• За мен

bozhidar ivkov

~ Социология на инвалидността

bozhidar ivkov

Архиви за категория: Велики Бехтеревци

КОГАТО ДУХЪТ Е МУЗИКА. IN MEMORIAM: БОЖКО ШОЙКОВ (1933-1998)

13 петък февр. 2015

Posted by daroiw in Велики Бехтеревци

≈ 1 коментар

Етикети

; great behterevtsi, Bojko Shoikov, Божко Шойков, велики бехтеревци, музика, music

„Паметта е полезна само ако създава“ – казва големия френски писател Морис Дрюон. Ако създава спомени за величието на човека, ако създава наративи за силата на духа и ги превръща в мостове между хора и епохи.

Трудно е да пишеш за духовен титан, позовавайки се на оскъдни данни. Почти невъзможно е да създаваш памет, която създава духовни импулси. Набирам смелост от факта, че Божко Шойков е живял и творил в условията на хронична физическа болка, а това – според мен – превръща целия му живот и дело в още по-значими събития за българската музикална история, за българщината и за нас, хората с болест на Бехтерев. Защото животът и делото на този човек са пример и доказателство за това, че когато духът и интелектът са силни, дори физическото тяло, превърнало се болезнена клетка, не е в състояние да спре полета им, особено, когато духът е музика.

***

Дори в сухите биографични данни и факти за живота на Божко Шойков, се прокрадва музика. Изявеният музикант, педагог и диригент е роден през 1933 година в Угърчин, Ловешка област. Нямам данни как е преживял войната. През 1956 година той завършил БМА „Панчо Владигеров“ в класа по хорово дирижиране на проф. Георги Димитров. Началото на творческия му път е бил в град Пазарджик, като диригент на градския представителен оркестър, а по-късно станал главен художествен ръководител и диригент в Драматично-музикалния театър в същия град. Поставял е оперети на Щраус, Калман, Вълчев, Милютин.

В късната есен (1 ноември) на 1961 г. Б. Шойков бил избран и назначен за директор на музикалното училище в Плевен, което ръководил 34 години. Седем години по-късно (1968 г.) открил първата в България сграда на музикален образователен институт със собствена концертна зала, библиотека, физкултурен салон и учебен стол. Божко Шойков успял да въведе нови специалности – „Народни инструменти“ и „Народно пеене“. Тогава в училището се създали и учебен хор, духов оркестър, народен хор, акордеонен оркестър и перкусионния ансамбъл „Акцент”.

През 1962 г. Шойков създал учебен симфоничен оркестър. 30 години по-късно (през 1991) възстановил струнния камерен оркестър, като привлякъл в състава му най-изявените млади щрайхисти. Четири години по-късно оркестърът спечелил първа награда на 43-я европейски музикален младежки фестивал в Неерпелт – Белгия.

Многобройни са били изявите на Б. Шойков в Плевен и страната. Той е бил хоров и симфоничен диригент на Плевенската филхармония, дирижирал представления на самодейната оперета.

От есента на 1964 г. той станал художествен ръководител и диригент на хор „Трудова песен” (преименуван по-късно на хор „Катя Попова”). През 1979 година поел ръководството на туристическия хор „Кайлъшко ехо”.

Освен ръководител и диригент, Б. Шойков е бил и композитор на редица произведения в различни жанрове. Създал е музика към комедията „Дяволската воденица”, балета „Пепеляшка”, оперетите „Градче край Марица” и „Вълшебният ключ”, мюзикълът „Разузнавачи”, театралната сюита „Дяволската воденица” за симфоничен оркестър. Автор на инструментални пиеси, множество обработки, аранжименти и оркестрации за различни състави, десетки детски, солови и хорови песни, някои от които по собствен текст.

Признание за неговата многостранна и народополезна дейност Божко Шойков получил приживе. Той е носител на орден „Кирил и Методий” I, II и III степен, „Златна лира” на СБМТД, златна значка на ЦСПС, юбилейни медали, грамоти и почетни знаци. Много пъти е бил Лауреат на Републикански фестивали на художествената самодейност.

