ЗА МАЛКИТЕ, НО МНОГО КРАСИВИ НЕЩА В ЖИВОТА НИ

Етикети

Коледа, живот, красота, усмивки, щастие

d097d090-d09cd090d09bd09ad098d0a2d095Изтегляне

ЕВРЕЙСКИ ПОГОВОРКИ

Етикети

еврейски поговорки, мъдрост, хумор

01-d0b5d0b2d180d0b5d0b9d181d0bad0b8-d0bfd0bed0b3d0bed0b2d0bed180d0bad0b8Изтегляне

ЗА АРХАНГЕЛОВАТА ЗАДУШНИЦА И ЗА ИЗГУБЕНИТЕ НИ ДУШИ

Етикети

душа, задушница, мъка

d090d0a0d090d0a5d090d09dd093d095d09bd09ed092d090-d097d090d094d0a3d0a8d09dd098d0a6d090Изтегляне

СЕДЕМ ПЪТИ ПИЙНИ, ЕДИН ПЪТ ХАПНИ

Етикети

вицове, закачки, шеги

d0a1d095d094d095d09c-d09fd0aad0a2d098-d09fd098d099d09dd098Изтегляне

СМЕХУРИНИ – МАЛКИ ПАРАФРАЗИ

Етикети

смях, шеги

По-добре е да бъда последен в списъка на милиардерите, отколкото пръв в листата „Най-добър работник“.

***

– Как Ви се отдава да успявате във всичко и винаги да сте толкова позитивна?

– Ами, просто не споря с никой!

– Но това е невъзможно!

– Е, щом е невъзможно, значи е невъзможно.

***

– Миче, нещо изобщо не се следиш.

– Че аз и в нищо не се подозирам.

***

Травматолозите правят цели състояния от хора, победили страха в себе си.

***

Мъжът на слабата жена винаги е виновен за всичко. А, виж, този на силната жена вече е и наказан.

***

– Дъще, отваряш хладилника всеки 5 минути. Променя ли се нещо в него за това време?

– Да!

– И какво?

– Бонбоните стават по-малко.

***

– Сега ще ви изпиша едни таблетки. Трябва да ги взимате 5 пъти дневно по една след храна.

– Докторе, а откъде да намеря толкова храна?

***

– Скъпа, кажи ми нещо, което едновременно ще ме зарадва и ще ме опечали.

– Скъпи, от всички твои приятели твоят член е най-голям.

***

Циля диктува на съседката си рецепта за торта.

– И така пиши: взимаш 4 яйца…

– Аха, значи пиша, две…

– Софа, пиша 4, в рецептата бяха осем.

***

Тръгнах за риба, ама си затрих цигарите. Взех тези на сина ми. След час бях уловил два делфина, пет акули и едно лохненско чудовище.

***

Скъпи проблеми! Моля ви дайте ми малко почивка. Та аз така и така съм ваш редовен клиент.

***

Както винаги, докато мозъкът мисли, задникът е взел вече решение.

***

– Какви видове психологическо насилие познавате?

– Жените…

***

Скъпи мозъчни дюшемета. Когато се запознавате с непознат човек веднага започнете да му разказвате колко сте умни и начетени. В противен случай той никога няма да разбере това.

***

– Имам чувството, че с годините все повече мъже се интересуват от мен.

– Лена, това са лекари.

***

Ако се отнасяте философски към живота то не е задължително да ставате от креслото.

***

За какво ви е личен живот, когато вие и с обичайния не знаете какво да правите.

***

Основният философски въпрос на късната модерна постмодерност, е: Има ли живот до смъртта?

***

Направих си тест за IQ. Слава Богу, резултатът е отрицателен.

***

Доверявай се на знаещите, но тайничко проверявай в Гуглето.

***

Имам дива алергия срещу тъпотата. Веднага се обривам от сарказъм.

***

При офталмолога:

– Коя буква Ви показвам?

– А Вие къде сте?

***

Не знам какво се случва с мен. Забелязах, че имам все повече приятели-аптекари и все по-малко приятели-бармани.

