ЗА БЕЗХАБЕРИЕТО НА НАШИТЕ ПОЛИТИЧЕСКИ И НЕКОИ ДРУГИ ЮНАЦИ… И НЕ САМО. ИЛИ ЗАЩО НЯМА ПЛАКЕНИЛ?

Етикети

лупус, плакенил, право на живот;, lupus, plaque, right to life

Има моменти и текстове, към които ако не реагираш по някакъв начин, то просто си загубил себе си някъде там, в тинята на безразличието и си се превърнал в обикновена свиня на два крака. Такъв е точно и долният текст на Меги Иванова, който публикувам с нейно съгласие.

Да оставиш стотици, хиляди хора с тежко хронично, автоимунно заболяване без лечение е геноцид. Това е осъзнат, планиран опит за масово убийство на тези хора.

Познавам не един и двама от хората, чиито живот е застрашен. И всички те, както и аз нямаме „нищо против здравеопазване, съобразено с разумни разходи“. Но всички те, както и аз сме против „разходите да са това, което определя развитието на здравеопазването“ (Питър Клемънт. Процедурата). Особено пък, когато и лекари подкрепят абсолютизирането на разходите.

Спирам до тук. Много от останалото го е казала Меги. Четете и дано нещо в сърцата Ви трепне и си направите труда да подкрепите петицията, която е на следния линк:

https://www.peticiq.com/255919?fbclid=IwAR0Nq2P6nZb4Olq9fKb8atKykr6DM2ztafRGDQG9aQlvE638l9n4h2DyUXI

доц. дсн Божидар Ивков

***

В последните дни ми се случва честичко да си поплаквам. Къде от безсилие, къде заради това, че страшното заболяване ме събра с такива хора, с които да работим, да се опитваме, въпреки трудностите, да сме в подкрепа, в реална полза на хора със същите диагнози, хора, с които се гордея, хора Човеци. Точно Човеците ми липсват в такива времена, защото виждам как около мен лъсват голите, добре обърсани, но смрадливи задници на хора, за които дори не съм предполагала, че са… задници.

Та с Човеците от няколко години се опитваме да осигурим животоподдържащ медикамент, който няколко хиляди човека в България приемат, тук, в страната ни – хидроксихлороквинов сулфат с търговско наименование Plaquenil (има и Quensyl в Германия освен другия медикамент). Купуваме го от чужбина. Говорили сме с фирмата, с институциите, все стигахме до безизходица и лекарството така и не беше регистрирано в България. И институции, и лекари ни се смееха, казваха да спрем да „ревем“, какво толкова, ще си го купим от чужбина. Да, ама ето че дойдоха едни интересни времена, заради които медикаментът – щрак!, изчезна, защото се ползва за лечение на някои по-тежки случаи на заразени с актуалния коронавирус. Турция, Гърция, Румъния, Македония, Сърбия, Испания, Франция, Англия, Германия, Скандинавските страни… Всички тези държави или вече искат рецепта от местен лекар за продажбата на лекарството, или просто не го отпускат на чужденци. Логично, при затворени граници се обезпечават нуждите на техните граждани.

Да питам смешния щаб няколко неща сега: като ще внасят хлороквинов фосфат, свързаха ли се с производителя на някогашния Резохин, който миналата годишна беше спрян от производство, защото фирмата обяви, че не може да гарантира безопасността на съставките? Питаха ли я коя съставка не е безопасна, защото активното вещество на Резохин е точно хлороквинов фосфат? Наясно ли са изобщо, че 3-4 хиляди души остават без лечение, защото никой не поддържа запаси от медикамента за година-две-три, всички имаме по няколко кутии, някои имат буквално само няколко хапчета! Как ще гарантират лечението на тези хора? Или всички да минаваме на биологично лечение, което струва по няколко хиляди лева дозата? И защо се сетиха за тези съединения едва когато един „безнесмен“ се барикадира в Софиямед, като затвори болницата, включително и за онкоболни, които не могат да си направят химиотерапията? Да ви питам, тиквеници, вие за живота на хората, които ви хрантутим и благодарение на които се ненакрадохте, мислите ли, бе? Мислите ли?

Няма да ви моля да подписвате петицията. Направете го по съвест. Подкрепете ни поне вие, след като никой друг не иска да ни чуе. Все повече от нас чуват злобни подмятания дори от уж близки хора, че ще сме добре, защото пием Плакенил, що не дадем някоя кутия да пийнат и те профилактично? Две (за толкова знам) от сестрите ми от друга майка по диагноза са ЗАПЛАШВАНИ, че ако не дадат Плакенил, ще им се случи нещо лошо. ЗАПЛАШВАНИ!!! Стотици българи в момента гълтат Плакенил, купен от Турция допреди аптеките там да затегнат продажбите, профилактично, но не предприемат други мерки за предпазване, защото вярват, че това ще ги предпази, ама не съм сигурна запознали ли са се със страничните ефекти. Да се молят да не получат чернодробна криза или да не им откажат очите в разгара на епидемията, защото няма да има кой да им помогне и да ги погледне! И заслужено, мен ако питате, защото са страхливи задници!

