• За мен

bozhidar ivkov

~ Социология на инвалидността

bozhidar ivkov

Архиви за категория: Световна социологическа класика

ФЛОРИАН ЗНАНЙЕЦКИ – КЛАСИК НА СЪВРЕМЕННАТА СОЦИОЛОГИЯ

04 сряда ное. 2020

Posted by daroiw in Световна социологическа класика

≈ Вашият коментар

Етикети

Флориан Знанйецки, социология

Флориан Знанйецки (1882 – 1958 г.), полско-американски социолог, е един от безспорните съвременни класици в социологията. Основател е на академичната социологическа наука в Полша. 44-ят президент на Американската социологическа асоциация.

Тук представям един кратък текст на доц. д-р Веселин Босаков, който представлява задълбочено и многопластово изследване на творчеството на големия полски социолог. Горещо препоръчвам текста на доц. Босаков, който сигурен съм ще бъде полезен не само на начинаещите социолози.

„Длъжни сме да се поставим на мястото на субекта, който се опитва да намери пътя на своя живот в този свят, а преди всичко сме длъжни да помним, че именно обкръжението, под чието влияние се намира и към което се опитва да се приспособи, представлява неговия Свят, а не обективния Свят на науката“ (У. Томас и Ф. Знанйецки).

проф. д.с.н. Божидар Ивков

ФЛОРИАН ЗНАНЙЕЦКИИзтегляне
Реклама

ПАРАФРАЗИ ПО ЦИТАТИ НА ИЗВЕСТНИ СОЦИОЛОЗИ

06 четвъртък февр. 2020

Posted by daroiw in Световна социологическа класика

≈ Вашият коментар

Етикети

парафрази, социология; sociology, paraphrases

Вилхелм Дилтай (нем. Wilhelm Dilthey) (1833-1911), е немски историк, психолог, социолог и философ

С времето чувството се превръща или във въжделение, или в отвращение.

***

Животът на човека, а и на човечеството, е живот на чувствата.

***

Достатъчно е да чуем някой какво и как разказва, за да разберем какъв човек е. Човекът е съвкупност от разкази на истории.

***

Хипотезата е онзи инструмент, чрез който познаваме не само природата, но и обществото.

***

Ние не знаем нито какво, нито колко, нито как, ще внесем в утрешния ден.

***

В обществото количеството на възможните връзки и взаимоотношения е значително по-голямо, отколкото можем да си представим.

***

В областта на духовното фактите не могат да достигнат онази степен на точна определеност, каквато могат да достигнат в материалното.

***

Георг Зимел (нем. Georg Simmel) (1858-1918) е немски философ и социолог

Образованият човек винаги намира това, което не знае, но му е необходимо, защото знае къде се намира това, което не знае.

***

Човек винаги е изтъкан от различно количество и качество на индивидуалното и колективното начало, вградено в неговата личност.

***

Любовта ни пресътворява и преражда в друг образ и същност.

***

Чувствата ни са необработена нива, която може да роди всичко.

***

Густав Льобон (фр. Gustave Le Bon) (1841-1931) е френски психолог, социолог, антрополог и историк

Тълпата е сюнгер, който може да поема до безкрай само глупост, никога ум и мъдрост.

***

Няма никакво значение какви хора съставят тълпата – академици или говедари. Те са и си остават тълпа.

***

Познавам много хора, които си живеят прекрасно без истина. Но не познавам нито един, който живее без илюзии.

***

Тълпата винаги се нуждае от лидер. И този лидер не е необходимо да бъде умен, защото умността предизвиква съмнения, а трябва да бъде толкова нагъл и простак, колкото нагла и просташка е тълпата. Допустими са малки отклонения.

***

Животът не е нито тук, нито там, нито далеч, нито близо. Той е навсякъде.

***

Интересът е вечен. Всичко друго е преходно.

Източник: https://www.crossroadbg.com/misli-zaniatie/%D1%81%D0%BE%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B7%D0%B8/

доц. дсн Божидар Ивков

ДЖОРДЖ ХЪРБЪРТ МИЙД (27.2.1863 – 26.4.1931)

27 вторник февр. 2018

Posted by daroiw in Световна социологическа класика

≈ Вашият коментар

Етикети

Дж. Х. Мийд, психология, социология, философия

На днешния ден се навършват 155 години от рождението на Джордж Хърбърт Мийд – американски философ, социолог и психолог.

Мийд е бил роден на 27 февруари 1863 г. в Масачузетс, САЩ. Учил е в Обърлин Колидж и Харвардския университет. Преподава в Мичиганския университет от 1891 до 1894 г. Там срещнал Чарлз Кули и Джон Дюи, които му оказали голямо влияние. През 1894 г. Мийд се преместил в Чикаго, в чийто университет преподавал до края на живота си.

Социологията на Мийд станала широко известна благодарение на неговите ученици и особено на Хърбърт Блумер.

Тук, в памет на големия философ, психолог и социолог, предоставям няколко негови работи.

