ЖИВОТ БЕЗ ДИАГНОСТИЦИРАНИ ЗДРАВНИ ПРОБЛЕМИ!

Етикети

диагноза, живот с недиагностицирани здравни проблеми, лиспа на диагноза

„Диагнозата не прави човека човек с инвалидност. Някои хора живеят с недиагностицирани здравни състояния в продължение на месеци, години, десетилетия, а понякога дори през целия си живот. Това не означава, че техните здравни проблеми ги засягат по-малко в сравнение с тези, които си имат име. Да бъдеш недиагностициран е страшно и може да създаде сериозни затруднения при ориентацията в разговори, които се отнасят до това“.

НЕДИАГНОСТИЦИРАНИИзтегляне

ЗА ДУХОВНАТА НИЩЕТА НА ЕДИН КРАДЕЦ НА ДАРИТЕЛСКА КУТИЯ И ЗА РАВНОДУШИЕТО НА ТОВА, КОЕТО НАРИЧАМЕ ДЪРЖАВА

Етикети

дарителство, кражба, липса на държава, морал

Тези дни в социалните мрежи се появи клип, на който ясно се вижда как сравнително добре облечен, поне видимо „здрав“ човек – най-вероятно мъж – краде от магазин кутия, предназначена да събира дарения за лечението на друг, тежко болен човек.

Подобно деяние може да бъде извършено само от клептоман, който е тотално подвластен на болестта си и който е загубил някъде по житейския си път, ако изобщо го е имал, чувството си за елементарен морал. Този духовен нищожляк и кокошкар, както се вижда от клипа, планира и провежда кражбата съвсем не случайно, а целенасочено, умишлено, за да присвои… Какво? Няколко десетки лева?! Това е на повърхността. Това е видимата част на айсберга. Същността на тази кражба и последиците от нея са далеч по-дълбоки и ужасяващи.

Този крадец краде волята, човешката морална воля на десетки хора, които са оставили, дарили са някакви пари (без значение колко) с ясното съзнание, че те ще отидат за лечението на една млада жена.

Този крадец краде възможността една млада жена да бъде лекувана.

Този крадец краде правото й на живот, което не е защитено от държавата, а тъкмо напротив – отнемано й е именно от държавата в лицето на нейните институции, администрации и администратори.

Този крадец краде обществено доверие – доверието на всеки дарител, че неговите пари ще отидат именно за лечението на младата жена, майка на две прекрасни деца.

Този крадец прави опит да открадне майката на тези две деца и съпругата на един силен и достоен мъж.

Питам се, колко много духовна нищета и пустотата трябва да е побрала душата на подобен клептоман.

Лично аз, ако имах някаква власт, щях да съдя този човек не за кражба. А за опит за предумишлено убийство. Разбира се, това няма да се случи. Моля да ме извините, но аз нямам никакво доверие нито на полиция, нито на прокуратора, нито на съд. С други думи, аз нямам никакво доверие на това, което наричаме държава. Виж, ако трябва да бъде смачкан някой „дребен“ човечец. О, тогава ще се окаже, че имаме много, ама много „мощна държава“.

Тази случка ме върна почти три десетилетия назад. В началото на моето председателство в Съюза на инвалидите в България (СИБ).

В страната ни се провеждаше някаква международна проява, в която СИБ беше страна и активен участник. След края й, трима от участниците пожелаха да се срещнат с мен преди да отлетят за страните си. Един от важните въпроси, който беше дебатиран тогава се отнасяше за начините на финансиране на неправителствените организации на хора с инвалидност и техните инициативи и действия. Докато пиехме кафе един от гостите ми каза (цитирам по памет): „Г-н Ивков, хрумна ми една идея за начин, как да набирате средства за вашата организация и искам да ви я подаря. От вас зависи реализацията й. Аз и моите колеги обменихме известна сума. Останаха ни малко левове, които е безсмислено да връщаме у дома. Ако на летището има дарителска кутия, с надписи за кого и за какво се набират средства, много хора биха се „отървали“ от останалата им българска валута за кауза, която те смятат за смислена“.

Броени дни след като си отидоха тези колеги, на летището, вътре пред фоайето за заминаващите в чужбина пасажери, бе поставена дарителска кутия на СИБ. Тази кутия беше разбивана няколко пъти и то от хора, които работеха на летището. След няколко месеца се принудихме да махнем кутията. Това, освен, че беше първата дарителска кутия в страната, беше и първият символ на духовната и морална нищета на не един и двама българи. Духовна и морална нищета, която петнеше Родината ни, обществото ни, държавата ни.