И това презапасяване и пиене на опасно лекарство без причина стана благодарение на някои „мили“ колеги от медиите. Ах, колеги, някои от вас ме е срам да ги наричам такива! Срам ме е! Ако знаехте каква вреда ще причините, щяхте ли да публикувате некаръдно списани писания? Защото хлороквинови съединения се прилагат само на една част от заразените с коронавируса в тежко състояние, съобразно симптомите. При други се прилагат други медикаменти, някои за ревматоиден артрит, други – за ХИВ, зависи от протоколите за лечение, приети от съответната страна. В България броят на заразените, при които ще се наложи употреба на хлороквинови съединения, ще е значително по-малък от този на хората, които ще убиете, след като им изчезна основното лекарство навсякъде в Европа. Бъдете доволни, рейтингът ви се трупа!

Миглена Иванова

ХАОТИЧНИ МИСЛИ НА ЕДИН НЕСПЕЦИАЛИСТ ПО ПОВОД НА ПАНДЕМИЯТА, ПРЕДИЗВИКАНА ОТ КОРОНА ВИРУС

Етикети

crown virus, доверие, корона вирус;, пандемия, pandemic, trust

ХАОТИЧНИ МИСЛИ

ПАК ЗА РЕДКИТЕ БОЛЕСТИ: ХАОТИЧНИ МИСЛИ НА ЕДИН ЛАИК

Етикети

редки болести, rare diseases

Вчера, 29 февруари, публикувах Бележка във Фейсбук, със следното съдържание:

„Днес, 29 февруари, е международен ден на редките заболявания.

Прието е да се смята, че редки болести са тези заболявания, които засягат по-малко от 5 на 10 000 човека.

Над 7 000 са редките болести, като 80% от тях имат генетична основа.

6% от 7 милиардното население на света страда от някаква рядка болест.

30 милиона от 739 милиона европейци са с редки болести.

2 милиона от 38,5 милиона поляци също.

В България от 7 милиона население около 400 000 са хората с редки болести.

Диагнозата на дадено заболяване често отнема години. Хората се подлагат на излишни медицински тестове, което увеличава страданието им. Не рядко този тип болести водят до инвалидност.

Малцина от лекарите имат някаква теоретична подготовка в тази област и често са безсилни да помогнат на пациентите си“.

В материал на полското Министерство на здравето се казва: „Редките болести представляват цял спектър от различни, хронични заболявания, най-често с генетична основа (80%), чийто общ знаменател е тяхната ниска или много ниска честота на проява. Диагностицирането им е трудно и понякога продължава много години. Пациентите често са принудени да извършват множество процедури, неподходящи изследвания, което не само забавя поставянето на диагнозата, но е и финансово неефективно…“.

Ние, хората с хронични заболявания, често сме склонни съвсем неоснователно да обвиняваме лекарите във всевъзможни „грехове“, без да си даваме сметка, че генерализираме неистини (процес на стереотипизация), които волно или съзнателно и целенасочено налагаме в мнението на нашите близки, които съвсем без да разсъждават и да знаят умножават и разпространяват тези неистини.

Далеч съм от идеята и мисълта да се превръщам в адвокат на лекарското съсловие. Но нека се опитаме да разсъждаваме изключително опростено.

Казва се, че има над 7 000 редки болести. Само ако се опитаме да изпишем имената им, всяко заемащо един ред, ще са ни необходими 219 страници. Е, нека всеки „многознайко“ да се опита да усвои подобна информация. Ако към всяко име на рядко заболяване добавим кратки обяснения, симптоми, протичане на болестта, прогноза, последици, вероятно ще са ни нужни около 1,5-2 стр., т.е. между 10 500 и 14 000 страници информация, която трябва да бъде съхранена в мозъка на лекаря. И всичко това като реалност проявяваща се твърде рядко в клиничната практика. Със сигурност вероятността за грешка е твърде голяма и не опира само и единствено до познанията на конкретния лекар. А до организация и управление на здравеопазването и до редица други фактори.

Хората с редки заболявания, с право или без право, могат и се сърдят на лекарите, че те неглижират проблемите им, защото именно болният, а не лекарят страда. Дали това обаче, винаги е вярно?

Крайно време е да разберем – ние, хората с хронични заболявания (в т.ч. и редки болести), и самите лекари, че:

(1) сме човеци и носим всичко човешко със и в себе си и

(2) че имаме общ враг – болестта.

Съединението, а не разделението, взаимното уважение, а не „меренето на познавателни и мисловни бицепси“, са за предпочитане. Иначе ще продължим да падаме стремоглаво надолу, докато (само)унищожим себе си и потомците си.

Източници: MZ (2020) 29 lutego – Światowy Dzień Chorób Rzadkich. https://www.gov.pl/web/zdrowie/29-lutego–swiatowy-dzien-chorob-rzadkich?fbclid=IwAR1SP9rnwwNRMXlJS0iSEX5OzEL5PUt3zvX2YZPOA6wDlr6SL5Hr827vY5c

https://www.facebook.com/PTChNMLodz/photos/a.1329881803727797/2695660810483216/?type=3&theater

доц. дсн Божидар Ивков

ЗА ЧЕСТТА И ДОСТОЙНСТВОТО НА ЧОВЕЦИТЕ VERSUS ДУХОВНАТА И МОРАЛНА НИЩЕТА НА ЕДИН СТРАХЛИВЕЦ И ПОДЛЕЦ

Етикети

dignity, doctor, достойнство, лекар, пациент, подлост, meanness, човек, patient, person

