ДЕПУТАТ. ТОМА ИЗМЕРЛИЕВ

Етикети

депутат, занаят, поезия

И тъй като духовното уродство ни залива ежедневно от Народното събрание, реших да ви напомня едно „пророческо“ стихотворение от Тома Измерлиев, видяло „бял свят“ в края на 1928 година. Приятно четене.

ДЕПУТАТ

автор: Тома Измирлиев

Депутат! Депутат!
То е чудо занаят!
Спиш и дремеш си рахат,
а омръзне ли ти, брат,
станеш – взимаш важна поза,
понапсуваш този, онзи,
и си дремнеш пак, благат,
верен на дълга си свят…

Депутат! Депутат!
Мил и сладък занаят.
Чест, пари, имунитет,
в трена – без пари билет,
а на всичко туй отгоре,
щом от скука се умориш,
хайде, братко, във Париж
на държавен гръб вървиш…

Депутат! Депутат!
Щом закъсаш, мили брат,
сам приготвиш си проект,
с някой подпис за ефект,
и след тоя жест велик
гюндулукът ти за миг
ето го увеличен
с двеста левчета на ден!

Депутат! Депутат!
Туй е божа благодат!
Без усилия и мъка
сам нареждаш си айлъка!
Не ти трябват мини златни,
нито сделки неприятни,
цялата хазна пред теб
чака като топъл хлеб!

„Утро”, №5809, 27.ХІІ.1928 г.

НЕОБХОДИМИ СА НОВИ ПРАВИЛА ЗА ЖИВОТ С ВИРУСА

Етикети

COVID-19, ваксинация, ваксини, вируси, пандемия, социални контакти, щамове, SARS-CoV-2

Не можем да очакваме пълно завръщане към ситуацията преди COVID-19 през следващите години. Трябва да се търсят начини да се живее с вируса. Може ли отговорът да се крие в нови норми на социално поведение?

• Вместо да чакаме приключването на пандемията, трябва да търсим начини да живеем с вируса, смятат учени от Полската академия на науките (ПАН);

• Експертите подчертават, че един от ключовите аспекти, които ще оформят хода на пандемията, е появата на нови варианти (щамове) на вируса;

• Специалистите също така посочват, че колкото по-голям е броят на ваксинираните, толкова по-малък е рискът от развитие на нови варианти на вируса и толкова по-лесно е да се предотврати по-нататъшното разпространение на епидемията.

Консултативният екип на Полската академия на науките по въпросите, свързани с COVID-19 публикува поредната, дванадесета позиция, свързана с пандемията. „Заплахата вирусът да се изплъзне от контрол, е съвсем реална. За щастие вече имаме ваксини и много знания. Прилагането на програмата за ваксинация обаче, е дългосрочна и изключително разнообразна в световен мащаб. Всичко това означава, че през следващите няколко години не можем да очакваме пълно възстановяване на ситуацията от преди появата на COVID-19“ – се казва в позицията на учените. Те обръщат внимание, че вместо да чакаме края на епидемията, сме длъжни да търсим начини на живот съвместно с вируса. „Това не трябва да бъдат въвеждани циклични и непредсказуеми ограничения, които съсипват икономиката, образованието и социалния живот, а по-скоро създаването на нови социални норми, свързани с ограничаване на възможността за разпространение на инфекциите“ – подчертават авторите на позицията. Любопитен съм, дали подобно експертно мнение може да преодолее „непогрешимостта“, невежеството и глухотата на политиците по света и особено на брюкселските чиновници и българските им колеги-евролизци.

Картината на пандемията се формира от нови мутации

Полските експерти са на мнение, че един от ключовите аспекти, които ще оформят хода на пандемията, е появата на нови варианти на вируса. Например мутациите на вируса SARS-CoV-2 могат да допринесат за по-лесно разпространение или по-голяма или по-малка вирулентност на новите форми на вируса. Като правило патогените се развиват в посока да бъдат по-добре адаптирани към основния си гостоприемник. Ако това е човек, щамовете, които се разпространяват по-лесно сред хората, започват да доминират. „В случая на SARS-CoV-2 вече се появиха варианти, които могат да се разпространяват по-бързо от оригиналния вариант. Това се случва с т.нар британски и южноафрикански вариант. За британския вариант данните сочат, че болестта може да протича по-тежко, отколкото при предишния доминиращ вариант“, обясняват изследователите. И сега обърнете внимание. Учените посочват, че по-лесното разпространение на вируса и евентуално по-голямата му вирулентност е лоша новина.Това означава, че при същите ограничителни мерки ще има повече случаи на заразени хора, по-голяма потребност от болнична помощ (по-сериозно натоварване на здравеопазната мрежа) и по-висока смъртност. Повишава се и прагът на стадния имунитет.Вместо предварително оценените 60%-70%, в случая на нови варианти този праг скача над 80%. Постигането на толкова висок процент на имунитет сред популацията едва ли е възможно „с помощта на достъпните днес ваксини“ – предупреждават учените. Те добавят, че „в тази ситуация е важна скоростта на ваксинация, още повече че резистентността към коронавирусната инфекция, получена по естествен път или чрез ваксинация, намалява с времето. Ако имунитетът след ваксинацията наистина продължи само една или две години, ще трябва да се повторят ваксинациите” – подчертават експертите.