***

Днес кражбата на дарителската кутия за лечението на Моника Маринова не ме изненадва. Боли ме, плаче ми се от безсилие, но не съм изненадан. Искрено съжалявам клептомана, посегнал на живота на Моника. И макар да нямам никаква вина за случилото се, ми се иска да се извиня на Моника, че това изобщо се е случило, че ние хората, уж Човеци, сме допуснали това да се случва.

Все по-убеден съм, че законите на хан Крум трябва да бъдат въведени отново. Да, присъдите ще бъдат изпълнявани хуманно, в медицински центрове, но изпълнявани. За всеки „згазил лука“ – без значение какъв пост, социален статус или позиция има в обществото. Но това е чиста фантастика.

Желая на Моника здраве, а на този измекяр да получи това, което заслужава.

Божида Ивков

КАКВО ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ТРЯБВА ДА СЕ ЗНАЕ ЗА АВТОИМУННИТЕ ЗАБОЛЯВАНИЯ?

Етикети

автоимунни заболявания, диагностика, живот, лечение

Наскоро споделх във ФБ две мои публикации или по-скоро преводи, посветени на автоимунните заболявания. Това беше протестна реакция срещу преекспонирането – и в масмедиите, и в политическите среди и действия – на силно заразното заболяване COVID-19. Сякаш светът на медицината се превърна в ковид-филм, а всички останали болести се изпариха яко дим. Разбира се, това не е така. Тази публикация е поредния мой протест срещу тази лудост.

Тук ще се опитам, на основата на няколко достоверни – поне моята проверка показа това – източника, да представя най-важните данни и факти, които всеки човек с автоимунно заболяване трябва да знае. И веднага искам да кажа следното: Аз не съм лекар, но това не ми пречи да чета и да осмислям определени текстове, свързани с един или друг медицински въпрос, както и да изказвам свои мнения по въпроси, които са свързани с моето здраве и не изискват специализирано медицинско образование.

АВТОИМУННИ ЗАБОЛЯВАНИЯИзтегляне

ПЛАЦЕБО ЕФЕКТЪТ. ЗАЩО И КАК РАБОТИ?

Етикети

болест, лекарства, плацебо ефект

Всеки е чувал истории за хора, които са подобрявали своето здравословно състояние или са се излекували със силата на мисълта и разума си. Всеки е чувал и термина „плацебо ефект“. Но плацебо ефектът е нещо повече от просто позитивно мислене.

Според съвременните схващания разумът на всеки човек може да стане силен оздравителен инструмент, ако само му се позволи и/или му се даде такава възможност. Известно е, че мозъкът е способен да убеди тялото  в ефективността на „фалшивото“ лечение, т. нар. плацебо ефект, което „позволява да се стимулира излекуването“. Това знание съществува от хилядолетия. „Днес на учените им е известно, че при определени обстоятелства плацебото може да бъде толкова ефективно, колкото и традиционните методи за лечение. Да, вие ще се почувствувате по-добре, но това не означава, че сте здрави“. Нека се опитаме да разберем:

(а) какво е това плацебо ефект и

(б) как работи.

„Всъщност плацебо ефектът не е само позитивно мислене, както е прието да се смята. Това е вяра, че лечението или определена процедура ще сработи. Става дума за създаване на по-силна връзка между мозъка и тялото и за това, как те работят заедно“. Много е важно да се разбере, че плацебо ефектът не е вълшебна пръчица, с която могат да се решат всички здравни проблеми, например той няма да помогне да се намали нивото на холестерина в кръвта. „Принципът на действие на този ефект е въздействието върху симптоми, които модулира мозъкът, например, възприемането на болка. Както отбелязват учени от Харвардския университет, редица проведени изследвания са показали, че плацебо ефектът най-добре работи при безсъние, предизвикано от стрес, болка и странични ефекти от химиотерапии во време на лечение на рак, включително умора и гадене“.

ПЛАЦЕБО ЕФЕКТЪТ – ТОВА ДОБРО ЛИ Е ИЛИ ЗЛО?