Божидар Ивков

Реклама

НИКОГА НЕ СЪМ ВЯРВАЛА…

Етикети

добро, живот; paraphrases, ръка за помощ

Ето вече как цяла седмица се колебая дали да разкажа една много простичка, ежедневна история, или по-точно кратка случка. Колебанията ми идват от това как ще бъде оценено моето присъствие в нея. Има две неща които ненавиждам с цялото си същество: някой да ме героизира, или да се опитва да взима решения вместо мен за моя живот, само защото се придвижвам с бастун, защото инвалидността ми е видима. Но накрая си казах: “Майната му, всеки е свободен да мисли и да говори (или плещи), каквото си иска. Но в тази история има нещо, което си заслужава да бъде разказно”. И ето разказвам Ви я.

Преди две-три години бях много силно впечатлен от едно изречение в един текст, който се разпространяваше в социалните мрежи като предсмъртното писмо на Габриел Гарсия Маркес. Няма значение дали този текст е автентичен или е приписан на големия писател. Изречението, което за мен се превърна едва ли не в мото на живота ми, е омайващо велико. Аз съм го запомнил така: “Човек може да гледа друг човек от високо само когато му подава ръка да се изправи”.

Преживях тази мисъл много болезнено. Бях в центъра на София, в една странична уличка. Завивайки по друга подобна уличка пред мен се разкри следната картина. Възрастна жена, добре и чисто облечена, макар и с доста поостарели дрехи, беше паднала на тротоара. И правеше огромни опити да се изправи. “Закотвих” бастуна, запънах крака с моята си става и й подадох ръка, притеснен дали ще я приеме. Веднъж заради бастуна и втори път… по всички белези на лицето, тази жена беше циганка. За моя радост жената пое ръката ми и криво ляво се изправи.

Усмихнах се и понечих да продължа пътя си. Тя ме докосна по рамото и каза на чист български език, без и най-малка следа от типичния цигански (майната му на коректния политически език) акцент:

“Благодаря Ви. Никога не съм вярвала, че българин ще ми помогне, че ще ми подаде ръка”.

Усмихнах се виновно и я потупах по рамото. Докато изричаше думите от очите й се отрониха два големи мокри бисера. Обърна се и си тръгна.

Та ето такава една историйка. Нищо и никаква, а Вие си правете изводите от нея. И не от моята подадена ръка, или поне не основно от нея, а от думите на жената. На циганката… Докъде сме се докарали…

Божидар Ивков

ИСКАМ ДА БЪДА ЧОВЕК

Етикети

добро, хуманизация, човек

Магдалена Шпунар е известен полски учен, професор в Университета в Шльонск, Полша. Преведох това нейно стихотворение, което на пръв поглед изглежда много простичко, но всъщност е много силно, много човешко. Изпълнено с бунт срещу дехуманизацията на човека. С болка по загубването на човечността ни. Преведох го и защото този „мъничък“ бунт, това огромно желание да бъдеш Човек, винаги, навсякъде във всичко, дори когато това изглежда невъзможно, изгражда темелите на моята житейска философия.

Наистина е прекрасно.

Благодаря проф. Шпунар.

(Преводът е направен с любезното съдействие и разрешение на авторката)

ШПУНАР-ИСКАМ ДА БЪДА ЧОВЕКИзтегляне

ФЕНОМЕНОЛОГИЯ В ДЕЙСТВИЕ

Етикети

интерпретация, социален конструкционизъм, социална реалност, субективност, феноменология