Ваксинациите са важни, но те не освобождават от ДДМ

В своята позиция експертите посочват още, че колкото по-голям е броят на ваксинираните, толкова е по-малък рискът от развитие на нови варианти на вируса и толкова по-лесно е да се предотврати по-нататъшното разпространение на епидемията. „Сега, когато не знаем до каква степен преболедуването или ваксината предпазват от асимптоматична инфекция, изглежда оправдано да се поддържат правилата, които възпрепятстват предаването на инфекцията. Поради тази причина дори хората след ваксинацията трябва да следват принципите на ДДM (дистанция, дезинфекция, маски), особено когато са в контакт с хора в риск“ – пишат по-нататкък учените. Освен това авторите на позицията предупреждават, че заплахата от излизане на вируса извън контрол е съвсем реална. Те посочват, че за щастие вече има ваксини и много знания. За съжаление обаче, както се оказва, имунизационната програма ще отнеме много повече време, отколкото се е предполагало първоначално. Освен това тя протича с различно темпо в различните страни. „Всичко това означава, че през следващите години не можем да очакваме пълно възстановяване на ситуацията от преди появата на COVID-19“ – подчертават учените.

Не само здраве, но и социален живот и икономика

По-нататък полските изследователи казват: „В тази ситуация е необходимо да се въведе нова държавна политика по отношение на пандемията. Тя не може да се основава на кризисно управление, а на системно управление в новата реалност. Необходимо е да се разширяват службите, които могат постоянно да упражняват контрол над епидемията, да се подобряват информационните системи и социалната комуникация. Трябва да се откажем от здравето като единствен приоритет и да се включват все по-осезаемо социалните и икономическите приоритети. Обществото се мобилизира миналата пролет пред лицето на заплахата. В момента обаче, все повече и повече се усеща необходимостта от дългосрочна перспектива. Завръщането към предпандемичната „нормалност“ след SARS-CoV-2 може да отнеме повече време от очакваното и следващите години е възможно да донесат нови заплахи от други инфекциозни заболявания. Нека се погготвим за нова нормалност, в която ще живеем дълго време – апелират полските експерти“.

***

Полските колеги са прави, когато твърдят, че освен здравето, приоритет трябва да бъдат и „отпушването“ на социалните контакти между хората и икономиката. Разбира се, това трябва да става постепенно и внимателно, без излишно нагнетяване на страх, но и с непрекъснато образование и повишаване на чувството за отговорност пред обществото.

Лично аз съм тотален песимист, че от правителството и от НОЩ могат да сътворят нещо позитивно в посока на нови, адекватни на ситуацията социални норми на поведение, живот и контакти. Не го очаквам и от страна на обществото. Хората са объркани и, най-страшното, обезверени. Доверието в институциите е сринато почти на 100%, което означава – освен всичко друго, че основите на обществото и държавността са разрушени. Не виждам никакви позитивни сигнали за справяне със ситуацията. Дано да греша, но едва ли.

Източник: MS, PAN/RZ (2021) PAN: Covid-19 zostanie z nami na dłużej. Stwórzmy nowe zasady życia z koronawirusem. W: Rynek Zdrowia z 02 marca. https://www.rynekzdrowia.pl/uslugi-medyczne/pan-covid-19-zostanie-z-nami-na-dluzej-stworzmy-nowe-zasady-zycia-z-koronawirusem,219473,8.html

проф. дсн Божидар Ивков

ПРЕПОРЪКИ ЗА ВАКСИНИРАНЕ СРЕЩУ COVID-19 ПРИ ЛИЦА С АВТОИМУННИ ЗАБОЛЯВАНИЯ

Етикети

COVID-19, автоимунни заболявания, ваксини, имунна система;

ПДР и националният консултант по ревматология в Полша са представили предварителни препоръки за ваксинация против COVID-19 при пациенти с автоимунни и възпалителни ревматоидни заболявания, в т.ч. и за хората, лекуващи се медикаменти, влияещи на активността на имунната система, както и за медицинския персонал, грижещ се за тези болни.

ПРЕПОРЪКИ ЗА ВАКСИНИРАНЕ СРЕЩУ COVIDИзтегляне

ЗА ИНВАЛИДНОСТТА – ПРОСТИЧКО И С ОБИЧ

Етикети

инвалидност, различие, увреждане, човек с инвалидност, човек с увреждания

Дали си даваме наистина реална сметка, за това, какво точно казваме, когато произнасяме фразата: „Хората са различни“. Това означава, че те са с различни според най-различни характеристики: възраст, пол, външен вид, цвят на кожата, ръст, тегло, народност, майчин език, етнос; това означава и факта, че хората имат различни образование, черти на характера, дарби, желания, мечти, болести, затруднения, ограничения. Вероятно има още много човешки характеристики, по които се различаваме един от друг.