На 25 февруари вечерта, около 19 часа се прибирам от работа. Напазарувал съм и с нетърпение очаквам да се прибера, за да си почина. Живея в квартал „Красна поляна“. Подготвям се да пресека ул. „Булена ливада“ в близост до ул. „Одорвоци“. Виждам, че срещу мен пъпли такси на фирма „Йелоу“. Общината се е погрижила да има някаква мижава светлина, колкото да видиш къде са дърветата на улицата. Таксито ме подминава и завива в уличката пред бл. 26 и спира пред вход „А“. Решавам, че това е адресът му и тръгвам да пресичам. В същия момент с периферното си зрения виждам, че таксито дава на заден ход и завива към мен. Забързвам се – при мен това е твърде силно казано, и в следващия момент получавам удар в таза отдясно и прегръщам асфалта. Удрям силно главата си. В този момент водачът на таксито вече бяга.

Докато идвам на себе си от изненадата, удара и факта, че съм се опънал като жартиер на платното на улицата, двама млади мъже изтичват и ми помагат да се изправя. Имаше още един млад мъж, вероятно със съпругата си. Възможно е и той да ми е помогнал да стана. Всички те стояха с мен докато не тръгнахме с линейката за „Пирогов“, готови да се притекат на помощ ако се наложи.

Едното момче – за мен е такъв – Сашо Методиев, ми казва, че трябва да се извика линейка. Аз посочвам блока зад гърба си и му отговарям, че живея ей там и няма нужда. Младият мъж обаче настоява и се обажда на телефон 112. Същият този човек остана с мен до края – помогна ми да се кача в линейката, да сляза от нея, даде показания и на пристигналия екип на полицията. Същото направи и в „Пирогов“. През цялото време, докато дойдат близките ми, носеше багажа ми. И когато се увери, че съм в добри ръце – грижовните ръце на дъщеря ми, зет ми и бившата ми съпруга, си тръгна.

Сега, докато се възстановявам от контузиите не спирам да мисля за случилото се. Не, не затова, какво е можело да стане, но – слава Богу – не се случи. А за морала на хората.

Твърде болезнено видях, усетих и разбрах, какво е да си Човек и какво е да си страхливец и подлец. Водачът на таксито ме блъсна и няма как да не е разбрал, че го е сторил. Звукът от удара беше доста силен, а и самият удар не беше лек, независимо, че колата се движеше с много ниска скорост. Блъсна ме и… Избяга! Страх и подлост. Да нямаш сили да поемеш отговорност за постъпката си. Или да си безразличен, какво си сторил и какво си причинил на друго човешко същество. Независимо от възрастта и здравословното му състояние.

И на другия полюс – едно непознато момче ми помогна, погрижи се за мен, сякаш се грижеше за собствения си баща. Даде показания в полицията – нещо, от което хората бягат като попарени. Благодаря ти мило момче. Благодарение на хора като теб не съм загубил окончателно вярата си в Човека.

И се питам, как така се случва, че един Човек с поведението и действията си показва и доказва, че има достойнство и чест, че е Човек, а друг – трудно ми е да го нарека човек – се „срива“ до плазмодия, до подлостта и (може би) безразличието?

***

В „Пирогов“ започва едно обикаляне по кабинети. Снимки, изследвания, прегледи. Навсякъде лекарите, сестрите, лаборантите са любезни и внимателни, помагат ми при всяко действие, което трябва да направя, независимо от изключително високото напрежение в което работят. Пред кабинетите чакаха хора. Много хора. Едни седят, други на носилки, трети в инвалидни колички. Докато чакахме, докараха жена в шок от катастрофа на бул „Сливница“. Някакви наркомани предизвикали катастрофата.

Наблюдавах внимателно медицинските работници, независимо, че болката в десния ми крак бе доста силна. Удивих се и се възхитих на спокойствието, мобилизираността и професионализма им. На вниманието към човека и към негово величество Животът. От всички тях лъхаше чест, достойнство, съпричастност, внимание и готовност за светкавична реакция ако това се наложи. Благодаря им на всички. И особено на д-р Шади Хаят, който не се отдели нито за миг от мен. Благодаря им, че изтърпяха с усмивка глуповатите ми шеги. Да се шегувам бе единствения начин да изляза от шока и може би те го разбираха. И мълчаливо го толерираха, щом това ми помагаше.

Пред вратата на рентгена млада лаборантка каза: „Божидар? Ще снимаме череп!“. „Може – отговорих аз. Днес си го нося“. Жената ме погледна стъписано, разбра че се шегувам и започна да се смее.

***

Написах всичко това не за да предизвиквам чувства и емоции, не за да демонстрирам някакъв фалшив героизъм, за какъвто няма място в тази история, или да търся съпричастност. А за да напомня нещо много простичко.

Чест и достойнство са слова, които не са изгубили смисъла и значението си. И това ми го доказа един млад мъж – Сашо Методиев. Който и да си, където и да си – Благодаря ти!

Обич, грижа и загриженост също са слова, изпълнени с много смисъл и огромно значение за Човека. И това ми го доказаха моите близки, приятели и колеги. Благодаря Ви!

