Изгубите ли майчиния си език, изгубили сте себе си!
*****
За глупост и неграмотност ТЕЛК не определя вид и степен на увреждане, а би трябвало. Има хора, на които е по-добре да се плаща, за да не работят. Така ще се ограничат сериозно вредите и щетите, които нанасят.
*****
Не се заблуждавайте, изворите на глупостта никога не пресъхват.
*****
Дори интернет секса може да бъде заразен – винаги има опасност от вируси.
*****
Само да напомня на Тръмпчо, Микрончо и пчеличката Мая, че руснаците имат един отвратителен навик – всяка война я завършват в столицата на противника си. А при съвременните технологии няма да имат проблем да я завършат и в три и повече (ако се наложи) столици.
Връзката между инвалидност и бедност, както и взаимното им усилващо се влияние, не подлежи на съмнение. И затова има много сериозни доказателства. Вече загубих надежда, че ще доживея да видя програма, която се опитва да прекъсне тази тенденция. Нещо повече, всички политически действия в България са насочени към затвърждаване и задълбочаване на тези взаимоотношения между бедността и инвалидността.
*****
Най-важното правило в живота е това, че каквото и да ни се случва, искаме или не искаме, трябва да се справим с него. Животът не предлага друг изход. Друг изход може да предложи единствено смъртта.
*****
Човек не бива да се притеснява, че говорят за него зад гърба му. Достатъчно е да помисли за респекта, който всява в другите, за да не смеят да му кажат нещата в очите.
*****
Когато се грижите за децата си, не се обръщайте към своето детство. Погрижете се да им осигурите детството, което те искат, защото техните желания са естествени и без никакво лицемерие или потайни мисли.
*****
Ценността на времето до голяма степен зависи от хората, с които го прекарваме.
*****
Най-ценното бижу за майката са ръцете на детето й, които я прегръщат и й отдават цялата детска обич и благодарност.
*****
Сянката е предвестник на светлината.
*****
Животът винаги ни предоставя нови шансове, докато не се увери, че душите ни са слепи за тях.
*****
Да посягаш на живота или хляба на бедните, безсилните и беззащитните хора, е най-отвратителната комбинация между варварство и садизъм.
*****
Това, че добротата на политиците се побира в чаена лъжичка не означава, че всички хора са зли.
*****
Обожавам да гледам спящ човек, защото това е най-голямата проява на доверие към мен.
*****
Когато само се оплаквате, не намалявате собственото си страдание, а увеличавате страданието на другите.
Днес да намериш момиче за секс (просто секс означава търкане на епидермиси) не е трудно. Все по-трудно обаче става да намериш човек-жена, с която да осмисляш живота си, да градиш цели и да ги постигаш. Жена, която да бъде част от живота ти, а по-възможност от целия ти живот. Никога няма да разбера защо толкова много хора – жени и мъже, си мислят, че само едно малко пространство между бедрата на индивид от женски пол, е в състояние да придаде смисъл на каквото и да било.
*****
Добротата, уважението, загрижеността, състраданието, са проява на вътрешна сила, а не на слабост. Дори и при мъжете.
*****
С времето отсях важното от маловажното, значимите за мен хора от незначимите. Е, да, остарях, но сега имам щастлива и не-претъпкана с излишни индивиди и излишества старост.
*****
Намирам се в края на есента и началото на зимата на живота си. И понякога ми става много, много студено. Не, не от времето или от годините. От хората ми става студено.
*****
Най-често, когато съм сам с книгите си и словата им, аз се чувствам заобиколен от множество светли умове, с които дебатирам, съветвам се, сверявам оценките и самооценките си. И пътувам, пътувам в многобройни социални светове. Най-рядко това преживяване изпитвам, когато съм сред моите себеподобни. Не трябва ли да е обратното? Или греша?!
*****
За любовта на жената се „воюва“ непрекъснато. Спреш ли – губиш я!
*****
В живота ми има хора, които след като опознах оставиха трайна следа в душата и ума ми. Те живеят в мен и чрез мен. Оказва се, че част от мен е съвкупността от знанието, което са успели да ми предадат. Благодаря им!
*****
Понякога е необходима титанична сила, за да превърнеш неуспехите и загубите в шега. При успех, пътят напред е по-лек.
Няма как да се измери и оцени количеството самота в живота на учения или човека на изкуството. Тя е вътрешно присъща характеристика на живота и творчеството на тези хора. Нищите духом и умствено бедните обаче, приемат тази самота за безделие.
*****
Една част от лекарите не лекуват. Голяма част от пациентите не разбират. И така дружно си живеем в бездействие и невежество, оставяйки болката и страданието да доминират в живота ни.
*****
Нямам никаква вина за това, че много хора се губят в моите социални светове. Напират да влязат, но не знаят и не умеят да се ориентират, а когато ги пусна се оплакват и ме обвиняват, че са се загубили, защото нямало ориентири. За хората без духовни ценности в моите светове наистина няма ориентири.
