Етикети

, , , , ,

Хората, които церят никога няма да заместят модерната диагностика или оперативни техники, които предлага медицината. Но те дават нещо друго – разбиране, топлина, ангажираност. Болните получават надежда, някаква сигурност, че ще успеят да се излекуват, а това винаги ще е необходимо – казва Катажина Янишевска, автор на книгата „Аз не лекувам, аз изцерявам. Истинското лице на полските биоенерготерапевти“.

janielecze_500

Наскоро в Полша излезе любопитна книга, посветена на биоенерготерапевтите и на склонността на не малко поляци да се доверяват на съмнителни лечителски техники, вместо на съвременната медицина. Тези тенденции са ясно различими и в България. Защо хората се доверяват на някой, който лекува или оздравява по телефона, или лекува рак с витамини?

Според авторката, хората, които са изгубили доверието и надеждата, че конвенционалната медицина е в състояние да направи  нещо за тях, се обръщат към т.нар. биоенерготерапевти, билкари, знахари и др. „Ако медицината безпомощно кръсти ръце и се появява някой, който казва: аз ще ти помогна, тогава рационалните избори губят смисъл“ – казва К. Янишевска.

Съвременната медицина, както в Полша, така и в България, се бори с множество проблеми, които са й натрапени от опазаряването на здравеопазването и самата медицина: недостиг на лекари и медицински сестри, наличните лекари са преуморени от работа, липса на време за разговор с пациента и др.

Вероятно много болни най-болезнено усещат „безразличието“ на лекаря към тяхното състояние, защото те очакват от него той да поговори за тяхното лечение, да разбере страданието им, да прояви емпатия, вместо да попълва безкрайните формуляри, в мнозинството си административни и финансови. При народните лечители това почти не се среща, те винаги са насреща за мъката и страданието на хората.

Съществува и друг феномен, който регулира отношението на хората към алтернативната медицина. Днес масово хората не вярват на авторитети, на медии, на политици… Но, ако съседката, приятеля или колегата споделят, че те или техни близки са имали същия проблем и еди кой си им е помогнал, то вратата към нетрадиционната медицина е широко отворена.

Самите лекари, както подчертава и Янишевска, знаят много добре, какво прави силата на внушението, ефекта плацебо. Ето защо винаги съм казвал, че доброто отношение към пациента, особено при хронични заболявания, е наполовина спечелена битка с болестта.

Авторката на книгата дава думата и на лекарите, на психолозите, етиците и духовниците. От разговорите с лекарите излиза, че те, спрямо лечителите, като че ли са на губеща позиция и това има своите обяснения.

Има и още феномени, които определят тези сложни отношения. Например все повече пациенти разбират, осъзнават и виждат необходимостта от холистични подходи в лечението, докато съвременната конвенционална медицина, както и да я наричаме, съсредоточава вниманието си върху болестта, върху конкретен орган, който не работи добре в момента, като деперсонализира човека.

Всичко това се среща и то доста често и в България. Но не само. В заключение ще напомня един цитат от романа на Робин Кук „Интервенция“:

„Алтернативната медицина има добри отношения с пациентите, държи се с тях като с хора, прави посещението приятно социално преживяване, дори и да не провежда реално лечение. Конвенционалната, от друга страна, много често е тъкмо обратното – лекарите и сестрите се държат така, сякаш ти правят лична услуга. И още по-лошо – когато лекарите смятат, че не могат да ти помогнат, те игнорират…

… нека добавя още една причина към това защо хората са се хванали със зъби и нокти за алтернативната медицина: тя не изглежда плашеща. Ако кажеш, че група хора умират всяка година от това, че са ходили на алтернативен терапевт, няма да им мигне и окото. Защото стотици хиляди са умрелите, които са се лекували единствено при конвенционален лекар. Всъщност хората, които отиват в офиса по хиропрактика искат да вярват в хиропрактиката, главно защото не искат да отидат на конвенционален лекар, където могат да получат диагноза, която включва дискомфорт и болка, а може би и смърт. При лечителя това никога не се случва. Всичко е оптимистично, всяко оплакване може да бъде изцерено и не боли, а дори и да е плацебо, на кого му пука?“ (с. 174-175)

Източници: 1. Gubała, К. (2019) Polacy chodzą do 100 tys. uzdrowicieli, bo zapotrzebowanie na nadzieję jest ogromne. W: Rynek Zdrowia z 20 kwietnia 2019. http://www.rynekzdrowia.pl/Po-godzinach/Polacy-chodza-do-100-tys-uzdrowicieli-bo-zapotrzebowanie-na-nadzieje-jest-ogromne,193971,10.htm

2. Katarzyna Janiszewska (2019) Ja nie leczę, ja uzdrawiam. Prawdziwa twarz polskich bioenergoterapeutów. Wydawnictwo Otwarte, Kraków.

3. Кук, Р. (2011) Интервенция. ИК „ЕрГон“, София.