Етикети

, ,

Онзи ден с мои колеги посетихме един от ресторантите на „Хепи”. На вратата ни посрещат млади, хубави момичета, разбира се с маски, които – за моя радост – не могат да скрият тържеството на младостта и красотата.

Любезно ме приканят да си сложа маската. И посягат с термометър към челото ми, за да ми премерят температурата. Аз, престорено уплашен, се дърпам и казвам:

– Не, ще ми изтриете паметта. Вчера ходих до един магазин за сирене и след подобно измерване, си купих 2 бутилки ракия.

Децата се смеят от куртоазия на плоската ми шега. Все пак клиент съм и им се налага да търпят всякакви странни птички.

Слагам си маската, мерят ми температурата и влизам.

С две думи, влизате в „Хепи” с маска, придвижвате се до масата си – пак със маска и сядате. Тогава можете да си свалите маската. Защото вероятно ръководството на веригата заведения или от РЗИ са установили, че вирусът не закача послушни, седнали клиенти.

Ситуацията с вируса е сериозна. Това не може да бъде подлагано на дебат. Но подобни безумни мерки могат и трябва. Замислих се, дали подобни мерки не издават безсилие и паника във властта? Възможно е. По-скоро обаче, това са онези „мънички неща“, които поддържат страха и приучават на послушание, подчинение и безропотно приемане на всичко. Приучават на безкритично и без мислене приемане на всичко. Нещата, които Поробват.

Завършвам с припомнянето на един цитат от книгата на Бек, Г. (2011) Залезът на демокрацията. СофтПрес, София.:

„- Когато влязохте в тази стая, си мислехте, че аз съм ви наемен работник, и с пълно право вярвахте, че вие определяте правилата, тъй като ми плащате заплатата. Защо тогава позволихте на мен, вашия скромен служител, да ви заповядвам, да ви контролирам и дори да ви унижа пред очите на колегите и подчинените ви? (…)

– Станахте част от доктрината. Накарах ви да се страхувате, господин Пърсел, и в страха си вие приехте моята истина, моята власт и се отказахте от своите собствени. Народът ще направи същото”.

Аз защо не и с припомнянето на още един цитат:

„Народът е загубил способността си да вярва. Отказал се е от способността си да мисли. Хората вече дори не могат да си създадат възгледи, те попиват възгледи, докато седят и гледат телевизорите си с отворена уста. Техните мисли се произвеждат от хора като мен“ (пак там).

Искаме или не искаме, светът на Оруел чука на вратите ни, а може би вече е в домовете и в умовете ни?

проф. дсн Божидар Ивков

Реклама