Да бъдеш Човек и Лекар, също са слова с огромно значение и дълбок смисъл! И това го видях във всички представители на медицината. Хората, които ние често хулим, псуваме, дори бием, без дори да имаме и най-смътна представа за труда им, за огромното напрежение на което са подложени ежедневно от системата на здравеопазване, и от същността на труда им. Благодаря Ви!

Предпочитам всичко това пред духовната нищета на един страхливец и подлец.

В безсилието на човека в даден момент няма нищо красиво. Само Човеците около човека, изпаднал в състояние на безсилие, са в състояние да го извисят отново и да му върнат човешкото достойнство. Неговото същностно човешко!

Божидар Ивков

ОПИТ ЗА ВИЗУАЛНА СОЦИОЛОГИЯ

Етикети

визуална социология;, visual sociology

Застанал съм пред „Хепи“ на площад „Света Неделя“. Часът е 12:15. Имам 10-15 минути докато дойдат приятелите ми, с които имам среща. Паля цигара и се заглеждам в хората, които „дефилират“ пред погледа ми.

Имам този навик да наблюдавам преминаващите пред мен люде, когато чакам. Наблюдавам и се опитвам да проникна в душите им, в болките и радостите им, в житейската им ситуация, в която в момента са потопени.

Не броя хората. Преминават младежи – като се започне от горните гимназиални класове и се стигне до възрастните, наскоро или отдавна навлезли във Вселената на пенсионерския делник. Мъже и жени, млади и стари. Софиянци и гости на София – макар и рядко се долавя мекия говор на провинцията.

Първото, което гледам, е как са облечени. Огромното мнозинство от преминаващите са спретнати, чисти, с една или друга степен на овехтялост на дрехите. Но в никакъв случай не са облечени бедно. Дори има хора, чийто дрехи буквално вчера са слезли от витрините на някой МОЛ. И отново доминират по-тъмните тонове в облеклото, само при някои млади хора искрящата радост на цветовете празнува танца на младостта и жизненото безхаберие.

Дрехите могат да ми разкажат малко за финансовото състояние на хората. Правя си заключение, че мнозинството изкарват достатъчно пари, за да държат главите си над равнището на водата, над критичната точка. Но богаташи няма. И няма как да има на мястото, където съм застанал. Почти не виждам някаква екстравагантност, като изключим една млада дама с обица в двете ноздри на носа и много адекватен и ведър поглед. Добре облечена и определено знаеща, колко струва и като физическа красота, и като интелект, който струеше от очите й. Втората екстравагантност, която видях, бе младо момиче, с модерни, нови дънки, с големи дупки на плата в областта на бедрата. Проблемът беше, че са обути на голо, а температурата на въздуха бе около 1 градус. Не разбрах това символ на младежката енергия ли е, или е поговорката „Трай бабо за хубост“ в действие.

Дрехите разказват, но не много. Очите и езика на тялото са тези, които говорят, понякога крещят. В погледите на почти всички минаващи се чете безразличие към заобикалящите ги среда и хора. А когато хората не са сами поведението им е такова, сякаш около тях нищо и никой не съществува. Това безразличие е породено от различни фактори. При едни страданието им е изписано по лицата, при други нервната походка издава моментни неприятности с нещо или някого, при трети се промъква някакъв страх от нещо.

Аз съм едрогабаритен човек. Облечен съм в късо черно палто, с каскет, дънки и бастун. Няма как да не ме видиш – от страни на пътя съм. Стърча като побит камък и пуша. И само от време на време някой забързан по свои си дела човек вдига към мен изпразнен поглед, вероятно маркира поредната улична мебел и отминава. Рядко прочитам интерес в погледа на минувач – повечето млади хора.

И понеже мястото е такова, и хората се движат, повечето мобилни телефони или са прибрани, или се използват като телефони. Дочутите думи са онези, ежедневните, сиво-ежедневните, които всеки от нас произнася, но си мисли, че при него и думите, и събитията, скрити зад и в тях, са уникални. От „Хепи“ излиза млада жена, която е добре облечена и дори красива. Застава зад гърба ми и искам, не искам дочувам откъслечните й реплики. Не се старая да вникна в разговора, но ме привлича неотразимото „ше“, заместващо „ще“ и някои други окончания на думи, които са присъщи по-скоро простащината.

Пред мен тече река – сива, с плътна вода от безразличие, овладяна мизерия, гарнирана с болка и страдание. Радостта почти отсъства. Избягала е от очите на хората. Избягала е вдън гори тилилейски.

И ако „изрежем“ дъното и върховете на обществото ни, имам чувството, че това е всичко останало. Хора-сенки. Човешки миражи. Очи, празни от съдържание и пълни с… какво? С празнота и безразличие. Не, не е точно така. Въпреки сивотата има живец, много от хората или добре го прикриват, или в момента са потънали в размисъл по някакъв въпрос. Живец има, значи има и надежда. Надежда, за какво? За каквото и да е, но надежда има. Живи сме, има ни… остава само да докажем, че това има смисъл.

доц. дсн Божидар Ивков

„РАВЕНСТВО“, КОЕТО ГЕНЕРИРА НЕРАВЕНСТВО. ИЛИ ЗА УВЕЛИЧЕНИЕТО НА ПЕНСИИТЕ.

