Етикети

, , ,

Резюме: Съседството като пряка контактност и пряка пространствена близост е определител на всекидневния живот със своята смислова значимост и символна оцветеност. То е онзи микросоциален мащаб, в който битуват реалните измерения на индивидуалните постижения, оценяват се условията за успех и се търсят крайните основания на една фолклорна вяра. Необходимостта от пространно изследване на този въпрос се определя от разбирането за идентичността като качество, което винаги е резултат и състояние, постигани в процеса на съотнасяне, на сравнение, а в този смисъл – и на качествено дефиниране на Другия.

Етнорелигиозните дистанции открояват параметрите на една “безконтактна толерантност” – когато се предлагат твърдения, които не изискват пряк контакт, готовността да се потърси социално-желателния отговор е по-висока. Всеки конкретен опит да бъде въведено религиозното съзнание “за другите” в ситуацията на непосредствен контакт води до намаляване на потенциалната готовност за приемане на чуждото различие. Разминаването между последователността на следване на религиозния морал и норма, от една страна, и представата за ортопраксията на другата религиозна общност – от друга, генерира недоверие, пренебрежение и подозрителност към мотивите на другите вярващи. Тези нагласи кореспондират с наличието на латентен етнорелигиозен конфликт, който подлежи на вторична мобилизация с политически и икономически средства.

Негативната динамика на развитие на отношенията на толерантност и търпимост към чуждата религиозна идентичност (търпимостта е определена в много по-голяма степен от намалените възможности за избор, отколкото от културата на толерантност и уважение към чуждото различие) е феномен на едно разфокусирано масово съзнание. Най-същественото в случая е, че отношението към конкретния, познат, пространствено и статусно близък Друг може да съществува паралелно и едновременно с качествено различно отношение към обобщения Друг, още повече, когато той носи белезите на несъизмерим статус. Иначе казано, съседството като универсална социална мрежа от всекидневни практики е в състояние да компенсира част от напреженията, но неговото влияние остава в рамките на противоречие в масовото съзнание между доброто отношение към съседа от съответната религия и подозрителност към цялата общност, изповядваща същата религия.

доц. д-р Веселин Босаков