Етикети

, , , , ,

Този текст е писан във ФБ преди 4 години. И днес звучи доста актуално, защото „джендърите“ не престават да повишават наглостта си и кресливостта си. Затова реших да го запазя в блога си. Ето и самия текст.

Понятието „джендър“ се използва в социологията от доста години. Поне за мен с него се обозначава социалното конструиране на пола. С други думи, това са социо-културните измерения на един биологичен факт: съществуването на два пола – мъжки и женски. Те не са нито трети, нито петдесет и трети пол.

Всичко останало е опит агресивно и безогледно да се наложи като норма половата психопатология, основана на реална, физическа патоанатомия и патофизиология. И трите патологии се нуждаят от адекватно и ефективно лечение, а не от овластяване.

Насилието – засега все още предимно символно – над хетеросексуалното поведение на нормалните хора, е белег за лудостта на една малка, но изключително нагла и креслива част от човечеството, която в желанието си да бъде различна, развява психопатологията си като венец на някаква псевдо демократичност и равнопоставеност. Нещо повече, явно има сили и среди, които с удоволствие и настървение политизират тези процеси с цел личностно облагодетелстване с власт и пари.

Не ме интересува кой, с кого и какво прави под юргана. Но когато това правене ми се навира в лицето като „норма“, като стремеж към равенство и права, започвам да се оглеждам за шмайзера.

Аман от джендърмета и техния джендър кретенизъм.

Божидар Ивков

Реклама