Доц. д-р Божидар Ивков

 

http://journal.iph.ras.ru/sites/default/files/21_2_0.pdf

21_2_0

http://journal.iph.ras.ru/sites/default/files/20_3_0.pdf

Barash_George_Herbert_Mead_Psychology(1)

http://log-in.ru/books/dzhordzh-gerbert-mid-filosofiya-nastoyaschego-12204507/

filosofiya_nastoyashchego

ИМАНУЕЛ УОЛЪРСТЕЙН

17 събота февр. 2018

Posted by daroiw in Световна социологическа класика

≈ Вашият коментар

Етикети

Имануел Уолърстейн, Immanuel Maurice Wallerstein

След като видях интереса към публикацията ми за Ървинг Гофман, реших, че богатството, което имам в компютъра си има смисъл само ако достояние на повече хора. Ето защо в категорията „Световна социологическа класика“ ще започна да публикувам файловете на книги и статии на значими социолози, които притежавам от интернет.

Публикациите са на руски, полски и английски, по-рядко на български. Засега се ограничавам само до материалите на руски език.

Днес ще споделя с Вас няколко „магии“ на Имануел Уолърстейн – американски социолог, политолог и философ неомарксист. Уолърстейн е един от създателите на светово-системния анализ и един от най-известните представители на съвременната лява обществена мисъл.

Приятно четене.

1

b8

klass,rasa,nazia

Валлерстайн И. – Анализ мировых систем и ситуация в современном мире – 2001

Валлерстайн И. – Орел пошел на аварийную посадку 0 2003

Валлерстайн И. – После либерализма – 2003

доц. д-р Божидар Ивков

ЪРВИНГ ГОФМАН. „СТИГМА“

15 четвъртък февр. 2018

Posted by daroiw in Световна социологическа класика

≈ Вашият коментар

Етикети

Гофман, Goffman, стигма, Stigma

Независимо, че книгата на Ървинг Гофман – „Стигма. Записки за управление на развалената идентичност“, отдавна се е превърнала в социологическа класика, тя все още не е преведена на български език. Ето защо си позволявам да поставя в блога си преводите на руски език на части от книгата, които могат свободно да се намерят в интернет.

В pdf файла е по-голямата част от наличните преводи – източник: https://www.hse.ru/data/2011/11/15/1272895702/Goffman_stigma.pdf.

В doc файла е представен само преводът на петата, последна глава – източник: http://ecsocman.hse.ru/text/17687311/.

Искрено се надявам тези публикации да бъдат полезни за всички заинтересовани, особено за младите колеги и колегите студенти по социология.

Goffman_stigma

ГОФМАН

доц. д-р Божидар Ивков

„DESCHOLING SOCIETY” НА АЙВЪН ИЛИЧ В 10 ТЕЗИСА

03 понеделник дек. 2012

Posted by daroiw in Световна социологическа класика

≈ Вашият коментар

Етикети

знание, образование, обучение, общество, училище

1) Много от учениците (особено тези от тях, които са смятани за бедни) ако не осъзнават, то поне интуитивно усещат, какво всъщност правят училищата с тях – те ги приучават да бъркат процеса със същността (и обратното) на обучението. Училищата се подчиняват и действат на принципа: колкото повече обучение, толкова по-добри резултати. Процесът на обучениe измества и заема мястото на целите на обучението по същия начин, по който „мястото на здравеопазването се заема от лечението, подобряването на условията на живот се подменя със социална работа, личната безопасност с полицейска защита, националната сигурност – с военното противопоставяне, а производителния труд – с гонитбата на успеха. Здравето, ученето, личното достойнство, независимостта и творческите усилия практически са приравнени до дейността на съответните държавни институции, които служат на тези цели, а тяхното постигане е приравнено до ръста на ресурсите, отделяни за управление на болниците, училищата и другите институции” (Кулябина).

2) Бюрокрацията на държавата на всеобщото благоденствие и въобще на капиталистическата държава, с течение на времето е успяла да превърне базовите потребности на човека във въпрос на търсене на стоки и услуги. Понятието „бедност” отдавна вече се отнася към тези хора, които в едно или друго съществено отношение са „изостанали от рекламирания идеал за потребление. Затова в Мексико бедните са тези, които са били на училище по-малко от три години, а в Ню-Йорк – по-малко от 12 години. Бедните винаги са били социално безсилни” (Кулябина). Днес обаче, когато бедните в цял свят са започнали все повече да разчитат на институциите за социално осигуряване, тяхната безпомощност придобива нови измерения: „психологическо безсилие, неспособност (не просто невъзможност) да се изхранят”. Ако се вземат за пример големите градове в Америка, се вижда, че „държавната грижа за бедните поражда зависимост, гняв, разочарование и все нови и нови искания. Модернизираната бедност придобила имунитет към паричните вливания и изисква институционална революция” (Кулябина).

Бележка. Най-страшно, според мен е, че тази зависимост поражда и безсилие, което се превръща в благоприятна почва за бездействие и социална апатия, клоняща към духовна нищета и оскотяване. А такива хора, както е известно, лесно се манипулират и управляват.