Когато човек се ражда, той се ражда гол и безпомощен, без възможности да се грижи за себе си. Следователно има потребност от грижи и помощ, които могат да му бъдат предоставени от възрастните – неговите родители и близки. Ако малкото човече се разболее има потребност от лекарска помощ.

Всеки един от нас познава добре собствените си възможности и способности. Едни са бедни, други са богати, едни са известни, други са познати на тесен кръг хора. Малко от нас могат да пилотират космическа совалка, да програмират, да рисуват гениално, да композират фантастична музика и т.н. Но могат да вършат добре, понякога дори виртуозно, други неща.

Не всеки от нас, също така, е в състояние да се храни сам, да се облича сам. И има потребност от странична помощ.

Ние се раждаме и живеем на различни места по Земята, с различен климат, попадаме в „океаните“ на различни традиции и култури, живеем в различни градове. Много от нас имат семейства, други са сами или самотни, мнозинството от нас имат професии и работа, други са безработни по много причини, в т.ч. и поради това, че са болни или възрастни.

Животът и светът, в който го живеем са изключително красиви именно, защото сме различни.

Всеки знае, че има хора с инвалидност. Това означава, че тези хора изпитват затруднения, ограничение или невъзможност да извършват типичните за тях ежедневни дейности и да изпълняват своите социални роли, поради някакви увреждания на тялото. Нашето отношение към техните видими (по-рядко невидими) увреждания, превръща тези хора с увреждания в хора с инвалидност. Това не ги прави невалидни! Прави ги хора, които имат потребност от нашата подкрепа и помощ. Понякога дори имат потребност от специфични условия, за да живеят и работят. Инвалидността е последица от болестите, които увреждат тялото, от различното развитие на човека, от социалните бариери, които обществото издига пред хората с увреждания. Тежестта на уврежданията и съответно на инвалидността могат да бъдат оценявани и класифицирани, но само и единствено с цел възможно най-правилното и пълно определяне на реалните потребности на човека. Не всички хора с увреждания са хора с инвалидност.

Медицинската експертиза не може да каже обективно каква е тежестта на уврежданията. Именно тази тежест се определя не толкова на основата на обективни биомедицински показатели, колкото на основата на финансови и административни показатели. Няма човек, който да не може да работи. И какво означава да бъдеш човек с 91% тр.н.р.? Неработоспособен – за какво?

Всички ние сме различни. Важно е да се научим да уважаваме и ценим различието. Да бъдем човеци един спрямо друг. А това дали сме хора с увреждания, дали сме хора с инвалидност, е само една от многобройните ни човешки характеристики. Нека не задраскваме всичко останало в човека, защото сме приели, че е човек с инвалидност. Това е глупаво, непродуктивни и нехуманно. Хората, които задраскват човешкото в човека, само и единствено поради това, че той има увреждания на тялото, са най-тежко увредените и инвалидизирани членове на обществото.

проф. дсн Божидар Ивков

НА ЛЕКАРИТЕ С БЛАГОДАРНОСТ И ПРИЗНАТЕЛНОСТ

Етикети

боледуване, болест, лекари, медицина, пациенти

Преди 10 ноември 1989 година изказвахме благодарност за грижите на лекарите, които ни лекуваха, с кутия бонбони, бутилка скъп алкохол или букет цветя. След посочената сакрална дата постепенно между лекарят и пациентът застанаха парите, здравеопазването бе опазарено, здравето се превърна в стока и… всички знаем, какво се случва днес.

Независимо от всичко избрах един нетрадиционен начин да благодаря на лекарите, като им подаря няколко цитата, които си заслужават да бъдат прочетени, защото съм дълбоко убеден, че мнозинството от тях са останали Човеци, въпреки налудните напъни на МЗ и други публични актьори в театъра, наречен здравеопазване.

***

„Същността на хуманистичната медицина е отвореността към другия човек, способността да се вслушва в оплакванията му и да се опита да разбере света на болния човек. Болестта в хуманистичната медицина винаги е нещо повече от обикновена патология на тъканите или нервите. Превръща се в наративна ситуация, в история, не непременно вербализирана, за собствената, най-често нежелана промяна. Тук си струва да си припомним думите на американския писател и литературен критик Анатол Бройард, борещ се с рака, чиито трогателни думи илюстрират най-добре идеята за хуманистично ориентирана медицина: „Какво очаквам от моя лекар сега, след като знам, че имам рак на простатата, лимфните възли и гръбначния стълб? Бих казал, че търся лекар, който да бъде внимателен читател на моята болест и добър критик на медицината”

(Szubert, Mateusz (2019) Narracyjność choroby i nadejście medycyny jutra. W: Kultura Współczesna” 4 (107). doi.org/10.26112/kw.2019.107.06, s.s. 76-92., с. 78 // A. Broyard, Upojony chorobą. Zapiski o życiu i śmierci, tłum. A. Nowakowska, Wydawnictwo Czarne, Wołowiec 2010, s. 56.

