Етикети

, , ,

От началото на ноември между България и РСМ отново започнаха да прехвърчат искри във връзка с бъдещото членство на Македония в ЕС. Тук нямам за цел да правя хронологично проследяване на проблемите и споровете. За мен е важно, че БАН и учените от БАН застанаха твърдо в подкрепа на позицията на българското правителство. Те отказаха да приемат предложената към момента преговорна рамка за Р. С. Македония и проекта на декларация към нея (https://bnr.bg/horizont/post/101371292/ban-podkrepi-pravitelstvoto-v-reshenie-mu-za-severna-makedonia).

За мен е напълно приемлива – и аз винаги съм я подкрепял – и исторически достоверна позицията на нашите учени и по отношение на македонския език.

https://bnt.bg/bg/a/ban-za-ezika-na-severna-makedoniya

„Официалният език на Република Северна Македония е югозападна писмено-регионална норма на българския език и поради това може да бъде обозначен като северномакедонски български“ – се казва в книгата „За официалния език на Република Северна Македония“ (С. 55).

Дали обаче, всичко учени от БАН мислят така. Имам известни и твърде сериозни съмнения.

Във файла по-долу са събрани някои позиции на гл.ас. д-р Миладина Монова – станала печално известна с т.нар. „джендър проект“, който наскоро предизвика остра реакция в обществото ни, както и с вътрешно-институтския си проект, в който твърдеше, че низането на тютюн е социална иновация. На някои „малки особености“, свързани с нейната научна кариера, е посветен съвместния ни материал с проф. д.с.н. Людмила Иванчева: „Лошо практики в БАН. Законът като тоалетна хартия за полифункционална употреба“.

https://bojidarivkov.wordpress.com/2020/06/18/%d0%bb%d0%be%d1%88%d0%b8-%d0%bf%d1%80%d0%b0%d0%ba%d1%82%d0%b8%d0%ba%d0%b8-%d0%b2-%d0%b1%d0%b0%d0%bd-%d0%b7%d0%b0%d0%ba%d0%be%d0%bd%d1%8a%d1%82-%d0%ba%d0%b0%d1%82%d0%be-%d1%82%d0%be%d0%b0%d0%bb%d0%b5/

Между другото, за него ръководството на ИФС ни изиска обяснения – такива обяснения, каквито работодателят изисква преди да наложи дисциплинарно наказание. Е, в случая се оказа, че правните аргументи са изцяло срещу едно такова евентуално решение и ние с проф. Иванчева в крайна сметка не бяхме наказани.

Позицията на д-р Монова по – нека го нарека „македонския казус“, едва ли може да бъде наречена пробългарска. Впрочем, преценете сами.

Без изненада установих, че декларацията на английски език – сякаш македонци и българи не говорят един и същи език – поставена във файла, е споделена във фейсбук профила на проф. д.с.н. Светла Колева – завеждащ секцията, в която развива своята социално значима научна дейност д-р М. Монова. Щях да подмина този факт, ако малко по-надолу не беше поставен плакат: „Не на фашизма в университетите“, по повод искането на едни хорица проф. Михаил Мирчев да бъде уволнен. Професорът беше набеден от тях, че проповядвал език на омразата – нещо напълно абсурдно. И от този „език на омразата“ не следват никакви реални последици. Но от библейската братска любов на социалната психопатология, която привидя в лекциите на проф. Мирчева „фашизъм“, последва твърде реално искане – немедлено уволнение на професора. На това му казвам аз „гилотинираща демокрация с политкоректен език“.

Искрено се надявам българското правителство да не се поддаде на каквито и да било – македонистки или български, европейски или североамерикански – провокации и натиск и да отстои досегашната си позиция по въпроса за Република Северна Македония, а СУ достойно да отстои академичната си свобода.

проф. д.с.н. Божидар Ивков