3) При оценката на федералните програми за социално подпомагане това трябва да се има предвид, смята Илич. Така например за периода 1965-1968 г. „американските училища са похарчили над 3 милиарда долара за компенсиране на неблагоприятните условия за около 6 милиона деца (известната програма „Title One”). Но тези деца не започнали да се учат по-добре” (Кулябина). Тъкмо обратното, в сравнение със своите връстници и съученици от средната класа те изостанали още повече. Не само това, ами в хода на реализиране на програмата били „открити още 10 милиона деца, изпитващи икономически или образователни трудности и сега те имат още по-съществени причини да искат дополнителни федерални средства” (пак там). Всъщност обаче проблемът не бил в това, че средствата са малко или се разходват неправилно. Същината на проблема, е в това, че „съвременното училище с цялата си структура възпрепятства създаването на допълнителни възможности за децата, които са неблагополучни в едно или друго отношение. Специалните програми, корекционните класове и допълнителните занятия само засилват дискриминацията на все по-висока и по-висока цена” (пак там).

Бележка. Точно това се случва в съвременното българско образование. Цялата му структура, философия и логика е насочена не в подкрепа, а по посока на възпрепятстване на интегрираното и включеното образование на децата с увреждания. Нито образованието като сфера, нито училището като конкретна институция, създават възможности за децата с увреждания да се включват в образователния процес, което ги обрича в бъдеще на бедност и нищета.

4) Известно е, че в цял свят училището се смята за единствената институция, специализирна да образова. „Дори провалите на училищната система се възприема като доказателство за това, че образованието е много скъпоструваща, много сложна, тайнствена, почти неразрешима задача” (Кулябина). Илич смята, че и в богатите, и в бедните страни училището, дори само със самия факт на съществуването си, лишава бедните „от сили и мъжество, като не им позволява да вземат в свои ръце властта над собственото си обучение” (пак там). Точно по този начин училището въздейства на практика антиобразователно върху децата и обществото, като не позволява на други социални институции да поемат върху себе си образователни задачи. „Работата, свободното време, политиката, преселването в града и дори семейния живот вместо сами да бъдат средства за образование, сега се прехвърлят на училищата и трябва да сформират необходимите в тези области навици и знания” (пак там).

Бележка. На практика децата с увреждания често са изключени дори и от тези процеси. Нещо повече, съвременните образователни възможности на интернет също са „окупирани” от училището. Това обаче често води до твърде негатвини последици най-вече за децата, тъй като се поражда конфликт на познавателните интерпретации между преподаватели и ученици, конфликт между педагогическата и на учениците парадигма за полезното и необходимо знание и др. Така в контекста на съвременното „мрежово общество” училището и образователната система сякаш повече задълбочават своите антиобразователни функции, отколкото да ги премахват.

5) Според А. Илич компетентността на даден човек в някаква област е необходимо да се отдели от неговия път на обучение, извървян според някакъв учебен план, в някакво училище. Затова трябва да се забранят всякакви въпроси относно историята на неговото учене, подобно на забраната да се проявява интерес за неговите „политически възгледи, принадлежност към една или друга религия, династия, раса, сексуална ориентация” (Кулябина). За Илич е важно да се приемат закони, забраняващи дискриминацията на основа на „продължителност на полученото училищно обучение” (пак там).

6) Обучението по традиция се смята за резултат от преподаване. Същевременно обаче мнозинството от хората получават множество полезни знания извън училище. Например чужд език се усвоява най-често и най-добре ако човек поживее в друга страна, предприеме пътешествие или се влюби в чужденец/чужденка. „Съществуват навици, които могат да се овладеят, като се използва дискредитираната система на зубрене или според армейския принцип „прави като мен”. Прякото и бързо обучение в най-необходимото, което е много по-евтино в сравнение с резултатите от училищното обучение, сега се е превърнало в привилегия на тези, които са достатъчно богати, за да не ползват услугите на държавните училища и на тези, които армията или крупния бизнес изпращат за повишаване на квалификацията” (пак там).

Бележка. Това наистина е така. В днешното българско училище има много предмети, които децата смятат за излишни. Образованието по никакъв начин не е съобразено с потребностите, желанията и способностите на децата. Да не говорим, че всяка нова „реформа” в училищните програми задълбочава пропастта между потребности, способности и необходимо знание и реално предоставяното знание. Тази пропаст е особено непреодолима ако в „уравнението” се включи и наличието на увреждане – независимо от своите възможности и способностити, върху детето се налага стандартизираната матрица на учебната програма и то често, още в самото начало на обучението, поради увреждането си, започва да се смята за проблемно дете в един или друг аспект – процес на етикетиране и стигматизация.

7) В потенциалните преподаватели няма недостатъци. „Въпреки това на хората, които действително имат умения, които са търсени и развитието им изисква помощта на преподавател, днес никой не им помага да споделят компетентността си с другите. На тях им пречат и преподавателите, монополизирали лиценза за преподаване, и профсъюзите, защитаващи интересите на този отрасъл” (Кулябина). Тук А. Илич привежда доста интересен пример с негов приятел. „През 1956 г. възникнала необходимост бързо да се обучат на испански език няколкостотин учители, социални работници и свещенници от „големия” Ню-Йорк, за да могат да общуват с пуерториканците. Моят приятел Джери Морис обявил в ефира на испанска радиостанция, че се нуждае от местни лектори от Харлем. На следващия ден пред неговия офис се събрали около 200 младежи, той избрал 50, много от които отдавна били изоставили училището. Научил ги да ползват пособие по испански език, което Американския институт за дипломатическа служба (FSI) бил разработил за лингвисти с висше образование и след седмица неговите „учители” започнали да работят самостоятелно – всеки от тях отговарял за четирима нюйоркчани, желаещи да научат езика. Не изминали и 6 месеца и задачата била решена” (Илич 2006).