***

Дори само това формално изброяване на факти за работата и сътвореното от Божко Шойков, е зашеметяващо. Зад тези „студени“ факти се крие огромен труд и всеотдайност. Буйното ми въображение рисува картини – може би далеч от действителността, но твърде вероятни: застанал на диригентския пулт, обгръщаш оркестъра с поглед и… начало. А някъде там, в тялото му, хроничната физическа болка не спира да върши пъкленото си дело. Но идва миг, когато болката притихва, подчинява се на духа, на музиката, на сътворяването.

Когато духът е музика и най-силната физическа болка се прекланя пред силата му.

***

Божко Шойков заслужено влезе и зае своето място и в пантеона на „Великите „бехтеревци“. За нас хората с болест на Бехтерев подобни примери за отдаденост на една кауза, на изкуството, на науката – въпреки болката и болестта, са изключително важни.

Сигурен съм, че всеки от нас може, стига да поиска. А хора като Божко Шойков са източници на неизчерпаема духовна енергия.

„Преди десет години в Плевен организираха среща-концерт в памет на моя баща – казва неговата дъщеря В. Шойкова. Тогава припомних какво казваше той за крилете и корените. Учеше ни, че за артиста е важно да помни и пази корените си, които ще му дават сила и устойчивост цял живот. И да лети свободно с крилете на младостта и вдъхновението“. Ето кое е важното, значимото, а не болестта и болката – Б. Шойков почти никога не се е оплаквал. Носел е личните си проблеми с достойнство и Сизифовско търпение.

И е творял.

Когато духът е музика всеки миг от живота е творчество, съзидание и любов. Това е бил великият бехтеревец Божко Шойков.

Божидар Ивков

***
Изказвам благодарност на г-жа Лиана Петрова – консултант и преводач от унгарски и руски език, която ми отвори очите за този велик българин и за биографичните данни, които ми предостави.

Реклама

РУСИ ШЕМЕЛЕКОВ. IN MEMORIAN

21 петък февр. 2014

Posted by daroiw in Велики Бехтеревци

≈ Вашият коментар

Етикети

citizen of the world of the spirit, гражданин на света на духа; spiritual aristocrat, духовен аристократ

Паметта и нейните примери винаги носят в себе си позитивен заряд. Да помниш и да знаеш, е сила. Сила, която ти позволява да живееш пълноценно в настоящето, здраво стъпил върху темелите на миналото и гледащ с надежда в бъдещето.

Наскоро разговор с моя близка, ме провокира и от паметта ми изплува една мимолетна среща с един изключителен човек, състояла се някъде през 70-те години на ХХ век в тогавашия Научно-изследователски институт по курортология, физиотерапия и рехабилитация „Овча купел”.

Така се случи, че на няколко пъти по коридорите на тогавашния Институт засичах един човек в много тежко състояние. Беше почти изцяло обездвижен. И отпред, и отзад изглеждаше „равен като дъска”. Никакво изкривяване, никакво – макар и леко – прегърбване… Нищо. Просто равен от всякъде. И никакво движение в тялото. Придвижваше се много, много бавно с помощта на тежък метален стол, като стъпките му наистина бяха „миши”. Само живите му очи сякаш издайнически открехваха „завесата”, прикриваща душата му. Не зная кой и как му беше осигурил специално легло, благодарение на което се изправяше.

Един ден, непосредствено след една такава мимолетна коридорна среща, отидох на групова лечебна гимнастика. През онези дни груповите занимания по лечебна физкултура се провеждаха в големия спортен салон на тавана на минералната баня в Овча купел. Обикновено в тях участваха между 12 и 15 човека. Този ден, докато чаках да се съберем и започнем упражненията, попитах Мария Веселинова – основния и тогава май единствен рехабилитатор на хората с болест на Бехтерев, знае ли кой е този човек и с каква болест е. Чух една странна история. История за грешките на медицината…

Руси Шемелеков – това беше името на човека, за когото питах, бил студент пети курс медицина. Започнали силните болки, предизвикани от болестта на Бехтерев. Лекарите обаче сбъркали. Поставили му диагноза: костна туберколоза. И „оковали” Р. Шемелеков в гипсово корито. След шест месеца, когато свалили „коритото” станало ясно, за какво става дума. Но животът на младия човек бил окончателно и безвъзвратно променен. Тогава бъдещия лекар зарязал медицината и завършил журналистика.