*****
Преди няколко години пътувах до една европейска страна, знаейки, че мечтата ми 99,9% е невъзможна. И, разбира се, така се оказа. Но аз отидох, пътувах, срещнах се с човека, заради този 0,1%. Така никога повече не си казах, ами ако все пак… На пръв поглед безсмислено пътуване, а ме обогати толкова много, дори само поради това, че заличи всичките ми илюзии, които наричах мечти.
*****
Моята проста житейска философия за всичко и за всяка ситуация е: няма начин да няма начин. Всичко може да бъде постигнато докато сме живи. Достатъчно е да го поискаме. Искаме ли, ще намерим отговор на въпроса – как?
*****
На кого и за какво съм длъжен – определям аз, съобразно своите ценностна система и ценностни ориентации, а не някой друг, съобразно неговите користни интереси.
*****
Колекционирам две неща: книги и позитивни преживявания. Всичко останало няма смисъл и, следователно, няма място в живота ми.
*****
Когато човек прави „нищо“, той казва всичко, което отказва да изрече, прикрива или не осъзнава.
Умозаключенията, дори и гениални, не са доказателство. (По Р. Лъдлъм и К. Милс)
*****
Когато си мислим, че имаме време, отлагаме, отлагаме слова и действия. Отлагаме да кажем „Обичам те“, отлагаме да се любим, отлагаме да се поинтересуваме от проблемите на човека до нас… Непрекъснато нещо отлагаме, докато не осъзнаем, че вече няма време за нищо, освен за тежестта на вината, породена от отлагането.
*****
Политиците страдат от толкова тежка форма на нарцисизъм, че никога не могат да разберат, че фразата „лъже като политик“ не е комплимент за тях.
*****
Докато не те срещнах мислех, че мога да плувам. Видях те и се „удавих“ в езерата на очите ти.
*****
Моята коронна роля в театъра на живота, в която съм виртуоз, е, когато играя сам себе си.
*****
Има хора, които се придвижват в думите със скоростта на свръхзвуков самолет, а в действителност стоят на едно място.
*****
Времето е най-добрият скулптор на душите, характера и ума ни, но и най-сигурния техен убиец.
*****
Поразчистих основно душата си и установих, че е пълна със светлина и прекрасни стремежи.
*****
На много политици с удоволствие бих разбил живота, но виждам, че те и без мен се справят превъзходно с това.
Колкото по-дълго и безсмислено потискаме едно или друго свое разумно желание, толкова по-тежко е отравянето на душата.
*****
Трудно ни е да кажем на някого „Обичам те!“ не защото сме стеснителни или срамежливи, а защото се страхуваме от отхвърляне на чувствата ни. Липсата на перспектива за споделяне на чувствата и емоциите ни поражда трудно преодолима психологическа болка.
*****
След „после“, всяко „ако“ е безсмислено, дори мазохистично.
*****
Стремежът да се предвиждат събитията и да се действа спрямо прогнозите е за предпочитане пред анализа на причините за провала. Ако не се учим и не можем да правим първото, то всеки анализ ще бъде повърхностен и лишен от поука.
*****
Когато човек иска, трябва да бъде готов да дава. Когато дава, трябва да е готов да получи всичко… дори неблагодарността на обдарените.
Вечерта на 10 март 2018 година ще остане за мен незабравима. Имах щастието да посетя кино „Арена-Запад“ и да гледам филма „Легенда за красотата“.
Един филм-спектакъл заснет по време на неговото директно реализиране на легендарната сцена „Арена ди Верона“, Италия. Едно невероятно шоу, съчетаващо в себе си уж „невъзможна“, като самата любов, среща между опера, поп музика, фигурното пързаляне и мода. Едно пълнокръвно, дишащо изпълнение, филм, изпълнен с красота и душевност, филм, след който си тръгваш не само обогатен, но и мъничко по-добър.
Спектакълът съчетава в себе си емблематични оперни арии и теми и поп музика, фигурно пързаляне от най-висока класа с изключителни костюми, светлинно и лазерно шоу, благодарение на които ледът непрекъснато оживява и се превръща в пълноправен актьор. Дори екстравагантността, която лъха почти от всеки кадър, е поднесена с мяра и вкус, а изпълненията на едни от най-добрите фигуристи в света Евгени Плюшенко, Стефан Ламбьол и Шизука Аракава, са тържество на красотата, излъчвана от движението на човешкото тяло в скоростта и танца.
Спектакълът пресъздава чрез танц, музика и пеене древногръцки легенди и митове, в които водеща роля имат жената и красотата. Това са герои, които можем да срещнем и днес – героите на вечната и неизменна, но винаги различна и красива любов и трагедия, които правят живота пъстър калейдоскоп. Митове, сплели и пренесли в себе си през вековете красотата на Венера, на Елена от Троя, грозотата на Медуза, вълшебствата на Церцея, легендарната любов на Орфей и Евридика и др.
Изключителна наслада носят и изпълнения на великия тенор Андреа Бочели и руската певица Зара.
