ПАЦИЕНТЪТ: В ИНТЕРНЕТ – ВОЕВОДА, В ЛЕКАРСКИЯ КАБИНЕТ – „БОЖА КРАВИЧКА“

Етикети

doctor-patient relationships, отношения лекар-пациент, отношения между врачом и пациентом, репутация;, удовлетворенность, удовлетвореност, relacje lekarz-pacjent, reputacja;, reputation, satisfaction, satysfakcja

Лекарите, за които има много негативни мнения в пациентските групи и форуми в мрежата, получават коренно различни оценки при изследване на удовлетвореността на пациентите от лекарите, при които са били на визита – се чете на страницата на Mayo Clinic.

Специалисти от клиника „Мейо“ са установили, че съществува голяма разлика между коментарите, отнасящи се до работата на лекарите, и събираните от пациентите оценки за тяхната удовлетвореност. Такова е мнението на д-р Sandhya Pruthi, специалист по вътрешни болести в Mayo Clinic.

„Пациентите трябва да бъдат информирани за тези разлики, когато вземат решения за своето здраве и избора на лекар, както и самите лекари трябва да се научат по-добре да управляват поместваните в интернет текстове, свързани с тяхната професионална репутация“ – добавя специалистката.

Платформите, които публикуват мнения за лекари (изразявано със звездички, обикновено от 1 до 5 или 6), през последните години са доста популярни източници на информация за пациентите. Проведеното изследване обаче е първото по рода си, в което се анализира надеждността на подобен вид сайтове.

В началния етап на изследването учените са следели интернет сайтове, оценяващи лекари от Клиника Мейо в Рочестър (САЩ). Сред всички 2148 лекари (представители на 28 различни области), 113 са имали негативни оценки в интернет.

След това са сравнени резултатите, получени от тези 113 лекари при формални изследвания на удовлетвореността на пациентите, с резултатите на другите лекари от клиниката (без никакви негативни оценки). Оказало се, че нямало никакви статистически значими разлики между двете групи: нито при общата оценка, нито при оценката на комуникативността и интеракциите им с пациентите.

Интересно е обаче, че лекарите с негативни оценки в интернет, са получили ясно изразени по-ниски точки в частта от анкетата, посветена на факторите, прекрачващи граница отношения лекар-пациент. Ставало дума за такива въпроси, като: контакт на пациента с персонала на болницата, с медицинските сестри и санитарите, времето на чакане пред кабинета, достъпът до кабинета, фактуриране на визитата и достъпността на паркинга.

„Това е много интересно, макар събраните данни да не позволяват да се оцени, по какъв начин този тип преживявания на пациентите са довели до поставянето на негативни оценки в интернет на лекарите“ – казва авторката на изследването.

Подобен род изследвания показват, колко много и различни фактори, преживявания и процеси – не само по линия на отношенията лекар-пациент, са необходими, за да ни дадат чувството, че ще получим добро отношение по време на посещение на лекаря, смята д-р Bradley Leibovich, уролог в Клиника Мейо.

*****

Ако човек се вгледа в оценките на различни лекари в пациентските групи ще види диаметрално противоположни мнения за един и същи лекар. По-рядко може да се натъкне на системна (т.е. винаги и от всички) негативна оценка. Присъщо на българския пациент е в кабинета на лекаря да се държи като „божа кравичка“, а след това да размахва „сабята на воеводата“, на собственото си „величие и непогрешимост“.

И лекарите, и пациентите – преди да влязат в тези си роли, са преди всичко човеци, с всички произтичащи от това плюсове и минуси. А формирането на една оценка на пациента за лекаря е процес, който се влияе от множество фактори, в т.ч. – както е показало споменатото по-горе изследване – фактори, които прекрачват границата на отношенията лекар-пациент.

Източник: PAP/RZ (2018) USA: w internecie pacjenci są bardziej krytyczni wobec lekarzy. W: Rynek Zdrowia z 11 kwietnia. http://www.rynekzdrowia.pl/badania-i-rozwoj/usa-w-internecie-pacjenci-sa-bardziej-krytyczni-wobec-lekarzy,183005,11.html

доц. д-р Божидар Ивков

Advertisements

ЗА ИНВАЛИДНОСТТА

Етикети

инвалидност, niepełnosprawność, увреждане; disability; impairment;

На 11 април 2018 година предстои протест срещу убийствената, граничеща (а може би преминаваща границата) с геноцид политика на Министерство на здравеопазването (МЗ), на Министерство на труда и социалната политика (МТСП), Агенцията за хора с увреждания (АХУ) и неолибералните им, формално извън властови, разклонения – някои представители на Центъра за независим живот (ЦНЖ) и Асоциацията на индустриалния капитал[1], които подкрепят „лудостта на „величията“.

За да разберете вредата от тези институции в сферата на инвалидността ще публикувам няколко цитата, които частично и пряко показват, какво представляват уврежданията (impairments) и инвалидността/неспособността (disability) и непряко разкриват антихуманните намерения на представителите на споменатите по-горе институции.

[1] Мисля си дали няма да е по-добре тази Асоциация вместо да се занимава с проблемите на НОИ, да се заеме със създаването на някое и друго работно място за хора с инвалидност, не само за г-жа К.П., но и за други „повредени“ лица.