– Има прекрасна жена и двама сина. А и той самия е невероятен човек. – завъши разказа си Мария Веселинова.

След няколко години, вече студент по социология в Софийския Университет, попаднах на една книга – „Пророци и чудотворци. Етюди за мистицизма” от Владимир Рожнов. И преводът на книгата бе направен от Руси Шемелеков. Помня, че тогава изпитах истинско уважение и преклонение пред този човек – в това състояние той твореше и работеше.

По-късно разбрах, че именно Руси Шемелеков е превел и други книги от руски език: „Звездни кораби” от Иван Ефремов, „По следите на призрака” от Николай Томин, „Човекът от глухата уличка” от Дмитрий Тарасенков, „Трима бързат на война” от Василий Чичков и др.

През целия ми живот този „близък-непознат” остана за мен пример за човек, който не може да бъде спрян – дори и от тежкото здравословно състояние, в което беше – да твори, да създава. Да се бори за и със себе си. Да се самоусъвършенства. А това, според мен, е привилегия само за духовни аристократи.

***

Руси Шемелеков, български журналист и преводач, баща на двама сина (лекар и инжинер), човек с болест на Бехтерев, приковала го към леглото за десетилетия. Човек, чийто полет на мисълта вероятно винаги е разкъсвал веригите на болестта, за да лети в света на красотата и духовното

Руси Шемелеков – гражданинът на света на духа!

Божидар Ивков.

„Близък-непознат”

02 четвъртък авг. 2012

Posted by daroiw in Велики Бехтеревци

≈ Вашият коментар

Етикети

Пламен Масларов, болест на Бехтерв, болка

На 8 юни 2011 година се навършват две години от смъртта на известния български творец Пламен Масларов (1.01.1950 – 8.06.2010).

За мен той „се роди”, преди броени дни. Тогава разбрах, че е съществувал. Не! По-точно е да се каже, че е живял и продължава да живее чрез творбите си. Това не е оценка за неговата известност и значимост за българската култура, а оценка за моята неграмотност и неосведоменост. Утешавам се с мисълта, че все пак – макар и късно, научих за човека и твореца Пламен Масларов.

„Сухите биографични справки” за П. Масларов разкриват само част от неговата забележителна биография: „Завършил е театрална режисура във ВИТИЗ през 1974 г., но още като студент се снима в първата си кинороля – Мустафата във филма на Георги Дюлгеров „И дойде денят” (1973)”. Работи като театрален режисьор в Пловдив и Бургас, а по-късно специализира кинорежисура и драматургия в Париж (CRUS).

„Режисьорският му дебют в киното е късометражният филм „Ситуация”, а първият му пълнометражен – „Любовта на Мирон”, печели наградата за най-добра мъжка роля на фестивала в Сан Ремо, Италия (1980-а)”. Заснел е 50 документални и 10 игрални ленти, сред които „Зелените поля”, „Съдията”, „Забранено за възрастни”, „Кмете, кмете” и др. Продуцент е на нашумелия “Граница”.

В началото на 90-те г. П. Масларов „участва в Страсбург в програмата „Одисей” за източноевропейските страни на Европейския съвет за култура. А от 2001-ва до началото на 2003-та е директор на Народния театър”.

От 2004-та П. Масларов е „директор на Националната филмотека и се бореше за опазване на кинопаметта на България” (данните са от са материала, публикуван на адрес: http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=508169).

Едно изречение в информацията на в. „Труд” ме порази: „От години Масларов страдаше и от рядката болест Бехтерев, която засяга двигателната система. Но нищо не можеше да спре неговата трудоспособност, нито да погаси изблиците на чувство за хумор у известния бохем”. Прочетох го и… този неизвестен за мен български творец ми стана близък. Много близък. Видях негови снимки, прослушах няколко интервюта с него и се почувствах щастлив.

„Миналото на българското кино е гаранция за бъдещето му” – предупреждава Пл. Масларов. Позволявам си да парафразирам тази максима на мъдреца – Паметта ни за великите и известните „Бехтервци” е гаранция за бъдещето на нас, живите „Бехтеревци”. А Пламен Масларов е бил велик. И за това има множеството доказателства.

