Етикети

, , , , , , , , , , , , , , , , , ,

Abstract: Against the backdrop of the changing role of religion in geopolitical relations, and in connections with the identified global threats to humankind (such as terrorism, organized crime, human trafficking, etc.), a considerable number of theorists and ideologues focused on the problem of security are relating these threats to the growing activeness of religious minorities in various parts of the world, and specifically of supporters of the extreme, fundamentalist version of Islam. Speaking of security, we must inevitably think of fears. The latter are about personal and public safety or the anxiety that society may stop functioning. Widespread fears have a corrosive, long-term effect on social cohesion and stability. The social exclusion of ever-greater groups of people spreads to more and more spheres, such as those of the economy, the market, politics, education, healthcare, etc. The increasing marginalization of groups of people, and the inability of institutions to resolve the problem, result in the search for a scapegoat – the role of such may fall upon the political elites, ethnic minorities, migrants. Identifying an enemy is a precondition of social conflict. We are increasingly afraid of one another as we have become accustomed to believing that our worlds are so different that there meeting would bring about the end of at least one of them. Labeling, supported by passionate qualifications, has proved to be a universal way of dealing with the unfamiliar. Woe to him who cannot define himself and continues naively to believe we can live together without the aid of stereotypes. The oldest and strongest human emotion is fear, and the oldest and strongest fear is that of the unknown. Some of the images related to contemporary Islam are formed not within the House of Islam, but where the religious community is obliged to coexist with others. The change of representations of the so-called European Islam can be identified in Bulgarian reality as well. The willingness to adopt and follow certain principles of conduct typical for the arguments of fundamentalism grows in direct proportion with the growing variety of the immediate social environments of Muslims. In fact, the spaces of fundamentalist interpretation of the religious canon are formed not within the traditional Muslim communities but at the points of their active contacts with other cultural and religious models. 

Keywords: Islam, security, fear, enemy, fundamentalism, community, neighbourhood, tension, conflict, otherness

Assoc. Prof. Veselin Bosakov, PhD

Резюме: На фона на променената роля на религията в геополитическите отношения, както и във връзка с идентифицираните глобални заплахи пред човечеството като тероризъм, организирана престъпност, трафик на хора и др., не са малко теоретиците и идеолозите на сигурността, които свързват тези заплахи с активизирането на някои религиозни малцинства в различни точки на света и по-специално с привържениците на исляма в неговата най-крайна форма – ислямския фундаментализъм. Говорейки за сигурност, не може да не споменем страха. Страховете имат отношение както към индивидуалната, така и към обществената сигурност, или към допускането, че е възможно обществото да престане да функционира. Масовите страхове имат скрито, корозиращо и дългосрочно влияние върху индикаторите за сплотеност и устойчивост на обществото. Социалната изключеност на все по-големи групи засяга все повече сфери – икономическа, пазарна, политическа, образователна, здравна и т.н. Нарастващата маргинализация и невъзможността на институциите да се справят с този проблем водят до търсене на виновник за ситуацията – политическите елити, етническите малцинства, мигрантите. Намирането на враг е предпоставка за социален конфликт. Все по-често се страхуваме един от друг, защото свикнахме да вярваме, че сме толкова различни, че ако някога световете ни се срещнат, ще настъпи край поне за единия от тях. Раздаването на уточняващи етикети, подкрепени с пламенни епитети, се оказа универсален начин за справяне с онова, което не познаваме. Тежко на онзи, който не умее да се определи и който все още наивно смята, че не е необходимо непременно да се стереотипизираме, за да живеем заедно. Най-старото и силно човешко чувство е страхът, а най-старият и силен страх е страхът от непознатото. Част от образите на съвременния ислям се формират не в рамките на Дома на исляма, а там където религиозната общност е принудена да съжителства с други. Трансформацията в представите за т.нар. европейски ислям, могат да бъдат идентифицирани и в българската реалност. Готовността да бъдат възприемани и следвани определени принципи на поведение, характерни за аргументацията на фундаментализма, нараства в зависимост от многообразието на непосредствената социална среда. Всъщност, пространствата на фундаменталистка интерпретация на религиозния канон се формират не там, където съществува и се развива традиционната мюсюлманска общност, а на границата на активните й контакти с други културни и религиозни модели.

Ключови думи: ислям, сигурност, страх, враг, фундаментализъм, общност, съседство, напрежение, конфликт, другост

доц. д-р Веселин Босаков