателност. И това е особено валидно в сферата на медицината, здравето, хроничното заболяване, хроничната физическа болка.
Ще ви дам един пример. В материал, публикуван в един сайт, се казва: „Анкилозиращият спондилит, известен още като болест на Бехтерев, е хронично възпаление на гръбначния стълб и сакроилиачните стави“. Сама по себе си тази информация е вярна. Същевременно е непълна и в крайна сметка подвеждаща. Защото АС или болестта на Бехтерев е:
– ревматоидно,
– автоимунно,
– системно,
– възпалително,
– прогресиращо,
– хронично,
– лечимо, но неизлечимо заболяване.
То обхваща предимно ставите на гръбначния стълб, сакроилиачните стави, тазобедрените стави и по-рядко (но все пак доста често) коленните и раменните стави. Може да обхване и по-малки стави с различна локализация, в т.ч. и ставите на челюстта, макар това да се случва доста рядко.
Болестта на Бехтерев засяга и вътрешни органи – сърце, бял дроб, черен дроб, очи и др.
Възпалителните процеси атакуват съединителната тъкан, което води до обездвижване (анкилоза) на ставите.
Всеки сам може да направи разлика между двата вида информация.
Освен това важни изисквания към информацията, предназначена за пациенти, в т.ч. хора с болест на Бехтерев, са тя да бъде:
И тъй като много хора се опитват да пишат за АС, позовавайки се на само и единствено на собствените си преживявания и натрупан опит от живота им с АС – това не е лошо, напротив чудесно е, стига да бъде поднесено като разказ за личния опит и преживявания, а не като общовалидна информация, то ще си позволя тук да публикувам една книга, която е писана за хора с болестта на Бехтерев от човек с болест на Бехтерев, и която се е превърнала в класика. Става дума за книгата на Е. Фелдкелер „Болест на Бехтерев. Пътеводител за пациенти“.
По мое скромно мнение всеки човек с АС, който разбира руски език, трябва да прочете тази книга.
Пожелавам Ви ползотворно четене.
доц. д-р Божидар Ивков
20 събота окт. 2018
Етикети
болест на Бехтерев, независимост; Bechterew's disease, обувалка за чорапи, independence; Choroba Bechterewa, marynarka skarpetkowa, niezależność, sock slider
Заглавието е шега, разбира се! Но и в тази шега има голяма доза истина. Но не пиша този материал, за да философствам, какво е това необходимост, потребност, независимост, възможности и т.н. Правя го само и единствено с цел да помогна на хора като мен, които поради неподвижност на гръбначния стълб имат сериозни проблеми с обуването на чорапите си.
доц. д-р Божидар Ивков
06 събота окт. 2018
Етикети
biological drugs; ревматоидный артрит, biologische Medikamente; artritis reumatoide, Corticosteroide, corticosteroides, corticosteroids, биологические препараты; rheumatoide Arthritis, биологични лекарства; reumatoidalne zapalenie stawów, кортикостероиди, кортикостероиды, kortykosteroidy, leki biologiczne; rheumatoid arthritis, médicaments biologiques, medicamentos biológicos; polyarthrite rhumatoïde, ревматоиден артрит
Почти 30% от хората с РА са лекувани с кортикостероиди, като две пети от тях в продължение на повече от 5 години. Това са резултати от изследване, проведено в Полша сред лица с РА. Според световните стандарти кортикостероидите трябва да се използват при лечението на РА само за кратко време.
Анкетното проучване е проведено през май тази година от Общополското сдружение на младите хора с възпалителни заболявания на съединителната тъкан „3majmy się razem”. Анкетирани са 812 лица с РА, като 95% от тях са жени, основно на средна възраст (30-50 години). Според експертите един от най-обезпокоителните резултати, получени от проучването е свързан с факта, че кортикостероидните лекарства се прилагат при 28% от лицата с РА, като почти при 40% от тях (т.е. две пети) по-дълго от 5 години.
Едно от най-големите предимства на кортикостероидите е, че действат много бързо и позволяват в кратки срокове да се овладее силна атака на РА. Същевременно трябва да се помни, че те не лекуват болестта и не предотвратяват уврежданията на ставите в хода на протичане на РА.
Важно е, че пациентите са се лекували основно (67%) в клиники по ревматология, следователно при специалисти, а не при общопрактикуващи лекари. „В съответствие с препоръките, които ни задължават – т.е. препоръките на EULAR и Американския Колеж по Ревматология (ACR) – кортикостероидите трябва да се използват при РА за кратко време. Прието е, че те не трябва да се използват по-дълго от 3 до 6 месеца и то главно след откриване на РА и евентуално при обостряне на болестта” – коментира резултатите от проучването д-р Мариуш Вударски от Националния институт по гериатрия, ревматология и рехабилитация.
Сред най-познатите нежелани странични ефекти от продължителното прилагане на кортикостероиди са:
– остеопороза,
– високо кръвно налягане,
– липидни разстройства,
– катаракт.