ЗА ИНВАЛИДНОСТТА

РАЗВИТИЕТО НА БЮРОКРАЦИЯТА НЕ УДЪЛЖАВА ЖИВОТА НА ПАЦИЕНТИТЕ

Етикети

development, drug policy, бюрокрация, здраве, здравеопазване, лекарствена политика, health, healthcare sistem, развитие; biurokracja, polityka lekowa, rozwój; bureaucracy, zdrowie, zdrowochronienie

„Създаваме огромно количество документи. Досието им нараства непрекъснато. Едновременно с това гледам терапевтичната ефективност и не виждам връзка. Бих искал броя на документите да намалее, а да се удължава живота на пациентите с 5 години“ – казва д-р Лешек Борковски (Leszek Borkowski), фармаколог, председател на фондация „Заедно в болестта“.

Според специалистът удължаването на живота на пациентите с 5 години не е проста работа и наливането на все повече пари в системата на здравеопазване не е единственото решение. „Ако получа пари за създаване на Аполо-4 няма да създам конкурентен Център на НАСА. Защото нямам ноу-хау – казва д-р Борковски по време на III Конгрес за здравните предизвикателства (8-10 март т.г.).

Фармакологът е призовал освен дискусията за пари да има и информация за това, „какво искаме да подобрим от гл.т. на удължаване живота на пациента. Бих искал също, независимо от терапевтичната ефективност всеки министър на здравето в края на годината да обяви, какво смята да прави през следващата година. И също така министърът да каже в края на тази година, какво е направил и какво не, и защо“. (Съвсем естествени желания, които за родното здравеопазване звучат може би като ерес).

Същевременно д-р Борковски казва, че до този момент не е видял документ, в който да се говори, какви са намеренията за следващите 5 или 10 години.

Важен въпрос е оценката на терапевтичната ефективност и бързата промяна на лекарствените програми. „Не става дума за разширяване на популацията и достъпа. Програмата трябва да бъде изградена така, че хората, които ще бъдат включени в нея да имат полза от това“.

Желанието на специалиста е осигурителния фонд да се грижи не само за събирането на здравните му осигуровки, но и да се грижи за тяхното ефективни изразходване. Необходим е достъп до информация, кои терапевтични трендове се очертават в света и върху какво си заслужава да се концентрират усилията. Именно такива прогнози трябва да влияят върху лекарствената политика. „Защото ако осъзнаем, че всяка година около 20 000 човека умират само поради това, че се лекуват в Полша, това трябва да ни принуди всички да вървим към промяна… Оставам с впечатлението, че не винаги сме наясно с посоката, в която се движим“ – казва д-р Борковски.

***

Прави ми впечатление, че полските лекари все по-смело и по-ясно защитават „честа на пагона“ си именно чрез загриженост за доброто на своите пациенти. Това засега е рядкост в България. Бюрокрацията е ужасяваща – над една трета от времето за преглед на един пациент лекарят употребява за създаване на документи. Същевременно в разходите за здраве от джоба сериозен дял заемат разходите, които не са присъщи на лечебния процес – именно административните разходи. Единствената яснота, която цари в сферата на здравеопазването е свързана с това кой, колко и от къде може да присвои – законно, полузаконно или незаконно. Любопитен съм да разбера, колко човека умират в страната ни само защото се лекуват в България? О, да, със сигурност такава статистика няма. Няма, защото никой няма да допусне да се направи.

Така или иначе ситуацията в родното ни здравеопазване е трагична: и за пациентите, и за мнозинството лекари. Ще напомня афоризма на моя колежка, специалист по организация на здравеопазването: „Когато парите застанат между лекаря и пациентът – забравете за здравеопазване“. Факт, нали?

Източник: LJ/RZ (2018) Leszek Borkowski: rozwój biurokracji nie przedłuża życia pacjentów. W: Rynek Zdrowia z 29 marca 2018. http://www.rynekzdrowia.pl/polityka-zdrowotna/leszek-borkowski-rozwoj-biurokracji-nie-przedluza-zycia-pacjentow,182680,14.html

доц. д-р Божидар Ивков

ВСЕ ПО-ЧЕСТО В БЪДЕЩЕ ЩЕ НИ ЛЕКУВА Д-Р КОВАЛСКИ, КАКТО И Д-Р ГУГЪЛ

Етикети

doctor-patient; dr. Google, д-р Гугъл, лекар-пациент; dr. Google, медицина, медицински гугълрси, lekarz-pacjent, medical Guglars, medicine, medyczny googlersy; medycyna

Д-р Гугъл се превърна в огромен прелом за пациентите. Търсачката предизвика промени в силата на връзката лекар-пациент и това беше истинска революция. От друга страна обаче, тя донесе и много нежелани странични ефекти. Това споделят експертите, когато са питани дали днес ни лекува пословичния (от вицовете за медици) д-р Ковалски или това вече прави д-р Гугъл.

„Не бягаме от модерните инструменти в медицината. Не можем да се страхуваме от д-р Гугъл, защото пациентите използват достъпното в интернет знание и ще го правят във все по-широка област. Необходими са разбира се, инструменти, показващи кое знание заслужава внимание, а кое не“ смята д-р Пьотър Бушман, вицедиректор на предклинични изследвания в Изследователско-развитийния център American Heart of Poland.

