Етикети

,

Жител на село „Светло бъдеще“ задава един много специфичен въпрос, с ярки багри на историческа носталгия:

СЛЕД ПОДАВАНЕ МОЛБА ЗА ОТОПЛЕНИЕ СОЦА МИНАВА ЛИ ВКЪЩИ БЛАГОДАРЯ“.

Точки и запетайки – няма. Та и за какво ли, щом „соца“ има опасност да мине. Да вземе да ги види и да му „отреже“ отоплението, щото е заможен. Ръси наляво и надясно точки и запетайки, а те струват пари.

Ако приемем, че добре съм разчел питането, под „соца“ трябва да се разбира „служители на Агенцията за социално подпомагане“ в съответната област. А „молба за отопление“ всъщност е молба за отпускане на т.нар. енергийни помощи или целева помощ за отопление. Иначе човек може само на себе си да се моли за отопление.

Ето така се пише. Въпросът е опростен до гениалност. Разбираем е и веднага може да му се отговори с едно искрено: „Не знам! Това СОЦА сам си го решава. Ако иска минава. Ако иска – не минава“. Важно е, че клиента на СОЦА винаги е минат.

***

Жител на село „Беззнаково невежино“ задава един дълбоко екзистенциален, когнитивно и аналитично префинен въпрос (или прави изказване – не е ясно поради липса на препинателни знаци): „Здравейте приятели някой знае ли от кога ще започнат двугодишнити програми за хора със увреждане“.

Ако не сте малко в час с най-добрата, постмодерна и всеобхватна социална политика в Европа – българската – в сферата на „хора със увреждане“, то изобщо няма да Ви мине през ума, че става дума за програми за заетост на хората с инвалидност. И то „двугодишнити програми“, и не за кой и да е, а за „хора със увреждане“.

Е, това е! И да и-кате, и да миекате, положението е програмно.

***

Всичко Мара втасала и за седалището се побарала. Гражданка от град „Кифла Контева“ задава един изначално модерен въпрос: Татуировката противопоказна ли е при болните с …? Не отключва ли заболяването и при поставянето и?“

Аз по принцип не одобрявам татуировките (кифтета без лук), но не преча на никой и не оценявам никой (ям всекакви кифтета, стига да има кайма в тях, направена от месо). Седя и се чудя на акъля на гражданката. Кое е по-важно да овладееш едно сериозно хронично заболяване, или да се тръшкаш за татуировка, която може и да „хакне“ болестта, а може и да не я „хакне“. Ама сигурно не съм прав. Преди всичко лепотинята, па после здравето и т.н. Нъл тъй! Баба на такваз работа щеше да рече: „На гол гъз, зелен бъз“. А дедо викаше: „Ако си бе седела мирно на задникот, немаше да я удря бела по предникот“ и се почукваше по главата.

***

Гражданка от град „Безпаметно тъпово“ задава един енигматичен въпрос:

„Здравейте искам да 79 брой часове по колко часа се пада и за 111 колко часа“.

Тук и аз онемях. Не мога да я реша тая енигма и да разбера, като какво пита тази г-жа.

***

Гражданин от смесен брак (не смея да гадая за етносите на родителите му), жител на столицата на „Туркменистан“ – Несвестин Кратун, задава сериозен въпрос:

„Zdr nqkoi ot vas moshe li da me obesni kakvo e bexterev“.

По всичко личи, че това е българин, за когото българския език е чужд език. Явно не може да се отърве от матерния си език: ромски със силен англо-бълкгарски акцент. Та „оbesni“-ци ниедни казвайте, какво е това „bexterev”. Щото и аз не знам, какво точно е това.

Не издържах и написах един гаден отговор: „Wid zelen4uk, sled konsumacqta na kojto se poqwqwat edni teshki bolki w mozaka”.

И след това изпаднах в будна интелектуална кома от двата отговора на странния индивид:

Ot behtereva li…” и „Az znam 4e i zrenieto zasqga”

И тук оркестърът свири туш и всички свеждат мълчаливо глава неспособни ни буква да отронят повече.

Божидар Ивков