Според полския специалист предимството на кортикостероидите е, че действат много бързо – противовъзпалителния ефект настъпва броени дни след включването им в лечението. Те обаче не лекуват болестта и не предпазват ставите от увреждания в процеса на протичане на РА. „Използваме ги, за да спечелим време до момента, когато ще започнат да действат болестмодифициращите лекарства” – изяснява ревматологът.
Болестмодифициращите лекарства, според специалистите (например metotreksat или leflunomid), не само възпират възпалението в ставите, но допълнително могат да предпазят тяхната деструкция и по-късни изменения, както и да предотвратят или сериозно да забавят увреждането на вътрешните органи. Има случаи, когато тези лекарства водят до ремисия или до сериозно редуциране на активността на болестта. А това може да предпази човекът от инвалидизация, което всъщност е и основна цел на лечението. Важно условие за постигане на такъв резултат е ранно откриване на заболяването и бързо включване на подходяща терапия.
В Полша съществува проблем с достъпа до опитни ревматолози. В България също има подобен проблем, но в по-малка степен.
Според мнението на д-р Вударски най-новите изследвания потвърждават, че с кортикостероидите се злоупотребява при хората с РА. Една от причините за това е свързана с недостатъчното обучение на лекарите, които се страхуват да предприемат по-агресивно лечение с прилагане на болестмодифициращи лекарства. „Днес в лечението на РА се приема стратегия на агресивни действия. Това означава, че болестмодифициращите лекарства трябва да се използват от самото начало на болестта и да се приемат в големи дози, за да се овладее прогреса на заболяването“ – казва полския специалист. А това изисква лечение, прилагано и следено от опитен ревматолог, до който често хората нямат достъп.
Дългото прилагане на кортикостероиди може да доведе до вторична надбъбречна недостатъчност. Продължителното лечение с кортизонови препарати води до специфична зависимост и често за хората с РА е много трудно да спрат употребата им.
Много често хората с РА не се информират – по различни причини – за съвременните методи на лечение, прилагани при РА. Над 60% от изследваните лица с РА не са получили от лекаря си изчерпателна информация за болестта си, схемата на лечение, целта и продължителността му. За съвременните методи на лечение лекарите не са съобщили на почти половината (49%) от хората с РА.
Според председателката на полското сдружение „3majmy się razem” това представлява нарушение на закона за лекарската и зъболекарската професия, както и на закона за правата на пациента, Етичния кодекс на лекаря.
От проучването се разбира също така, че едва 1% до 2% от поляците с РА получават съвременно биологично лечение, независимо от всички международни препоръки. Ситуацията в България е подобна и непрекъснато се влошава. Най-малки шансове да получат този вид терапия имат хората на възраст над 50 години. Нещо повече, при над 53% от пациентите при които е било приложено такова лечение, то е било включено твърде късно.
Биологичните лекарства показват голяма ефективност в лечението и достигането на ремисия при множество ревматоидни заболявания. За съжаление в България този метод на лечение се определя не толкова от лекари-ревматолози, колкото от администратори, за които е важен само един принцип – икономическата ефективност.
Източник: PM (2018) Zbyt wielu chorych na RZS jest leczonych steroidami. W: Puls Medycyny z 4.10.2018. https://pulsmedycyny.pl/zbyt-wielu-chorych-na-rzs-jest-leczonych-steroidami-941766
доц. д-р Божидар Ивков
25 вторник сеп. 2018
Етикети
ból, Dr. Kiril Cholakov, болка, д-р Кирил Чолаков, психиатрия;, pain, psychiatria, psychiatry;
Наскоро на своята фейсбук стена публикувах снимка от корицата на книгата на д-р Кирил Чолаков „Болката“, издадена през 1945.
Първоначално мислех да прочета книгата и след това да я представя, но още с първите редове разбрах, че тя не се нуждае от подобен род представяне. Самият текст „плаче“ сам да говори за себе си, сам да се представи. И затова реших, в знак на уважение, а и като своеобразно „пробуждане“ на паметта за този голям български учен, да оставя книгата сама да заговори на читателя. И това, струва ми се е най-правилно, заради самия й език – чист, кристално чист, ясен, на отделни места може би малко странен или смешноват от позицията на днешния състояние на българския език, но въпреки това разбираем и приятен като ромона на пролетен ручей.
Книгата отразява равнището на знанията за болката през 40-те години на ХХ век. Не съм медик и не се наемам да обяснявам кое и доколко е остаряло като разбиране, кое е отхвърлено и кое се е запазило до ден днешен. Това е работа на историците на медицината.
Моята задача тук е далеч по-скромна. Да напомня за един велик и забравен българин и „да дам думата“ на една негова книга – „Болката“, което в някаква степен може да се разглежда и като нейно ново „раждане“.
доц. д-р Божидар Ивков