Същият специалист напомня, че в едно все по-застаряващо общество, когато се срещаме с все по-голям брой болести и все по-голяма популация, a броят на лекарите очевидно не нараства, ще се наложи да се изправим пред различни системни ограничения.

„Благодарение на съвременните технологии ще можем да осигурим грижи там, където тя ще липсва или достъпа до нея ще се окаже затруднен“ – подчертава д-р Бушман.

По време на III Конгрес за здравните предизвикателства (HCC – Health Challenges Congress), проведен в Катовице от 8 до 10 март тази година, експертите са се постарали да дадат отговор на въпроса: д-р Гугъл, д-р Уотсън (герой на А. К. Дойл от популярните му разкази за Шерлок Холмс) или д-р Ковалски – кой ще ни лекува в бъдеще? По този начин зададен въпросът е бил наименование на една от конгресните сесии.

Според Ева Борек, председател на фондация „Ние, пациентите“, д-р Гугъл се е превърнал в огромен прелом за пациентите. „Търсачката е довела до промяна в силата на релациите лекар-пациент. Лекарят престанал да бъде единственият източник на медицинско знание. Пациентите, 100% на основата на знанието от интернет, изграждат своите здравни компетенции, а д-р Гугъл е своего рода инструмент за електронно обучение“ – смята Е. Борек.

Д-р Гугъл е отворил пред пациентите неизчерпаеми източници и фондове на медицинско знание, което преди появата му е било достъпно само за лекарите, а това вече е истинска революция. От друга страна обаче, д-р Гугъл е донесъл със себе си и много нежелани явления и последици, защото хората не са в състояние да „отсеят“ зърното от плявата.

„За щастие и пациентите, и лекарите започнаха да се справят с това – казва Ева Борек. – Тук, парадоксално, съюзник се оказа също и друг глобален играч – Фейсбук. Той направи възможно пациентите да създават неформални групи, заинтересовани от определено знание, свързано с техните здравни проблеми. Пациентите сами започнаха да достигат до това, кои области на знанието са подходящи за тях“ – споделила Борек.

Съгласие с тази позиция е изразила и Йоланта Черницка-Шивецка, председател на борда на ръководството на фондация Искиерка, подчертавайки значението на Фейсбук.

„За година се поставят около 1000 – 1200 онкодиагнози при деца. Във Фейсбук има регистрирани над 1000 родители. И там знанието, което се разпространява е полезно и значимо. Всички новости се анализират в движение, заедно със знанието от неконвенционалната медицина. Всичко това е верифицирано, публикувани са резултати от изследвания, е казала Черницка-Шивецка.

Според д-р Мачей Хаманкиевич, председател на Висшия медицински съвет, както с всеки инструмент всичко зависи от умелото му използване. Д-р Гугъл може да помогне, но може и да навреди.

„Бих искал да обърна внимание, че засилващите се движения срещу ваксините, са ползвали именно такъв инструмент, какъвто е д-р Гугъл и интернет”, е заявил специалистът.

Д-р Хаманкиевич добавя нещо много важно: „Нямаше да има толкова смъртни случаи поради не поставяне на ваксини в Германия, Италия или Гърция, ако го нямаше това псевдо знание, което се разпространява в интернет. Като лекари сме принудени много често да се борим с това неистинно знание в интернет, но трябва да призная, че в действителност днес срещаме напълно различни пациенти в сравнение с преди няколко години. Днес пациентът отива на лекар напълно подготвен, а във връзка с това и лекарят трябва да бъде напълно подготвен за разговор с пациента, подготвен много повече, отколкото някога“.

*****

Безспорен факт е, че т.нар. д-р Гугъл само за броени години се превърна в основен играч и посредник в отношенията лекар-пациент. Нещо повече, в екип с д-р Фейс, той прониква все по-дълбоко и започва да определя все по-доминиращо релациите между основните играчи в сферата на медицината и здравеопазването. Всичко това, обаче, е „нож с две остриета“.

Преломният момент в отношението към пациента, се приема 2007 година. Тази граница е определена от статия на д-р Скот Хийг от Колежа при Колумбийския Университет (Columbia University College of Physicians and Surgeons). Тогава д-р Хийг, практикуващ лекар, публикувал в списание „Тайм“ статия, в „която описал своя опит с „гуглиращи“ пациенти и свързаните с това проблеми в комуникацията. Според него лекарите са изправени пред нов тип пациенти, които шеговито нарича „медицински гугълрси“, или казано по друг начин пациенти тип „д-р Гугъл“ (Sobierajski 2014: 55).

За „медицинските гугълрси“ са типични поне две основни черти:

(1) като влизат в кабинета на лекаря, те носят в себе си и проявяват онази натрапчива и в някаква степен агресивна сигурност във „всеобхватността“ на знанието си, събрано в интернет, което те смятат за много голямо и високоспециализирано;

(2) знанието на „медицинските гугълрси“ често не е систематизирано, непълно е и е много плътно опаковано с медицински митове (Sobierajski 2014: 55).

