ЗА МАЛКИТЕ, НО МНОГО КРАСИВИ НЕЩА В ЖИВОТА НИ
25 неделя дек. 2022
Posted Опити
in25 неделя дек. 2022
Posted Опити
in01 четвъртък дек. 2022
Posted Опити
in05 събота ное. 2022
Posted Опити
in04 вторник окт. 2022
Posted Опити
in29 четвъртък сеп. 2022
Posted Опити
inПо-добре е да бъда последен в списъка на милиардерите, отколкото пръв в листата „Най-добър работник“.
***
– Как Ви се отдава да успявате във всичко и винаги да сте толкова позитивна?
– Ами, просто не споря с никой!
– Но това е невъзможно!
– Е, щом е невъзможно, значи е невъзможно.
***
– Миче, нещо изобщо не се следиш.
– Че аз и в нищо не се подозирам.
***
Травматолозите правят цели състояния от хора, победили страха в себе си.
***
Мъжът на слабата жена винаги е виновен за всичко. А, виж, този на силната жена вече е и наказан.
***
– Дъще, отваряш хладилника всеки 5 минути. Променя ли се нещо в него за това време?
– Да!
– И какво?
– Бонбоните стават по-малко.
***
– Сега ще ви изпиша едни таблетки. Трябва да ги взимате 5 пъти дневно по една след храна.
– Докторе, а откъде да намеря толкова храна?
***
– Скъпа, кажи ми нещо, което едновременно ще ме зарадва и ще ме опечали.
– Скъпи, от всички твои приятели твоят член е най-голям.
***
Циля диктува на съседката си рецепта за торта.
– И така пиши: взимаш 4 яйца…
– Аха, значи пиша, две…
– Софа, пиша 4, в рецептата бяха осем.
***
Тръгнах за риба, ама си затрих цигарите. Взех тези на сина ми. След час бях уловил два делфина, пет акули и едно лохненско чудовище.
***
Скъпи проблеми! Моля ви дайте ми малко почивка. Та аз така и така съм ваш редовен клиент.
***
Както винаги, докато мозъкът мисли, задникът е взел вече решение.
***
– Какви видове психологическо насилие познавате?
– Жените…
***
Скъпи мозъчни дюшемета. Когато се запознавате с непознат човек веднага започнете да му разказвате колко сте умни и начетени. В противен случай той никога няма да разбере това.
***
– Имам чувството, че с годините все повече мъже се интересуват от мен.
– Лена, това са лекари.
***
Ако се отнасяте философски към живота то не е задължително да ставате от креслото.
***
За какво ви е личен живот, когато вие и с обичайния не знаете какво да правите.
***
Основният философски въпрос на късната модерна постмодерност, е: Има ли живот до смъртта?
***
Направих си тест за IQ. Слава Богу, резултатът е отрицателен.
***
Доверявай се на знаещите, но тайничко проверявай в Гуглето.
***
Имам дива алергия срещу тъпотата. Веднага се обривам от сарказъм.
***
При офталмолога:
– Коя буква Ви показвам?
– А Вие къде сте?
***
Не знам какво се случва с мен. Забелязах, че имам все повече приятели-аптекари и все по-малко приятели-бармани.
Божидар Ивков
12 петък авг. 2022
Posted Опити
inЕтикети
Ето вече как цяла седмица се колебая дали да разкажа една много простичка, ежедневна история, или по-точно кратка случка. Колебанията ми идват от това как ще бъде оценено моето присъствие в нея. Има две неща които ненавиждам с цялото си същество: някой да ме героизира, или да се опитва да взима решения вместо мен за моя живот, само защото се придвижвам с бастун, защото инвалидността ми е видима. Но накрая си казах: “Майната му, всеки е свободен да мисли и да говори (или плещи), каквото си иска. Но в тази история има нещо, което си заслужава да бъде разказно”. И ето разказвам Ви я.
Преди две-три години бях много силно впечатлен от едно изречение в един текст, който се разпространяваше в социалните мрежи като предсмъртното писмо на Габриел Гарсия Маркес. Няма значение дали този текст е автентичен или е приписан на големия писател. Изречението, което за мен се превърна едва ли не в мото на живота ми, е омайващо велико. Аз съм го запомнил така: “Човек може да гледа друг човек от високо само когато му подава ръка да се изправи”.
Преживях тази мисъл много болезнено. Бях в центъра на София, в една странична уличка. Завивайки по друга подобна уличка пред мен се разкри следната картина. Възрастна жена, добре и чисто облечена, макар и с доста поостарели дрехи, беше паднала на тротоара. И правеше огромни опити да се изправи. “Закотвих” бастуна, запънах крака с моята си става и й подадох ръка, притеснен дали ще я приеме. Веднъж заради бастуна и втори път… по всички белези на лицето, тази жена беше циганка. За моя радост жената пое ръката ми и криво ляво се изправи.
Усмихнах се и понечих да продължа пътя си. Тя ме докосна по рамото и каза на чист български език, без и най-малка следа от типичния цигански (майната му на коректния политически език) акцент:
“Благодаря Ви. Никога не съм вярвала, че българин ще ми помогне, че ще ми подаде ръка”.
Усмихнах се виновно и я потупах по рамото. Докато изричаше думите от очите й се отрониха два големи мокри бисера. Обърна се и си тръгна.
