02 петък авг. 2019
Posted in Невросоциология
Етикети
Загадката, която носим между ушите си? „Тъмната материя“ в главата ни, която ни прави мислещи същества, човеци. Или поне така предполагаме!
Какво да правим с това, което природата ни е дала, за да напълни овалът на раменете ни? Влияе ли мозъкът върху гените ни?
Въпроси…, част от отговорите на които може би ще намерим в публикуваните тук цитати.
доц. дсн Божидар Ивков
26 сряда сеп. 2018
Posted in Невросоциология, Uncategorized
Етикети
образование, education, edukacja, modern technology, nowoczesna technologia, съвременни технологии
Последен писък на модата е овчият възторг от ученето с таблети, както и възхищението от чужбинското училище Х, където изобщо нямало тетрадки, всичко пишели на лаптопи – директно.
Ще си позволя да не споделя процвилващия възторг от този тип използване на технологиите.
Писането на ръка, докосването до учебника и неговото използване развиват цяла гама от умения, като, което е особено важно, стимулират сетивата. А сетивата, вярвайте ми, не се стимулират с пиене на фанта.
Днес е въпрос на престиж, че едно училище е въвело информационните технологии в нещо си. Но престижът далеч не винаги е еквивалент на разум (срв. модата през вековете, десетилетията, та вкл. Последните години и месеци).
Нещо повече, в най-скъпите училища по света (а май че вече и у нас) не само не учат с таблети, ами и нямат достъп до телефони в учебно време.
Да, знам, че от 2016 г. във Финландия в първи клас започват обучението си деца, които изобщо няма да могат да пишат с ръцете си, както и че Финландия е наша пътеводна светлина в областта на образованието – но ще напомня, че резултатите от образованието се виждат поне след 2 десетилетия.
Ще изброя обаче поне няколко причини, да държим на писането на ръка.
Първо. Когато пишем на ръка, се активират тези участъци на мозъка, които участват във формирането на речта и в интерпретацията на сензорните усещания. При хората, при които този навик не е задействан, дадените участъци се включват по-трудно и по-късно. При писане на ръка се включва и т. нар. център на Брок – това ще рече, че който пише по-добре на ръка, по-добре чете.
Второ. Писането на ръка развива окомера. Не случайно в Китай и Япония най-добрите стрелци (нещо като сапьори с лъкове) били КАЛИГРАФИ.
Трето. Всъщност по-зле разбираме писмен текст. Тези ученици, които събират знания само скролирайки из пространството, но не пишейки, по принцип по-зле разбират написаното.
Четвърто. На практика не се усвоява граматиката и пунктуацията – защото червената вълнообразна линия ни кара да коригираме. Впрочем не винаги предложената корекция е адекватна.
Пето. Без писане по-лошо се формулират собствените мисли. Причината е, че писането е висша форма на абстрактно мислене.
Шесто. Парадоксално – но не се развива въображението, не се изграждат мозъчните връзки, които стъпват на преосмисляне на чутото. Когато конспектираме на ръка това, което чуваме, ние перифразираме, за да успеем да запишем. Това гради умение за светкавично преосмисляне на чутото.
Седмо. По принцип запомняме по-лошо.
Сега е моментът да се противопоставим на самоцелното превъзнасяне на тема – учене с ИТ. Тези технологии са невероятни и аз лично живея във виртуалното пространство. Но при мене, при моето поколение виртуалното пространство е трета сигнална система, след като втората вече е изградена достатъчно добре…
Ангелина Иванова
Публикувам този текст с любезното съгласие на авторката.
07 понеделник май 2018
Posted in Невросоциология
Етикети
behavior; neurosociology;, Невросоциология, огледални неврони, поведение, mirror neurons, neurony lustrzane, neurosocjologia, zachowanie
Огледалните неврони представляват последната благодарна тема за популяризаторите на психологията и невробиологията. От пресата достига до нас информация за това, че се предполага, че именно тези специални структури трябва да отговарят за нашата способност да възприемаме намеренията на другите хора, да разбираме емоциите, да споделяме настроения. Ако това е така, то социолозите би трябвало да са много заинтересовани от тях. Всъщност, тяхната функция все още не е напълно проучена и онези, които се занимават с тях, са разделени на два лагера.
04 петък май 2018
Posted in Невросоциология
Етикети
brain, Невросоциология, мозг; neurobiology, мозък; neurobiologia, невробиология, неврофизиология, нейросоциология, нейрофизиология, mózg; nейробиология, neurofizjologia, neurophysiology, neurosociology, neurosocjologia
Jarrett, С. (2017) Mózg. 41 największych mitów, PWN, Warszawa.
Книгата на Кристиян Джарет „Мозъкът. 41 най-големи мита” предоставя надеждна информация за това, как функционира човешкия мозък, като тя е изградена на основата на най-новите научни изследвания в тази област. Авторът разглежда едни от най-разпространените митове и ни внушава, че невробиологията често е далеч по-сложна, по-завладяваща и по-интересна, отколкото изглежда.