Наблюденията ми върху „обмяната на опит и информация“ и търсенето на такава в различните групи на хора с различни видове заболявания, показват, че животът на много хора с хронични заболявания, които се изявяват и като „медицински гугълрси“ е тотално медикализиран, което най-малкото означава:

– наличие на зависимост от получаване и предаване на медицинска информация;

– изтласкване на заден план или изобщо изключване от живота им на редица негови страни – например, трудова заетост, социални контакти, сексуални отношения, образование и развитие на общата култура и др.;

– „пречупване“ на поведението през призмата на медицината на всички или на основни ценности, действия и дейности;

– лесно поддаване на митологизирана информация и на рекламни инвазии за „вълшебното хапче“ и др.п.

Безспорен факт е, че „д-р Гугъл“ е феномен, съвсем млад, сложен и изключително агресивен – стремящ се да подчини правилата и нормите на отношение между лекар и пациент. Не по-малко интересен феномен от научна и прагматична гл.т. са и „медицинските гугълрси“. Възможно най-непродуктивния и погрешен подход тук е отхвърлянето на тези нови явления, за които често всички ние – и пациенти, и лекари, сме неподготвени.

Големият въпрос е свързан с това, как да впрегнем реалната, адекватна и полезна информационна мощ на „д-р Гугъл“ в полза на едни ефективни партньорски отношения между лекаря и неговия пациент? Отговорът на този въпрос изисква усилия от страна на изследователи, лекари и пациенти.

Източници: JJ/RZ (2018) Eksperci: w przyszłości nadal będzie nas leczył dr Kowalski, ale dr Google również. W: Rynek Zdrowia z 14 marca. http://www.rynekzdrowia.pl/technologie-informacyjne/eksperci-w-przyszlosci-nadal-bedzie-nas-leczyl-dr-kowalski-ale-dr-google-rowniez,182175,7.html

Sobierajski, Т. (2014) 33 Czytanki o komunikacji czyly jak być dobrym lekarzem i nie zwariować. Instytut Oświaty Zdrowotnej, Fundacja Haliny Osińskiej, Warszawa

доц. д-р Божидар Ивков

СВЕТОВНА ПРОГРАМА ЗА ДЕЙСТВИЕ НА ООН В ПОЛЗА НА ХОРАТА С ИНВАЛИДНОСТ

Етикети

Световна програма за действие;, world action program

Това е един много ценен, но вече забравен от почти всички, документ на ООН, посветен на проблемите на хората с инвалидност и тяхното решаване. Наред с Резюмето на Световния доклад за инвалидността, Програмата съдържа важно знание и насоки за решаване на редица проблеми, за механизмите на идентификация и отстраняване на социалните бариери пред хората с инвалидност.

Макар и да съм почти изцяло сигурен, че никой от власт имащите няма да му обърне внимание, а дори и да му обърне, едва ли ще го прочете. А дори и да го прочете, едва ли ще го разбере. А дори и да го разбере, едва ли ще предприеме мерки за решаване на проблемите на хората с инвалидност, все пак се чувствам длъжен – поне пред собствената си съвест – да го публикувам отново, този път на страниците на блога ми.

Ето какво се казва в началото на този значим документ, залегнал в основата на последвалите важни документи на ООН:

„Основният резултат от Международната година на инвалидите е формулирането на Световна програма за действие по отношение на хората с увреждания, приета от Генералната асамблея през декември 1982 г. с резолюция 37/52.

Световната програма за действие е глобална стратегия за подобряване на превенцията на инвалидността, рехабилитацията на хора с увреждания и изравняване на техните възможности с цел пълно включване в социалния живот и националното развитие. Световната програма така също подчертава необходимостта да се доближат проблемите на инвалидността до перспективите за човешките права (подч.м.-Б.И.).

Нейните три части предлагат анализ на принципите, концепциите и дефинициите, свързани с инвалидността; общ поглед на положението на инвалидите в световен мащаб и препоръки за действие на национално, регионално и международно равнище.

„Изравняването на възможностите” е централна тема на Световната програма и нейната водеща философия за достигането на пълно участие на хората с увреждания във всички аспекти на социалния и икономическия живот. Важен принцип, залегнал в тази тема, е, че въпросите, свързани с инвалидите, не трябва да се разглеждат изолирано, а в контекста на обикновените обществени проблеми“.

доц. д-р Божидар Ивков

Световна програма за действие по отношение на хората с инвалидност

СВЕТОВЕН ДОКЛАД ЗА ИНВАЛИДНОСТТА. РЕЗЮМЕ.

Етикети

резюме; world report for disability, световен доклад за инвалидността

Не обичам да се връщам към преводи, статии и други материали, които вече съм поставил в графата „Завършени“. Но лудостта на политическите „величия“ ме принуждава да направя това.

Резюмето на настоящия доклад беше преведен още през 2012 г. и бе публикуван в списание „Бехтеревски търсения“, бр. 1. Днес се налага да го публикувам отново, за да напомня на политиците, че подготвяната от тях реформа е безкрайно далеч, както от Препоръките на СЗО, така и от Конвенцията на ООН за правата на хората с инвалидност.