В продължение на десетилетия плацебо ефектът е смятан за нещо, което не е много сполучливо. Днес той се прилага при клинични изпитания, за да се провери ефективността да лечението и най-често при изпитване на нови лекарства. Например, хора в една група приемат изпитваното лекарство, а хора от втора група приемат нещо безвредно, което не е лекарството, но не знаят за това. След определен период резултатите от реакцията на двете групи се сравняват и така се определя дали работи дадено ново лекарство. Ако двете групи са показали еднакви реакции или не се наблюдава подобрение, то се приема, че лекарството е неефективно. „Съвсем наскоро обаче, учените са стигнали до извода, че плацебо ефектът не представлява доказателство за това, че определено лечение не работи. Той по-скоро свидетелства за присъствието на друг, не фармакологически механизъм“. И независимо, че има множество изследвания в крайна сметка все още не се знае как именно работи плацебо ефектът. Известно е, „че по време на плацебото се задейства сложна невробиологична реакция: от повишаване равнището на невромедиаторите, отговорни за доброто самочувствие, например допамина и ендорфина, до голяма активност в определени области на мозъка, които са свързани с настроението, емоционалните реакции и самосъзнанието. Всички тези фактори заедно могат да оказват терапевтичен ефект“. Чрез плацебо ефекта мозъка уведомява тялото, че то има потребност да се чувства по-добре.

Има обаче, нещо много важно, без което плацебо ефектът едва ли ще сработи. И това е ритуалът на лечението. Ако се направи преглед на резултатите от изследванията, в които са сравнени лекарства с плацебо, то се вижда, че нещата са свързани с екологични и ритуални фактори. Редовното ходене на лекар, правенето на изследвания въздействат позитивно, предписването на лекарства и др. медицински процедури обикновено оказват голямо влияние на това, как организма възприема симптомите на заболяването, защото човек – малко или повече чувства грижата на лекарите. Макар че в България този позитивен ефект със сигурност се заличава от недъзите на здравеопазването.

И още нещо много важно. Плацебо ефектът работи, защото хората не знаят за това, че са лекувани например с пудра захар, опакована като хапче. Или например с хомеопатични препарати. „Но работи ли плацебото, ако участникът в експеримента знае, че изписаният препарат е фалшив”?

РАБОТИ ЛИ ПЛАЦЕБО ЕФЕКТА?

Според Harvard Health Publishing, в хода на изследване, проведено през 2014 г., резултатите от което са публикувани в списание Science Translational Medicine, учените решили да проверят, как хората реагират на обезболяващи лекарства при болки от мигрена. Една група приемала лекарство за мигрена, втора група съзнателно приемала таблетки с надпис на тях „плацебо”, а трета група не приемала нищо. Резултатите показали, „че плацебо ефектът бил с 50% по-ефективен при истинското лекарство за намаляване на болките след пристъп на мигрена“. Според изследователите най-вероятната причина за това се крие в самия прием на лекарството. Обикновено хората свързват ритуала на пиене на лекарство с положителен лечебен ефект. „Дори да знаем, че това е не е истинско лекарство, самото действие е способно да стимулира мозъкът да мисли, че тялото се чувства по-добре“. Следователно, не може да се каже, че плацебото е добро или зло. Плацебото е „естествено и работи в много ситуации. Но плацебото не е панацея за всички болести“. Човек трябва да се отнася сериозно и отговорно към своето здраве и да не се доверява на различни „специалисти“, готови да продадат сладки сферички за всяка болежка.

Източник: Почему работает эффект плацебо? https://nauka.boltai.com/topics/pochemu-rabotaet-effekt-platsebo-2/

проф. дсн Божидар Ивков

ТРАЕКТОРИИ НА СТРАДАНИЕТО И БОЛКАТА

Етикети

болка, диагноза, кисти на Тарлов, лекяри, медицина

image0Изтегляне

Това е книга, посветена на хората с периневрални кисти на Тарлов. Тя е резултат от един социален експеримент, проведен през 2020 г. Книгата дава възможност да се запознаете с едно рядко заболяване и с трудния живот на хората с тарлови кисти. Във втората част са публикувани биографичните микронаративи на участниците в експеримента, които сами по себе си казват много, изключително много. Усилието наистина си заслужава.

Тук можете да изтеглите електронния вариант на книгата.

проф. дсн Божидар Ивков

TRAEKTORII-NA-STRADANIETO-ELEKTRONEN-NOSITELИзтегляне

ПАК ЗА РЕДКИТЕ БОЛЕСТИ: ХАОТИЧНИ МИСЛИ НА ЕДИН ЛАИК

Етикети

диагностика, разпространение, редки болести

Обработвам микронаративи на хора с редки заболявания. В папката с наративите откривам кратък материал за редките болести. Реших да го споделя с вас. Вие ще прецените заслужава ли си, или не. Приятно четене.

