Етикети

, , , ,

Определянето на степента на инвалидността само от медицинска гледна точка няма нищо общо с това, което на практика представлява тя – подчертава проф. Джером Бикенбах. (Зависи обаче, какво разбираме под това – б.м.-Б.И.)

– СЗО е признала, че функционирането трябва да е третият – успоредно с смъртността и заболеваемостта – показател за нашата оценка на  здравето.

– Живеем все по-дълго. Сега е времето да се живее и да се функционира по-добре – казва проф. Джером Бикенбах.

– Той посочва, че хората не се интересуват от диагнозата от медицинска гледна точка, а от това, за което на практика могат да използват здравето си (доколкото го имат и имат възможност да използват, това, което имат – б.м.-Б.И.).

Световната здравна организация (СЗО) е признала, че функционирането трябва да бъде третият – освен смъртността и заболеваемостта – показател за оценка на здравето. Ето защо преди 20 години СЗО въведе иновативната за онова време класификация, известна като ICF (International Classification of Functioning, Disability and Health – Международна класификация на функционирането, уврежданията и здравето). Днес това е една от най-добрите и общоизвестни системи за оценка на състоянието на човешкото функциониране, вкл. след болести и наранявания. Експертите посочват, че ICF действа като език или платформа за координиране на данни за функционирането на хората не само в здравеопазването (рехабилитация, физиотерапия), но и в експертизата на инвалидността, социалните грижи, професионалното активиране и образованието.

Друго отношение към здрвето или революция в мисленето

„Класификацията ICF представлява промяна в мисленето за това какво е здравето като такова, тъй като въвежда концепцията за функциониране. От своя страна функционирането е това, което наистина има значение за хората в контекста на здравето“ – казва проф. Jerome Bickenbach от Факултета по здравни науки и здравна политика и ICF изследователския институт на университета в Люцерн. И добавя: „Повечето хора не са лекари. Така те не се занимават ежедневно с тяхната биология, с диагностика. Това, което наистина ги интересува, е това, за което на практика могат да използват здравето си. Например, когато вървя по улицата, за мен е важно дали имам проблем с мобилността. Това е от съществено значение, а не диагнозата. Важно е какво мога или не мога да направя“ – подчертава експертът.

Според него класификацията ICF е накарала много професионалисти, свързани със здравеопазването, да осъзнаят какво наистина можем да направим благодарение на нашето здраве. „Физиотерапевтите и рехабилитаторите винаги са знаели за това, защото се фокусират не върху диагнозата или лекарствата, а върху създаването на стратегия за грижа и какво можем да направим на практика със здравословното си състояние и как то се прехвърля в нашето ежедневие“ – казва проф. Бикенбах. (Точно физиотерапевтите и рехабилитаторите градят своята стратегия за грижа именно върху диагнозата, дори само поради факта, че физиотерапията и рехабилитацията не са еднакви например при множествена склероза и болест на Бехтерев – б.м.-Б.И.)

Изграждане на нови стратегии за здравни грижи

Бикенбах посочва, че такъв подход трябва да окаже влияние върху изграждането на нови стратегии за опазване на здравето в много страни: „Живеем все по-дълго и по-дълго. Сега е време да живеем по-добре. Разбира се, стареенето неизбежно е свързано със здравословни проблеми, поради което ролята на физиотерапевтите и рехабилитаторите е толкова важна“ – обяснява той. „Днес е много важно как подхождаме към практическата страна на общественото здраве, по какъв начин сме способни да променяме или дори да пресъздаваме здравни системи, за да отговорим на реалните потребности на хората“ – посочва проф. Джером Бикенбах. Той обяснява, че ICF класификацията е специфичен речник, който позволява на здравните работници да оценяват здравословното състояние. „За да използваме ефективно тази класификация, трябва да я трансформираме в различни видове въпросници или формуляри за оценка“. Не искам да си мисля как ще протече и какви резултати ще даде тази трансформация в България.

Без да се използва медицинска терминология

„Авторите на ICF са положили много усилия, за да не използват стандартна медицинска терминология. Следователно тази класификация просто се отнася например до телесни функции или физически функции. Но най-вече ICF е свързана с разбирането, че хората възприемат здравето си чрез това как действително функционират в ежедневието си. Функционирането е взаимодействие между физическото състояние на човека и света, средата, в която човек живее“ – подчертава професорът. „Инвалидността не съществува в тялото. Инвалидността е проблем на взаимодействието между тялото и околната среда. Инвалидността ще бъде нещо различно за един миньор и нещо съвсем различно за пианист, например“ – обяснява ученият.

Как се определя степента на инвалидност

„Всяка държава има различен опит с въвеждането и прилагането на класификацията на ICF. Например в Швейцария данните за функционирането се събират от полския еквивалент на ZUS (за България това е НОИ – б.м.-Б.И.)“ – информира експертът. Той обяснява също, че: „ICF класификацията също ни учи, че определянето на здравословното състояние или степен на увреждане изключително от медицинска гледна точка няма абсолютно нищо общо с това, което представлява инвалидността на практика. Всъщност по-важно от диагностицирането на дадено заболяване са например въпросите: „Какъв проблем имате при функционирането у дома?“; „Колко време можете да ходите на собствени крака?“; „Имате ли проблеми с пресичането на улицата?“ – изяснява специалистът.

„Стандартният медицински подход постепенно се развива в посока към установяване на това, какво фактически е инвалидността. Става дума за идентифициране на проблеми, с които хората се сблъскват ежедневно в отношенията си с околната среда и които ограничават техните възможности да се занимават с определени дейности. Единственият начин да се оцени този елемент е да се използва понятието „функциониране“, заключава проф. Джером Бикенбах.

Не тук и не сега е мястото и времето да се впускам в разяснения, какво представлява въпросната класификация. Важно е обаче, да подчертая, че всяко цялостно отхвърляне или неглижиране на медицинския аспект на инвалидността, е също толкова вредно, колкото и цялостното отхвърляне или неглижиране на социалния аспект на инвалидността от страна на медицината и социалната политика в сферата на инвалидността.

Всички изказвания са записани по време на уеб семинара „ICF в полската система на здравеопазване – факти, митове, реални потребности“ (27 май 2021 г.), организиран от Националната камара на физиотерапевтите в Полша.

Източник: Kuta, W. (2021) Wiemy dlaczego chorujemy i umieramy. Gorzej jest z wiedzą o tym, jak funkcjonujemy. W:Rynek Zdrowia, z 01 czerwca 2021.

проф. д.с.н. Божидар Ивков