Етикети

неравенства; emerytury, пенсии, increase, inequalities, nierówności; pensions, увеличение, wzrost

Медиите се погрижиха да ни информират, че от 1 юли 2019 г. пенсиите ще бъдат увеличени с колосалните 5,7%. Нека да видим, какво всъщност ще получат хората от третата възраст и лицата с инвалидност.

Към 30.9.2018 г., според данни на НОИ, в България е имало 2 160 292 пенсионери. Най-многобройна е групата на тези от тях, чиито доходи са били в интервала 250,01 лв. – 300,00 лв. – 328 237 лица, т.е. 15,2% от всички пенсионери.

Доходи до 250,00 лв., са получавали 688 336 лица, или 31,9%.

Доходи до 207,60 лв., са получавали 411 922 лица, или 19,1%.

С други думи, 1 016 573 пенсионери или почти половината (47,1%) живеят в мизерия или крайна бедност.

Доходи над 800,00 лв. са получавали 110 111 лица, или 5,1%.

Лицата с доход от пенсии в размер на 250,00 лв., след 1 юли 2019 г., с увеличението от 5,7%, ще взимат 264,25 лв., т.е. те ще получат увеличение 0т 14,25 лв.

Лицата с доход от пенсии в размер на 910,00 лв., след 1 юли 2019 г., с увеличението от 5,7%, ще взимат 961,87 лв., т.е. те ще получат увеличение от 51,87 лв., което е с 37,62 лв повече или 3,6 пъти по-високо от увеличението на пенсиите на хората с доходи от пенсии до 250,00 лв.

Така равното за всички увеличение на размера на пенсиите генерира и запазва неравенствата вътре в социалната категория „пенсионери“.

Ето това е „грижа за човека“. Това е „ефективна“ социална политика. И затова може би медиите срамежливо мълчат по тези въпроси.

Източник: Бюлетин (2018) Статистически бюлетин. Пенсии към 30.9.2018 г. София, НОИ. http://www.nssi.bg/images/bg/about/statisticsandanalysis/statistics/pensii/STATB32018.pdf

доц. дсн Божидар Ивков

ЗА 24 МАЙ. ЗА ПРАЗНИКА И ДЕЛНИКА

Етикети

наука, образование, писмена

За мен 24 май е свещен ден. Това е ден на:

а) българската просвета – според тълковния речник на българския език просвета означава просвещаване, образование, обучение. Всичко това се осъществява от една от най-просветената и образована част на всяко общество – учителите. С други думи, българска просвета означава българско образование;

б) българската култура – в това понятие си дават среща и се вплитат по своеобразен начин знания, усет, емоции и чувства за изкуствата и хуманитарните науки, както и знания, поведение, вярвания, традиции, способности за символно мислене, създаване и поддържане на социални общности и, накрая, но не на последно място – ценности, цели, практики, технологии (в т.ч. и социални) и др.;

в) българска писменост – подчертавам, българска писменост. Защото и глаголицата и кирилицата са си наши, български писмена, създадени за нашия си, български говор и език.

На този ден от векове българското общество се прекланя пред светите братя Кирил и Методий, пред техните ученици и пред милионите български учители, чиято работа е свещена. Така и трябва.

Проблем има, когато се забравят другите съзидатели на културата – творците на изкуствата и хората на науката, които създават знанията и красотата, създават духовните ценности, които после учителите ще разпространяват в и сред обществото.

Има една много проста, условно-разделителна линия между образование и наука. Образованието е процес на разпространение на знания. Науката е процес на създаване на знания. Образованието и науката са две страни на една монета и нито едното, нито другото може да съществува и има смисъл да съществува едно без друго. За да има образование, трябва да има наука, а за да има наука, трябва да има образование.

На 24 май винаги пожелавам най-хубавите български пожелания за здраве, берекет, благоденствие и успехи в професионалните дейности. Пожелавам ги на учители, учени, художници, писатели, композитори, изпълнители и още много други дейци на културата. За да ни има, за да бъдем – вчера, днес и утре.

Честит празник български люде на духа, знанието и красотата!

доц. д-р Божидар Ивков

НАКРАТКО ЗА „ВОЙНАТА“ МЕЖДУ КОНВЕНЦИОНАЛНАТА И НЕТРАДИЦИОННАТА МЕДИЦИНА

Етикети

conventional and alternative medicine, конвенционална и алтернативна медицина, плацебо ефект;, efekt placebo, medycyna konwencjonalna i alternatywna, placebo effect

Хората, които церят никога няма да заместят модерната диагностика или оперативни техники, които предлага медицината. Но те дават нещо друго – разбиране, топлина, ангажираност. Болните получават надежда, някаква сигурност, че ще успеят да се излекуват, а това винаги ще е необходимо – казва Катажина Янишевска, автор на книгата „Аз не лекувам, аз изцерявам. Истинското лице на полските биоенерготерапевти“.

Наскоро в Полша излезе любопитна книга, посветена на биоенерготерапевтите и на склонността на не малко поляци да се доверяват на съмнителни лечителски техники, вместо на съвременната медицина. Тези тенденции са ясно различими и в България. Защо хората се доверяват на някой, който лекува или оздравява по телефона, или лекува рак с витамини?

