ЯТРОГЕНИЯ
24 събота сеп. 2022
Posted Будилчета
in24 събота сеп. 2022
Posted Будилчета
in08 четвъртък сеп. 2022
Posted Будилчета
inЕтикети
Антъни Гидънс, Лаш, Урлих Бел, институции, модернизация, рефлексивност
На 8.09.2014 съм публикувал под формата на „Бележка“ във ФБ няколко цитатата от книгата на Бек, Гидънс и Лаш „Рефлексивна модернизация“. Днес ги публикувам в блога си, но преди всичко за себе си. Не очаквам много читатели, като имам предвид броя им от преди 8 години. Според мен си заслужават да се прочетат и осмислят. Но само според мен. И то точно сега, когато политическата кретения шества необезпокоявана в страната – по улиците, по медиите… навсякъде. И особено във ФБ.
Който иска да заповяда. Все ще научи нещо. Приятно четене.
проф. дсн Божидар Ивков
25 четвъртък авг. 2022
Posted Будилчета
inЕдин текст, писан на 25 август 2017 г. Не помня, какъв „бяс“ ме е гонил тогава, за да го напиша. Днес го виждам и си мисля, че е много полезен и за лекари, и за пациенти. Можете да не се съгласите с мен. Може да изглежда, че натрапвам своето мнение. Но не е така. Всяка дума е плод на 50 годишни наблюдения и преживявания. Не само в българската здравна система, но и в полската и чешката. И все пак, все пак ще ви го „пусна“, за да има да ругаете някой за собственото си неблагополучие. Съвсем леко го подобрих и добавих няколко думи, които тогава съм пропуснал в „беса“ си. Приятно четене.
***
За всички „специалисти”, които се изживяват като лекари, две дефиниции:
кинезитерапия – „лечебна физкултура с активни и пасивни движения и комплексни двигателни упражнения…” (с. 139);
физиотерапия – „лечение с физични и механични методи, както и лечебно ползване на природните фактори, напр. електротерапия, аеротерапия, водолечение, лечебни масажи (доста по-различни от козметичните – б.м.-Б.И.), климатолечение и др.”. (с. 317)
д-р Петя Арнаудова. Малка медицинска енциклопедия за всеки. ИК “Изток-Запад”, София, 2013.
Който може да прецени почти еднаквостта на двете…
Да кажа и още нещо.
1. Лекарската грешка не винаги (дори много рядко) е равнозначна, идентична с некомпетентност на лекаря и – никога – с превръщане на неспециалиста в лекар.
2. Кретенското, арогантното, основаното само на паричен интерес, надменното и т.н. отношение на лекаря към пациента не го прави не-лекар, а пациента – лекар, а издава сериозни празнини в образованието на лекаря по отношение на взаимодействието лекар-пациент (за което вина има системата на медицинско образование в България), сериозни дефицити в човечността на индивида, превърнал се в лекар.
3. Важно е всеки пациент да помни едно много просто правило. Той е експерт само и единствено по отношение на това, как той преживява своето хронично заболяване, а не по отношение на неговото диагностициране, лечение и др.п. Още по-малко пък е медицински експерт.
4. Няма как с четене на научно-популярни сайтчета, или дори на научна литература, да заместиш 5 години специализирано и системно образование по медицина, а след това 3 години специализация в дадена област. Няма как – още повече – да заместиш ежедневната клинична работа с четене на същите тези сайтчета, да заместиш развитието на знанието и практическия опит, трупани ежедневно с години, с „петминутки”, па били те и ежедневни. И накрая, четенето на подобни сайтчета не развива оанзи здравословна интуиция, която клиничната практика развива в добрия лекар. Тя е безценна в работата на лекаря и изключително полезна за неговите пациенти.
5. Богатата обща здравна култура на пациента е важна, за да може да му помогне да разбира лекаря си и да взима решения за собственото си здраве. А не за да „става” лекар и да ръси съвети.
***
Драги колеги, хронично болни, никога не забравяйте, че колкото повече се изживявате като истина от последна инстанция (без да сте лекари и без да сте такава инстанция), толкова повече и по-ярко демонстрирате невежеството си в една сложна област, каквато е медицината. И накрая, да Ви напомня, че между медицина и здравеопазване има огромна разлика.