проф. дсн Божидар Ивков

ВчераИзтегляне

КРАТКА БЕЛЕЖКА ПО ПОВОД СМЕШНИЯ ПЛАЧ НА ЕДНА ЖЕНИЦА, КОЯТО МРАЗИ БЪЛГАРИЯ

Етикети

ЛГБТИ, македонизъм, незнание, омраза, псевдонаука

Случайно попадам на душераздирателно излияние във ФБ на моя бивша вече колежка – главен асистент д-р Миладина Монова. Освен с великите си научни открития – едно от които е колосалното откритие, че низането на тютюн е социална иновация (това откритие е направено на основата на изучаване на домакинства от македонския град Прилеп), въпросната дама е известна и с яростния си македонизъм и ненавист към България и нейния народ. Ето какъв коментар е написала под пост на друг българомразец – някой си Чавдар Маринов, на 24 или 25 юни т.г. (https://www.facebook.com/tchavdar.marinov):

„Миладина Монова

Никога не съм изпитвала по-голям срам от това, че по някакво стечение на обстоятелствата съм се родила българка. Не че няма и други исторически, социални и политически причини човек да го е срам от тази държава, но това организирано издевателство и системно насилие над съседна държава и целия й народ, упражнявано в невоенно време е таван на всичко. Такова чувство на безсилие и на самота никога не съм изпитвала. Не знам как ще отида утре в Македония, как ще гледам хората в очите, как да обясня такава колективната лудост и омраза обхаванали този народ?Много години ще трябва да минат, за да се избърше този срам, а до тогава серизоно трябва да си зададем въвпрса за какво точно сме се събрали в този ЕС“.

Д-р Монова е известна в Института по философия и социология като привърженик на едно последователно и системно оклеветяване и омраза към България, което се радва на закрилата на „мастити“ и овластени учени в ИФС: директорът проф. дфн Веселин Петров, председателката на Научния съвет – проф. дсн Пепка Бояджиева, ръководителката на секцията, в която работи д-р Монова – проф. дсн Светла Колева и някои други колеги от НС на ИФС.

Освен отявлена антибългарка, д-р Монова е известна и с твърдата си подкрепа на т.нар. ЛГБТИ общност или там каквото и да е. И в това си начинание не е сама. Подкрепят ги – нея и ЛГБТИ – доц. д-р Кристиян Енчев, проф. дсн Светла Колева и някои други колеги. В това не би имало нищо лошо, стига непрекъснато да не ми навират в очите тази своя подкрепа.

Това е чудесна среда за развитие на велики открития, като споменатото по-горе, в сферата на социологията и изобщо за нейното развитие. По същество обаче, това е par excellence създаване на псевдонаука и незнание.

проф. дсн Божидар Ивков

ТВОРЯЩИЯТ ДОБРОТА И ЗНАНИЕ

Етикети

завист, злоба, справедливост, християнин, ценности

Има хора, които още от първата среща оставят светла диря в душата ви със своята вселенска широта на духа и мисълта, с мускетарския дух на поведението си, с благородството и готовността да споделят с вас знанията си, да обсъждат научни въпроси и да търсят отговори. Независимо, че те са рядкост сред вида хомо сапиенс сапиенс, все пак съществуват. И аз съм горд и моята радост няма граници, като си наумя (по Хр. Ботев), че моята молитва се сбъдва, да срещам по пътя си житейски подобни люде. Човеци.

Такъв човек е чл.-кор. Ангел Стефанов. Човек с висок морал и научна честност и достойнство. Човек, който откри непознат труд на акад. Д. Михалчев, „реставрира“ го почти сам повече от година и издаде неговата „Метафизика“ със собствени средства, само и само този труд да заеме своето достойно място в българската култура и философия.

Ето защо тук ви представям четири мисли на чл.-кор. Ангел Стефанов, които казват много. Толкова много, че аз се съгласявам с всичко, изразено с и чрез тях.

проф. дсн Божидар Ивков

* * *

Ако правата на хомосексуалистите са висша европейска ценност, то аз не съм европеец, а българин християнин.

***

„Левите“ убеждения са в подкрепа на справедливостта в нейните социални и морални измерения, но не бива да зачеркват жизнеутвърждаващия консерватизъм.

***

Множеството на широко скроените хора е твърде тясно.

