Етикети

, , , ,

Преди 10 ноември 1989 година изказвахме благодарност за грижите на лекарите, които ни лекуваха, с кутия бонбони, бутилка скъп алкохол или букет цветя. След посочената сакрална дата постепенно между лекарят и пациентът застанаха парите, здравеопазването бе опазарено, здравето се превърна в стока и… всички знаем, какво се случва днес.

Независимо от всичко избрах един нетрадиционен начин да благодаря на лекарите, като им подаря няколко цитата, които си заслужават да бъдат прочетени, защото съм дълбоко убеден, че мнозинството от тях са останали Човеци, въпреки налудните напъни на МЗ и други публични актьори в театъра, наречен здравеопазване.

***

Същността на хуманистичната медицина е отвореността към другия човек, способността да се вслушва в оплакванията му и да се опита да разбере света на болния човек. Болестта в хуманистичната медицина винаги е нещо повече от обикновена патология на тъканите или нервите. Превръща се в наративна ситуация, в история, не непременно вербализирана, за собствената, най-често нежелана промяна. Тук си струва да си припомним думите на американския писател и литературен критик Анатол Бройард, борещ се с рака, чиито трогателни думи илюстрират най-добре идеята за хуманистично ориентирана медицина: „Какво очаквам от моя лекар сега, след като знам, че имам рак на простатата, лимфните възли и гръбначния стълб? Бих казал, че търся лекар, който да бъде внимателен читател на моята болест и добър критик на медицината”

(Szubert, Mateusz (2019) Narracyjność choroby i nadejście medycyny jutra. W: Kultura Współczesna” 4 (107). doi.org/10.26112/kw.2019.107.06, s.s. 76-92., с. 78 // A. Broyard, Upojony chorobą. Zapiski o życiu i śmierci, tłum. A. Nowakowska, Wydawnictwo Czarne, Wołowiec 2010, s. 56.

***

„Болният човек идва със своята болка, мъка, страдание, страх и вик за помощ. Този вик, разбира се, рядко е буквален. Той има различни форми на изразяване. Това може да бъде поток от думи, за да се избегне страхът, или може да е вкаменено лице, зад което се крие недоверие към лекаря. И болният разказва. Трябва да слушате, да изслушате историите. От време на време се задава въпрос, за да не се загуби основната нишка, някоя особено важна подробност, да се изясни хронологията. За разказвача тази история е от първостепенно значение. И слушателят трябва да помни, че една от тези истории ще стане негова собствена, една от тези болести ще засегне лекаря“ (A. Szczeklik, Katharsis. O uzdrowicielskiej mocy natury i sztuki, Wydawnictwo „Znak”, Kraków 2006, s. 12.).

***

Ето какво казва Адам Загайевски за един от големите съвременни полски лекари и философи на медицината А. Шчеклик:

„Какъв късмет, че все още можем да срещнем Автор, който чете Данте, разбира – и споделя – безпокойството на стари и нови поети, който има толкова много хуманистични познания зад гърба си и в същото време ни помага да схванем сложната структура на най-модерната медицинска теория. Какво удоволствие е да прочета книга, която може да съчетае компетентна лекция по нова биология с интуицията на художник, който знае, че и физическото здраве, така необходимо за нас, така мечтано, толкова трагично отнето от някои хора, все още не е всичко, защото да бъдеш човек означава и да питаш за утре, за душата, за смисъла на живота, за безкрайността“ (A. Zagajewski, Wstęp, [w:] A. Szczeklik, Kore. O chorych, chorobach i poszukiwaniu duszy medycyny, Wydawnictwo „Znak”, Kraków 2007, s. 7.).

***

„Идеята да не се отделят – очевидно само, както се оказва – отдалечните и несъвместими светове на медицината и хуманитарните науки, е майсторски изпълнена в трилогията на Шчеклик. Краковският лекар и писател разкрива тайните на човешката физиология и духовност, плавно преминавайки от тълкуването на древни митове към представянето на нови медицински открития. Изненадващо е не само богатството от референции, но и произходът им. Митовете, символите, произведенията на изкуството, музикалните теории и философските трактати се сливат почти автоматично с природния свят, без да създават впечатление за изкуственост или несъответствие и за част от секундата. Цялото води читателя до очевиден, макар и рядко формулиран извод: медицината от самото начало на своето съществуване е велико произведение на културата, вкоренено в далечни магически практики. Историята на медицината отлично илюстрира значението на културните, социалните и религиозните фактори, които днес често се игнорират, за развитието на медицинските знания и практика. Струва си да се припомни, че бързото откъсване на медицината от философията и хуманитарните науки се е случило едва в средата на XIX век с развитието на микробиологията и, следователно, с раждането на клиничната медицина. Началото на самата технологизация на медицината е било придружено от значителна промяна в статута на лекаря, който от този момент нататък е имал все по-малко от предишните компетенции и страсти на лекаря художник и все повече се превръщал в експерт в детайлните природни науки“ (Szubert, Mateusz (2019) Narracyjność choroby i nadejście medycyny jutra. W: Kultura Współczesna” 4 (107). doi.org/10.26112/kw.2019.107.06, s.s. 76-92., с. 81).

***

„Не съм лекар, едва навлизам също в ролята на пациент. Но аз съм критик и като болен в критично състояние трябва да се възползвам от професията си. Отначало болестта беше поредица от несвързани шокове за мен и първият ми инстинкт беше да я укротя, като изградя разказ за нея. В крайни ситуации винаги създаваме разказ. Описваме това, което се случва, сякаш искаме да предотвратим катастрофата. Когато други хора разбираха, че съм болен, ми разказваха за собствените си болести и за болестите на приятели. Разказването на истории изглежда е естествена реакция спрямо болестта. Хората кървят от истории и аз се превърнах в тяхна кръвна банка“ (A. Broyard, Upojony chorobą. Zapiski o życiu i śmierci, tłum. A. Nowakowska, Wydawnictwo Czarne, Wołowiec 2010, s. 34-35.)

***

„Пациентът не може да осъзнае, че болестта му е катастрофа, повод за отчаяние или ужас, но трябва да я превърне в разказ, в история. Разказите са антитела, предпазващи от болестта и болката. […] Всичко е по-добро от чудовищността на мълчаливото страдание. Умирайки, ние вече не сме хора, смъртта ни дехуманизира – затова мисля, че езикът, речта и историите най-ефективно подкрепят нашата човечност“ (A. Broyard, Upojony chorobą. Zapiski o życiu i śmierci, tłum. A. Nowakowska, Wydawnictwo Czarne, Wołowiec 2010, s. 35.)

***

Тук не привеждам цитати, отнасящи се до бъдещето на медицината. Не го правя, защото съм с впечатление, че много хора все още нямат сетива за „утре“. Но рано или късно може би ще направя и това.

Бъдете живи и здрави, уважаеми лекари.

подбор и превод от полски език проф. дсн Божидар Ивков