Запазих понятието „инвалид“ като своеобразна протестна реакция срещу политическата имитация на грижа за човека с инвалидност и наложеното още по-стигматизиращо и медикализиращо понятие „лица с увреждания“.

Надявам се този доклад да помогне на всеки, който не е обременен с предразсъдъци и стереотипи по отношение на инвалидността.

доц. д-р Божидар Ивков

СВЕТОВЕН ДОКЛАД

ФАРМАЦЕВТИЧЕН БИЗНЕС СРЕЩУ ЗАЛЯЗВАЩО (?) ЛЕКАРСКО ДОСТОЙНСТВО

Етикети

biznes farmaceutyczny; ethics, dignity, doctors, врачи, достоинство, достойнство, етика, лекари, медицина, godność, lekarze, medicine, medycyna, фармацевтичен бизнес; etyka, фармацевтический бизнес, pharmaceutical business; этика

„Разбрах, че като лекари в отношенията си с фармацевтичните фирми сме притеснително слаби етично, лесно е да бъдем манипулирани, а същевременно имаме много високо мнение за себе си“ – казва д-р Яцек Буйко, съсобственик на клиниката в Шчечин. Той е против всякакъв маркетинг на фармацевтичните фирми в своята клиника. Подобно изказване и мислене е почти революционно, особено ако го поставим в контекста на българските здравеопазни реалии.

„Не искам по никакъв начин да бъда манипулиран или подкупван. Интересува ме информацията, която предоставям на пациента да е възможно най-силно подкрепена с надеждно, актуално състояние на медицинското знание, а не от реклама, която ме насочва към някакво лекарство, или просто ще доведе до запомняне на едно конкретно име“ – казва Яцек Буйки, специалист по семейна медицина.

„За мен най-важен е друг аспект: не съм кола, марка „McLaren“, някакъв състезателен автомобил, за да ме облепят с лепенки. Лого на хладилника, лого на бюрото, лого на стената, лого на химикалката – не съм съгласен. За пациента в кабинета това би било ясна информация, че някой е мой спонсор, щом има логото му на писалката ми и на листовете за бележки, дори на тези от конференции“ – разказва в интервю за д-р Марта Марковска, която се занимава между другото и с темата за лобирането в света на фармацията и проблемите, свързани с конфликти на интереси.

И добавя още нещо, струва ми се изключително важно: „И абсолютно не съм съгласен някой да се опитва да повлияе върху това, какво предписвам и как го предписвам (к.м.-Б.И.). Имах такъв случай, при нас се беше записал пациент, който е представител на компания. В мое отсъствие оставил в клиниката три торби с рекламни материали (химикалки, тефтери, чаши, ключодържатели и др.п. – бел.м.-Б.И.). Всичко изхвърлих на боклука в присъствието на целия персонал“.

Според д-р Буйко тази радикалност се е породила в резултат на личните му преживявания и опит: „Мога да посоча два отключващи момента. Първият от тях се случи по време на моя стаж в едно болнично отделение. Понякога там презентиращите представители на фармацевтичните фирми са идвали в отделението с някаква почерпка. Веднъж се случи тази почерпка да е от пилешко бутче от известно заведение за бързо хранене. Когато видях, как специалисти от много висока класа, мнозинството от тях с докторати, се нахвърлиха върху толкова обикновен подарък, който нормално най-вероятно самите те не биха купили, започна силно да ме човърка мисълта, че нещо не е както трябва с нашето лекарско достойнство.

Вторият случай беше няколко години по-късно, вече като лекар: погледнах в конферентната зала и разбира се, масата е подготвена, проекторът е готов и представителят с красива усмивка се приготвяше за презентацията. Реших, че не искам да участвам в това и уведомих медицинския екип и се върнах в лекарския кабинет. След малко при мен дойде ординаторът и ми каза нещо, което вероятно ще помня до края на живота си: „Моля те отиди на тази презентация, това е служебно задължение“. Разбрах, че като лекари в отношенията си с фармацевтичните фирми сме притеснително слаби етично, не сме единни в отношението към тях, изключително лесно е да бъдем манипулирани…, а същевременно имаме много високо мнение за себе си и искаме да бъдем третирани като супер специалисти“ – казва д-р Буйко.

*****

Разглежданият проблем в този кратък материал, който представих почти изцяло без моя намеса, е твърде сериозен и е публична тайна за нравите по нашите географски ширини. Хронично болните пряко или индиректно често се сблъскват с този и подобни нему етични проблеми сред лекарското съсловие. Трябва обаче, да се признае и факта, че самите болни не са чужди на тези „съблазни“, дори понякога се самопочерпват с различни рекламни материали стига да им се отдаде възможност за това. За съжаление съм виждал „кражба“, извършена от хора, които иначе са страстни радетели за прозрачност и честност.

Понякога човекът, колкото и образован да е, колкото и голям специалист да е в дадена област, не може да избяга от дълбоко вкоренения в личността му стремеж към келепир. Жалко е, но е факт.

Онова, което за мен е най-важното в този материал, е казаното от д-р Буйко: „И абсолютно не съм съгласен някой да се опитва да повлияе върху това, какво предписвам и как го предписвам“. Не личният финансов интерес на лекаря, не поетите към дадена фирма ангажименти, трябва да се водещите мотиви при предписването на определени лекарства, а интересите на пациента и сигурността на научните резултати за качествата на даден препарат. Има една отколешна простичка истина: приемащият даден дар се поставя в зависимост от даряващия. Всяко действие на даряване на публично лице носи вътре в себе си и елементи на поставяне в зависимо положение обдарявания.