Според авторката, хората, които са изгубили доверието и надеждата, че конвенционалната медицина е в състояние да направи  нещо за тях, се обръщат към т.нар. биоенерготерапевти, билкари, знахари и др. „Ако медицината безпомощно кръсти ръце и се появява някой, който казва: аз ще ти помогна, тогава рационалните избори губят смисъл“ – казва К. Янишевска.

Съвременната медицина, както в Полша, така и в България, се бори с множество проблеми, които са й натрапени от опазаряването на здравеопазването и самата медицина: недостиг на лекари и медицински сестри, наличните лекари са преуморени от работа, липса на време за разговор с пациента и др.

Вероятно много болни най-болезнено усещат „безразличието“ на лекаря към тяхното състояние, защото те очакват от него той да поговори за тяхното лечение, да разбере страданието им, да прояви емпатия, вместо да попълва безкрайните формуляри, в мнозинството си административни и финансови. При народните лечители това почти не се среща, те винаги са насреща за мъката и страданието на хората.

Съществува и друг феномен, който регулира отношението на хората към алтернативната медицина. Днес масово хората не вярват на авторитети, на медии, на политици… Но, ако съседката, приятеля или колегата споделят, че те или техни близки са имали същия проблем и еди кой си им е помогнал, то вратата към нетрадиционната медицина е широко отворена.

Самите лекари, както подчертава и Янишевска, знаят много добре, какво прави силата на внушението, ефекта плацебо. Ето защо винаги съм казвал, че доброто отношение към пациента, особено при хронични заболявания, е наполовина спечелена битка с болестта.

Авторката на книгата дава думата и на лекарите, на психолозите, етиците и духовниците. От разговорите с лекарите излиза, че те, спрямо лечителите, като че ли са на губеща позиция и това има своите обяснения.

Има и още феномени, които определят тези сложни отношения. Например все повече пациенти разбират, осъзнават и виждат необходимостта от холистични подходи в лечението, докато съвременната конвенционална медицина, както и да я наричаме, съсредоточава вниманието си върху болестта, върху конкретен орган, който не работи добре в момента, като деперсонализира човека.

Всичко това се среща и то доста често и в България. Но не само. В заключение ще напомня един цитат от романа на Робин Кук „Интервенция“:

„Алтернативната медицина има добри отношения с пациентите, държи се с тях като с хора, прави посещението приятно социално преживяване, дори и да не провежда реално лечение. Конвенционалната, от друга страна, много често е тъкмо обратното – лекарите и сестрите се държат така, сякаш ти правят лична услуга. И още по-лошо – когато лекарите смятат, че не могат да ти помогнат, те игнорират…

… нека добавя още една причина към това защо хората са се хванали със зъби и нокти за алтернативната медицина: тя не изглежда плашеща. Ако кажеш, че група хора умират всяка година от това, че са ходили на алтернативен терапевт, няма да им мигне и окото. Защото стотици хиляди са умрелите, които са се лекували единствено при конвенционален лекар. Всъщност хората, които отиват в офиса по хиропрактика искат да вярват в хиропрактиката, главно защото не искат да отидат на конвенционален лекар, където могат да получат диагноза, която включва дискомфорт и болка, а може би и смърт. При лечителя това никога не се случва. Всичко е оптимистично, всяко оплакване може да бъде изцерено и не боли, а дори и да е плацебо, на кого му пука?“ (с. 174-175)

Източници: 1. Gubała, К. (2019) Polacy chodzą do 100 tys. uzdrowicieli, bo zapotrzebowanie na nadzieję jest ogromne. W: Rynek Zdrowia z 20 kwietnia 2019. http://www.rynekzdrowia.pl/Po-godzinach/Polacy-chodza-do-100-tys-uzdrowicieli-bo-zapotrzebowanie-na-nadzieje-jest-ogromne,193971,10.htm

2. Katarzyna Janiszewska (2019) Ja nie leczę, ja uzdrawiam. Prawdziwa twarz polskich bioenergoterapeutów. Wydawnictwo Otwarte, Kraków.

3. Кук, Р. (2011) Интервенция. ИК „ЕрГон“, София.

ТЕЖКА МОРАЛНА И ЕТИЧНА ДИЛЕМА: ЗА ИЛИ ПРОТИВ СПАСЯВАНЕТО НА ЖИВОТА НА НОВОРОДЕНИ ДЕЦА С ТЕЖКИ МАЛФОРМАЦИИ

Етикети

angeborene Fehlbildungen, children with congenital disabilities; эвтаназия, congenital malformations, dzieci z wadami wrodzonymi; euthanasia, вродени малформации, врожденные аномалии, дети с врожденными нарушениями; Euthanasie, деца с вродени увреждания; eutanazja, евтаназия, живот или смърт, жизнь или смерть, enfants avec incapacité congénitale, Kinder mit angeborenen Behinderungen; euthanasie, Leben oder Tod, life or death, malformations congénitales, vie ou mort, wady wrodzone, życie lub śmierć

Мнозинството фламандски лекари и медицински сестри, които са взели участие в изследване, посветено на новородени деца със сериозни вродени малформации, са изказали мнение в полза на възможността за отказ от лечение на такива деца, дори са подкрепили тяхната евтаназия – това е съобщил белгийския вестник „De Standaard“.

