„Паметта е полезна само ако създава“ – казва големия френски писател Морис Дрюон. Ако създава спомени за величието на човека, ако създава наративи за силата на духа и ги превръща в мостове между хора и епохи.
Трудно е да пишеш за духовен титан, позовавайки се на оскъдни данни. Почти невъзможно е да създаваш памет, която създава духовни импулси. Набирам смелост от факта, че Божко Шойков е живял и творил в условията на хронична физическа болка, а това – според мен – превръща целия му живот и дело в още по-значими събития за българската музикална история, за българщината и за нас, хората с болест на Бехтерев. Защото животът и делото на този човек са пример и доказателство за това, че когато духът и интелектът са силни, дори физическото тяло, превърнало се болезнена клетка, не е в състояние да спре полета им, особено, когато духът е музика.
***
Дори в сухите биографични данни и факти за живота на Божко Шойков, се прокрадва музика. Изявеният музикант, педагог и диригент е роден през 1933 година в Угърчин, Ловешка област. Нямам данни как е преживял войната. През 1956 година той завършил БМА „Панчо Владигеров“ в класа по хорово дирижиране на проф. Георги Димитров. Началото на творческия му път е бил в град Пазарджик, като диригент на градския представителен оркестър, а по-късно станал главен художествен ръководител и диригент в Драматично-музикалния театър в същия град. Поставял е оперети на Щраус, Калман, Вълчев, Милютин.
В късната есен (1 ноември) на 1961 г. Б. Шойков бил избран и назначен за директор на музикалното училище в Плевен, което ръководил 34 години. Седем години по-късно (1968 г.) открил първата в България сграда на музикален образователен институт със собствена концертна зала, библиотека, физкултурен салон и учебен стол. Божко Шойков успял да въведе нови специалности – „Народни инструменти“ и „Народно пеене“. Тогава в училището се създали и учебен хор, духов оркестър, народен хор, акордеонен оркестър и перкусионния ансамбъл „Акцент”.
През 1962 г. Шойков създал учебен симфоничен оркестър. 30 години по-късно (през 1991) възстановил струнния камерен оркестър, като привлякъл в състава му най-изявените млади щрайхисти. Четири години по-късно оркестърът спечелил първа награда на 43-я европейски музикален младежки фестивал в Неерпелт – Белгия.
Многобройни са били изявите на Б. Шойков в Плевен и страната. Той е бил хоров и симфоничен диригент на Плевенската филхармония, дирижирал представления на самодейната оперета.
От есента на 1964 г. той станал художествен ръководител и диригент на хор „Трудова песен” (преименуван по-късно на хор „Катя Попова”). През 1979 година поел ръководството на туристическия хор „Кайлъшко ехо”.
Освен ръководител и диригент, Б. Шойков е бил и композитор на редица произведения в различни жанрове. Създал е музика към комедията „Дяволската воденица”, балета „Пепеляшка”, оперетите „Градче край Марица” и „Вълшебният ключ”, мюзикълът „Разузнавачи”, театралната сюита „Дяволската воденица” за симфоничен оркестър. Автор на инструментални пиеси, множество обработки, аранжименти и оркестрации за различни състави, десетки детски, солови и хорови песни, някои от които по собствен текст.
Признание за неговата многостранна и народополезна дейност Божко Шойков получил приживе. Той е носител на орден „Кирил и Методий” I, II и III степен, „Златна лира” на СБМТД, златна значка на ЦСПС, юбилейни медали, грамоти и почетни знаци. Много пъти е бил Лауреат на Републикански фестивали на художествената самодейност.
***
Дори само това формално изброяване на факти за работата и сътвореното от Божко Шойков, е зашеметяващо. Зад тези „студени“ факти се крие огромен труд и всеотдайност. Буйното ми въображение рисува картини – може би далеч от действителността, но твърде вероятни: застанал на диригентския пулт, обгръщаш оркестъра с поглед и… начало. А някъде там, в тялото му, хроничната физическа болка не спира да върши пъкленото си дело. Но идва миг, когато болката притихва, подчинява се на духа, на музиката, на сътворяването.
Когато духът е музика и най-силната физическа болка се прекланя пред силата му.
***
Божко Шойков заслужено влезе и зае своето място и в пантеона на „Великите „бехтеревци“. За нас хората с болест на Бехтерев подобни примери за отдаденост на една кауза, на изкуството, на науката – въпреки болката и болестта, са изключително важни.
Сигурен съм, че всеки от нас може, стига да поиска. А хора като Божко Шойков са източници на неизчерпаема духовна енергия.
„Преди десет години в Плевен организираха среща-концерт в памет на моя баща – казва неговата дъщеря В. Шойкова. Тогава припомних какво казваше той за крилете и корените. Учеше ни, че за артиста е важно да помни и пази корените си, които ще му дават сила и устойчивост цял живот. И да лети свободно с крилете на младостта и вдъхновението“. Ето кое е важното, значимото, а не болестта и болката – Б. Шойков почти никога не се е оплаквал. Носел е личните си проблеми с достойнство и Сизифовско търпение.
И е творял.
Когато духът е музика всеки миг от живота е творчество, съзидание и любов. Това е бил великият бехтеревец Божко Шойков.
Божидар Ивков
***
Изказвам благодарност на г-жа Лиана Петрова – консултант и преводач от унгарски и руски език, която ми отвори очите за този велик българин и за биографичните данни, които ми предостави.