За мен е велик с онзи несломим дух, пред който физическата болка – един от ужасните дарове на болестта на Бехтерев – се снишава, свива се в някакъв тъмен ъгъл и пада на колене. На колене пред духа на човека, който не само не е сломила, но без да иска е направила по-силен и по-велик. Защото въпреки нея той не е престанал да твори. Не е престанал да бъде Човек. Винаги, навсякъде и във всичко.

Великите и известните „Бехтеревци” – това са хората, които трябва да помним и да се гордеем с тях, защото могат да бъдат пример за нас, „обикновените” хора, че и ние можем да изживеем живота си с достойнство, въпреки болката. Да се опитваме да посрещаме и да преминваваме през живота изправени, а не повалени от нея на колене. Да бъдем Човеци, заради нас самите и заради другите.

Не познавам Пламен Масларов – за мен той е един „Близък-непознат”. Но аз съм от онези хора-мъничета, които се катерят по раменете на титаните, за да видят живота и от друга перспектива. Перспективата на човешкото достойнство. Перспективата на красотата и знанието, на доброто и силата на духа.

Ето няколко бисера на товреца, които успях да открия в мрежата:

„Въпреки че повече почват да говорят за тебе, като умреш – по-хубаво е да си жив…“;

„Аз не я обичам тази дума – проект. Това е сценарий, който един ден може да се превърне във филм. Аз не съм проектант, аз съм режисьор, понякога пиша сценарии, актьор съм бил, а в последните години се подвизавам като директор. Дето се шегуваме с Боян (става дума за Боян Биолчев-б.м.Б.И.) – единият е директор, другият ректор, да видим кой ще е еректорът, защото ще трябва работа да се върши…”;

„Разбира се, хората не бива да се обиждат. Говоря за урбанизацията, особено курортите около града (Бругас-б.м.-Б.И.), това ми е малко чуждо. Не искам да упреквам никого, разбирам, че цивилизационният процес си върви неумолимо. На по-младите им е по-удобно, по-приятно. Може би ние сме остарели малко, може би сме станали по-романтични… Понеже ми казахте, че имате идея за панорама на творец, веднага ви казвам – ще стане, при това не е необходимо кой знае какво. С удоволствие ще дойда в Бургас. Дето има една приказка – един приятел ми вика ела на гости, но понеже е много късно, нямам нищо за пиене, а аз му викам, не се притеснявай, аз ще си дойда пиян… Човек има ли желание, той ще намери пътя. Дори да нямаме магистрала, стигаща дотам, ще стигнем…”;

„… Пък и стига само да каже – е, ама той е жив още този човек! Щото може някои да си мислят, че мене ме няма. Така де, давам това интервю и в потвърждение на факта, че още живея… Мисля си, че това не е и лошо, по-добре е да си жив… Да, да, въпреки че повече почват да говорят за тебе, като умреш, по-хубаво е да си жив…”

 П.П. Не знам дали съм прав, но ми се ще като НПО на и за хората с Бехтерев да създадем и да поддържаме рубриката „Великите и известните Бехтеревци”. Да ги помним, да черпим сили от тях в ежеминутната ни битка с болката и обездвижването. Не знам, но си мисля, че когато ги помня, когато чета, гледам и слушам за тях и тяхното творчество, колкото и да съм обезобразен от възрастта, болестта и болката, оставам прав и… мъничко по-добър и… красив. Древните казвали: „Здрав дух в здраво тяло”, никой обаче не ни е учил как здрав дух да остане такъв в нездраво тяло. Учим се от собствения си опит и от опита на хора като П. Масларов.

„Клишета, господине!” – може да викне някой. И сигурно ще е прав. Но кой знае… Човек има ли желание, той ще намери пътя. Дори да нямаме магистрала, стигаща дотам, ще стигнем…

Поклон пред паметта на човека и твореца Пламен Масларов.

Божидар Ивков

„Днес ме боли целият човек“

02 четвъртък авг. 2012

Posted by daroiw in Велики Бехтеревци

≈ Вашият коментар

Етикети

Карел Чапек, болест на Бехтерв, болка

Едва ли са много хората, които знаят, че един от най-известните чешки и световни писатели и хуманисти – Карел Чапек (8.01.1890 – 25.12.1938), е бил човек с „Бехтерев”. Чапек много рядко е споделял големите трудности, породени от болестта, с които е трябвало да се справя през живота си. Само в кореспонденцията му с Олга Шайнпфлюг – издадена дълго след смъртта му, понякога могат да се открият кратки бележки за болките и „другите проблеми, свързани с болестта”.

