Етикети

, , ,

„Да размишляваш за смъртта значи да размишляваш за свободата. Който се е научил да умира, той се е отучил да бъде роб. Готовността ни да умрем ни избавя от всяко подчинение и принуда. Няма никакво зло в живота на този, който добре е разбрал, че лишаването от живот не е никакво зло“.

Мишел дьо Монтен. Опити, том 1.

***

…понякога величието се състои в това – да живееш“.

Мишел дьо Монтен. Опити, том 2.

***

„…физическата болка притежава властта да разрушава света на личността, нейната индивидуалност и нейния глас“

„Изтезанието е суров опит, който малцина са изпитали. Хората обаче, страдащи от особено мъчителни болести (особено с хроничен характер), могат да преживяват нещо подобно, в този смисъл, че живота се редуцира до болката и че живота, който се състои само от болка, безспирна и безперспективна, представлява сам по себе си съвършено друга форма на съществуване, в сравнение с тази, която е известна на здравите хора и се възприема от тях като полагащ им се“.

„Когато физическата болка ни отнема всички жизнени сили, то ме заплашва не само изолация и самота, отделеност от всичко, което ме заобикаля. И не само защото целият свят се свива до една-единствена точка: натрапчивата реалност на болката превръща светът в място за страдание и в нищо друго, превръща страданието в мой единствен свят. Когато тялото се превръща в източник на болка, то стеснява рамките на моето съществуване, аз губя усещането, че друг човек може да ме разбере, че аз означавам толкова, колкото и той. Сега аз със своята болка се намирам от едната страна, а всички останали, които не изпитват болка, – от другата страна. Колкото повече се сливам с тялото си, изпитващо страдание, толкова повече се отдалечавам от всички останали хора с всичките им проекти в обкръжаващия свят отвъд пределите на моето тяло и неговата болка“.

А. Ю. Ветлесен. Философия на болката.

Коментар: каквото имах да кажа, го казах с думите на Монтен и Ветлесен.

проф. дсн Божидар Ивков

Реклама