Над шест от всеки 10 лекари и медицински сестри във Фландрия – фламандскоезичната част на Белгия, работещи в болнични отделения, които се грижат за новородени деца, смятат, че трябва да е възможно прекъсването на живота на новородени, страдащи от сериозни малформации.

Това са резултати от изследване на изследователската група Care Around Life Ending (Грижи в края на живота), свързана с университетите в Гент и Брюксел. Днес прекъсването на живота на новородено, колкото и тежки да са уврежданията на тялото му, е забранено. Жените могат да поискат аборт дори преди раждането на детето, в случаи, когато се диагностицират сериозни увреждания на плода или възникне заплаха за живота на майката. Евтаназията, поради здравословни причини, е възможна само при възрастни.

Мнозинството лекари и сестри, работещи в болнични отделения, в които пребивават новородени деца, смятат, че трябва да има възможност някои терапии да не се прилагат, за да се прекрати живота на новороденото.

„Ако говорим за това, да не се започва лечение, всички лекари, които са попълнили анкетата, смятат, че такава възможност трябва да има“ – подчертава пред в. „De Standaard“ изследователката Лаура Домбрехт (Laure Dombrecht). При медицинските сестри това мнение се споделя в 95% от случаите.

Медицинските сестри по-често от лекарите се изказват в полза на даването на медикаменти, чиято цел би трябвало да бъде прекратяване на живота на новороденото, което е с тежка патология. За такова решение са се изказали 60% от лекарите и 75% от медицинските сестри. „Вероятно лекарите имат по-малка склонност към такъв род действия, защото те носят цялата отговорност“ – смята Домбрехт.

Сега изследователите искат да проверят, колко често на лекарите в Белгия им се поставят такива въпроси.

***

Вероятно така представена подобен род информация звучи много нехуманно, дори жестоко или  безчувствено. Особено за лаиците и хората, които никога не са се сблъсквали с подобен род проблеми.

Независимо от всичко това е една изключително тежка морална и етична дилема – да се отнеме живота на новородено, което е родено с много тежки увреждания или да се остави да живее. Тази дилема има много аспекти – медицински, социален, психологически, икономически, дори чисто житейски. И един от най-тежките въпроси е свързан с това, че никой не е в състояние да попита самото дете, какво иска то, защото в началото на земния ни път никой от нас не разбира и не може да комуникира. За това са необходими години социализация.

Още по-тежка дилема възниква пред родителите на детето. Дали биха могли в момент, когато са в шок, да взимат решение за живота на детето си? Могат ли в този момент да осъзнаят и дори само бегло да си представят, какво представлява отглеждането на дете с тежки вродени малформации?

Помествам този материал само защото съм сигурен, че в България – може би и дано, макар и по-рядко, има такива случаи. И тези хора, в тези моменти, имат потребност от разбиране и подкрепа, а не от стигматизация, злобни коментари, осъждане и отхвърляне. А ние, нашето днешно общество, сме царе в окалването и охулването на човека.

Да живее, или да умре детето с тежки вродени увреждания? Кой и как може да реши? Има ли условия, при които решението за смърт е оправдано и кога? И кога не?

Източник: Strzępka, K. (2019) Belgia: większość lekarzy za odstąpieniem od ratownia życia noworodków z wadami rozwojowymi. W: Rynek Zdrowia 17 kwietnia 2019 http://www.rynekzdrowia.pl/serwis-ginekologia-i-poloznictwo/belgia-wiekszosc-lekarzy-za-odstapieniem-od-ratownia-zycia-noworodkow-z-wadami-rozwojowymi,193982,209.html

доц. д-р Божидар Ивков

МеЗе-то НА РеБе-то НИ ВЗЕ НА МЕЗЕ

Етикети

МЗ, Наредба за медицинска експертиза, хора с инвалидност

На 4 февруари 2019 година Министерство на здравеопазването трябваше да представи анализ на данните за резултатите от работата на ТЕЛК-те в страната след въвеждането на новата Наредба за медицинска експертиза от 3 август 2018. Вместо това в публичното пространство бе лансирана някакви витиевата, лишена от смисъл, псевдофилософска логорея, от която става ясно (със сигурност), че МЗ не желае да представи катастрофалната картина, която се оформя в момента в страната. Нещо повече, разбрахме, че българинът става все по-здрав. Но затова след малко.

Прилагам целия текст на прессъобщението до медиите на МЗ, което ми бе предоставено от приятели журналисти, които все още са запазили чувство за гражданска отговорност и доблест.

