Етикети

, , ,

Случайно попаднах на една публикация във Фейсбук на уважаваната руска изследователка проф. Елена Ярская-Смирнова, в която тя засяга един много важен методологически и практически въпрос, свързан със смислите, значенията и употребата на понятията „интеграция“ и „включване“. В българската социална практика, а донякъде и в теорията се наложи абсолютно неадекватния – според мен – превод на понятието „inclusion“ като „приобщаване“. Долната публикация, която е кратък анонс на една много важна лекция на проф. Ярская-Смирнова, дава непряк и много смислен отговор: защо включване, а не приобщаване.

В края на публикацията има линк към един важен текст и към лекцията на проф. Елена Ярская-Смирнова.

ИНТЕРАКЦИИ – ИНТЕГРАЦИЯ – ВКЛЮЧВАНЕ

проф. Елена Ярская-Смирнова

„Включването е за хората с инвалидност“!? Представата за включването като за сфера, свързана с инвалидността, а понякога дори като синоним на инвалидността („включено дете в нашия клас“), се е превърнало едва ли не в догма. Всички, които биха искали да изучават включването в разнообразните аспекти на културния капитал, бедност, образование, миграционен опит, пол, възраст, обединявайте се против потисничеството на инклузивния естаблишмент! Вчера (31.03.2021) имах презентация на открития семинар на Висшето училище по икономика, секция образование, като изнесох лекция за източниците и трансформацията на понятията „интеграция“ и „включване“ в социалната теория, социалната политика и програмата на обществените движения. Интеграцията е функция на социалната система, благодарение на която обществото или отделни групи от обществото поддържат своята цялостност, при което в условията на диференциация и усложнения на обществото нараства ролята на включването. Включването в теорията на Парсънс, представляват процеси, действия, водещи до интеграция, Парсънс наричал „включващи“ движенията за граждански права на афроамериканците и жените през 60-те години на ХХ век. Към същия период се отнасят теченията за „нормализация“ и „деинституционализация“, започнали в Скандинавия и след това развили се в Северна Америка и Европа. Включването се оказало във фокуса на социалната политика на европейските страни през 70-те години на ХХ век под влияние на социологическите изследвания на неравенството и изключването и се разглеждало като стратегия и практически мерки по отношение на самите различни изключени групи. Ключова роля в концепцията за включено образование изиграла Саламанкската декларация, приета през 1994 година, благодарение на която се появил слогана „Образование за всички“. Включването не трябва да се свежда до проблематиката на инвалидността, става дума за по-комплексни процеси и проблеми. Освен това, както е показал Луман, включването и изключването не трябва да се свеждат до дихотомно разбиране. Някои форми и сфери на включването могат да пораждат изключване. Това се случва сега в социалната практика и наука, където представата за включването като изключително сфера, а понякога и дори като синоним на инвалидността, се превърна едва ли не в догма. В лекцията са представени противоречията и ресурсите на понятийния апарат на интеграцията и включването.

Тук публикувам и превода на два коментара, които ми се струват достатъчно информативни.

„Елена Смирнова-Ярская

Това е много сложно сега да се промени. Широко се разпространи трактовката, че включването е по-добро от интеграцията, макар исторически, в социалната теория това са просто разнопорядкови метафори. Едното е свързано с другото. Интеграцията е свързана с цялостността, когато се появява промяна, системата се изменя. Включването е противопоставяне на изключването, преодоляване на изключването, движение, мерки, действия, водещи до интеграции. Просто вече са написани планини от текстове за това, че интеграцията е вредна, а включването – полезно. А ако се погледне в историята на понятията (съвсем близката), то ще стане ясно, че съвременната трактовка на включването е много близка именно до интеграцията.

Александр Лысенко

Няколко примера. Включването влезе в дневния ред на социалната политика на Франция благодарение на професор Рене Ленуар, който Жискар д’Эстен, след прочитане на книгата „Изключените“, направи министър на обществената дейност. Саламанската декларация беше приета на основата на резултатите от проекта на професор Мел Ейнскоу, при неговото непосредствено участие“.

Приложения: (1) Надо позволить школе честно говорить о проблемах инклюзии. https://ioe.hse.ru/news/457148236.html?fbclid=IwAR0V0bv6lvtLM_y-5bH3TZ3EddoQoRRa9rHItTPUGtfbI2haTlmOId_Q7Zo

(2) https://www.youtube.com/watch?v=BVERlDv-tZg

проф. дсн Божидар Ивков