Та ето такава една историйка. Нищо и никаква, а Вие си правете изводите от нея. И не от моята подадена ръка, или поне не основно от нея, а от думите на жената. На циганката… Докъде сме се докарали…
Божидар Ивков
24 неделя юли 2022
Posted Опити
inЕтикети
Магдалена Шпунар е известен полски учен, професор в Университета в Шльонск, Полша. Преведох това нейно стихотворение, което на пръв поглед изглежда много простичко, но всъщност е много силно, много човешко. Изпълнено с бунт срещу дехуманизацията на човека. С болка по загубването на човечността ни. Преведох го и защото този „мъничък“ бунт, това огромно желание да бъдеш Човек, винаги, навсякъде във всичко, дори когато това изглежда невъзможно, изгражда темелите на моята житейска философия.
Наистина е прекрасно.
Благодаря проф. Шпунар.
(Преводът е направен с любезното съдействие и разрешение на авторката)
15 петък юли 2022
Posted Опити
inНа пазара в „Красна поляна“ съм. Или на това, което „демокрацията“ остави от него. Подминавам сергия, на която представителка на висшия търговски ромски хайлайф продава китайски и турски стоки за по няколко лева. Встрани от нея, на гърба на талашитен павилион, седи представител на столичната „Чистота“ с типичната за тях униформа. Човекът – също от ромски, но не хайлайфен, произход, е видимо уморен и добре почерпен. Дочувам следния разговор:
– Какво значи шпагети? Какво разбираш, като казваш шпагети?
– Фиде ма, фиде!
Следва обяснение, свързано с оцет, което не разбирам. И след това взрив на кулинарно изкуство:
– Бе що не си пекнеш две люти чушки, залей ги с гроздова ракия. За к’во ти е оцет. Залей ги с гроздова ракия, па си земи едно доматче и една краставичка и си хапни. И после си легни.
След кратко мълчание:
– Ма знаеш, че си права.
Вървя и се хиля. И се сещам за Алфред Шютц. За броени секунди съм станал свидетел на феноменология в действие. Каква интерпретативна сила на социалните реалии, Двамата роми си създадоха за броени секунди усещане за битийна реалност и строго диференцирана, но взаимно проникваща субективност, основани на усещанията им и на социалните преживявания, които са възниквали и възникват в живота им.
Трябва да опитам: люти чушки, печени, залети с гроздова ракия. Каква феерия на феноменологията. какъв социален конструкционизъм в действие.
Просто Фантазия.
Божидар Ивков
11 събота юни 2022
Posted Опити
inДори и да имате милиарди не можете да наемете някой, който да легне във Вашето болнично легло и да поеме изцяло Вашите болести и страдание. Важно е да бъдем човеци докато сме здрави. Когато се разболеем и разберем цената на живота, ако изобщо това е възможно за някои хора, е твърде късно да поправим стореното от нас зло и да наваксаме пропуснатото. Животът е сега, в този миг, защото после може и да няма. Не съществуват по-красиви мигове от живота, освен тези, в които сме дарявали с любов себе си на Другите, в които сме били дарявани с тяхната обич и любов.
С пари може да се купи търкане на епидермиси, но не и искрицата радост в очите на любимата, не и нежното докосване на любещата й ръка, не и онази нежна прегръдка, в която се потапяме, когато обичаме и сме обичани. Любовта е неизбродима Вселена и няма пари, няма превозни средства, за да я избродиш. Можеш само да се потопиш в нея чрез любовта, която даряваш и която извира от дълбините на душата ти.
Човеко! Слез от скоростната магистрала, чиято крайна цел са парите. Слез доброволно, а не под диктата на тежка и неизлечима болест. Има толкова красиви малки, цветни. изпълнени със светлина улички на любовта. Тръгни по тях и може би ще откриеш истинския смисъл на живота.
(Размисли, провокирани от мисъл на Стив Джобс)
Божидар Ивков
24 вторник май 2022
Posted Опити
inЕтикети
Не ме интересува, че днес, точно на 24 май, бях забравен от всички. Това е добър начин да се „приземиш“ и да си спомниш, че не си най-значимото същество на Земята, че каквото и да правиш за другите на тях просто не им пука за теб. Ползват направеното и те захвърлят като стара и непотребна гюдерия.
За мен най-важното нещо не са фалшивите усмивки и уж добри пожелания от хора, за които не означавам нищо.
Най-важното нещо е да успея никога да не бъда зрител на собствения си живот, защото хроничната болка ме тика непрекъснато натам, към последния ред в залата на живота ми, а не към сцената му.
Най-важното нещо е никога да не влизам в къщата, към която ме тласка хроничната болка и безразличието на околните. Към онази къща без прозорци и без електричество и само с една свещ, скрита незнайно къде.
Най-важното нещо е, когато съм сам да не се плаша от думата „бъдеще“, а да се усмихвам, когато съм открил или научил нещо ново.
За мен не е важно дали ме харесват и дали могат да ме изтърпяват Другите. Най-важно е аз да мога да се понасям и да се гледам спокойно в огледалото, дори тогава, когато чертите на лицето ми са изкривени от болка.
Най-важно е да присъствам винаги в мига, в който съм жив и се уча, създавам и творя. В миговете, когато обичам и съм обичан.
Най-важното е да не превивам гръб пред наглостта, пред псевдонауката, пред овластената посредственост. Винаги се стремя да бъда Дъб, а не храсти. Последното го може всеки.
Аз съм! Тук съм! Присъствам! И това го знаят малцина истински приятели. Другите и Другото е суета на суетите.
Здравей, Живот. Обичам те, нищо че тази любов боли, понякога непоносимо.
Божидар Ивков