Етикети

, , , , ,

Говорим си снощи по телефона с моя колежка. Обсъждаме научни и институтски проблеми. От дума на дума и стана въпрос за едно мое есе за болката, което писах преди две години. Прочетох го отново – работа за 6-7 минути. Хареса ми и реших да го споделя с Вас. Ето и кратък откъс:

„Макар и да виждах и да вярвах на хората, които казваха, че ги боли, аз не можех да видя, не можех да докосна болката им. Можех само да слушам техните оплаквания, които се свеждаха до откъслечни изрази, сякаш бяха дрипи от красив бален тоалет: „Ох, как ме боли“, „Боли ме кракът“, „Това вече не се търпи“… Езикът трудно намираше символите, чрез които да оформи образа на болката. Тя беше там, в тялото на Другия, но едновременно с това беше реална само в моето тяло. Късно, много късно щях да науча, че този разрив при възприемането на болката Илейн Скари нарича „онтологичен разрив“ (Scarry, 1985).

С времето научавах, че хроничната болка е безразлична към всичко човешко – йерархии, ценности, норми, социално време… към всичко. Тя не се интересуваше нито кой съм, нито какъв съм, нито какъв искам да бъда, нито дали любя момиче или чета книга. Тя не се интересуваше изобщо от моите социални светове, има ли ги или не, какви са – богати или бедни на смисъл и съдържание, не се интересуваше от нищо. И когато решеше, просто така, без повод и мотив, тя ставаше силна, толкова силна, че затваряше тези светове, изваждаше ме от ежедневието ми, превръщайки го в ад – странен начин да ми се напомня, че съм жив“.

Ето и пълна библиограска справка, заедно с линка към публикацията:

Ивков, Б. (2017) Живот с хронична болка. (Опит за социологическо есе). В: Етически изследвания, Година II, Бр. 2, кн. 2. ISSN 2534-8434. https://jesbg.com/ivkov-b-zhivot-s-hronichna-bolka/

доц. д.с.н. Божидар Ивков