Болестта на Карел Чапек започнала още преди първата световна война. От спомените на сестрата на Чапек – Хелена Чапекова става ясно, че той не е служил в армията, защото „…той не можеше нормално да вдига главата си…”.

Първоначално Чапек смятал, че има туберкулоза на гръбначния стълб и в последствие се примирил с мисълта, че скоро ще умре. Докато трае войната болките обхващат целия му гръбначен стълб.

Заслужава да се приведе следния пасаж от книга на К. Трнава: „Олга Шайнпфлюг си спомня, че Карел Чапек никога не искал да говори за своята болест, а ако все пак се налагало, говорел, колкото се може по-малко: „Тя седи някъде в гръбнака и понякога предизвиква страшна болка, иска огромно търпение, но с нея вече сме свикнали един с друг и взаимно се понасяме напълно прилично. Научих се да се съобразявам с болестта си, точно като част от моето тяло, понякога е по-зле, но има и дни, когато ни е добре заедно… Не, не ме съжалявайте, с мен да става, каквото има да става, но за съжаление – това е последното, което бих могъл да понеса… Противни са ми мекотелостта и малодушието. Противни са ми изразяването на показна нежност и грижа…”. Само в редки моменти той давал воля на болестта; когато му било много зле, пишел и четял по-малко, лежал, срамувайки се на своя диван и се опитвал да се обяснява като човек, който са хванали в момент на слабост: „Днес ме боли целият човек”. С това той искал да покаже, че отделя своето тяло от силата на духа, че неговия дух няма нищо общо с мъките на тялото и слабостта му”.

Чапек умира на 25 декември 1938 г. – вероятно от пневмония.

На всички, които искат да прочетат повечко за К. Чапек и за ревматичните заболявания, препоръчвам книгата, от която взех горните данни:

Трнавски, К. (1994) Ревматические болезни Что о них известно и как с ними жить. Издательство „Питер”, Санкт-Петербург.

Тя може да се намери на адрес: http://www.bibliotekar.ru/427/index.htm

Категории

  • Актуални информации (181)
  • Анотации (46)
  • Будилчета (134)
  • Велики Бехтеревци (4)
  • Гласове от фейсбук (20)
  • Инвалидността през вековете (история на инвалидността) (2)
  • Мъдростта на Библията (2)
  • Невросоциология (5)
  • Невросоциология, невроетика и други невронауки (1)
  • Опити (388)
  • Пациентски бисери (10)
  • Политически наброски (7)
  • Преводи (23)
  • Публикации (2)
  • Самопомощ и групи за самопомощ (6)
  • Световна социологическа класика (15)
  • Светът на хората с ревматични заболявания (114)
  • Светът на хората със загуба на слуха (1)
  • Свободна наука (51)
  • Социология на болката (31)
  • Социология на медицината и Социология на инвалидността (92)
  • Философия, социология и антропология на медицината (13)
  • доц. д-р Веселин Босаков (73)
  • Uncategorized (14)

Полезни връзки

  • БСБББ – АС
  • Градът и селото – предизвикателствата на 21 век. Библиотека Омда, 2014
  • Електронна страница в помощ на хората с увреждания
  • Ивков, Б. (2010) Социален контекст на видимата инвалидност. Изд. "Омда"
  • ОПРЗБ
  • Публикации в Портал за литературно общуване на хора с увреждания
  • Публикации на Б. Ивков в бр. 6 и бр. 7 на списание "Балкани'21"
  • Публикации на Б. Ивков в Liternet
  • Светът на хората с ревматични заболявания. Издателство "Омда", София.
  • Списание на институт за модерността
  • Oбществени нагласи към равнопоставеността и дискриминацията. Роля на медиите за тяхното формиране. Изд. "Омда"

