Етикети

, , , , , , , , ,

На 24.03.2020 г. руският философ, антрополог и социолог проф. Виталий Лехциер написа следното на стената си във Фейсбук (преводът е направен с негово разрешение и съгласие).

„Бих искал да фиксирам един факт, осмислянето на който засега не знам къде ще ни отведе. Става дума за човекът с маска. Струва ми се, че случващото се пише нова страница в антропология на маската. От древните маски на божествата, използвани в магическите ритуали, впоследствие превърнали се в театрални маски, та до маските като наказание (човекът с желязната маска), като средство за безопасност (инкогнито) и символ на властта, виждаме еволюцията на смислите на маските. Съвсем наскоро, след изявите на Pussy Riot, ако не греша, забраниха да се излиза на митинги с балаклави (Балаклава (англ. balaclava) е плетена шапка, напълно закриващата главата с процепи за очите, носа и устата – б.м.-Б.И.), скриващи лицето. Балаклавите, маските, шоу-маските, защитните шлемове останаха привилегия на силоваците, безнаказано и анонимно громящи гражданското общество. Но обикновените хора също могат да носят маски, но без политически мотиви – поради медицински причини или по време на карнавали. И до ден днешен медицинската маска са я носили и я носят заради себе си – от съображения за лична безопасност. В тази логика маската е сепарация, индивидуализация, тя е насочена срещу другия, против общността. Сега все повече говорят за това, че маската трябва да се носи заради другия, заради общността, доколкото маската е грижа за това да не се зарази друг човек. Грижата е етична категория, но все пак в полиса придобиваща политически смисъл. Не случайно при разговор  за носенето на маски се появяват препратки към гражданската отговорност. Казано накратко „човекът с маска“ днес също претърпява метаморфози, както и всичко наоколо“.

Заслужават внимание още два коментара:

„Arthur Kostomarov: Според мен тук се разкриват два смисъла. От една страна маската позволява да се скрие този, който извършва акт на насилие, който принуждава да отговаряш на изискванията на Закона. От друга страна, когато ние си слагаме маска, за да не се заразим, то тук възниква друго значение на маската: дистанция. Не съм уверен, че дистанцията – това винаги е против общността. Слагам си маската и се дистанцирам, за да защитя другия и в този смисъл човекът с маска се оказва на страната на общността“.

„В. Л.: (…) Може да се дистанцираш заради себе си – това е стара парадигма, а може и заради другия – това е нова парадигма“.

***

Професор Лехциер е прав, като казва, че сме изправени пред един факт – човекът с маска, осмислянето на който не е ясно къде ще ни отведе. Струва ми се, че осмислянето на този факт изисква и осмислянето поне на новите политически, социално-психологически и метафорични измерения, които получава човекът без маска. Защото човекът с маска придобива своя смисъл само в и чрез своя антипод – човекът без маска. И обратното.

Днес, в контекста на живот под карантина, на социална изолация, човекът без маска сякаш застава пред нас като заплаха за общността, своеобразен биологичен камикадзе, а маската придобива социално-психологическите атрибути на сигурност, безопасност за общността. Липсата на маска е нов символ на заплаха за и на безотговорност към общността. А дали този символ е нов?

Маската, в условия на извънредно положение, наложено и с полиция, а вероятно и с помощта на армията, придобива или може да придобие измерения със страшна символика, т.е. на разправа с инакомислещите, скрита под маската на грижа за общността. Инакомислещият е мравката, която заплашва мравуняка и може да бъде унищожена, за да оцелее популацията, мравуняка. Но при мравките това е инстинкт, при хората – политическа и физическа разправа с опонентите.

Непрекъснатото натякване по медиите да останем в домовете си, за да не заразяваме другите, поне според мен за България, може да се разглежда и като твърде закъснял опит да се реанимира почти отсъстващата социетална рационалност, както и интегритета межди индивидуална и социална рационалност. Постигането на баланс между старата и новата парадигма, както казва В. Лехциер в коментара си, преосмислянето на дистанцията като социален феномен, са пряко свързани с тези два основни вида рационалност, от която (и не само) зависят способността и силата на хората и обществата да се справят със съвременните рискове.

Човекът с маска v/s човекът без маска! Дистанция v/s близост! Рационалност v/s ирационалност. Демокрация v/s диктатура. Какво показва и какво прикрива маската – в пряк и преносен смисъл? Това предстои да видим и да разберем.

доц. дсн Божидар Ивков