Етикети

, , , , , , , ,

Днес започвам с един по-особен случай. Става дума за наша гражданка от град „Грамотин“, която живее в чужбина. Най-вероятно от XVIII век. И ако споменавам този случай то е, защото внуците на леля ми, които са родени в същата страна, много рядко посещават България, говорят прекрасен български език и много рядко допускат подобни грешки.

Здравейте!Живея в (…).През октомври бях в България при (…),където ми направиха диагноза–(…).От тогава пия (…).Лекарката ми преписа същто и противовъзпалителни лекарства,които за съжаление не ги пих.Искам да попитам има ли някой в групата,който същто пие (…)?И дали трябва да пия противовъзпалителни лекарства.Аз бях и в тук,в (…) при 3ма (…),и не ми дават противовъспалителни.За съжаление ощте нямам подобрение,и имам температура.Диагнозата,която (…) ми дават е неизяснена (…).Просто супер….!!!!!!“

Бих приел някои изрази, като „където ми направиха диагноза“ или „Диагнозата,която (…) ми дават“, „Лекарката ми преписа“ за грешки поради дълго не ползване на родния език, но останалите грешки ме навеждат на друга, доста „пъклена“ мисъл. Жената е с българско име, а говори като чужденка. Въпросите, които задава – поне според мен – не са за пациентска група, а за специалист.

Преглътнах с огромни усилия собственото си невежество, защото едва днес научих, че диагнозите се „правят“, „дават“, но не се и поставят. И тази лекарка, дето преписва незнайно от къде, незнайно какво, е объркала съвсем жената, която е била „и в тук“ да търси помощ. С това преписване ме обърка и мен. Изобщо пълна каша без брашно и вода. Та след като изгълтах всичко това, „ощте“ съм в когнитивен дисонанс, „същто“ и съм в температура, и се питам: на мене кой ми направи диагнозата и ми даде заключението в епикризиса: „страда от тежка форма на когнитивен дефицит, изразяващ се в нарцистичен претенционизъм към неволните грешки на други индивиди, със съмнителни лингвистични познания и дефицити“. Така че не ми се сърдете, ако рядко разбирам неведомите виражи на мисълта Ви.

Сега сериозно, без ирония и сарказъм. Искрено съчувствам на госпожата. И разбирам страданието й, или поне в много голяма степен се опитвам да я(го) разбера. Една от по-новите субдисциплини в социология на медицината, е социология на непоставената диагноза. И за мен винаги подобни наративи са интересни. И все пак няма да се уморя да повтарям и да критикувам неадекватното, неграмотното писане. Да, всеки може да сгреши, но чак до такава степен?! Поне на мен това ми говори за други проблеми, не ли? Както казва колегата Филипов.

***

Сайтът „news.bg” спечели жълтата фланелка за информираща дезинформация на жителите на „Фейсбукландия“. Ето какво можем да прочетем на адрес: https://news.bg/health/7-500-zayavleniya-za-individualen-telk-ot-nachaloto-na-april.html?fbclid=IwAR3vA8ODwcM6KIXd16GN071ViRnCP7yKUyjmnfrDPCffVz6mfJ7DBOjixJI от 12/03.2019 г.:

„7 500 заявления за индивидуален ТЕЛК от началото на април“, е заглавието на материал, чиято цел е да ни информира, че „Над 7 500 заявления за изготвяне на индивидуална оценка на хора с увреждания са подадени от началото на месец април в дирекциите „Социално подпомагане“ в цялата страна.“.

Всички деца знаят и в училището учат, че ТЕЛК е медицинска институция и се занимава с експертиза на инвалидността/уврежданията. И като такава институция няма как да бъде част от дирекциите „Социално подпомагане“. Пък и колко дирекции има?

Да сготвиш такъв тюрлю гювеч се изисква виртуозност, че и нещо повече. Коя ли кифла нарцисова е сътворила и заглавие, и текст? А и къде е била кифлата/кроасана редактор? Вероятно на културно мероприятие – посещение на персонален асансьор с цветни орнаменти.

***

Отново въпрос от село „Беззнаково“:

„Здравейте въпрос на пенсионер с тип 2 полагат ли му се тест ленти и апаратче. Благодаря предварително“.

Малко съм объркан. Не знаех, че в България пенсионерите се типизират – тип 1, тип 2, тип… n. Обаче, понеже, е „с тип…“, възниква въпроса: тип на какво? От питането научавам, че имало апаратчета, които тестват – какво, никой не знае. Справка – вид на пациентската група, в която е зададено питането. Тогава има шанс да се разбере. Еееех, език мой, враг мой!

***

Ето един въпрос (може би), с дълбок екзистенциално-еротичен смисъл. Задава го млада жена от село „Долно Уйно-неграмотино“:

„Можели жена да обича двама едно времено говоря за истинска любов“.

Силно съм впечатлен от откровеността на младата дама, вероятно попаднала в капана на поливалентната любов. Аз например изпитвам истинска любов към всяка красива, според моите представи за красота, жена на възраст между 18 и 60 години. Но не съм сигурен дали „едно времено“ ги обичам, т.е. преди сто лета, или „едновременно“, т.е. всички заедно по едно и също време. Ох, Боже! Все се заричам да не се подавам на такива провокации и всеки път пропадам в бездната на собственото си любопитство. Ей, на, сега няма да мога да заспя докато не намеря верния отговор на тези фундаментални еротични въпроси. Може или не може? Едно времено или едновременно?

Божидар Ивков