Етикети

, ,

Очаквам мига, когато най-сетне болката ще си иде и душата и тялото ми ще се съберат отново.

***

Споменът винаги е среща… с доброто и злото, с грозотата и красотата…

***

Да забравиш, значи да се освободиш… дори само от чувството за вина.

***

Пътят към светлината на зората минава през тъмата на нощта. Но и в нея, макар и бледа, все пак Тя свети…

***

Копнежите на човека разказват за същността и значението му.

***

Вроденото същностно у нас, е безмълвно. Повечето придобито е бъбриво, дори кресливо.

***

Ако зимата, фучейки или галейки с леден дъх природата, рече: „Пролетта е в душата ми“, кой ще й повярва?

***

С всяко посято семе, са посети надежда и стремежи.

***

Опитай се да проникнеш в човека през усмивката му – тя може да е було.

***

Словата ни са трохи, изпаднали от пиршеството на духа и ума.

***

Няма дух, който може да избяга от телесните потребности и нужди.

***

Няма напразни копнежи.

***

Отдавна съм се научил да прощавам дребните грехове на любимата си и затова се радвам с цялата си душа и тяло на огромните й добродетели.

***

Съмнението може единствено да руши любовта.

***

Когато даряваш не търси благодарност. Дори извърни лице, за да не видиш свяна в очите на обдарявания – свян истински или лицемерен. Без значение.

***

Измамата винаги в крайна сметка се самоубива.

***

За да отвориш очите и душата на гладния за красотата, първо трябва да му помогнеш да се нахрани. За да отвориш ума му – трябва да му помогнеш да започне да работи и да създава.

***

Преувеличението е истина, загубила мярата… за себе си.

***

Аз съм откривател. Всеки ден откривам нови светове в душата си.

***

Любов, която не е породена от тържеството на духа, е обречена на бърза забрава.

***

Имам две сърца: едното страда и търпи, другото обича и дарява.

Божидар Ивков