8) За Илич обаче свеждането на образованието само до практически навици би било катастрофа. Същевременно училището еднакво зле решава както задачата за усвояване на практически навици, така и задачата за придобиване на общо образование – отчасти поради това, че не се прави разлика между тях, отчасти поради това, че се работи по учебни планове. Междувременно, усъвършенстването на определено умение задължително е свърззано с изпълнението на някаква странична задача, например: развитието в изучаването на история зависи от успешното усвояване на математиката, а посещението на спортната площадка зависи от посещаемостта на занятията. „Още по-зле училищата могат да създават условия за открито, изследователско прилагане на получените умения, което е призив към „либералното образование”. И основно проблемът тук е в това, че – превръщайки се в задължителни, учебните години се превръщат в „посещение заради самото посещение”: принудителен престой в общността на учителите в името на съмнителното удоволствие и по-нататък да пребиваваш в тази компания. И точно по същия начин, по който обучението в практически навици е необходимо да се освободи от ограничаващите рамки на учебния план, либералното образование трябва да се освободи от задължителното посещение в училищата. Институционалните условия могат да съдействат и за формиране на практически навици, както и образованието за изобретателността и творчеството, но тяхната природа е различна, а нерядко и противоположна” (Илич 2006).

Бележка. Е, как след такива „еретични” идеи може да се очаква книгите на А. Илич да бъдат преведени на български език?

9) За А. Иличи съвременната ситуация е такава, че равните права за всички да учат и да бъдат учени са узурпирани от лицензираните учители, а компетентността на тези учители – на свой ред, е ограничена с това, което може да се прави в училище. В резултат на това професионалната дейност и почивката, „работата и свободното време са отчуждени” (Илич 2006). В съвременното пропито с училища общество образованието вече не е в състояние да се завърне към формите, които е имало обучението доскоро в селата или в средневековния град, „където езикът и архитектурата, работата, религията, семейния быт, взаимно са се обяснявали и укрепвали, а образованието е било почти комплексно, за цял живот, получавало се е непреднамерено и не посягало на времето, определно за други работи или за свободно време” (Кулябина). „Съвременното общество – казва Илич, е  резултат от съзнателно проектиране, така че и образователните възможности трябва да бъдат разработени съзнателно” (Илич 2006). При това смята Илич е важно по-малко да разчитаме на специалната подготовка с помощта на училището и да се откриват повече начини и подходи за учене и преподаване, като се използват възможностите, които предоставя самия ход на живота, на работата и свободното време. „Ние трябва да се научим да определяме социалната ценност на работата и свободното време с тези образователни възможности, които те предлагат” (Кулябина). Интересно е, че Карл Маркс се е изказвал против тази точка в Готската програма, която изисквала законодателната забрана на детския труд. Маркс е бил против не за друго, а  именно в интерес на образованието на младежите, което е можело да се случва само в процеса на работа.

Бележка. Самото възпитание на децата в дома им, осъществявано от техните родители и близки, се реализира в процеса на труда, на извършване на някаква работа. В сиропиталищата в България в началото на ХХ век сираците, освен че са учели, са работели и в стопанствата на сиропиталището, в което са живеели. За американецът е нещо нормално детето му да работи домашна работа, за да заработи дневните си пари. Големият въпрос тук е да се забрани експлоатацията на детския труд и увреждането на здравето на детето, в резултат на неговата работа.

10) Според Илич образователния процес безспорно ще има полза ако обществото се освободи от училищата, макар за мнозинството учители подобно твърдение да е предателство спрямо просвещението. Освобождението от училищата зависи от дейността на тези, които са били обучавани в тях. Това, че са ги учили по този начин, не е и не може да бъде оправдание за тях.

Източник: Иллич, И. (2006) Освобождение от школ. Издательство „Просвещение”, Москва.

Кулябина, В. Б. Тезисы по книге И. Иллича „Освобождение от школ” http://www.familyeducation.ru/?module=articles&c=Vzgliad&b=1&a=17

доц. д-р Божидар Ивков

DESCHOOLING SOCIETY ИЛИ ОСВОБОЖДЕНИЕ ОТ ШКОЛ

15 четвъртък ное. 2012

Posted by daroiw in Световна социологическа класика

≈ Вашият коментар

Етикети

descholing, I. Illich, society

Вчера – 14 ноември, както разбрах от руски колега, било ден на социологията. Днес, 15 ноември, е световен ден на философията. И двата дни са ми особено скъпи. Чудех се как да ги отбележа по начин, достоен за тържеството на човешкия Дух и Мисъл.

И тогава на помощ ми се „притече” един от най-изявените представители на съвременната световна социална мисъл – Айвън Илич.