***

„Болният човек идва със своята болка, мъка, страдание, страх и вик за помощ. Този вик, разбира се, рядко е буквален. Той има различни форми на изразяване. Това може да бъде поток от думи, за да се избегне страхът, или може да е вкаменено лице, зад което се крие недоверие към лекаря. И болният разказва. Трябва да слушате, да изслушате историите. От време на време се задава въпрос, за да не се загуби основната нишка, някоя особено важна подробност, да се изясни хронологията. За разказвача тази история е от първостепенно значение. И слушателят трябва да помни, че една от тези истории ще стане негова собствена, една от тези болести ще засегне лекаря“ (A. Szczeklik, Katharsis. O uzdrowicielskiej mocy natury i sztuki, Wydawnictwo „Znak”, Kraków 2006, s. 12.).

***

Ето какво казва Адам Загайевски за един от големите съвременни полски лекари и философи на медицината А. Шчеклик:

„Какъв късмет, че все още можем да срещнем Автор, който чете Данте, разбира – и споделя – безпокойството на стари и нови поети, който има толкова много хуманистични познания зад гърба си и в същото време ни помага да схванем сложната структура на най-модерната медицинска теория. Какво удоволствие е да прочета книга, която може да съчетае компетентна лекция по нова биология с интуицията на художник, който знае, че и физическото здраве, така необходимо за нас, така мечтано, толкова трагично отнето от някои хора, все още не е всичко, защото да бъдеш човек означава и да питаш за утре, за душата, за смисъла на живота, за безкрайността“ (A. Zagajewski, Wstęp, [w:] A. Szczeklik, Kore. O chorych, chorobach i poszukiwaniu duszy medycyny, Wydawnictwo „Znak”, Kraków 2007, s. 7.).

***

„Идеята да не се отделят – очевидно само, както се оказва – отдалечните и несъвместими светове на медицината и хуманитарните науки, е майсторски изпълнена в трилогията на Шчеклик. Краковският лекар и писател разкрива тайните на човешката физиология и духовност, плавно преминавайки от тълкуването на древни митове към представянето на нови медицински открития. Изненадващо е не само богатството от референции, но и произходът им. Митовете, символите, произведенията на изкуството, музикалните теории и философските трактати се сливат почти автоматично с природния свят, без да създават впечатление за изкуственост или несъответствие и за част от секундата. Цялото води читателя до очевиден, макар и рядко формулиран извод: медицината от самото начало на своето съществуване е велико произведение на културата, вкоренено в далечни магически практики. Историята на медицината отлично илюстрира значението на културните, социалните и религиозните фактори, които днес често се игнорират, за развитието на медицинските знания и практика. Струва си да се припомни, че бързото откъсване на медицината от философията и хуманитарните науки се е случило едва в средата на XIX век с развитието на микробиологията и, следователно, с раждането на клиничната медицина. Началото на самата технологизация на медицината е било придружено от значителна промяна в статута на лекаря, който от този момент нататък е имал все по-малко от предишните компетенции и страсти на лекаря художник и все повече се превръщал в експерт в детайлните природни науки“ (Szubert, Mateusz (2019) Narracyjność choroby i nadejście medycyny jutra. W: Kultura Współczesna” 4 (107). doi.org/10.26112/kw.2019.107.06, s.s. 76-92., с. 81).

***

„Не съм лекар, едва навлизам също в ролята на пациент. Но аз съм критик и като болен в критично състояние трябва да се възползвам от професията си. Отначало болестта беше поредица от несвързани шокове за мен и първият ми инстинкт беше да я укротя, като изградя разказ за нея. В крайни ситуации винаги създаваме разказ. Описваме това, което се случва, сякаш искаме да предотвратим катастрофата. Когато други хора разбираха, че съм болен, ми разказваха за собствените си болести и за болестите на приятели. Разказването на истории изглежда е естествена реакция спрямо болестта. Хората кървят от истории и аз се превърнах в тяхна кръвна банка“ (A. Broyard, Upojony chorobą. Zapiski o życiu i śmierci, tłum. A. Nowakowska, Wydawnictwo Czarne, Wołowiec 2010, s. 34-35.)

***

„Пациентът не може да осъзнае, че болестта му е катастрофа, повод за отчаяние или ужас, но трябва да я превърне в разказ, в история. Разказите са антитела, предпазващи от болестта и болката. […] Всичко е по-добро от чудовищността на мълчаливото страдание. Умирайки, ние вече не сме хора, смъртта ни дехуманизира – затова мисля, че езикът, речта и историите най-ефективно подкрепят нашата човечност“ (A. Broyard, Upojony chorobą. Zapiski o życiu i śmierci, tłum. A. Nowakowska, Wydawnictwo Czarne, Wołowiec 2010, s. 35.)

***

Тук не привеждам цитати, отнасящи се до бъдещето на медицината. Не го правя, защото съм с впечатление, че много хора все още нямат сетива за „утре“. Но рано или късно може би ще направя и това.

Бъдете живи и здрави, уважаеми лекари.

