Етикети

, , , , , , ,

Попадам днес на кратък текст, който съм писал на 7.06.2016., т.е. преди 4 години. И тъй като идеите в него не са загубили своята актуалност, а и поради факта, че езика, който използваме никога не е невинен, а отразява човешките мисли, възгледи и пристрастия, реших, че е по-добре да го публикувам в блога си, а не да го оставя на „бързея“ на Фейсбук, който само след миг ще го отнесе.

проф. д.с.н. Божидар Ивков

***

Вече не веднъж съм казвал, че начинът по който пишем и говорим е прозорец към нашата духовна и интелектуална същност.

Гледам и чета различни питанки на едни хорица, за които ТЕЛК е ту документ, ту комисия, ту двете заедно и т.н. Но винаги ТЕЛК е равен на привилегии.

В електронния тълковен речник на българския език думичката „привилегия е дефинирана така: „Право или предимство, преимущество, което поставя някого в по-благоприятно положение в сравнение с друг. Ползвам привилегии“.

Подобна формулировка – поне на мен – ми понамирисва на нещо, свързано с дискриминация.

Затова, когато става въпрос за хора с инвалидност, аз използвам думичката „облекчение“ (по дефиниция: „улеснение, намаляване, помощ, подкрепа“).

А когато става дума за терминология, говоря за: ПРАВА И ОБЛЕКЧЕНИЯ ЗА ХОРА С ИНВАЛИДНОСТ

В сферата на инвалидността и публичните политики говоренето за „привилегии“, според мен, е ясен знак за (авто) дискриминация, предразсъдъци, негативни стереотипи, етикетиране и стигматиазация. Ясен знак за мислене в тесните рамки на медицинския модел на инвалидността, както и на тотална медикализация на живота или опити за такава медикализация.

Ако човек изпитва затруднения, ограничения или невъзможност да извършва присъщите за него ежедневни действия и дейности, и да изпълнява своите социални роли, в резултат на заболяване, травма или др. и поради наличието на социални бариери в обществото, то той се нуждае от зачитане на своите човешки права и от някои, специфични (не специални), облекчения (предоставяни преди всичко под формата на достъпни социални услуги), а не от привилегии.