Наскоро в блога си бях представил накратко автора и един от неговите шедьоври „Границите на медицината. Медицинската Немезида”. В интернет открих на руски език неговата книга „DESCHOOLING SOCIETY”, преведна на руски като „Освобождение от школ”. Така че реших, да пусна файла с изследването на Илич върху съвременното образование.

И така, без да се опитвам да измислям разни умни словца, ви поднасям книгата на Илич като скормен „дар” за днешния празник. Приятно четене.

Божидар Ивков

Illich_Ivan-Osvobojdenie_ot_Schkol

ТРИТЕ СВЯТА НА КАПИТАЛИСТИЧЕСКАТА ДЪРЖАВА НА ВСЕОБЩОТО БЛАГОЕСТВИЕ.

24 сряда окт. 2012

Posted by daroiw in Световна социологическа класика

≈ Вашият коментар

Етикети

държава на всеобщото благоденствие, социална политика, социология

Esping-Andersen, G. (2010) Trzy światy kapitalistycznego państwa dobrobytu. Wydawnictwo: Difin, Warszawa. ISBN: 978-83-7641-272-6

 През май 2010 г. се навършиха 20 години от излизането на книгата „The Three Worlds of Welfare Capitalism”, която издигна автора си сред най-добрите изследователи на проблематиката, свързана с държавата на всеобщото благоденствие. Книгата на Еспин-Андерсен се смята за класика, а идеите му за трите (а по-късно четирите) модела на социалната държава продължават да се използват.

Днес, както смята проф. Фриске, книгата на Еспинг-Андересен отново е актуална благодарение на кризите през последните години. Нещо много важно, според автора не си струва да се води доктринална войни за това дали да се „регулира” или може би, все пак, „дерегулира” обществото. Авторът ни изправя пред поредица от интересни въпроси относно областите, в които колективия живот трябва да бъде по-малко регулиран, а други – повече. Засягат се и такива проблеми, като какви техники могат да се използват за регулиране и кои могат да се смятат за вредни и т.н. Това означава, че книгата заслужава да се прочете отново, за да си отговорим дори само още веднъж на на много стария класически въпрос за социалния ред, в който хората биха могли да живеят малко по-добре.

Изследването на Еспинг-Андерсен отдавна се  смята за класика в сферата на социалната политика, социологията и икономиката, но значението му не се основава само върху това, че изгражда историческа ерудиция в читателите. То се основава и върху това, че се насочва към важни дискусии за публични въпроси и по забележителен начин демонстрира, как такива дискусии трябва да се водят.

Тази книга е поредния представител на световната научна класика, която остава извън вниманието на българското книгоиздаване.

доц. д-р Божидар Ивков

НЕСПОСОБНОСТТА (DISABILITY) ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА КОЛИН БАРНС И ДЖОФ МЪРСЪР

16 неделя сеп. 2012

Posted by daroiw in Световна социологическа класика

≈ Вашият коментар

Етикети

disability, възможности, niepełnosprawność, социален модел на инвалидността, социално включване

Barnes, C., G. Mercer Geof (2008) Niepełnosprawność. Wydawnictwo Sic. Warszawa. // Barnes, C., G. Mercer Geof (2004) Disability. Polity Press, Cambridge

За броени месеци книгата на английските изследователи Барнс и Мърсър се превърна в класика и задължително четиво за студентите по социология, социална политика, за изследователите на здравеопазването и уврежданията, както и за професионалистите в сферата на лечението и грижите за хората с увреждания.

Книгата представлява кратко и достъпно въведение в концепциите за инвалидността. Въз основа на богата литература по въпроса и позовавайки се на различни гледни точки, авторите изследват развитието на идеите за инвалидността и подлагат на мащабна критика на доминиращите мнения. В нея се акцентира върху социалното изключване на хората с увреждания и маргинализацията в най-важните области на социална дейност и в различни исторически и културни контексти, такива като семеен живот, репродуктивни права, образование, заетост, свободно време, културни възгледи и политиката. Анализът на Барнс и Мърсър се концентрира върху инвалидността като форма на социално потискане, подобно на това, което изпитват жените, етническите, расовите и сексуалните малцинства. Ключовите въпроси, които са включени в книгата, са: теория на неспособността, исторически и сравнителен план, преживяване на увреждането и неспособността, професионална и политическа намеса в живота на хората с увреждания, политиката към хората с увреждания, социална политика и гражданство, култура на неспособността.

Според Гари Албрехт – друг известен изследовател на неспособността от Университета Илинойс в Чикаго „В Неспособността” Барнс и Mercer вдигат нивото за бъдещи дискусии по социалния модел на неспособността. Добре аргументираната им работа използва социалния модел, за да се анализират класически въпроси за дефиницията, производство, представянето, опитът, стратификацията, изключването, политиката и глобализацията на неспособността. Тази навременна книга е задължително четиво за студенти, учени и активисти”

Шейла Ридел от Университета в Глазгоу пише: „Тази книга е задължително четиво за всички учени, занимаващи се с изследване на неспособността. Това е исторически добре обосновано и строго теоретично внимателно проучване на теориите за неспособността, увреждането и тялото. Същността на социалното потисничество се преживява и анализира от хората с увреждания и неспособността се локализира в отношенията към пола, расата и социалната класа. Като всяка добра социология, книгата е изключително достъпна и отлична за четене”.

