Няколко предварителни думи
Никога не е късно да откриеш или да преоткриеш Библията. А това може да бъде завръщане към вярата, към изворите на живота, към изначалната мъдрост. Или завръщане към философия на доброто. Наскоро ми зададоха въпроса: „Какъв е бил плодът, който са яли Адам и Ева от дървото на познанието?”. Уверено отговорих – Ябълка! Бях изключително удивен, когато разбрах, че никъде в Светото писание не се казва, какъв точно е бил плода на това дърво. И се започна…
Започнах свое скромно, породено от любопитсво и осъзнато невежество, пътешествие в свят, който познавам твърде повърхностно. Най-вече от различни филми. А Библията не е филм, не е поредица от образи. Библията е мъдрост и слово. И трябва да се опознае чрез мъдрост и слово. Образите са само средство, за да се представи мъдростта и словото божие, същината на вярата. Дори изначалното знание.
Воден като слепец от зрящ приятел в прекрасния свят на простите, разбираеми слова, побрали в себе си мъдростта на сътворението и развитието, започнах да се натъквам на духовни богатства. И тях искам да поделя с вас, мои най-верни читатели. Ако успея да заинтересовам поне един от вас – добре. Ако сте 10 – още по-добре. Ако сте 100 – отлично. И ако само един от тези сто обърне взор към мъдростта на светото писание, то значи си е струвало моето усилие. Макар, че то вече заслужава добра дума, защото аз се взрях в свещената книга и започнах да търся мъдростта й. Започнах да се превъзпитавам.
Предлагам ви едно дълго пътешествие в света на нашата вяра – вярата, с която всеки един от нас е закърмен. Ще оставям зрънца, а всеки който иска, ще търси сам и сам ще открива за себе си – своята мъдрост и своите си слова, своята си вяра в Бога. В любовта.
И тъй, аз тръгвам към своето първо пътешествие в необятния свят на мъдростта и слвото, защото в началото бяха те: Мъдростта и Словото.
********
Мъдростта и вярата трябва да ни ръкводят в делата ни човешки.
Защото казано е: „И тъй, гледайте, колко внимателно трябва да постъпвате: не като неразумни, а като мъдри” (Посл. до ефесяни 5:15).
***
Да насилваш жена означава да насилваш и самоунищожаваш себе си. Насилието над друг винаги е насилие над самия себе си.
Защото казано е: „Тъй са длъжни мъжете да обичат жените си, както обичат телата си: който обича жена си, себе си обича” (Посл. до ефесяни 5:28).
***
Вярата, истинската вяра е добро, но и страдание.
Защото казано е: „… вам е дарувано заради Христа не само да вярвате в Него, но и да страдате за Него” (Посл. до филипяни 1:29).
***
Уважението винаги е двупосочно. Изисква много и дава много.
Защото казано е: „нищо не вършете от обич към препирня или от пустословие, но от смиреномъдрие смятайте един другиго за по-горен от себе си.
Не се грижете само за себе си, но и за другите” (Посл. до филипяни 2:3-4).
***
Трудът е дар Божий и само плодовете на труда са достойни за уважение.
Защото казано е: „… който не иска да се труди, не бива и да яде” (Посл. до солуняни 2:10).
***
Жаждата за пари и материални блага е най-прекия път към ада.
Защото казано е: „корен на всички злини е сребролюбието, на което предавайки се, някои се отклониха от вярата и си навлякоха много мъки (Посл. до Тимотея 6:10).
Божидар Ивков
