Етикети

, , , , , , ,

Попаднах на един твърде интересен материал, който поражда много размисли, в т.ч. и за родното ни здравеопазване. Съвсем накратко ще го представя.

Днес за никого не е тайна, че благодарение на новите технологии възможностите за общуване между хората, дори отдалечени един от друг на хиляди километри, все по-широкото навлизане на т.нар. цифрови технологии в ежедневието на човека, както и редица други фактори, водят до глобална трансформация на живота и социалните реалии. Никой не се учудва на такива чудеса на съвременните технологии, като „умен“ дом, интерактивен помощник или пазаруване по интернет. Цифровизацията е навлязла във всички сфери на обществото – „икономика, строителство, производство, транспорт, медицина“ и др. От най-простите мобилни здравни приложения от близкото минало, които и днес се използват, от типа на крачкомера или калкулатора на калориите, сме стигнали до мобилни устройства, които са в състояние да диагностицират нашето състояние, както и до електронно записване за лекар. Благодарение на развитието на телемедицината днес много родители на деца с увреждания могат да направят здравни консултации с медицински експерти от Бостън, Чикаго или което и да е друго място в света без да напускат дома си. Неминуемо бурното навлизане на продуктите на новите технологии поставят своя отпечатък и върху здравните центрове – те все повече се превръщат в по-ориентирани към пациентите си. И това е само една от тенденциите.

Персонализацията

С все по-голямото навлизане на новите разработки все повече нараства и потребността от индивидуален подход, от прилагане например на наративна медицина, при всеки пациент. Теглото и пола, възрастта, професията и социалните позиции, вредните навици и влиянието на обкръжаващата среда (природна и социална), както и преживяването на тези фактори, не на последно място и заболяването – всички тези фактори, а и не само те, правят всеки пациент уникален. Програмата за лечение и профилактика трябва да бъде изградена и прилагана индивидуално. Все по-често в този процес важно място се отделя на съвременните генетични изследвания, на „създаването на индивидуален генетичен паспорт“.

Защо на персонализацията (в т.ч. и на възхода на наративната медицина в САЩ) се отделя толкова голямо внимание? Според анализ на компанията Healthcare Finance, за „една година световната здравеопазна индустрия губи над 2,5 млрд долара за лечение, което е неефективно“. Това е причината в США през 2015 г. да създадат и внедрят програма за генетично изследване на хора от „рисковите групи с цел последващ мониторинг на тяхното състояние. Заделената сума е доста солидна – около 215 млн. долара. Китай ще изразходва за персонализирана медицина до 2030 г. над 3 млрд. долара. В Русия пероснализираният подход също набира сила.

Цифрови чек-ъп-и

Зад това наименование се крие апаратура за пълноценна диагностика на здравното състояние на целия организъм в съкратени срокове – за 1-2 дни (от английски check-up – проверка). Известно е, че правилно поставената диагноза е половината от успеха в процеса на оздравяване. „Статистиката на лекарските грешки на равнище първоначална диагностика засега остава на високо равнище: до 40% от обърналите се по местоживеене хора се лекуват не от тяхното конкретно заболяване“.

Скрининг на състоянието на здравето заслужава да се провежда дори и в случаите, когато човек няма никакви оплаквания. Това е превантивна мярка, която може да позволи на лекарите да предвидят или да диагностицират дадено заболяване в много ранна фаза. „Опасните заболявания могат с години да не се проявят“. Пример в това отношение (ако информацията е вярна) е починалият 21 годишен младеж от корона вирус, при който, след аутопсията на тялото му, се оказа, че е имал левкемия, която все още не се била проявила.

Лекар и пациент – работа в екип върху лечението

Това също е един от основните трендове, който се забелязва ясно в медицината на бъдещето. Днес в интернет съществуват огромно количество медицински сайтове и пациентски форуми, които помагат да се научи повече за едно или друго заболяване. Все повече хора отиват на лекар, „въоражени“ с някакви знания и те трудно могат да бъдат изплашени или респектирани с непознати и сложни термини. Това разбира се, има и тъмна страна, особено, когато пациентът влезе в ролята на „Д-р Гугъл“ и предявява претенции, без да знае или да осъзнава какво всъщност иска.

„На езика на маркетинга медицината също е продукт и купувачът сега е много образован и взискателен“. Но според мен не опазаряването на медицината е единствения фактор, който породи необходимостта от сътрудничеството между лекар и пациент. Изследвания на Орегонския университет например, са показали, че прякото участие на пациента в лечението и общуването с лекаря, водят до по-доброто разбиране на причините и механизмите на пораждане и съществуване на болестта, а това намалява величината на разходите за лечение с 8% до 21% и повишава ефективността на лечението.

Това е причина в редица водещи световни клиники да бъде въведен принципа „включвай и информирай“, както и да се въвеждат принципите и методите на наративната медицина. Например в Южна Корея в цифровата болница, са инсталирани „умни“ кревати, снабдени със специални екрани. На тях се показва цялата актуална информация за „състоянието на болния, показват се резултатите от изследванията и анализите“, а пациентите обсъждат с лекарите протичането на лечението си.

Комфортна и човешка среда в болниците за пациентите

Отдаван е известно, че върху състоянието на болните влияе не само качеството на здравните грижи, но и дизайнът на медицинските центрове, на болничните стаи и въобще създадените условия болния максимално в малка степен да чувства, че се намира извън дома си, извън обичайната за него среда. За това например, съм писал още през 2016 г. Съвременните болници вече се строят с идеята да бъдат максимално удобни за хората, които пребивават в тях – медицински персонал и пациенти. „Много световни медицински центрове повече приличат на петзвездни хотели, отколкото на болници“. Ако влезете в частните болници у нас ще видите същото отношение. Целта е всичко – от цвета на стените в стаята, красивия изглед от прозореца, до IT-навигацията в болничния комплекс – да кара пациентите да загубят усещането си, че са в болница. В комфортната среда за пациентите влизат и такива елементи, като цифрови медицински карти, IT-управление на персонала и време за прием на болните, за да се избегнат опашките и др.

Липсват обаче, изследвания (или поне на мен не са ми известни) за това какво печелим и какво губим от цифровизацията на здравеопазването и здравните центрове.

Източници: Комарова, Н. (2020) Больница будущего: как происходит цифровизация здравоохранения. В Медвестник. https://medvestnik.ru/content/medarticles/Bolnica-budushego-kak-proishodit-cifrovizaciya-zdravoohraneniya.html?utm_source=%D0%98%D1%82%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D1%8F+%D0%B1%D0%B0%D0%B7%D0%B0_%D0%9C%D0%92&utm_campaign=349b6b772d-Shkola_Clin_Mesyac_2020_03_31_08_15&utm_medium=email&utm_term=0_e42625fddb-349b6b772d-38738427

Ивков, Б. (2016) Влияние на вътрешния дизайн на болниците върху лечението на човека. https://bojidarivkov.wordpress.com/2016/07/22/%D0%B2%D0%BB%D0%B8%D1%8F%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%B2%D1%8A%D1%82%D1%80%D0%B5%D1%88%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D0%B4%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%B9%D0%BD-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%BE%D0%BB%D0%BD%D0%B8%D1%86/

доц. дсн Божидар Ивков