доц. д-р Божидар Ивков
(ПП. Не съм лекар и не се изживявам като такъв, именно защото наистина имам много голяма обща култура, както в сферата на анатомията, физиологията, патоанатомията, вътрешните болести, ревматологията и т.н., т.е. в редица медицински науки, така и в сферата на здравеопазването. Толкова богата обща култура, че ми е помогнала да не си позволявам да се изживявам като лекар, защото аз не съм такъв. Помогнала ми е да не се превръщам в истина от последна инстанция, т.е. да не ставам за посмешище. И още нещо, помогнала ми е да не търся често мнение на лекари изобщо, а само на лекари, които са спечелили моето доверие.)
проф. дсн Божидар Ивков
21 неделя авг. 2022
Posted Будилчета
inОще един материал, писан преди няколко години. Като гледам какво става, дори съм закъснял с напомнянето му. Но, както знайно е, насила никому не можеш да дадеш нищо.
***
Често обвиняваме политиците, че когато дойдат на власт започват да действат така, сякаш всичко започва от тях. Не си даваме сметка, че правим същото.
В тази връзка и във връзка с протичащите работи по нови документи в сферата на инвалидността ще си позволя да бъда нагъл и нескромен. В блога ми, в края на CV-то ми, има пълен списък на моите публикации. Една не малка част от тях са електронни, т.е. всеки който се интересува би могъл да ги ползва ако прецени, че му вършат работа. Достатъчно е при ползване да се цитира коректно източника.
Искам да обърна внимание на майките с деца с увреждания, независимо на коя страна на споровете са. Препоръчвам Ви поне следните няколко материала:
Система за оценка на професионалната пригодност на хората с увреждания. http://nfri.bg/documents/biblioteka/sistemaA5.pdf. Независимо, че не е отбелязано, аз съм автор на тази система, която може да помогне да оцени възможностите на детето си и да го насочи към подходяща професия.
Модел и задачи на работодателя с увреждане. Поемане на отговорност за наемане, въвеждане и обучение за работно място на личен асистент. https://bojidarivkov.wordpress.com/2014/09/02/%d0%bc%d0%be%d0%b4%d0%b5%d0%bb-%d0%b8-%d0%b7%d0%b0%d0%b4%d0%b0%d1%87%d0%b8-%d0%bd%d0%b0-%d1%80%d0%b0%d0%b1%d0%be%d1%82%d0%be%d0%b4%d0%b0%d1%82%d0%b5%d0%bb%d1%8f-%d1%81-%d1%83%d0%b2%d1%80%d0%b5%d0%b6/
Дете с увреждане в семейството. https://bojidarivkov.wordpress.com/2012/08/22/%d0%b4%d0%b5%d1%82%d0%b5-%d1%81-%d1%83%d0%b2%d1%80%d0%b5%d0%b6%d0%b4%d0%b0%d0%bd%d0%b5-%d0%b2-%d1%81%d0%b5%d0%bc%d0%b5%d0%b9%d1%81%d1%82%d0%b2%d0%be%d1%82%d0%be/
Включеното образование. Същност и принципи. https://bojidarivkov.wordpress.com/2012/08/07/%d0%b2%d0%ba%d0%bb%d1%8e%d1%87%d0%b5%d0%bd%d0%be%d1%82%d0%be-%d0%be%d0%b1%d1%80%d0%b0%d0%b7%d0%be%d0%b2%d0%b0%d0%bd%d0%b8%d0%b5-%d1%81%d1%8a%d1%89%d0%bd%d0%be%d1%81%d1%82-%d0%b8-%d0%bf%d1%80%d0%b8/
Повече материали на блога ми. https://bojidarivkov.wordpress.com/
С пожелание за успешна работа на всички.
проф. дсн Божидар Ивков
10 сряда авг. 2022
Posted Будилчета
in10 сряда авг. 2022
Posted Будилчета
inЕтикети
Винаги, когато си отиде от този свят титан на изкуството или науката изпитвам болка. А когато съдбата ме е срещнала с такъв човек, макар и само за миг, когато съм усетил величието на духа и личността му, болката е дваж по-силна.
Такъв е случаят и с Никола Анастасов. Преди няколко години с мои колеги се бяхме събрали в една квартална кръчмичка, близо до ул. „Раковски“ в центъра на столицата. До мен, на съседната маса, седяха трима души. По облеклото, маниерите и приказката им, разбрах, че са интелектуалци, независимо, че не ги познавах.