***

Ето и няколко цитата от полското издание на книгата.

„Обратното, академичната литература широко приела „ортодоксалната” представа, че инвалидността представлява индивидуален и медицински проблем. Макар че джендър и расовите пробмлеми през 1980-те години да са били признавани за характерни причини за социално потисничество, това не било вярно за инвалидността. Критиците на инвалидността отклонили преобладаващите случаи в социалните науки като ирелевантни, като „теоретическo връщане назад” (Abberley 1987: 5) и решително се „инвалидизирали” (Oliver 1996b). “Нямало никаква дезюнкция между доминиращите културни разкази за инвалидността и академичните разкази. Те се поддържали и защитавали един друг” (Linton 1998: 1)…” (с. 2)

„Индивидът се нуждае от колектив професионалисти при рехабилитацията си, за да постигне някаква степен на „нормалност”. Това описва йерархическите отношения, където професионалистът (помощникът) идентифицира потребностите и способностите на човека (на който се помага) и предписва съответните индивидуализирани „решения” в рамките от здравето и социалното обгрижване до осигуряването на специалното образование (Finkelstein 1983). Освен това, приема се възгледа на професионалиста за „идеалния” пациент като някой, който се подчинява на неговите знания и власт, и игнорира потенциала за обратен интерес или експертиза (Freidson 1970)” (с. 10).

„… особено внимание започнало да се отделя на категорията „преживяване”. Това се свързва със създаването на социологическа литература на тема „хронично заболяване и инвалидност”… Преживяването било поставено в орбитата на интересите на привържениците на социалния модел преди всичко затова, защото тази категория е силно свързана с индивидуализирания, медикализиран подход към инвалидността. Голямо влияние върху тези дискусии оказало и нарастващото значение на категорията „различие”, „вид” и развитието на сложната идентичност в социалната теория. Това пък довело до по-големия интерес на изследователите към чувствата и преживяванията на инвалидите, отколкото към структурите и социалната конструкция на идентичността, в т.ч. и идентичността на инвалидите.

…теории, отнасящи се до тялото в изследванията на инвалидността. Голямо влияние за възникването им имали анализите на Фуко върху „инвалидизираното тяло”… все повече социолози и автори на произведения на тема инвалидност започнали да приемат постструктуралистката и постмодернистична перспектива. В резултат на този подход се създало еклектичното схващане, което ще представи интерпретативните (феноменологични) начини на разбиране, основани върху социалния конструкционизъм и материалзма”. (с. 80-81)

„От социологическа гледна точка такова увреждане, каквото е болестта, може да се разглежда като социална конструкция, което означава, че нейното значение и социални реакции спрямо нея са определени исторически и културно…”. (с. 82)

„По мнението на Jenny Morris „в социалния модел на инвалидността съществува тенденция, която оспорва преживяванията на нашите тела, настоявайки, че нашите физически различия и ограничения са изключително социален продукт. Макар бариерите на социалната среда и социалните отношения да са ключова част от нашето преживяване на инвалидността – и съществено да ни инвалидизират – да се каже, че с това свършва нашето преживяване на инвалидността означава да се отрече индивидuалното усещане на физическите и интелектуалните ограничения, заболявания, страх от смъртта” (Morris 1991: 10). (с. 84)

„При разработването на темата за „социомедицински модел на болестите, предизвикващи инвалидност” Mike Bury (1997: 116) разграничава два типа значения, свързани с хроничните заболявания и „инвалидността” (или усещаните ограничения във функционирането). Първият е „консеквенция” от ограниченията, налагани върху ролите на индивида в ежедневния живот и междучовешките отношения; вторият е „значението”, което се отнася до културните и символните смисли, свързани с определени обусловености (с.224).” (с. 89-90)

доц. д-р Божидар Ивков

СВEТЪТ НА АМАРТИЯ СЕН – РАЗВИТИЕТО КАТО СВОБОДА

08 сряда авг. 2012

Posted by daroiw in Световна социологическа класика

≈ Вашият коментар

Етикети

Амартия Сен, възможности, права на човека, развитие, свобода

Sen, А. (1999) Development as Freedom. Oxford University Press, Oxford.

Сен, А. (2004) Развитие как свобода. Библиотека фонда „Либеральная миссия”. Москва, Новое издательство.

Амартия Сен е един от най-ярките съвременни икономисти, който е лауреат на Нобелова награда за икономика за 1998 г. Той има значителен принос за теоретичното осмисляне на феномена развитие, а освен това върна на дискусиите по значимите икономически проблеми тяхното философско и етично измерение. Една от най-известните книги на А. Сен, е книгата „Развитието като свобода”, излязла през 1999 г. и… (за съжаление) естествено не преведена на български език.

„Развитието като свобода” е посветена на влиянието на социалните и политически институти върху равнището на живот на човека и адресирана към всички, които се интересуват от взаимовръзките между икономическите и социалните процеси в съвременния свят.