Източник: nofreelunchpolska.wordpress.com/rynekaptek.pl. (2018) „Coś jest nie tak z naszą lekarską godnością własną“. http://www.rynekaptek.pl/marketing-i-zarzadzanie/cos-jest-nie-tak-z-nasza-lekarska-godnoscia-wlasna,24809.html

доц. д-р Божидар Ивков

СПОРЕД ПОЛСКИ ЕКСПЕРТИ: НА ЛЕКАРИТЕ ИМ ЛИПСВАТ УМЕНИЯ ДА КОМУНИКИРАТ С ПАЦИЕНТИТЕ

Етикети

błędy komunikacyjne; doctor-patient relationships, communication errors; отношения между врачом и пациентом, communication skills, грешки в комуникацията; relacje lekarz-pacjent, емпатия, навыки общения, отношения лекар-пациент, ошибки связи, empathy, empatia, умения за комуникация, эмпатия, umiejętności komunikacyjne

Една от причините за неудовлетвореността на поляците от медицинските грижи в страната, е масовата липса на умения за комуникация на лекарите с пациентите, са казали полски експерти в тази област в четвъртък по време на пресконференция във Варшава.

Полската изследователка, в сферата на социология на медицината, проф. Антонина Островска от Института по философия и социология при ПАН подчертава, че в Полша удовлетвореността на пациентите от здравните грижи е най-ниска сред 17 страни от OECD.

Тя е признала, че едни от основните причини за това са недофинансирането на здравеопазването, опашките пред лекарските кабинети, лошите условия в локалните здрави заведения или неподходящата организация на труда, но съществена роля играе и липсата на комуникативни умения в лекарите при контактите им с пациентите.

Това, което е особено интересно, е, че все по-често за това си дават сметка, както лекарите, така и студентите по медицина. От изследванията, посочени от проф. Островска излиза, че т.нар. „меки компетенции“ (в случая начина, по-който пациентите очакват да се държат лекарите, за да им повярват и да следват техните препоръки) отсъстват при 40% от студентите по медицина и при младите лекари до 25 години.

Макар да е много добре известно, но често да се забравя, добрите релации между лекар и пациент влияят позитивно на самочувствието на пациента, както и на ефектите от лечението. „Взаимното уважение и доверието, което пациентът има в лекаря, играят важна роля в терапевтичния процес и са съществени също за диагностиката, избора и протичането на терапията, както и за придържането на пациента към препоръките му“ – подчертава проф. Островска.

Проф. Яцек Ясем от Гданския медицински университет и Полската лига за борба с рака припомня, че в случаите на продължително лечение след 3 години само 60% от болните спазват препоръките на лекаря. Една ситуация добре позната в България, особено сред лицата с ревматоидни заболявания. Ефектът от това може да бъде намаляване успешността на терапията, което въвежда лекаря в заблуда, защото ако пациентът не признае това, трябва да се промени лечението.

За подобряване на релациите лекар и пациент е била създадена книгата „Как да разговарям с пациента? Анатомия на комуникацията в лекарската практика“ („Jak rozmawiać z pacjentem? Anatomia komunikacji w praktyce lekarskiej“), под общата редакция на проф. Островска, която книга трябва да достигне до всички студенти първи курс във всички медицински университети в Полша, както и до вече практикуващите лекари. Автори на книгата са психолози, психоонколози, онколози и социолози на медицината.

В тази разработка се подчертава, че емпатията и разбирането на очакванията на пациента, не са вродени в лекаря черти. Дори някой, който е отворен към другите, трябва да се научи как да постъпва и как да се справя при съобщаване на трудна информация, както и с чуждите емоции – убеждават авторите. Самият проф. Ясим отбелязва, че макар да е онколог от 42 години, книгата му е отворила очите за много неща. А за да признаеш това се изисква голямо мъжество и висока професионална чест и достойнство – качества, които липсват на много лекари в България.

Ръководителят на Психоонкологичната клиника в Центъра по онкология във Варшава – д-р Мариола Косович смята, че е важно пациентът да се чувства, че е бил изслушан. Лекарят трябва да реагира на неговите оплаквания, например като кима с глава или да повтаря разказа на пациента със собствени думи. Важен е също така визуалния контакт и съсредоточаването в пациента и изясняването на поредните етапи на лечението.

Според д-р Косович „Липсата на време не може да извини основните грешки в комуникацията с пациента. Не е истина също така, че всъщност пациентът така и не иска нищо да знае, затова лекарите се затварят пред него в чувството, че само те са експертите, а болният единствено трябва да се подложи на лечението“.

Ако пациентът е лишен от информация той може да я потърси в интернет – предупреждава д-р Косович. Някои болни търсят помощ при „лечители“, които често ги откъсват от терапията или я затрудняват, влошавайки шансовете за успех на лечението.