подбор и превод от полски език проф. дсн Божидар Ивков

НА ХОРАТА С ИНВАЛИДНОСТ ЧЕСТО СЕ ОТКАЗВА ПРАВОТО НА СЕКСУАЛНОСТ И ПРАВОТО ДА БЪДАТ РОДИТЕЛИ

Етикети

сексуалност, хора с инвалидност, хора с увреждания

Двама от всеки пет човека с физическа инвалидност признават, че са се сблъсквали с дискриминация по отношение на техните права на сексуалност и раждане на потомство. Това е още по-болезнено, когато това право се поставя под въпрос от близките (44%.) и познатите (37%). Това показва доклад на фондация „Авалон“.

Проведеното изследване е разкрило скалата на проблема, отнасящ се до възприемането на сексуалността на хората с инвалидност. Всеки трети респондент е признал, че е преживял негативни коментари за сексуалността си (36%). По-често такива твърдения се срещат сред лицата с вродени увреждания. Най-често негативни коментари са изказвали членовете на семействата (44%) и познатите (37%).

Лукаш Виелгош, член на управителния съвет на Фондация „Авалон“, смята, че изследването е показало значимостта на социалното приемане на уврежданията, към което се стреми Фондацията. Най-близката среда, особено семейството и приятелите, играят огромна роля за приемането на самия себе си и собствената сексуалност. Уврежданията не трябва да определят възприятието на индивида в нито една сфера. Изследването, публикувано от фондация „Авалон“, показва, че хората с двигателни увреждания изпитват психически и физически бариери при задоволяване на сексуалните си потребности, включително: страх от близост, страх от неудовлетвореност от страна на партньора или липса на независимост. Възприемането на сексуалността в групата на хората с инвалидност варира, макар и само по отношение на пола. Критичните коментари по отношение на сексуалните потребности са били насочени много по-често към жените, отколкото към мъжете. От друга страна ограниченията при задоволяване на сексуалните потребности се срещат по-често при мъжете с увреждания – 33% срещу 19% при жените.

Типът увреждане също влияе върху начина, по който хората с инвалидност възприемат своята сексуалност. Хората с вродени увреждания, които са били под грижите на своето семейство или на настойници от раждането си, изпитват по-големи трудности в борбата за независимост, което е свързано с по-голямото изключване в областта на задоволяването на сексуалните потребности или установяването на отношения. При хората с придобити увреждания е различно. Кшищоф Добиес, генерален директор на фондация „Авалон“, подчертава, че манталитетът и липсата на съгласие за открит разговор за сексуалността, са голям проблем в Полша. Особено по отношение на хората с физически увреждания. „Липсват надеждни знания, лишени от идеология и оценка. В резултат на това най-голямото малцинство в Полша е изключено от сферата, на която всеки човек има право. Нашите изследвания показаха колко сериозен е проблемът“ – казва Добиес. Почти идентична е ситуацията в България, а в някои отношения вероятно е и по-лоша.

Също толкова важен въпрос за хората с инвалидност, колкото и удовлетворяването на сексуалните потребности, е желанието им да имат деца. Това желание е декларирано от 68% от респондентите. На свой ред една трета от анкетираните са чували в даден момент от живота си, че темата за родителството не ги засяга. С такова мнение са се срещали 23% от жените и 12% от мъжете. Този факт е още по-труден за приемане, тъй като хората с увреждания изпитват дискриминация от страна на медицинския персонал в това отношение. Например било им е казвано, че те не могат да имат деца.

Изследването илюстрира положението на хората с двигателни увреждания в контекста на интимния им живот. Изследваните респонденти са включвали: лица с инвалидност, родители, партньори, както и специалисти в областта на гинекологията и физиотерапията. Целта на проучването е била да диагностицира положението на хората с двигателни увреждания в областта на сексуалността и родителството.

***

Ситуацията на хората с двигателни увреждания в България е почти идентична. Но това е само хипотеза, защото подобен род изследвания изобщо не се провеждат. Темите сексуалност и инвалидност, инвалидност и родителство, са почти табу, особено за хората, които са с тежки и видими физически увреждания.

Източник: Sygut, М. (2021) Każdy ma prawo do zdrowia seksualnego i rodzicielstwa; niepełnosprawnym się tego odmawia W: Rynek Zdrowia z 04 lutego. https://www.rynekzdrowia.pl/badania-i-rozwoj/kazdy-ma-prawo-do-zdrowia-seksualnego-i-rodzicielstwa-niepelnosprawnym-sie-tego-odmawia,218521,11.html

проф. дсн Божидар Ивков

ЗАЩО ТРЯБВА ДА УЧИМ… ВСИЧКО?

Етикети

знание, личност, мислене., памет, развитие, учене

Знанието е едно от нещата в живота на човека, което не може и не трябва да се оценява от гл.т. на конкретните ползи, които би могло да донесе на конкретен човек. Няма безполезно знание, има вредно незнание.