Според А. Сен правата и свободите са не само основна цел на развитието, но и негово основно средство. Като изяснява фундаменталното положение на ценностите за свободата, Сен ни помага да се ориентираме в различните връзки, които съществуват между отделните форми на свобода. Политическиете свободи (под формата на свобода на словото и свобода на избора) съдействат за осигуряване на икономическата безопасност. Социалните възможности (по формата на право на образование и право на медицинска помощ) облекчават участието в икономическия живот. Икономическиете условия (под формата на възможности за участие в търговията и производството) обикновено съдействат както за личното материално благополучие, така и за натрупването на обществени ресурси за „попиването” на социални възможности. Различните видове свобода имат способността взаимно да се усилват.

(по материали от представяне на руското издание на книгата)

 Ето и няколко цитата от руското издание на книгата:

„Разглеждането на развитието като разширяване на основните права на човека подчертава важността на развитието като такова, а не на тези избрани средства, на които inter alia (между другото-б.м.Б.И.) принадлежи съществена роля в този процес”.

„Развитието изисква отстраняване на главните източници на несвобода: нищетатата и тиранията, ограничеността на икономическите възможности и постоянните социални лишения, бедността на структурите, обслужващи населението, а също и нетърпимостта или прекомерността на репресивните институции” (с. 21).

„Връзката между индивидуалната свобода и равнището на съвременното развитие далеч не се изчерпва с принципа на допълнителността, колкото и важно да е последното обстоятелство. Това, което хората са способни да достигнат, зависи от икономическите възможности, политическите свободи, развитостта на обществените движения и условията за получаване на медицинска помощ, базовото образование, а също от социалната поддръжка и стимулирането на тяхната дейност. От друга страна развитието на институционалните структури, осигуряващи изброените възможности, зависи от наличието на гражданските свободи, позволяващи безпрепятствено да се участва в обществените избори и публичните дискусии, което на свой ред способства развитието на тези възможности”. (с.22-23)

„(…) в много съвременни развиващи се страни сред ключовите задачи на развитието се считат освобождаването на труда от явното и скрито крепостничество, затрудняващо достъпа до отворения пазар на труда”. (с.25)

„Икономическата несвобода е способна да поражда социална и политическа несвобода, както и социалната и политическата несвобода са способни да отгледат икономическа несвобода”. (с.26)

„(…) разбирането на свободата, представено тук, обхваща както процесите, предполагащи свобода на действие и взимане на решения, така и действителните възможности, достъпни на хората в определени лични и социални условия. Несвободата може да възникне или в резултат на неадекватни процеси (например нарушаван правата на избирателите или други политически и граждански права), или поради отсътствие на възможности за постигане от хората на минимум от това, към което те се стремят (в т.ч. поради отсъствие на елементарни възможности да се избегне преждевременната смърт или да се предотвратят различни заболявания и глад). (с. 34)

„Има важни основания бедността да се разглежда по-скоро като отсъствие на базови възможности, отколкото като наличие на нисък доход. Отсътствието на елементарни възможности води до ранна смъртност, сериозно недохранване (особено това е вярно по отношение на децата), постоянни болести, масова неграмотност и други беди. Например такъв ужасен феномен, като „изчезнали жени”…, трябва да се анализира от демографски, медицински и социални позиции, а не от гл.т. на ниските доходи, които понякога ни казват твърде малко за джендър неравенствата”. (с. 37-38)

„…безработицата е не толкова недостиг на доходи, който може да бъде компенсиран с постъпления от държавата (за сметка на фискалното натоварване на бюджеа, което само по себе си е тежко бреме за обществото); безработицата поражда далеч отиващи последици, губителни за индивидуалната свобода, инициативата и професионалните навици. Една от многобройните последици от безработицата е „социалната отхвърленост” на някои групи, а също и загубата на самоуважения, увереност в себе се, загуба на психическо и физическо здраве” (с.38).

 Превод от руски: Божидар Ивков

← По-стари публикации

Категории

  • Актуални информации (181)
  • Анотации (46)
  • Будилчета (134)
  • Велики Бехтеревци (4)
  • Гласове от фейсбук (20)
  • Инвалидността през вековете (история на инвалидността) (2)
  • Мъдростта на Библията (2)
  • Невросоциология (5)
  • Невросоциология, невроетика и други невронауки (1)
  • Опити (388)
  • Пациентски бисери (10)
  • Политически наброски (7)
  • Преводи (23)
  • Публикации (2)
  • Самопомощ и групи за самопомощ (6)
  • Световна социологическа класика (15)
  • Светът на хората с ревматични заболявания (114)
  • Светът на хората със загуба на слуха (1)
  • Свободна наука (51)
  • Социология на болката (31)
  • Социология на медицината и Социология на инвалидността (92)
  • Философия, социология и антропология на медицината (13)
  • доц. д-р Веселин Босаков (73)
  • Uncategorized (14)