Д-р Анна Дорошевска от Медицинския Университет във Варшава, е информирала ПАП, че от новата учебна година студентите на Университета ще участват в учебни психодрами, за да могат по-добре да се запознаят с правилата за комуникация с пациентите. Подобни занятия вече се провеждат в Медицинския университет в Люблин, както и в Collegium Medicum на Ягелонския университет в Краков.

Проф. Ясем напомня, че подобни професионални работилници със студентите се провеждат във висшите училища на Великобритания от десетилетия.

*****

Това е поредният материал, посветен на отношенията лекар-пациент, който публикувам в блога си. Независимо кой и защо чете тези материали, няма да спра да правя това, защото знам колко е важна добрата комуникация между лекаря и пациента за крайния изход на лечението. Особено при наличие на хронично заболяване. Изпитал съм го на собствен гръб, чел съм и доста литература по въпроса, като не веднъж съм имал възможност да проверявам на практика различни теоретични постановки.

Големият проблем в тази сфера в България е свързан с факта, че лекарите изобщо не се обучават по време на следването си как да комуникират с пациентите и придобиват изключително вредната професионална настройка, че те са експертите и пациентите трябва само да се подчиняват (патерналистки модел). Обратната страна на този медал са проблемите с невежеството на пациентите, независимо дали то се изразява в липса на елементарно знание за собственото им здраве и поведение в тази област или в наглата демонстрация на „огромни медицински познания“, които всъщност липсват.

Не веднъж съм писал и казвал, че пациентът е единственият експерт по отношение на това, как той преживява болестта си, какво влошава или подобрява състоянието му. Това, обаче, не го прави лекар, дори лечител. Едновременно с това една от най-големите грешки на лекаря е да отрече a priori тази експертност на пациента си.

Точно това се наблюдава непрекъснато поне в сферата на ревматологията. Нещо повече, много често отделни ревматолози – съзнателно или не – се опитват да диктуват и да налагат определен начин на живот на своите пациенти или да прехвърлят изцяло отговорността за лечението на плещите на пациента, който дори не е получил необходимата му екзистенц минимум информация. Така или иначе факт е, че в България – поне в сферата на ревматологията, а и в други сфери, за които имам лични наблюдения, качеството на отношенията лекар-пациент е тотално маргинализирано и е подчинено на отношения, доминирани изцяло от парите.

Източник: Wojtasiński, Z. (2018) Eksperci: lekarzom brakuje umiejętności komunikowania się z pacjentami. W: Rynek Zdrowia z 08 lutego. http://www.rynekzdrowia.pl/nauka/eksperci-lekarzom-brakuje-umiejetnosci-komunikowania-sie-z-pacjentami,181112,9.html

доц. д-р Божидар Ивков

ПОМОЩНИ БАКТЕРИОФАГИ В БИТКАТА СРЕЩУ АНТИБИОТИЧНАТА РЕЗИСТЕНТНОСТ

Етикети

antibiotics, antybiotyki, bacteria; бактериофаги, bakterie; bacteriophages, антибиотики, антибиотици, бактерии, бактерии; bakteriofagi, бактериофаги, резистентност, резистентность, oporność, resistance

Proteon Pharmaceuticals S.A. е полска биотехнологична фирма. Тя е подписала договор с международния инвестиционен фонд Aqua-Spark. Фирмата създава продукти, които са основани на т.нар. бактериофаги (най-общо и опростено казано това са вирусни частици, които имат способността да унищожават бактерии), които са алтернатива на антибиотиците при лечението на животни. Това има значение за ограничаване на антибиотичната резистентност при хората.

Proteon Pharmaceuticals изработва биотехнологични продукта, основани на бактериофаги и тези продукти се прилагат като алтернатива на терапията с антибиотици при животни, от които се получава месо за хранителната промишленост. Освен това тези продукти са по-евтини от антибиотиците. Използването на бактериофагите при опазване на здравето на селскостопанските животни – пилета, едър рогат добитък и риба, влияе и върху опазването на здравето на хората, използващи в храната си риба, месо, мляко и яйца.

Резистентността на бактериите към антибиотиците, както е известно, нараства и една от основните причини за това масовото използване на антибиотици по света да предизвиква резистентност в бактериите спрямо тях, като над две трети от прилаганите антибиотици се използват при производството на животински протеини.

Анализите на Европейския център за превенция и контрол на болестите (ECDC), проведени през 2009 г., са показали, че в резултат на инфекции, предизвикани от антибиотична резистентност годишно в Европа умират около 25 000 човека. Същевременно разходите за здравеопазване и загубите, свързани с отпуск по болест на заразените се изчисляват най-малко на 1,5 милиарда Евро годишно.

Освен това, според консервативни оценки на Центъра за контрол и превенция на болестите в САЩ, всяка година най-малко 2 милиона човека страдат от инфекции, които са предизвикани от бактериални щамове, а около 23 000 човека умират в САЩ от непосредствените последици на болести, предизвикани от бактерии, резистентни към антибиотици.

Според СЗО, както е известно, днес една от най-големите заплахи за здравето в световен мащаб е резистентността на бактериите към антибиотиците.

Proteon Pharmaceuticals използва фаги, които се намират в природата за създаването на продукти за бактериални инфекции без да се предизвиква резистентност, казват Mike Velings и Amy Novogratz, създателите на Aqua-Spark, инвестиционният фонд, който е подкрепил финансово технологическото развитие на полската фирма.