Днес младите хора избягват да учат наизуст всичко онова, което смятат, че утре, в живота им, няма да им бъде потребно. Вместо това те търсят информация по даден въпрос чрез мобилните си устройства в интернет. Но ако им се отнемат тези устройства или изчезне интернета, пред нас ще се изправят млади хора с почти празни глави, които няма да бъдат в състояние да се справят с множество житейски проблеми, да не говорим за професионалните такива. Когато се оценява знанието само от гл. т. на конкретни ползи в бъдеще винаги се сещам за една мисъл на Бърнард Шоу (цитирам по памет): „Тясната специализация в широк смисъл на думата, води до широка идиотизация в тесен смисъл на думата“.

Като ученик, а и като студент правех тази грешка и не спирах да мърморя защо изучавам един или друг предмет. Така пропуските в моето образование ми костваха по-късно много усилия за редуциране на незнанието ми, което все пак остана повече от знанията ми. Дълго време мислех върху въпроса, изведен в заглавието на този материал, за да стигна до следните изводи, които искам да ги споделя с вас. Можете да се съгласите с тях или да ги отхвърлите. Въпрос на личен избор. И така, защо трябва да учим?

(1) Ученето и запаметяването на знания укрепва паметта ни.

(2) Създава известна дисциплина и последователност в процеса на усвояване на новости.

(3) Действа като профилактика срещу деменция, слабоумие и болест на Алцхаймер.

(4) Изучаването на различни предмети кара мозъка ни да мисли по различни начини и на практика развива мисленето.

(5) Разширява кръгозора ни, обогатява ценностната ни система и ни прави „по-широко скроени“ хора.

(6) Разширява и обогатява общата ни култура.

(7) Ученето може да се окаже път към усвояване на енциклопедични знания и развитие на енциклопедичен ум.

(8) Колкото повече знания притежаваме толкова по-малка е опасността да бъдем манипулирани и безкритично да приемаме „новини“.

(9) Предотвратява наличието на проблеми с начина на изразяване.

***

Ако днес децата ни правят грешката да оценяват знанието само и единствено от гл.т. на неговата потенциална бъдеща полза, то ние, родителите, бабите и дядовците, трябва да направим всичко възможно те да поправят тази грешка и то колкото се може по-рано. Хората с житейски опит много добре знаят, че в живота няма невъзможни неща и затова няма и безполезно знание.

Не забравяйте: Знам, следователно мога!

проф. дсн Божидар Ивков

ЗАЩО БЕШЕ ВЪЗМОЖНО ДА СЕ ИЗРАБОТИ ВАКСИНА СРЕЩУ COVID-19 В ТАКИВА КРАТКИ СРОКОВЕ?

Етикети

ваксини, коронавирус, технологии

Ваксината mRNA против COVID-19 беше изработена в изключително бързи темпове през 2020 г., но изследванията на нейната технология са продължавали повече от 10 години преди това – поясняват експерти. Първото въвеждане на mRNA в организма на пациент е било направено още през 2009 г.

Група полски експерти под ръководството на проф. Анджей М. Фал от Collegium Medicum на Университета „Кардинал Стефан Вишински“ и болницата MSWiA във Варшава, са изработили бяла книга, посветена на ваксините срещу COPVID-19. В нея те изясняват между другото и факта, по какъв начин се е стигнало до регистрацията на ваксината mRNA, предпазваща от заразяване с коронавирус.

В публикацията „Ваксинации против COVID-19. Иновативни технологии и ефективност“ („Szczepienia przeciw COVID-19. Innowacyjne technologie i efektywność“), достъпна на http://www.naukaprzeciwpandemii.pl, специалистите подчертават, че в много фирми повече от 10 години продължават клиничните изследвания върху ваксините mRNA. Това са препарати, в които се използва рибонуклеинова киселина, кодираща информацията за даден белтък. В случая с ваксината mRNA против COVID-19 това е белтъкът S, намиращ се в обвивката на коронавируса SARS-CoV-2.

Най-напред опитите за използване на тези технологии са били свързани с изработването на лекарства, предназначени за лечение на злокачествени новообразувания и някои редки генетични болести, но са провеждани и тестове за ваксини против други вируси. „Всичко това обяснява – твърдят авторите на бялата книга, защо толкова бързо дочакахме първите ваксини против SARS-CoV-2 и защо ваксината mRNA печели това състезание, но и дава надежда, че ускоряването на работата по тази технология, причинено от пандемията, скоро ще се превърне в напредък в лечението на заболявания, различни от COVID-19“.

Първите успешни изследвания с използването на mRNA като „фабрики за белтък“, са проведени още през 1990 г. Учени от университета в Уисконсин САЩ обявили тогава, че при използване на mRNA, са принудили клетките да произвеждат белтък. Дълго време обаче, те не можели да използват този метод за изработване на лекарства и ваксини при хора. Причина за това бил фактът, че чуждите mRNA веднага предизвикват силна имунна реакция на организма, която ги унищожава. Тогава преломно откритие направила пребиваващата в САЩ унгарска изследователка Katalin Kariko.

