Етикети

, , , ,

Дали си даваме наистина реална сметка, за това, какво точно казваме, когато произнасяме фразата: „Хората са различни“. Това означава, че те са с различни според най-различни характеристики: възраст, пол, външен вид, цвят на кожата, ръст, тегло, народност, майчин език, етнос; това означава и факта, че хората имат различни образование, черти на характера, дарби, желания, мечти, болести, затруднения, ограничения. Вероятно има още много човешки характеристики, по които се различаваме един от друг.

Когато човек се ражда, той се ражда гол и безпомощен, без възможности да се грижи за себе си. Следователно има потребност от грижи и помощ, които могат да му бъдат предоставени от възрастните – неговите родители и близки. Ако малкото човече се разболее има потребност от лекарска помощ.

Всеки един от нас познава добре собствените си възможности и способности. Едни са бедни, други са богати, едни са известни, други са познати на тесен кръг хора. Малко от нас могат да пилотират космическа совалка, да програмират, да рисуват гениално, да композират фантастична музика и т.н. Но могат да вършат добре, понякога дори виртуозно, други неща.

Не всеки от нас, също така, е в състояние да се храни сам, да се облича сам. И има потребност от странична помощ.

Ние се раждаме и живеем на различни места по Земята, с различен климат, попадаме в „океаните“ на различни традиции и култури, живеем в различни градове. Много от нас имат семейства, други са сами или самотни, мнозинството от нас имат професии и работа, други са безработни по много причини, в т.ч. и поради това, че са болни или възрастни.

Животът и светът, в който го живеем са изключително красиви именно, защото сме различни.

Всеки знае, че има хора с инвалидност. Това означава, че тези хора изпитват затруднения, ограничение или невъзможност да извършват типичните за тях ежедневни дейности и да изпълняват своите социални роли, поради някакви увреждания на тялото. Нашето отношение към техните видими (по-рядко невидими) увреждания, превръща тези хора с увреждания в хора с инвалидност. Това не ги прави невалидни! Прави ги хора, които имат потребност от нашата подкрепа и помощ. Понякога дори имат потребност от специфични условия, за да живеят и работят. Инвалидността е последица от болестите, които увреждат тялото, от различното развитие на човека, от социалните бариери, които обществото издига пред хората с увреждания. Тежестта на уврежданията и съответно на инвалидността могат да бъдат оценявани и класифицирани, но само и единствено с цел възможно най-правилното и пълно определяне на реалните потребности на човека. Не всички хора с увреждания са хора с инвалидност.

Медицинската експертиза не може да каже обективно каква е тежестта на уврежданията. Именно тази тежест се определя не толкова на основата на обективни биомедицински показатели, колкото на основата на финансови и административни показатели. Няма човек, който да не може да работи. И какво означава да бъдеш човек с 91% тр.н.р.? Неработоспособен – за какво?

Всички ние сме различни. Важно е да се научим да уважаваме и ценим различието. Да бъдем човеци един спрямо друг. А това дали сме хора с увреждания, дали сме хора с инвалидност, е само една от многобройните ни човешки характеристики. Нека не задраскваме всичко останало в човека, защото сме приели, че е човек с инвалидност. Това е глупаво, непродуктивни и нехуманно. Хората, които задраскват човешкото в човека, само и единствено поради това, че той има увреждания на тялото, са най-тежко увредените и инвалидизирани членове на обществото.

проф. дсн Божидар Ивков