Етикети

, ,

Резюме: Да се говори общо за исляма и мюсюлманите означава да се приеме, че има една единствена интерпретация на исляма и че мюсюлманите не се различават помежду си религиозно, културно, икономически и политически. Вътрешното многообразие на исляма опровергава подобна позиция. С помощна на политически и емоционално необременените понятия „ислямско възраждане” и „ислямски активизъм” авторът на настоящата студия визира процеса на завръщане на исляма и масираното му ангажиране в обществено-политическия живот на мюсюлманските общества и външната политика на мюсюлманските правителства. На ислямския активизъм обикновено се гледа като на ретроградно и антимодерно движение, а не като на алтернативна визия и практика за организация на мюсюлманските общества. От това се възползват радикалните мюсюлмански движения, в чиято политическа визия е залегнало убеждението, че ислямът и християнството са вкопчени в продължителна битка. От своя страна редица западни анализатори развиват тезата за „монолитна ислямска заплаха”, което води до приравняването на исляма с ислямския фундаментализъм, екстремизъм и тероризъм.

Резюме: Говорить вообще об исламе и мусульманах означает, что существует только одна единственная интерпретация ислама и что мусульмане не различимы между собой религиозно, культурно, экономически и политически. Внутреннее разнообразие ислама опровергает подобную позицию.С помощью политически и эмоционально необремененных понятий „исламское возрождение” и „исламский активизм” автор этой студии визирует процесс возвращения ислама и эго массированного ангажирования в общественно-политическую жизнь мусульманских обществ и внешнюю политику мусульманских правительств. Исламский активизъм обычно воспринимается как ретроградное и антимодерно движение, а не как альтернативная визия и практика организации мусульманских обществ. Этим пользуются радикальные мусульманские движения, в чьей политической визии заложено убеждение, что ислам и христианство вцепились в продолжительную схватку. С другой стороны ряд западных анализаторов развивает тезис о „монолитной исламской угрозе”, что ведет к приравниванию ислама к исламскому фундаментализму, экстремизму и терроризму.