Режисьор на постановката е Дамяно Микиелето – известен оперен и театрален режисьор; художествен ръководител – Марко Балич; хореография – Натан Кларк; костюми – Кяра Ферани; Музика Джон Меткаф; Диригент Алесандро Канарио.
Това е спектакъл, който не може да се разкаже с думи. Може само да се види, преживее и почувства с дълбините на интелекта и душевността на човека. Спектакъл, благодарение на който човек за броени минути преминава през хилядолетията, през портите на времето и пространството, загърбвайки днес и сега, но оставайки дълбоко потопен в него чрез любовта и красотата, които носи в себе си. Преживяване-възторг от тържеството на красотата.
Дължа благодарност на служителите на кино „Арена-Запад“, които ми осигуриха допълнително удобен стол, за да изживея без мъка и болка радостта от мистерията на изкуството и науката, вплели себе си в служба на Човека.
Огромна, неизразима благодарност дължа на човека, който повярва в мен, че мога да посетя киното и да се справя с негова помощ с архитектурните бариери и който ми подари незабравими мигове. За всичко това поклон и
Когато гордостта надделее над всичко, хората се губят един друг, губят дори себе си. (по С. Есенин)
*****
Нашето общество е в такава степен инвалидизирано, че е престанало да вижда духовното уродство на управляващите.
*****
Ако чакате нещо прекалено дълго, има опасност, когато го получите да Ви се стори ненужно.
*****
В мигът, в който престанах да се страхувам и срамувам да бъда различен, започнах да се освобождавам от комплексите си.
*****
Има книги, които ако ги прочетеш много рано, няма да ти харесат, защото няма да ги разбереш. Има книги, които ако ги прочетеш много късно, също може да не ти харесат, защото ще си надраснал идеите им. Най-хубавите книги са тези, които са прочетени навреме.
*****
Съвременното адекватно отношение към хроничната физическа болка изисква признаването на нейния амбивалентен характер и същност. От една страна тя се изявява като симптом за или на някакво хронично заболяване. От друга страна, самата хронична физическа болка се превръща в заболяване, което се конкурира за доминиращата позиция в тялото на човека, със заболяването, което я е породило.
*****
Хроничната физическа болка инвалидизира човекът, който я изпитва, пораждайки различни по сила, обхват и въздействие функционални дефицити и ограничения във възможностите за извършване на основни ежедневни дейности и социални ограничения в изпълнението на присъщите и приписани на този човек социални роли. Хроничната физическа болка винаги е свързана и с някаква психична хронична болка.
*****
И днес ме боля целия човек. И тялото боли, и душата боли… Но най-вече ме боли от тоталната патологизация на социума, от тоталните социални абсурди в обществото ни, ако човешките индивид, останали в България могат да се нарекат общество. А най-страшно боли безсилието да промениш нещо към по-добро.
Светът е на двама. Светът на двама може да бъде и за тях е прекрасен. И никой няма право да коментира тази красота, още по-малко да я унищожава. Вместо да се взирате и да завиждате на красотата на другите, изградете свои светове на прекрасното, светове на двама.
*****
Колкото по-изпразнен от съдържание е живота на един човек, толкова повече той се хвали с познанствата си с публични личности.
*****
Понякога, за да се почувстваш щастлив, за да усетиш с цялото си същество радостта от живота, е необходимо много малко. Достатъчно е да спре физическата болка, да се нахраниш и да се усамотиш с интересно четиво. И като си помисля, колко много хора са лишени от това „малко“, се чувствам привилегирован. Привилегия е да си жив, привилегия е макар и за малко да не изпитваш болка, да не гладуваш, да усещаш покоя на тялото си и тържеството на духа си. Привилегия е целият ти човек да чувства радостта, че е жив. Привилегия е цялото ти същество да чувства радостта, че си жив. В такива мигове съм изпълнен с благодарност – към всички и всичко.
*****
Всяка прекрасна жена бива обладавана в мечтите на някой истински мъж. И колкото по-интелигентен и възпитан е той, толкова мечтата е по-красива.
Качеството ни на живот, свързано със здравето, до голяма степен зависи от качеството на хората, с които живеем и които ни заобикалят.
*****
Сълзите не печелят битки и не поправят неправдите, но облекчават и ни презареждат с нови сили, за да печелим нови битки и да се борим с неправдите. (по МакКамън, Границата, 2015).
*****
На крайните вегетарианци, при вида на маса, пълна с месна храна, започват да им се привиждат подагра, ревматизъм, проблемно сърце, подуване и какви ли не други здравни благини. Вегетариански блянове…
*****
Преди да загубиш разума си, е необходимо да си го имал.
*****
Умните мисли на другите за глупака или политика са като камъче в обувката.
*****
Казваме „На здраве!“ и пием за здраве и в крайна сметка увреждаме здравето си! Житейски парадокс.
*****
Дори богатите и политиците минават накрая през вратата на смъртта… по организъм.