Тя, заедно с Drew Weissman, имунолог в университета в Бостън, показала, че човешката имунна система може да бъде заблудена. Оказало се, че е достатъчно в mRNA да се промени един негов фрагмент (изграден от т. нар. нуклеотиди), за да започне имунната система да го толерира. Тази промяна няма, едновременно с това, влияние върху действието на самия mRNA. Това било преломно откритие в изследванията за използването на тези технологии. Това е съобщено през 2005 г.

Патентът за използване на mRNA бил продаден и сред новите собственици се оказали немската фирма BioNTech и американската Moderna. Първоначално са правени опити тази технология да се използва при производството на нови лекарства, но когато избухна пандемията от COVID-19, се оказа, че тя много добре става за производството на ваксини против коронавирусът SARS-CoV-2. Най-добре подготвени по това време са фирмите BioNTech и Moderna.

Бялата книга на полските специалисти припомня, че първите въвеждания на mRNA в организма на човек, са направени още през 2009 г. По това време обаче проучването включвало използването на тази технология за лечение на пациенти с метастазиращ меланом. В началото на 2020 г. е взето решение да се използва mRNA във ваксините против COVID-19.

mRNA по естествен начин се използва в клетките за производство на протеини. Той прехвърля информация за даден протеин към рибозомите, където протеинът се произвежда. Когато изпълни ролята си и белтъкът е произведен, mRNA се разгражда в клетките чрез ензими, наречени рибонуклеази. В резултат на този процес възникват нуклеотиди, използвани от клетките. На свой ред mRNA изчезва и остава единствено кодираният от него белтък.

Авторите на бялата книга, като обобщават, подчертават, че тази технология не застрашава с увреждане ДНК-то на човека, защото mRNA не прониква в ядрото на клетката (в което се намира DНК). Той достига само до рибозомните клетки в цитоплазмата, където се произвеждат протеини. mРНА, след като изпълни ролята си, бързо се разгражда до безвредни, естествени компоненти. За получаването на терапевтичен ефект е необходимо малко количество ваксина, съдържаща mRNA) – едва 30 микрограма. Това е 100 хил пъти по-малко в сравнение със захарта в лъжичка за чай.

Източник: Wojtasiński, Z. (2021) Szczepionkę mRNA przeciwko COVID-19 opracowano w tym roku, badania trwały ponad 10 lat. W: РАР/Rynek Zdrowia z 02 stycznia, https://www.rynekzdrowia.pl/badania-i-rozwoj/szczepionke-mrna-przeciwko-covid-19-opracowano-w-tym-roku-badania-trwaly-ponad-10-lat,217157,11.html

проф. дсн Божидар Ивков

СЕКСЪТ КАТО ПРОФИЛАКТИКА

Етикети

Алцхаймер, деменция, профилактика, секс

Британски учени от Манчестърския университет са провели изследване, за да изяснят кой фактор може да се проявява като профилактика за болестта на Алцхаймер. За целта те изследвали множество възрастни двойки, част от които вече са имали характерните възрастови изменения, а друга част, дори в напреднала възраст са съхранили високи равнища на интелект и добра памет.

Оказало се, че ключовото различие между двата типа двойки е в наличието или отсъствието на физическа близост в отношенията.

Следващи изследвания показали, че редовната физическа близост е много полезна за организма на човека. Тази близост удължава младостта, съхранява високият интелект и добрата памет.

По време на физическа близост протича силно отделяне на хормони на радостта в кръвта – серотонин и ендорфин. Съдовете се разширяват, увеличава се и се ускорява се циркулацията на кръвта, като последната се насища по-активно с кислород, който попада в мозъка и храни мозъчните клетки. В резултат на това мозъчните клетки по-бързо се възстановяват, обновяват и регенерират.

Към всичко това се добавя полезната за тялото позитивно зареждане, психологическо и емоционално отпускане и релакс, по времето на които всички области на мозъка се активират, работят много мускули, а организмът като цяло се самоочиства от токсините.

Така учените стигнали до извода, че пълноценният съпружески живот е полезен не само в млада възраст, но и играе ключова роля в напредналата възраст. Освен това позволява да се съхрани и психологическото здраве, да се заздравят отношенията на двойката, да се повиши ценността и удовлетвореността от живота.

Към днешна дата учените предполагат, че редовната близост може да се разглежда като един от ключовите фактори за предотвратяване и профилактика на болестта на Алцхаймер, деменцията, когнитивните нарушения, влошаването на паметта и загубата на яснота в мисленето, които често идват с остаряването ни.

***

Написах ви този кратък материал по няколко причини. Първо, защото касае една дейност човешка, която ни носи много красиви и щастливи моменти. Второ, защото е свързана с факти, една не малка част от тях достоверни. Трето, за да ви подтикна към размисъл върху достоверността на това, което четем. В този текст мен ме притесняват няколко неща. Например, няма посочен източник, в който са описани изследванията и резултатите от тях. Не е обяснено, какво или приблизително какво се разбира под „редовна физическа близост“? И това е само на „първо четене“.