***

Завистта, злобата и клюката твърде често побеждават таланта, принципността и скромността, защото не вървят ръка за ръка с извинението, а с наглостта.

***

чл.-кор. проф. дфн Ангел Стефанов

ДЕПУТАТ. ТОМА ИЗМЕРЛИЕВ

Етикети

депутат, занаят, поезия

И тъй като духовното уродство ни залива ежедневно от Народното събрание, реших да ви напомня едно „пророческо“ стихотворение от Тома Измерлиев, видяло „бял свят“ в края на 1928 година. Приятно четене.

ДЕПУТАТ

автор: Тома Измирлиев

Депутат! Депутат!
То е чудо занаят!
Спиш и дремеш си рахат,
а омръзне ли ти, брат,
станеш – взимаш важна поза,
понапсуваш този, онзи,
и си дремнеш пак, благат,
верен на дълга си свят…

Депутат! Депутат!
Мил и сладък занаят.
Чест, пари, имунитет,
в трена – без пари билет,
а на всичко туй отгоре,
щом от скука се умориш,
хайде, братко, във Париж
на държавен гръб вървиш…

Депутат! Депутат!
Щом закъсаш, мили брат,
сам приготвиш си проект,
с някой подпис за ефект,
и след тоя жест велик
гюндулукът ти за миг
ето го увеличен
с двеста левчета на ден!

Депутат! Депутат!
Туй е божа благодат!
Без усилия и мъка
сам нареждаш си айлъка!
Не ти трябват мини златни,
нито сделки неприятни,
цялата хазна пред теб
чака като топъл хлеб!

„Утро”, №5809, 27.ХІІ.1928 г.

НЕОБХОДИМИ СА НОВИ ПРАВИЛА ЗА ЖИВОТ С ВИРУСА

Етикети

COVID-19, ваксинация, ваксини, вируси, пандемия, социални контакти, щамове, SARS-CoV-2

Не можем да очакваме пълно завръщане към ситуацията преди COVID-19 през следващите години. Трябва да се търсят начини да се живее с вируса. Може ли отговорът да се крие в нови норми на социално поведение?

• Вместо да чакаме приключването на пандемията, трябва да търсим начини да живеем с вируса, смятат учени от Полската академия на науките (ПАН);

• Експертите подчертават, че един от ключовите аспекти, които ще оформят хода на пандемията, е появата на нови варианти (щамове) на вируса;

• Специалистите също така посочват, че колкото по-голям е броят на ваксинираните, толкова по-малък е рискът от развитие на нови варианти на вируса и толкова по-лесно е да се предотврати по-нататъшното разпространение на епидемията.

Консултативният екип на Полската академия на науките по въпросите, свързани с COVID-19 публикува поредната, дванадесета позиция, свързана с пандемията. „Заплахата вирусът да се изплъзне от контрол, е съвсем реална. За щастие вече имаме ваксини и много знания. Прилагането на програмата за ваксинация обаче, е дългосрочна и изключително разнообразна в световен мащаб. Всичко това означава, че през следващите няколко години не можем да очакваме пълно възстановяване на ситуацията от преди появата на COVID-19“ – се казва в позицията на учените. Те обръщат внимание, че вместо да чакаме края на епидемията, сме длъжни да търсим начини на живот съвместно с вируса. „Това не трябва да бъдат въвеждани циклични и непредсказуеми ограничения, които съсипват икономиката, образованието и социалния живот, а по-скоро създаването на нови социални норми, свързани с ограничаване на възможността за разпространение на инфекциите“ – подчертават авторите на позицията. Любопитен съм, дали подобно експертно мнение може да преодолее „непогрешимостта“, невежеството и глухотата на политиците по света и особено на брюкселските чиновници и българските им колеги-евролизци.

