Етикети

, ,

Медицината безспорно е най-хуманната област от човешката дейност и цивилизация. Тя е помогнала и помага на хората да се справят със страховити болести и недъзи. От нея сме получили антибиотиците, обезболяващите, антидепресантите. Но каква цена сме платили и продължаваме да плащаме за всичко това? Не отиде ли твърде далеч медикализацията на ежедневния живот? Не зациклихме ли върху твърде изострени и скъпи медицински „лепенки“? По тези въпроси разсъждава специалистът по медицинска етика и медицинско право Джулиан Шизер. През 2019 година руското издателство „Ad Marginem“ пусна в продажба книгата му „Помога ли ни медицината?“ (Помогает ли нам медицина?), излязла в серията „The big idea. Введение в XXI век“. Дж. Шизер изучава икономиката и етиката на съвременната медицина. Тук съм превел 5 любопитни факта от тези изследвания, които заслужават специално внимание. Горещо препоръчвам книгата на всеки, който може да си я закупи.

„1.

Медицината в съвременния си вид се е зародила във Франция – с Парижката медицинска школа. Там са били заложени основите на диагностиката, включващи три главни принципа. Първо, към щателния визуален преглед се добавяли диагностични методи: преслушване и палпиране. Второ, посмъртното изследване се използвало за откриване на патологичните изменения. Трето, започнал да се прилага статистическият анализ. Той позволил да се натрупа голям обем данни за конкретни заболявания.

2.

През XIX век Луи Пастьор разработил ваксина против холера и против бяс. Но като истински французин да направи тези прориви му се отдало благодарение на увлечението по виното. Пастьор се занимавал със селско стопанство и се опитвал да разбере, защо виното прокисва. След като открил отговорните за това микроелементи, ученият продължил да използва микробиологията, но вече за лечение на болести.

3.

Равнището на съвременната медицина е необичайно висок. Лекарите се научиха да присаждат сърце, победиха болести, които по-рано се считаха за смъртоносни, въведоха в практиката ваксинацията и антибиотиците. Очаровани от постиженията на западната медицина, ние не видяхме веднага натрупалите се недостатъци. Инфекции, получени в болницата, странични реакции, следоперативни усложнения — ползите са свързани с рисковете от високотехнологичното лечение. Съществуват и други тревожни тенденции. Все повече области от живота изискват участието на медицината: раждането на дете, психологическите изменения в юношеския период, депресията, оплешивяването и дори стареенето. Възниква неизбежния въпрос: какво е това естествено функциониране на организма и как да се отличи то от болестта?

4.

Колкото и тривиално да звучи, профилактиката действително е по-добра от лечението. Известно е, че всяко медицинско въздействие поражда страничен ефект. Необходимо е да се позволи на организма сам да се погрижи за себе си, да се създадат условия да не се разболяваме. Още повече, че хората прибягват до скъпо струващи лекарства. Медикализира се дори профилактиката. При това с надеждата да се избегнат бъдещи болести огромни суми се разходват за лечение на пациенти, при които още няма симптоми. Това се случва, защото немедицинската профилактика не е толкова привлекателна и не носи гигантски печалби.

5.

Горчивата ирония на съвременния живот се заключава в това, че ние сме се избавили от множество неща, заплашвали нашето здраве, но днес обаче ни убиват болести, предизвикани от прекомерното имане, например, затлъстяването (Тук по-скоро става дума за прекомерно обездвижване и поемане на евтина и некачествена храна – б.прев.-Б.И.). По данни на СЗО всеки трети възрастен човек в света има наднормено тегло, а всеки 10-и страда от затлъстяване. А последиците — сърдечно-съдови заболявания, инсулт, депресия, скелетно-мускулни нарушения — нанасят сериозна вреда на здравето. Затлъстяването нагледно демонстрира ограничеността на медицината. Лекарите могат само да консултират по въпросите за промяна на хранителните навици и повече или по-малко да поправят патологичните реакции на организма на увеличаването на теглото. Личният избор на човека и стоящото зад него устройство на обществото имат по-голям дял в борбата с болестите на начина на живот, отколкото медицината.

И така, помага ли ни медицината? Част от отговорите на тези въпроси ще откриете в книгата и изследванията на Джулиан Шизер“.

А философите и социолозите на медицината са в дълг към обществото защото все още не са изследвали достатъчно нито влиянието на опазаряването на здравеопазването и медицината върху здравето на човека, нито взаимовръзките между опазаряване на медицината и медикализацията на живота на обществото и конкретния човек, нито синергията на това взаимовлияние. В дълг към обществото са и голяма част от лекарите, които заслепени от своя социален статус (нямам предвид България) и високия престиж на професията им, не виждат негативните последици от това опазаряване и медикализация.

Източник: Яковлева, Ю. (2019) 5 фактов о медицине. https:/admarginem.ru/2019/09/30/5-faktov-o-meditsine/?fbclid=IwAROzPJn8rSCtaPoGAuXs-ENxKevyktVlKDy-_iN-qfG1iHmeQ3-8AFjieHo

Превод от руски език и бележки

проф. д.с.н. Божидар Ивков