Оказва се, че са митове твърденията, че използваме само 10% от възможностите на мозъка си или, че хората, при които доминира дясното полукълбо на мозъка са по-креативни, а при тези, които доминантна роля има лявото полукълбо на мозъка, са по-аналитични. Джарет обяснява откъде и как е възникнал всеки мит и как в действителност стоят нещата. Онова, което представлява интерес е факта, че във всеки мит се открива известна доза истина, т.e. реалността не е така проста. Когато нещата се опростяват прекомерно и прекалено се интерпретират данните от научните изследвания, човек започва да се разминава с истината.
В книгата могат да се открият много въпроси от невробиологията: като се започне от разликите във функционирането на мозъка при мъжете и жените, мине се през работата на мозъка по време на сън, амнезия, епилепсия, аутизъм, та чак до глиалните клетки, огледалните неврони или неврогенезата.
Това, което представлява особен интерес е факта, че дори в по-надеждни източници или лекции по психология, могат да се открият митове.
К. Джарет представя резултати от изследвания, които показват, че учители, които се интересуват от невробиология, често вярват в различни невромитове на тема образование. С две думи, книгата е полезна за всеки, който има дори бегъл интерес в сферата на невробиологията. Джарет не прави „икономии“, а предоставя на любознателния читател полезни съвети как да отграничи фактите от фикцията в информациите за мозъка, които се появяват в интернет, вестниците и телевизията.
*****
Книгата не съдържа истини от „последна инстанция“. Напротив, много въпроси остават „отворени“, като авторът показва, че съвременните данни подкрепят по-скоро тази, а не друга теза. Езикът е опростен, но не инфантилен, пластичен и колоритен, но не и натруфен. Много от професионалните термини например са представени, но и разбираемо обяснени.
„Като хора можем да разпознаем отдалечени от нас на светлинни години галактики, да изследваме частици, по-малки от атома. И все пак още не сме разкрили тайните на почти килограм и половината субстанция, която имаме между ушите си“ – е казал президентът на САЩ Б. Обама. И независимо от огромния напредък в изучаването на мозъка, много тайни все още остават неразкрити – пише в увода на книгата К. Джарет. И малко по-нататък: „Ще проследя генезиса на митовете и ще се постарая на основата на най-новия научен консенсус да изясня каква е истината за действителната работа на мозъка“.
доц. д-р Божидар Ивков
03 четвъртък май 2018
Posted in Невросоциология
Етикети
brain, Невросоциология, мозг, мозък, нейросоциология, mozg;, neurosociology, neurosocjologia
Книгата е посветена на мозъка. Запознава с особено важните понятия, разкрива основни страни от неговото функциониране. Същевременно е невероятно приключение в света на невроануките и въобще в света на знанието за мозъка.
Книгата е разделена на няколко раздела. Първият от тях ни въвежда в еволюцията на мозъка, дава възможност на читателя да се запознае с неговите области, „архитектура и посочва механизмите на развитие в хода на живота“.
Следващите раздели са посветени на конкретни теми, свързани с мозъка. Например: „Как работи паметта? Как се ориентираме къде точно се намираме? Какви фактори влияят върху постигането на определено равнище на интелигентност? Каква роля играе мозъкът при зависимостите?“
Книгата отговаря на тези, а и на още редица други въпроси – може ли мозъкът да бъде трениран“; наистина ли използваме само 10% от неговите възможности?; къде се намира личността?; в него ли е душата?; как работи мозъкът в действителност и т.н. Авторката използва достъпен и пластичен език, за да поднесе една съвсем не елементарна материя. Тя се позовава на собствения си житейски опит, на попкултурата, за да може знанието за мозъка, което ни се представя да бъде въведено в ресурсите на читателя.
Книгата засяга теми, които в една или друга степен са важни за всеки човек – страх, депресия, памет и обучение, творчество, личност, зависимости, интелигентност.
Книгата представлява чудесно, многоаспектно въведение в изучаването на мозъка – едно от най-интересните и вълнуващи творения на природата и еволюцията. Чрез него ние сме това, което сме. Можем да комуникираме – като се започне от простата обмяна на информация и се стигне до разбирането на иронията и контекстите. Можем да чувстваме, да помним, да се влюбваме и т.н.
На достъпен език са представени най-важните постижения в тази област. Разказва ни за това как мозъкът влияе върху нашия живот, как ни формира и как ние го формираме, как правим изборите си.
Книгата е спечелила сърцата на норвежките читатели и седмици наред на челно място в класациите на най-добрите книги.
„Мозъкът е най-необичайния, сложен и загадъчен орган, който познаваме. През 80-те години, като студентка по психология, учех, че аутизма при децата възниква от емоционалната студенина на майките им. Днес знаем, че това не е истина. Аутизмът се причинява от промени в мозъка по време на развитието, които са предизвикани от различни фактори. Именно този спомен от студентските години представлява за мен мерило за това, колко бързо се извършва напредъка в изучаването на мозъка“ – започва предговора си към книгата лауреатката на Нобелова награда по медицина за 2014 г. Мей-Брит Моузер.
***
С краткото представяне на тази книга започвам една много важна, според мен, рубрика или категория в блога си – „Невросоциология“. Какво представлява невросоциологията и какви изследвания се правят в тази интердисциплинарна област, предстои да разберем заедно в бъдеще, драги читателю.
Източници: https://neurosocjologia.wordpress.com/2018/02/23/recenzja-mozg-rzadzi/#more-354
http://marginesy.com.pl/sklep/produkt/133129/mozg-rzadzi
доц. д-р Божидар Ивков
