Етикети

, , ,

Повод за тези размисли бе наскоро проведен диалог във ФБ с едно от най-добрите (поне така се води де) издателства на научна литература в страната. Онова, което ме „разтресе“, „разтърси“, обезмълви, бе следният коментар, с който ми се обясняваше като на дебил какво представлява социологията:

„Божидар, това просто е базисно разделение в социологията, тя се дели (грубо казано) на емпирична социология и рефлексивна социология, първата работи с цифри, казано още по-грубо, втората по-скоро се доближава до социалната философия.) Хубава седмица от нас!“

Доста, ама ужасно доста „грубо казано“.

След кратка размяна на реплики, ето и моят заключителен коментар:

„Е, засега си оставам с „моята“ Тъмна материя. История на лайното на Ф. В. и с прекрасната книга на Д. Е. „Черво с чар“. Не знам дали са рефлексивна социология (т.е. знам де), но са много интересни четива, изпълнени с рефлексия от първата до последната буква, както и с много, много хумор. Рефлексиран съм обаче, от рефлексиите, с които имах честа днес рефлексивно да контактувам и да установя липсата на рефлексивност в себе си, докато рефлексирам „чуждата“ рефлексия за рефлексивността на рефлексивната социология. Благодарение на това днес научих, че емпиричната социология е проста, първична грамотност, благодарение на която се четат цифрите, които произвежда и с които тя работи, и че рефлексията й е иманентно чужда и неприсъща. Още веднъж благодаря. Бъдете здрави“.

Не поясних по-подробно на пишещия тези „научни мъдрости“ от името на издателството, че в емпиричната социология има огромни полета за рефлексии и те са вградени и издадени в три вагона книги. Но, както казва покойния титаничен български актьор-комик Тодор Колев: „Не можеш да обясниш на някого нещо, с когото ви делят един вагон с книги“.

По този повод се сетих за един виц. Седят си две гарги на жица и си говорят:

– Не мога да разбера накъде отива този свят.

– Сега ще ти обясня…

– И аз мога да обясня, но не мога да разбера.

Та и аз като гаргите се запитах: Накъде върви съвременното българско обществознание и хуманитаристика? И по-специално философията и социологията? Не мога да разбера. И наистина мога да обясня, но не мога да разбера. Ще речете: „Хайде сега, нищо кой знае какво не е станало. Държавата се тресе, ти за няколко думи си се хванал“. И ще бъдете прави. Но когато подобно невевежество те боде непрекъснато, започваш да реагираш все по-остро.

За последните около две години станах свидетел на такива брилянти на научната гениалност на късния постмодернизъм, че не съм спрял да се оригвам на превтасало кисело зеле и гранясала лютеница. Ей на:

– Една колега д-р твърди, че низането на тютюн през ХХI век било социална иновация. Същата другарка д-р наскоро е рекла, че „производството на айвар като форма на самозадоволявяне, … също се вписва в модела на автархия“;

– Друга беше тръгнала да вгражда инвалидна количка в тялото на човек;

– Трета пък смята, че увреждането е социално конструирано;

– Четвърта колега д-р твърди, че космосът бил функция на тишината;

– Сега ми обясниха, че базисното разделение на социологията било на емпирична и рефлексивна социология.

В подобни висоти на мисълта не откривам грам критично мислене. И онова, което е най-странно, е че тези глупости се възприемат с възторг и хвалебствия, особено от привържениците на т.нар. „Отворено общество“. А аз като ретроград и привърженик на „затвореното общество“ не разбирам и това си е.

В заключение ще цитирам една мисъл, стояща под снимка на големия френски комик Луи дьо Фюнес: „Ако ви се струва, че образованието е много скъпо, почакайте да видите какво ще ви струва невежеството“ (цитирам по памет). И ако невежеството във философията и социологията едва ли ще ви „убият“ пряко, то невежеството в медицинските и в природо-математическите науки със сигурност може да го стори. Примери има много.

Та това е от мен. И не ми казвайте, че се кахъря за глупости или дреболии, защото това са си мои кахъри, още повече, че някои учени от показаната по-горе величина имат наглостта да се държат с мен като с дебил и да ми обясняват азбучни (не)истини като на дебилен кретен. Омръзна ми да обяснявам, че куцам с краката, не с главата.

проф. дсн Божидар Ивков