По едно време в кръчмата влезе Никола Анастасов. Бурно бе поздравен от компанията до мен, с шеги и закачки. А актьорът се смееше от сърце и приемаше шегите на приятелите си. От лицето му грееше усмивка, чиято доброта беше заразителна и сякаш всеобхватна. Сякаш около него не можеше да има друго освен усмивка и доброта. Кръчмичката беше малка и ние и неговите приятели я изпълвахме. Впечатли ме, че успя да се усмихне и на всички нас и да ни поздрави с традиционното „Добър ден“.
Случи се, да седне до мен. Видя ме, че стойката ми е нетипична, че придържам бастун и много внимателно, ненатрапливо ми се извини и седна, за да продължи да се шегува и смее с приятелите си.
Когато си тръгвах, актьорът скочи пъргаво от стола си и ми направи място да мина, с усмивка, разбиране и ни грам съжаление. Станах и го помолих в знак на благодарност към таланта и труда му да стисна ръката на един от най-великите български актьори. Лицето му грейна от радост и доброта.
Имах усещането, че единственото нещо, което беше докоснало личността му бе обичта към хората, добротата и смехът. За мен това бе един от най-кратките и най-съдържателни „уроци“ по доброта.
Ето такъв помня Никола Анастасов – човекът. А актьора? Той…, той просто е незабравим.
Бог да прости и светла му памет. Поклон!
Божидар Ивков
07 неделя авг. 2022
Posted Будилчета
inЕдин кратък текст, публикуван като бележка във ФБ на 7.8.2019 г. Не съм правил проверки за реалната ситуация в страната, но едва ли някой се интересува от възрастните хора. Обикновено те са бреме в и за здравните заведения, в т.ч. и за не малка част от работещите в тях. Дано да греша, но едва ли!
***
Според полските експерти гериатричната грижа изчезва от публичната здравеопазна система. По отношение на броя на гериатрите на 100 000 жители Полша се нарежда в дъното на списъка на европейските страни. Всеки втори полски гериатър не работи в съответствие с тази специализация. Според експерти полският модел на грижа за възрастни пациенти противоречи на течението на световните тенденции, не е в крак с демографските промени и все по-застаряващото общество.
Без да съм напълно сигурен, имам подозренията, че ситуацията в България е идентична. В Ананиевите бюджетни лутания липсва дори зародиш на идея за проблемите, свързани с долекуването на пациентите, с лечението и грижата за възрастните хора, за проблемите, свързани с лечението и грижата за хронично болните, а медицинската рехабилитация е дори отвъд маргиналните полета на самите медицина и здравеопазване.
Изглежда логиката на всички, които се упражняват на гърба на живота на хората, уж правейки реформи, е превръщането на здравеопазването в печеливш икономически отрасъл (икономическият отрасъл е факт, доколко и за кого е печеливш, е друг разговор), в който мястото на пациента, което му е отредено, е място на консуматор-платец на „здравни” услуги, а на лекарите – място на наемни (подчинени) работници, реализиращи печалби за застрахователни и/или осигурителни дружества и, разбира се, за БИГ-Фарма.
Да остаряваш в България, да остаряваш в България с хронично заболяване е изключително мрачна и горчива перспектива.
проф. дсн Божидар Ивков
06 събота авг. 2022
Posted Будилчета
in31 неделя юли 2022
Posted Будилчета
inТози текст е писан във ФБ преди 4 години. И днес звучи доста актуално, защото „джендърите“ не престават да повишават наглостта си и кресливостта си. Затова реших да го запазя в блога си. Ето и самия текст.
27 понеделник юни 2022
Posted Будилчета
inДобре е да знаем корените си. Изворите, от които е потекъл живота ни. Марко Семов е прав, когато в темелите на родна стряха турга две величави фигури – на Захари Стоянов и на Иван Хаджийски. Интересно е, колко от съвременните младежи, „удавени“ в телефоните и фалшивия смисъл на живота, който те им предлагат, знаят кои са и какво са сторили тези велики българи? Едва ли са много. Вероятно още по-малко са тези, не само сред младите българи, които познават живота и делото на възрожденеца д-р Васил х.Стоянов-Берон. Тук ви предлагам една малка частица от приносите на д-р В. Берон към родната ни култура.