На пазара в „Красна поляна“ съм. Или на това, което „демокрацията“ остави от него. Подминавам сергия, на която представителка на висшия търговски ромски хайлайф продава китайски и турски стоки за по няколко лева. Встрани от нея, на гърба на талашитен павилион, седи представител на столичната „Чистота“ с типичната за тях униформа. Човекът – също от ромски, но не хайлайфен, произход, е видимо уморен и добре почерпен. Дочувам следния разговор:
– Какво значи шпагети? Какво разбираш, като казваш шпагети?
– Фиде ма, фиде!
Следва обяснение, свързано с оцет, което не разбирам. И след това взрив на кулинарно изкуство:
– Бе що не си пекнеш две люти чушки, залей ги с гроздова ракия. За к’во ти е оцет. Залей ги с гроздова ракия, па си земи едно доматче и една краставичка и си хапни. И после си легни.
След кратко мълчание:
– Ма знаеш, че си права.
Вървя и се хиля. И се сещам за Алфред Шютц. За броени секунди съм станал свидетел на феноменология в действие. Каква интерпретативна сила на социалните реалии, Двамата роми си създадоха за броени секунди усещане за битийна реалност и строго диференцирана, но взаимно проникваща субективност, основани на усещанията им и на социалните преживявания, които са възниквали и възникват в живота им.
Трябва да опитам: люти чушки, печени, залети с гроздова ракия. Каква феерия на феноменологията. какъв социален конструкционизъм в действие.
Просто Фантазия.

Божидар Ивков

ПРЕДИЗВИКАНИ РАЗМИСЛИ

Етикети

болест, здраве, любов, пари

Дори и да имате милиарди не можете да наемете някой, който да легне във Вашето болнично легло и да поеме изцяло Вашите болести и страдание. Важно е да бъдем човеци докато сме здрави. Когато се разболеем и разберем цената на живота, ако изобщо това е възможно за някои хора, е твърде късно да поправим стореното от нас зло и да наваксаме пропуснатото. Животът е сега, в този миг, защото после може и да няма. Не съществуват по-красиви мигове от живота, освен тези, в които сме дарявали с любов себе си на Другите, в които сме били дарявани с тяхната обич и любов.

С пари може да се купи търкане на епидермиси, но не и искрицата радост в очите на любимата, не и нежното докосване на любещата й ръка, не и онази нежна прегръдка, в която се потапяме, когато обичаме и сме обичани. Любовта е неизбродима Вселена и няма пари, няма превозни средства, за да я избродиш. Можеш само да се потопиш в нея чрез любовта, която даряваш и която извира от дълбините на душата ти.

Човеко! Слез от скоростната магистрала, чиято крайна цел са парите. Слез доброволно, а не под диктата на тежка и неизлечима болест. Има толкова красиви малки, цветни. изпълнени със светлина улички на любовта. Тръгни по тях и може би ще откриеш истинския смисъл на живота.

(Размисли, провокирани от мисъл на Стив Джобс)

Божидар Ивков

НАСАМЕ С МЕНЕ СИ

Етикети

живот, любов, хронична болка

Не ме интересува, че днес, точно на 24 май, бях забравен от всички. Това е добър начин да се „приземиш“ и да си спомниш, че не си най-значимото същество на Земята, че каквото и да правиш за другите на тях просто не им пука за теб. Ползват направеното и те захвърлят като стара и непотребна гюдерия.

За мен най-важното нещо не са фалшивите усмивки и уж добри пожелания от хора, за които не означавам нищо.

Най-важното нещо е да успея никога да не бъда зрител на собствения си живот, защото хроничната болка ме тика непрекъснато натам, към последния ред в залата на живота ми, а не към сцената му.

Най-важното нещо е никога да не влизам в къщата, към която ме тласка хроничната болка и безразличието на околните. Към онази къща без прозорци и без електричество и само с една свещ, скрита незнайно къде.

Най-важното нещо е, когато съм сам да не се плаша от думата „бъдеще“, а да се усмихвам, когато съм открил или научил нещо ново.

За мен не е важно дали ме харесват и дали могат да ме изтърпяват Другите. Най-важно е аз да мога да се понасям и да се гледам спокойно в огледалото, дори тогава, когато чертите на лицето ми са изкривени от болка.

Най-важно е да присъствам винаги в мига, в който съм жив и се уча, създавам и творя. В миговете, когато обичам и съм обичан.

Най-важното е да не превивам гръб пред наглостта, пред псевдонауката, пред овластената посредственост. Винаги се стремя да бъда Дъб, а не храсти. Последното го може всеки.

Аз съм! Тук съм! Присъствам! И това го знаят малцина истински приятели. Другите и Другото е суета на суетите.

Здравей, Живот. Обичам те, нищо че тази любов боли, понякога непоносимо.

Божидар Ивков