Полезни връзки

  • БСБББ – АС
  • Градът и селото – предизвикателствата на 21 век. Библиотека Омда, 2014
  • Електронна страница в помощ на хората с увреждания
  • Ивков, Б. (2010) Социален контекст на видимата инвалидност. Изд. "Омда"
  • ОПРЗБ
  • Публикации в Портал за литературно общуване на хора с увреждания
  • Публикации на Б. Ивков в бр. 6 и бр. 7 на списание "Балкани'21"
  • Публикации на Б. Ивков в Liternet
  • Светът на хората с ревматични заболявания. Издателство "Омда", София.
  • Списание на институт за модерността
  • Oбществени нагласи към равнопоставеността и дискриминацията. Роля на медиите за тяхното формиране. Изд. "Омда"

Посещения

  • 569 182 посетители

Архив

  • януари 2023 (9)
  • декември 2022 (6)
  • ноември 2022 (9)
  • октомври 2022 (14)
  • септември 2022 (7)
  • август 2022 (12)
  • юли 2022 (8)
  • юни 2022 (9)
  • май 2022 (9)
  • април 2022 (8)
  • март 2022 (8)
  • февруари 2022 (5)
  • януари 2022 (9)
  • декември 2021 (8)
  • ноември 2021 (5)
  • октомври 2021 (7)
  • септември 2021 (5)
  • август 2021 (4)
  • юли 2021 (7)
  • юни 2021 (10)
  • май 2021 (10)
  • април 2021 (10)
  • март 2021 (13)
  • февруари 2021 (11)
  • януари 2021 (9)
  • декември 2020 (11)
  • ноември 2020 (15)
  • октомври 2020 (15)
  • септември 2020 (7)
  • август 2020 (7)
  • юли 2020 (6)
  • юни 2020 (14)
  • май 2020 (8)
  • април 2020 (7)
  • март 2020 (10)
  • февруари 2020 (4)
  • януари 2020 (6)
  • декември 2019 (5)
  • ноември 2019 (3)
  • октомври 2019 (6)
  • септември 2019 (5)
  • август 2019 (4)
  • юли 2019 (12)
  • юни 2019 (9)
  • май 2019 (10)
  • април 2019 (11)
  • март 2019 (8)
  • февруари 2019 (6)
  • януари 2019 (13)
  • декември 2018 (9)
  • ноември 2018 (7)
  • октомври 2018 (13)
  • септември 2018 (9)
  • август 2018 (17)
  • юли 2018 (12)
  • юни 2018 (16)
  • май 2018 (16)
  • април 2018 (15)
  • март 2018 (14)
  • февруари 2018 (15)
  • януари 2018 (15)
  • декември 2017 (8)
  • ноември 2017 (9)
  • октомври 2017 (8)
  • септември 2017 (9)
  • август 2017 (11)
  • юли 2017 (11)
  • юни 2017 (8)
  • май 2017 (11)
  • април 2017 (9)
  • март 2017 (14)
  • февруари 2017 (9)
  • януари 2017 (14)
  • декември 2016 (6)
  • ноември 2016 (11)
  • октомври 2016 (6)
  • септември 2016 (11)
  • август 2016 (9)
  • юли 2016 (7)
  • юни 2016 (6)
  • май 2016 (6)
  • април 2016 (5)
  • март 2016 (4)
  • февруари 2016 (6)
  • януари 2016 (8)
  • декември 2015 (6)
  • ноември 2015 (4)
  • октомври 2015 (5)
  • септември 2015 (6)
  • август 2015 (5)
  • юли 2015 (9)
  • юни 2015 (5)
  • май 2015 (4)
  • април 2015 (5)
  • март 2015 (10)
  • февруари 2015 (7)
  • януари 2015 (7)
  • декември 2014 (8)
  • ноември 2014 (9)
  • октомври 2014 (8)
  • септември 2014 (8)
  • август 2014 (13)
  • юли 2014 (18)
  • юни 2014 (12)
  • май 2014 (10)
  • април 2014 (18)
  • март 2014 (22)
  • февруари 2014 (18)
  • януари 2014 (14)
  • декември 2013 (11)
  • ноември 2013 (20)
  • октомври 2013 (18)
  • септември 2013 (14)
  • август 2013 (9)
  • юли 2013 (9)
  • юни 2013 (9)
  • май 2013 (10)
  • април 2013 (7)
  • март 2013 (11)
  • февруари 2013 (8)
  • януари 2013 (8)
  • декември 2012 (11)
  • ноември 2012 (11)
  • октомври 2012 (16)
  • септември 2012 (13)
  • август 2012 (32)

Мета

  • Регистриране
  • Влизане
  • RSS фийд за записи
  • RSS фийд за коментари
  • WordPress.com

Създаване на безплатен сайт или блог с WordPress.com.

Privacy & Cookies: This site uses cookies. By continuing to use this website, you agree to their use.
To find out more, including how to control cookies, see here: Cookie Policy
  • Последване Последвано
    • bozhidar ivkov
    • Join 40 other followers
    • Already have a WordPress.com account? Log in now.
    • bozhidar ivkov
    • Настройки на изглед
    • Последване Последвано
    • Регистрация
    • Влизане
    • Report this content
    • View site in Reader
    • Manage subscriptions
    • Прибиране на прозореца
 

Зареждане на коментари...