Посещения

  • 569 182 посетители

Архив

  • януари 2023 (9)
  • декември 2022 (6)
  • ноември 2022 (9)
  • октомври 2022 (14)
  • септември 2022 (7)
  • август 2022 (12)
  • юли 2022 (8)
  • юни 2022 (9)
  • май 2022 (9)
  • април 2022 (8)
  • март 2022 (8)
  • февруари 2022 (5)
  • януари 2022 (9)
  • декември 2021 (8)
  • ноември 2021 (5)
  • октомври 2021 (7)
  • септември 2021 (5)
  • август 2021 (4)
  • юли 2021 (7)
  • юни 2021 (10)
  • май 2021 (10)
  • април 2021 (10)
  • март 2021 (13)
  • февруари 2021 (11)
  • януари 2021 (9)
  • декември 2020 (11)
  • ноември 2020 (15)
  • октомври 2020 (15)
  • септември 2020 (7)
  • август 2020 (7)
  • юли 2020 (6)
  • юни 2020 (14)
  • май 2020 (8)
  • април 2020 (7)
  • март 2020 (10)
  • февруари 2020 (4)
  • януари 2020 (6)
  • декември 2019 (5)
  • ноември 2019 (3)
  • октомври 2019 (6)
  • септември 2019 (5)
  • август 2019 (4)
  • юли 2019 (12)
  • юни 2019 (9)
  • май 2019 (10)
  • април 2019 (11)
  • март 2019 (8)
  • февруари 2019 (6)
  • януари 2019 (13)
  • декември 2018 (9)
  • ноември 2018 (7)
  • октомври 2018 (13)
  • септември 2018 (9)
  • август 2018 (17)
  • юли 2018 (12)
  • юни 2018 (16)
  • май 2018 (16)
  • април 2018 (15)
  • март 2018 (14)
  • февруари 2018 (15)
  • януари 2018 (15)
  • декември 2017 (8)
  • ноември 2017 (9)
  • октомври 2017 (8)
  • септември 2017 (9)
  • август 2017 (11)
  • юли 2017 (11)
  • юни 2017 (8)
  • май 2017 (11)
  • април 2017 (9)
  • март 2017 (14)
  • февруари 2017 (9)
  • януари 2017 (14)
  • декември 2016 (6)
  • ноември 2016 (11)
  • октомври 2016 (6)
  • септември 2016 (11)
  • август 2016 (9)
  • юли 2016 (7)
  • юни 2016 (6)
  • май 2016 (6)
  • април 2016 (5)
  • март 2016 (4)
  • февруари 2016 (6)
  • януари 2016 (8)
  • декември 2015 (6)
  • ноември 2015 (4)
  • октомври 2015 (5)
  • септември 2015 (6)
  • август 2015 (5)
  • юли 2015 (9)
  • юни 2015 (5)
  • май 2015 (4)
  • април 2015 (5)
  • март 2015 (10)
  • февруари 2015 (7)
  • януари 2015 (7)
  • декември 2014 (8)
  • ноември 2014 (9)
  • октомври 2014 (8)
  • септември 2014 (8)
  • август 2014 (13)
  • юли 2014 (18)
  • юни 2014 (12)
  • май 2014 (10)
  • април 2014 (18)
  • март 2014 (22)
  • февруари 2014 (18)
  • януари 2014 (14)
  • декември 2013 (11)
  • ноември 2013 (20)
  • октомври 2013 (18)
  • септември 2013 (14)
  • август 2013 (9)
  • юли 2013 (9)
  • юни 2013 (9)
  • май 2013 (10)
  • април 2013 (7)
  • март 2013 (11)
  • февруари 2013 (8)
  • януари 2013 (8)
  • декември 2012 (11)
  • ноември 2012 (11)
  • октомври 2012 (16)
  • септември 2012 (13)
  • август 2012 (32)

Мета

  • Регистриране
  • Влизане
  • RSS фийд за записи
  • RSS фийд за коментари
  • WordPress.com

Създаване на безплатен сайт или блог с WordPress.com.

Privacy & Cookies: This site uses cookies. By continuing to use this website, you agree to their use.
To find out more, including how to control cookies, see here: Cookie Policy
  • Последване Последвано
    • bozhidar ivkov
    • Join 40 other followers
    • Already have a WordPress.com account? Log in now.
    • bozhidar ivkov
    • Настройки на изглед
    • Последване Последвано
    • Регистрация
    • Влизане
    • Report this content
    • View site in Reader
    • Manage subscriptions
    • Прибиране на прозореца