„Министърът на здравеопазването Кирил Ананиев представи анализ на действието на промените в Наредбата за медицинска експертиза през изминалите 6 месеца пред представители на организациите и сдруженията, които защитават правата на хората с увреждания. Анализът се базира на данните от ТЕЛК комисиите в цялата страна и жалбите, получени от граждани в НЕЛК за този период. Резултатите от него показват, че няма съществена промяна в общия брой на инвалидността в страната при новата и предишната наредба. Изводите в анализа показват, че няма промяна в броя на жалбите. Отчита се динамика и отклонения в отделните възрастови групи, като причините за това са или в резултат на подобрен здравен статус или в резултат на административни решения на ТЕЛК комисиите, които в момента се проверяват, обясни заместник-министърът на здравеопазването Жени Начева. Един от изводите в анализа е, че в самото начало на действието на новата Наредбата за медицинската експертиза са допуснати по-голям брой първоначални технически пропуски от страна на ТЕЛК комисиите при обработка на документите, но те са били отстранени в хода на работата им. Министерството на здравеопазването пое ангажимент да изпрати на неправителствените организации данните и информацията от системата на ТЕЛК и НЕЛК, за да направят собствен анализ на действието на Наредбата за медицинската експертиза през изминалите 6 месеца. До края на седмицата екипът на здравното ведомство очаква да получи и предложения от страна на неправителствения сектор за промени в сега действащата наредба, които да обсъдят на среща следващия вторник (11 февруари). Министерството очаква да получи от всички организации, включително и от Омбудсмана, постъпилите при тях жалби от прилагането на Наредбата за медицинска експертиза. Заместник-министър Начева обясни, че МЗ работи по мерки, които биха подобрили контрола и организацията на ТЕЛК. Краткосрочните мерки са свързани с промяна в системата на НЕЛК и ТЕЛК. „По-засилен контрол в целия ход на лечение на пациентите и така наистина хора, които са болни и с тежки заболявания, ще могат да бъдат проследявани не само на ниво ТЕЛК-комисия, но още от възникване на заболяването. Дългосрочните мерки, които бяха представени още лятото в МТСП, ще отнемат малко повече време. Те са свързани с цялостна промяна на оценка на работоспособността”, посочи още Жени Начева. „Имаме намерения системата на ТЕЛК и НЕЛК да се интегрира не само със системата на Агенцията на хората с увреждания, но и със системата на НЗОК, като информацията ще обхваща целия здравен статус на лицата и решенията ще се взимат по-независимо. Електронният профил ще заработи през февруари, но той ще се надгражда с допълнителна информация“, заяви пред журналисти заместник-здравният министър“. (край на цитата)

От това словоблудство едва ли става ясно нещо по същество.

Великите и дълбокомъдрени мисли и заключения св свеждат до следното:

(1) „…няма съществена промяна в общия брой на инвалидността в страната при новата и предишната наредба“.

Оставаше и да има. Тогава съвсем щеше да им „лъсне задника“, че поддържат и практикуват административен модел на инвалидността. Вероятно за администраторите това е важно, защото досега, при промяна на формулата, първоначално винаги имаше отклонения в тази посока.

(2) „Изводите в анализа показват, че няма промяна в броя на жалбите“.

Ето за този извод не можех да спя спокойно до сега. Притеснен бях за администрацията, как ще се оправи с огромния брой жалби. Информация и извод без всякакво значение по посока на поразиите, които върши новата Наредба и трагедията на хората.

(3) „Отчита се динамика и отклонения в отделните възрастови групи, като причините за това са или в резултат на подобрен здравен статус или в резултат на административни решения на ТЕЛК комисиите“.

Интересно е да се разбере, за каква точно динамика и за какви отклонения става дума. За кои възрастови групи? И какво всъщност означава всичко това.

Върха на наглостта и безочието е текста: „причините за това са или в резултат на подобрен здравен статус или в резултат на административни решения на ТЕЛК комисиите“.

Подобрения здравен статус може да се види в случаите на отнемане на чуждата помощ и на статуса „лице с увреждане“ (все по административен път), в данните за смъртността на населението в страната, с други думи: ние сме съзнателни граждани, не боледуваме, а направо си умираме.

И това е прочит на прима виста и анализ без да се задълбочавам. Няма нито дума за това, какъв е относителния дял на лицата от 38 000-те явили се на ТЕЛК през периода, чийто процент трайно намалена работоспособност е бил намален драстично или достатъчно за да попаднат в по-ниско ниво на инвалидност или направо да оздравеят (административно) и да спестят някоя и друга жълтица за управляващите.

***

Има един въпрос, който се набива на очи. Защо от всички анализи и публични информации отсъства ролята на етноса за изявата и съществуването на една или друга тенденция. Данните по много показатели, свързани с ромите, „се давят“ и заличават в общата картина на проблемите. Не само тук и в тази област. Не съм виждал данни за продължителност на живота по етнически принцип, за болестност и заболеваемост (не че въобще има такава информация) и др., също Дори и да има (сигурен съм, че има), тя е засекретена, защото е твърде неудобна.

***

Цифрата 38 000 дочух в репортажа на НТВ, а репортерката, освен, че беше млада, блестеше с невежество, наглост и известна доза простащина. Но, да се върна към това, което исках да кажа с тази цифра на хората с увреждания или хората с инвалидност, или както там се изживяват. От толкова хиляди души днес на протеста я имаше 38 човека, я нямаше. На моя въпрос във ФБ отговориха 49 човека. При такава активност никаква информация от страна на МЗ не може да ме изненада. А „крещенето“, воеводските излияния в пациентските групи, ярко демонстрират безсилие. Така че мили хора си трайте и си теглете хомота – поне в това сте виртуози.

Картина на публикацията: Джейми Уайът. Портрет на свиня. 1970. Източник: https://artchive.ru/publications/3785~Svini_i_vysokoe_iskusstvo_8_kartin_dokazyvajuschikh_chto_eto_idealnaja_para?fbclid=IwAR399zgLyD6dsECI6lrvtgS6rxbQGOn98GeRx6GllkUQsCpPBiote7Uw1Ag

доц. д-р Божидар Ивков