Ето защо преведох и три от коментарите, които много добре илюстрират отношението към подобен вид материали.

„какви глупости… Моята майка живя дълги години без мъж и почина на 82 години в пълно съзнание, силна памет, до последно четеше книги и решаваше кръстословици…“

„Британските учени доказали, че твърдения, започващи с думите „Британските учени са доказали…“, никога не са били доказвани от британски учени“.

„Няма значение кой е написал тези разсъждения! Самата същност на статията е безусловно вярна. Любовта е единение на съпрузите в абсолютен смисъл, а физическата близост на съпрузите е главният фактор по пътя към единението.

И така, когато четете – мислете. На какво и колко да се доверите. А ако не мислите, по-добре не си губете времето да четете. И сега, докато четяхте тези мои размисли, вие направихте сериозна профилактична стъпка срещу уврежданията на мозъка, които ни дебнат, когато остаряваме.

Източник: Ученые (2020) Ученые назвали неожиданный фактор, который улучшает память, продлевает молодость и повышает интеллект. https://prokrasotu.info/topics/uchenye-nazvali-neozhidannyj-faktor-kotoryj-uluchshaet-pamyat-prodlevaet-molodost-i-povyshaet-intellekt/

В ПОЛША ОТВОРИ ВРАТИ ПЪРВИЯТ ДИАГНОСТИЧНО-ТЕРАПЕВТИЧЕН ЦЕНТЪР ЗА РЕДКИ БОЛЕСТИ

Етикети

лечение, редки болести

„Диагностична одисея“ – с тези думи професор Робърт Шмигиел, специалист по педиатрия, метаболитна педиатрия, неонатология и клинична генетика, описва митарствата на хората с редки заболявания в търсене на правилната диагноза и подходящата терапия. За да се избегне това, във Вроцлав фондация „Мога да помогна“ е създала Диагностично-терапевтичен център за редки болести. Редки болести само по име, защото всъщност те са често срещани. Според изчисленията те вероятно засягат около 3 милиона поляци. И за това е говорил професор Шмигиел в речта си по време на откриването на Диагностично-терапевтичния център за редки болести.

Само за 5% от редките болести съществува някакво целево насочено лечение. Същевременно за цели 95% от всички редки болести липсва причинно-следствено лечение. Обикновено това е лечение на симптомите, специализирано лечение, или подкрепа, рехабилитация … И това е доста просто лечение, което не изисква големи финанси, но изискващо комплексна, координирана грижа. Ето затова диагностицирането на редките болести е от изключително значение, защото, за да може да се започнат подходящи терапевтични действия трябва да се знае, каква е диагнозата.

Проф. Шмигиел е медицинският координатор на новия център. Център, в който има значение бързата и правилна диагноза, последвана от прилагането на цялостна, координирана грижа. Огромна роля играе терапията, т.е. вторият до медицинският стълб на Центъра. Терапевтичните грижи се координират от д-р Доминика Завадска.

Регистрацията вече е в ход

„Персоналът на Центъра за редки болести подкрепя не само хората с редки заболявания. Ние сме фокусирани върху всички видове увреждания: двигателни, сензорни, хора с интелектуални затруднения, хора в психична криза, но също така и хора с нарушения на сензорната интеграция или например хора след инциденти, възрастни хора, хора след ампутации. Каним всички! – обяснява Доминика Завадска

От януари следващата година в Центъра ще работят 50 специалисти.

Новият Център носи името на покойния вече Бартоломей Скжински. Дългогодишният говорител на хората с увреждания в кметството на Вроцлав и директорът на Бюрото „Вроцлав без бариери“ е роден с рядко заболяване – мускулна дистрофия на Дюшен, но въпреки увреждането си той е успял да реализира много от иновативните си идеи, през целия си живот е действал в полза на хората с увреждания, разрушавайки бариерите… Той е починал през септември тази година.

„Той е вдъхновител и човек на действието, който определи посоката, която трябва да продължим да следваме, за да помагаме ефективно на хората с увреждания – казва Адам Комар, президент на фондация „Мога да помогна“.

По-долу може да се види как изглежда новооткритият Център.

***

Известно е, че според общоприетата европейска дефиниция – за рядко заболяване се счита такова с разпространение не повече от 5 на 10 000 души в ЕС. Известно е, също така, че редките болести наброяват около 6000 нозологични единици. В България съществува Институт по редки болести, чиято библиотека за редките болести заслужава подобаващо внимание.

Всяка година последният ден от месец февруари се чества Световен ден на редките болести.

В България има няколко НПО на хора с редки заболявания.

Източници: Inf. Prasowa (020) Pierwsze w Polsce Centrum Diagnostyczno-Terapeutyczne Chorób Rzadkich już działa. http://niepelnosprawni.pl/ledge/x/1264310?fbclid=IwAR32PDs3G3FGGbpdpbvE1sKC-xKl5GhHTwNfvIi8DehFNMT-oHL8DXcu0Ho

Институт за редки болести. https://www.raredis.org/rare-diseases?lang=bg

проф. дсн Божидар Ивков