Картината на пандемията се формира от нови мутации

Полските експерти са на мнение, че един от ключовите аспекти, които ще оформят хода на пандемията, е появата на нови варианти на вируса. Например мутациите на вируса SARS-CoV-2 могат да допринесат за по-лесно разпространение или по-голяма или по-малка вирулентност на новите форми на вируса. Като правило патогените се развиват в посока да бъдат по-добре адаптирани към основния си гостоприемник. Ако това е човек, щамовете, които се разпространяват по-лесно сред хората, започват да доминират. „В случая на SARS-CoV-2 вече се появиха варианти, които могат да се разпространяват по-бързо от оригиналния вариант. Това се случва с т.нар британски и южноафрикански вариант. За британския вариант данните сочат, че болестта може да протича по-тежко, отколкото при предишния доминиращ вариант“, обясняват изследователите. И сега обърнете внимание. Учените посочват, че по-лесното разпространение на вируса и евентуално по-голямата му вирулентност е лоша новина.Това означава, че при същите ограничителни мерки ще има повече случаи на заразени хора, по-голяма потребност от болнична помощ (по-сериозно натоварване на здравеопазната мрежа) и по-висока смъртност. Повишава се и прагът на стадния имунитет.Вместо предварително оценените 60%-70%, в случая на нови варианти този праг скача над 80%. Постигането на толкова висок процент на имунитет сред популацията едва ли е възможно „с помощта на достъпните днес ваксини“ – предупреждават учените. Те добавят, че „в тази ситуация е важна скоростта на ваксинация, още повече че резистентността към коронавирусната инфекция, получена по естествен път или чрез ваксинация, намалява с времето. Ако имунитетът след ваксинацията наистина продължи само една или две години, ще трябва да се повторят ваксинациите” – подчертават експертите.

Ваксинациите са важни, но те не освобождават от ДДМ

В своята позиция експертите посочват още, че колкото по-голям е броят на ваксинираните, толкова е по-малък рискът от развитие на нови варианти на вируса и толкова по-лесно е да се предотврати по-нататъшното разпространение на епидемията. „Сега, когато не знаем до каква степен преболедуването или ваксината предпазват от асимптоматична инфекция, изглежда оправдано да се поддържат правилата, които възпрепятстват предаването на инфекцията. Поради тази причина дори хората след ваксинацията трябва да следват принципите на ДДM (дистанция, дезинфекция, маски), особено когато са в контакт с хора в риск“ – пишат по-нататкък учените. Освен това авторите на позицията предупреждават, че заплахата от излизане на вируса извън контрол е съвсем реална. Те посочват, че за щастие вече има ваксини и много знания. За съжаление обаче, както се оказва, имунизационната програма ще отнеме много повече време, отколкото се е предполагало първоначално. Освен това тя протича с различно темпо в различните страни. „Всичко това означава, че през следващите години не можем да очакваме пълно възстановяване на ситуацията от преди появата на COVID-19“ – подчертават учените.

Не само здраве, но и социален живот и икономика

По-нататък полските изследователи казват: „В тази ситуация е необходимо да се въведе нова държавна политика по отношение на пандемията. Тя не може да се основава на кризисно управление, а на системно управление в новата реалност. Необходимо е да се разширяват службите, които могат постоянно да упражняват контрол над епидемията, да се подобряват информационните системи и социалната комуникация. Трябва да се откажем от здравето като единствен приоритет и да се включват все по-осезаемо социалните и икономическите приоритети. Обществото се мобилизира миналата пролет пред лицето на заплахата. В момента обаче, все повече и повече се усеща необходимостта от дългосрочна перспектива. Завръщането към предпандемичната „нормалност“ след SARS-CoV-2 може да отнеме повече време от очакваното и следващите години е възможно да донесат нови заплахи от други инфекциозни заболявания. Нека се погготвим за нова нормалност, в която ще живеем дълго време – апелират полските експерти“.

***

Полските колеги са прави, когато твърдят, че освен здравето, приоритет трябва да бъдат и „отпушването“ на социалните контакти между хората и икономиката. Разбира се, това трябва да става постепенно и внимателно, без излишно нагнетяване на страх, но и с непрекъснато образование и повишаване на чувството за отговорност пред обществото.

Лично аз съм тотален песимист, че от правителството и от НОЩ могат да сътворят нещо позитивно в посока на нови, адекватни на ситуацията социални норми на поведение, живот и контакти. Не го очаквам и от страна на обществото. Хората са объркани и, най-страшното, обезверени. Доверието в институциите е сринато почти на 100%, което означава – освен всичко друго, че основите на обществото и държавността са разрушени. Не виждам никакви позитивни сигнали за справяне със ситуацията. Дано да греша, но едва ли.

Източник: MS, PAN/RZ (2021) PAN: Covid-19 zostanie z nami na dłużej. Stwórzmy nowe zasady życia z koronawirusem. W: Rynek Zdrowia z 02 marca. https://www.rynekzdrowia.pl/uslugi-medyczne/pan-covid-19-zostanie-z-nami-na-dluzej-stworzmy-nowe-zasady-zycia-z-koronawirusem,219473,8.html

проф. дсн Божидар Ивков