Етикети

, , , , , , , ,

Както добре си спомняте, на 17 октомври 2020 година в блога ми се появи нова категория – „Философия, социология и антропология на медицината“. Тя стартира с превода на една рецензия на книгата на Джейкъб Стегенга. Тогава ви обещах и втора рецензия на младата българска изследователка доц. д-р Юлия Васева-Дикова. Всъщност получи се не рецензия, а нещо по-добро – анализ на някои от основните идеи на Стегенга.

И ето, списание „Философски алтернативи“, бр. 6 за 2020 година, е факт и в него са публикувани много знакови материали. Ще започна с може би новата за списанието рубрика: „Философия и социология на медицината“. В нея са публикувани два материала. Първият е на доц. Юлия Васева-Дикова „Медицински нихилизъм“ от Джейкъб Стегенга“, а вторият е моята статия „Върху философското понятие за болест в медицината: за и против.

В статията си, доц. Васева, анализира и представя някои ключови идеи, развити в книгата, която за съжаление не е преведена на български език и едва ли това ще бъде сторено. Но тази книга, както подчертава и доц. Васева, е ключова за колегите, интересуващи се от и работещи в полето на философия на медицината. Статията може да бъде прочетена на:

В моята статия се фокусирам върху съвременните дискусии за общата концепция за болестта и нейното значение за клиничната практика. Показано е, че има автори (напр. Хаслоу), които смятат, че общата концепция за болестта не играе ключова роля при вземането на клинични решения. Други автори обаче, (Pellegrino, Clouser, Culver и Gert), напротив, подчертават значението на концепцията за болестта в здравеопазването и в методологията на медицинската практика. Акцентирано е и върху значението на методологията на медицинската теория и е посочено, че това са дебати, започнали през 60-те години на ХХ век.

Статията може да се прочете на:

***

Особено внимание заслужава текста на големия български философ-естет доц. д-р Андрей Лешков, който за съжаление ни напусна твърде рано. В негова памет списанието публикува материал от 1996 г., който до този момент не е бил публикуван: „Сънищата на философа. (Тезиси по повод на Декарт).

Публикуването на този материал – вероятно един от последните текстове, по които е работил Андрей Лешков, е възможно, благодарение на научната кореспонденция между него и доцент д-р Силвия Серафимова. Текстът, предоставен ни от Силвия Серафимова (с добавени от нея резюме и ключови думи), се публикува така, както е написан от автора, без каквато и да било по-сериозна редакторска намеса.

Текстът дава много ярка представа за широтата и енциклопедическата плътност на мисълта на Андрей – нещо, за което някои по-млади псевдо естети не могат да мечтая дори и в най-смелите си сънища.

Текстът може да се прочете на:

***

Следващият материал, на който искам да обърна внимание, е статията на чл. кор. проф. дфн Ангел Стефанов: „Квантово-логически и конструктивен подход към микросвета“.

Ето, какво ни казва резюмето на статията: „Целта на статията е да разкрие епистемологичните претенции и възможностите на двата основни подхода за осигуряване на разбиране на странното поведение на квантовите обекти. Първият е квантово логически, другият е теоретично-конструктивен. Показано е, че квантовата логика, основана на основната математическа структура на квантовата механика, Хилбертово пространство, демонстрира емпиричната адекватност на тази първа теория за микросвета. Квантовата логика обаче се отнася до емпиричното ниво на поведение на квантовите обекти. Тя ни предоставя знания как те се държат в различни експериментални ситуации, но остава мълчалив за това защо се държат тъкмо по този начин, а не по друг начин. Последните знания могат да бъдат достигнати главно чрез теоретично-конструктивния подход. Той използва класическата логика, но резултатите от него са некласически теоретични модели на квантови обекти“.

Според мен статията кореспондира, макар и понякога твърде опосредено, с по-горе представените акценти.

Статията може да се прочете на:

***

Накрая, но не по значение, искам да обърна внимание и на статията на доц. д-р Силвия Серафимова: „Бъдещето на фронетичните социални науки. Как да съживим ценностната рационалност по време на криза?“, публикувана на английски език.

Ето какво ни казва доц. Серафимова за статията в нейното резюме: „В статията е направен опит да се проясни защо идеята за разсъдливост или практическа рационалност така, както е представена чрез понятието на Аристотел за фронезис, е обект на специално проучване от страна на утвърдени учени в сферата на социалните науки като Г. Х. фон Рихт и Б. Флювбя. Формулирана е хипотезата, че ако понятието за фронезис бъде доразвито в контекста нат.нар. аксиологически обусловена рационалност в смисъла на фон Рихт, могат да бъдат открити основания за реабилитирането на статуса на социалните науки. По този начин може да се формулира нов възглед в дебата дали социалните науки имат потенциала да отговорят на критериите за т.нар. нормална наука, подобно на природните науки. Като ключова предпоставка за открояването както на методологическите предимства, така и на методологическите недостатъци на т.нар. фронетични социални науки в смисъла на Флювбя, може да посочим ролята на т.нар. от нас провокативен хуманизъм, който представлява модифицирана визия на теорията на фон Рихт за т.нар. провокативен песимизъм“.

***

По мое мнение бр. 6/2020 на списание „Философски алтернативи“ се е получил много добре и представя различни търсения и анализи на българските философи и социолози. Да пожелаем на добър час на броя.

проф. дсн Божидар Ивков