Препаратите с бактериофаги са използвани в рибните стопанства, продукцията на които е предназначена за консумация.

Proteon Pharmaceuticals се характеризира с голяма иновативност и неговата изследователска работа до голяма степен се финансира с европейски пари. През 2016 г. фирмата е получила грантове за около 13,5 милиона злоти, което представлява около 3,3 милиона евро, от Програмата за Оперативно Интелигентно развитие за 2014-2020 г.

***

Този текст поражда множество въпроси, свързани с качеството на споменатите в него хранителни продукти, намиращи се в търговската мрежа в страната. Поне на мен не ми е известно дали на етикетите на тези продукти има информация за количеството на хормоните и антибиотиците, използвани при отглеждането на животните – фарма продукти, които поглъщаме ежедневно чрез месото, млякото и яйцата. И всъщност оказва се, че антибиотичната резистентност на бактериите е резултат не толкова на лечението с антибиотици, колкото на непрекъснатата им употреба чрез храната ни. Отговорите на множеството въпроси, са твърде неприятни. Дори само това, че не знаем дали хранейки се здравословно ние всъщност правим това и ако да, то в каква степен.

Източник: PWX/RZ (2018) Bakteriofagi pomocne w ograniczaniu antybiotykooporności. W: Rynek Zdrowia z 26 stycznia http://www.rynekzdrowia.pl/badania-i-rozwoj/bakteriofagi-pomocne-w-ograniczaniu-antybiotykoopornosci,180733,11.html

доц. д-р Божидар Ивков

ИДВА ЛИ КРАЯТ НА СЪВРЕМЕННАТА МЕДИЦИНА?

Етикети

antibiotics, antybiotyki; медицина, антибиотики; medicine, антибиотици; medycyna, медицина, резистентност, устойчивость, oporność, resistance

В Давос експерти на Световния икономически форум са представили ежегодния си доклад за глобалните рискове за човечеството през 2018 година (Global Risks Report 2018). Тази година сред тях са и резултатите от работата по предотвратяване на разпространението на устойчивостта към противомикробни препарати.

„В новият раздел Hindsight ще се върнем към предишни издания на доклада и ще разгледаме три риска, на които вече е било обръщано внимание: устойчивостта към противомикробни препарати, безработицата сред младежите и феномена за онлайн-дезинформацията. Нашата цел е да се проследи прогреса, постигнат за изтеклите години“ – се казва в доклада.

Авторите на изследването отбелязват, че рисковете, свързани с антибиотичната резистентност, за която е писано в доклада от 2013 година, си остават актуални и днес. „Както и преди днес се сблъскваме с две тенденции, които говорят за наличие на потенциална катастрофа“: първата от тях е свързана с факта, че „нови класове лекарства не се разработват“, а втората тенденция показва, че „резистентността към съществуващите препарати продължава неумолимо да се разпространява. Залогът е изключително висок – ако резистентността изпревари всички достъпни антибиотици, това ще означава „краят на съвременната медицина“ заявяват експертите.

Безпокойство в изследователите предизвиква влиянието на антимикробната резистентност върху глобалната икономика. В изследване, публикувано от Световната банка през март 2017 г., е показано, че резистентността към антибиотиците ще нанася вреди на ръста на глобалния БВП между 1,1 и 3,8 процентни пункта до 2050 г. Според данните, подкрепяни от правителството на Великобритания и Wellcome Trust, тази резистентност може да струва 100 трлн долара към 2050 г., при това годишния показател за смъртността ще достигне 10 млн. Човека в течение на този период.

През 2014 г. СЗО съобщи, че резистентността на Klebsiella pneumoniae към карбапенемам е била проявена в мнозинството страни, предоставящи данни. През 2017 г. Изследванията са показали, че бактериите, устойчиви на колистин, антибиотик, наричан последна надежда, са се разпространили по света в течение на 18 месеца от момента на първата изява на резистентност.

От една страна експертите отбелязват работата по борбата с резистентността към антибиотиците, но от друга страна засега мнозинството мероприятия са в етап на планиране. По данни на СЗО към април 2017 г. националните планове за действие са били завършени в 67 страни, а в 62 страни, са били в процес на разработване.

***

Независимо къде е България, заплахата е твърде сериозна, а опазаряването на здравеопазването у нас е набрало такава скорост, че то едва ли ще може да реагира адекватно на подобен риск. И така: идва ли края на съвременната медицина? Въпрос, на който ще отговори бъдещето. Проблемът обаче си остава: колко човешки живота ще струва този отговор, какъвто и да е той?

Източници: Нелли Хамзина (2018) World Economic Forum: если резистентность «обгонит» доступные антибиотики, это будет конец современной медицины. В: Медвестник. Портал российского врача. https://medvestnik.ru/content/news/World-Economic-Forum-esli-rezistentnost-obgonit-dostupnye-antibiotiki-eto-budet-konec-sovremennoi-mediciny.html?utm_campaign=letternews_2018.01.18

The Global Report 2018. http://report.weforum.org/global-risks-2018.

доц. д-р Божидар Ивков