Етикети

, , , ,

Уважаеми читателю,

Това е текст за поредните лоши практики в института по философия и социология (ИФС) при БАН за управление на науката, като са приведени и съответните доказателства за това. Лоши практики, свързани с потъпкване на закона с цел лично облагодетелстване и властова доминация.

На 14 юли 2020 г. трябваше да се проведе заседание на Научния съвет (НС) на института. Две от точките имаха твърде невралгичен, морален и правен заряд. Става дума за:

„4. Докладна записка от проф. дфн Анна Мантарова и проф. дсн Божидар Ивков относно: предложение за избор на завеждащ секция „Култура, естетика, ценности”.

5. Обсъждане на предложения за обявяване на конкурси за академично израстване“.

В докладната си записка по посочената т. 4. с колежката проф. Мантарова обосновахме законовата необходимост от избора на доц. д-р Андрей Лешков за завеждащ секция „Култура, естетика, ценности“. Независимо от императивното изискване на Устава на БАН, че за завеждащ секция се избира доктор на науките или хабилитирано лице – в нашия случай доц. Лешков беше единствен член на посочената секция с подобен статут, НС потвърди избора си от преди повече от година за и.д. зав. сек. гл.ас. д-р Силвия Борисова. Тя не е хабилитирано лице и не е доктор на науките.

По т.5. от дневния ред, бе доказано документално престъпление на гл.ас. д-р Силвия Борисова (представяне пред НС на Протокол и Докладна записка с невярно съдържание), както и конфликт на интереси – д-р Борисова сама предлага себе си за хабилитация, при това без да спази изискването на ЗРАС за мотивиране на предложението с аргументи, свързани с тематичното развитие на звеното.

Основното ми заключение и предложение до членовете на НС на ИФС не срещна никакво разбиране и бе пренебрегнато. „Според мен, изборът на доц. д-р Андрей Лешков за завеждащ секция „Култура, естетика, ценности” и необявяването на конкурс за доцент в секцията на този етап ще предотвратят възможността „грешката на растежа“ да прерасне в „растеж на грешката“ – практика, която изглежда се налага в ръководството на ИФС от самото начало на неговото съществуване“. Така НС на ИФС потъпка устава на БАН, както и законите на страната, допускайки неограничено във времето удължение на заемането на ръководна длъжност от служител без необходимия ценз, както и обявяването на конкурс за човек, извършил явно престъпление.

В текста е представен голяма част от дебата по повдигнатите въпроси. Виждат се и явните клевети на проф. Батулева и проф. Димитрова по адрес на доц. Лешков, прикриването на престъплението на д-р Силвия Борисова. Виждат се и много други неща – отношение, гласувания… И изобщо много добре лъсват двойните стандарти в управлението на ИФС, за които ръководството на БАН нехае, а ръководството на ИФС си прави каквото, когато и за когото му е изгодно.

Всеки непредубеден читател може да види увъртанията на отделни колеги – заобикаля се основният въпрос и се говорят неща, нямащи нищо общо с предмета на обсъждания въпрос.

Завършвам този кратък увод със заключението към текста, публикуван по-долу.

„Малко повече от месец след тези събития сърцето на Андрей не издържа и на 30 август той напусна завинаги този суетен свят.

Смъртта плати всички дългове на доц. д-р Андрей Лешков към живите. Но едновременно с това безкомпромисно поиска сметка за дълговете на живите към Андрей, към справедливостта и етиката, към собствената ни съвест, чест и достойнство.

Създавайки този материал аз се опитвам да платя собствените си дългове към Андрей, като оставя – поне достатъчно дълго във времето – тази мъничка следа за опита на не един човек да го унижи, да го смаже и като учен, и като човек. Тази следа, както и следата, която остави в сърцата, душите и умовете на много честни, достойни и прекрасни учени и Човеци, с които имам честта да работя.

Тук съвсем целенасочено избегнах да коментирам нелепите и крайно делюзивни слухове и клевети, които някои хора разпространяваха за доц. Лешков. Заради подобни слухове той загуби дългогодишни приятелства, за което искрено страдаше. И това му бе причинено от негови колеги – искрено съжалявам и авторите на тези слухове, и тези които повярваха в тях. Един от тези напълно безпочвени слухове, беше, че бил дребнав. Друг такъв слух беше, че пречи на развитието на младите учени. Тук не посочвам конкретните имена на творците на тези слухове, защото нямам конкретни доказателства, но знам със сигурност кои са и колко „пари чинат“. Знам го от Андрей, от колеги, но най-вече от тяхното поведение и словоблудство.

Днес, когато Андрей го няма, каквото и да кажа и да напиша може  би изглежда безсмислено, но едва ли. Дължах го на Андрей – на учения, на колегата, на приятеля.

За мен беше изключително висока чест, че доц. д-р Андрей Лешков беше част от моя живот през последните няколко години и че ме допусна аз да бъда част от неговия живот. Ако някой се чувства засегнат от думите ми ще му кажа една моя максима: Според делата им и думите за тях!“

проф. д.с.н. Божидар Ивков