Етикети

, , , , ,

Жителка на село „Беззнаково“ задава жизненоважен въпрос:

„Здравейте група .при вирус какво може да се пие с (…) съм .висока температура и мн силна кашлица. Ревматология не вдига телефон“.

Въпросът е зададен смислено – разбира се, какво пита госпожата. Вселил се е в нея някакъв вирус и тя вдига температура и кашля. И в тази връзка пита, какво „може да се пие с (…) съм…“ От краткия текст разбрах, че всяко ново изречение започва с точка и, понякога, също може да завършва с точка – всички останали знаци вероятно отдавна са излезли в пенсия или са в платен годишен отпуск. Очаквах някой дълбокомъдрен съвет с какъв илач да бори вируса, но уви, засега няма. Онова, което ме същиса, е изречението: „Ревматология не вдига телефона“. Доколкото ми е известно, с понятието „ревматология“ се обозначава дял от медицината, който се занимава с диагностиката и лечението на ревматоидните заболявания. Та не ми е ясно като как този дял би могъл да вдигне телефона. А ако беше членувала думичката ревматология, пак щеше да е погрешно – телефон се вдига от човек, но поне щеше да е ясно, че използва ежедневен език и терминология, с които се обозначава Н-ското отделение по ревматология. Ма правете разлика между дял от медицината и отделение по…, бе хора. Иначе ще вземе да излезе, че Канада и канализация е едно също?

*****

Млада и интелигентна гражданка от столицата на Кифландия пита:

„Здравейт, искам да попитам къде по нашето Черноморие има достъп до плажа и морето“

Нека в случая не се занимаваме с липсващите препинателни знаци. Не за друго, а за да не издребняваме за една запетайка и една питанка. Проблемът е и на друго място. Ако не знаете, че въпроса се задава от (или може би за) човек с инвалидност, е възможно да изпаднете в процес на онемяване. Защото – поне доколкото аз знам – достъп до плажа и морето има по цялото ни Черноморие (е, поне там, където има море и плаж, де), въпреки милионите тонове бетон, които пазара изля през последните години по него. Е, приятно къпане, ако имате достъп, разбира се!

*****

Под един материал на (…), озаглавен „Новите…“ има коментари, които коматизират и най-големите гении, способни да намерят смисъл там, където няма думи. Ето два коментара на граждани от област „Мисландия“:

„Единствено мисълта, че може да въведат някъкви изисквания, по критерии на соцялна отценка ме тревожи. Да не измисят някакви битови критерии и да намерят начин напред във времето да ощетят хорат пак .Така ,че да им спрът тази интеграция. Ама си заслужаваме тази учъст, защото не излезем н улиците и д си отстоявме правото на новрмален живот“.

Единственото, което разбрах от това писание, е че за тази гражданка любимата буква е „ъ“. Но в този коментар има едно нещо, което предизвика в мен и онова гадно чувство на любопитство, което не ти дава мира: „измисят някъкви битови критерии“. Явно гражданката не е информирана, че „социалните“ ги тресат едни битовизми, че… просто ужас.

Вторият коментар ме разби с невероятната си екзистенциално смислова наситеност от значения:

Здравейте! Имам питане: ако трябва пенсионера/инвалид да направи някакво ново подаване на документи, при всички положения ще получи ли уведомление за това?“

Въпросът е толкова философски обобщен, че изтрива от битието всякакво административно-институционално многообразие и унищожава в зародиш и най-плахата мисъл за бюрокрация и бюрократично-административен произвол – „при всички положения…“.

Някои от отговорите са плашещо професионални, компетентни и разбираеми и там не смея да коментирам. Е, все пак успях да направя връзка между въпроса и публикацията на (…), но не съм сигурен дали съм на прав път, щото нямам „уведомление за това“.

*****

Уморена, ядосана и измъчена жителка на село „Дългопостово“ поставя следните енигми пред рефлексивно настроените членове на една група:

Здравейте приятели,

Имам няколко въпроса на който не мога вече да си отговоря просто се отчайвам със всеки изминал ден, та реших да се обърна към вас с надеждата някой от вас да ме светнете.

– В последно време съм много изнервена избухвам за няма и нищо просто и аз не знам защо винаги ми е криво и не знам какво искам.

– Носа ми е запушен кихам по 10 пъти един след друг от няма и нищо очите ме парят и всички останали симптоми на алергия. Така съм вече 2 месеца. Но днес правих тест за алергия и ми казаха че нямам алергия

А защо тогава кихам и носа ми е запушен

И си задавам въпроса може ли да е от (…) или не може и направо вече ми се плаче от тази проклета болест……

Извинете за дългия пост

И тук препинателните знаци са пенсионирани, или са в отпуск. Цялата отговорност за качеството на труда е поставена на плещите на тирето и най-вече на многоточието (съставено от 6 точки), от време на време и на точката.

Не мога да разбера, защо Кирил и Методий са били такива серсеми, като са създали две букви – „и“ и „й“, които са непреодолимо препятствие пред свободния дух на страдалеца. Да не говорим за смесването на ед.ч. и мн.ч., като в тесто за баница – „Имам няколко въпроса на който…“.

Виж, това с кихането е сериозен проблем, за разлика от изнервеността, която може да се дължи и на вроден серсемлък (не дай Боже) или прекалена чувствителност. И аз се притеснявам като се разкихам, защото моя кихащ сериал е съставен поне от 15-20 серии. И така съм от малък, и баба (македонка) все ми казваше: „Кихаш, кашляш, пърдаш, ке издаш четата“. Но по мое време нямаше ФБ и бях лишен – съвсем несправедливо – от възможността да споделям назо-аналните си (според диагнозата на баба ми, македонката) проблеми публично. Доброто в случая, е, че проблемите на гражданката са назо-неврални.

Липсата на алергия е добра новина. Научно-обоснованите съмнения на пишещата горните редове за наличие на проблеми, създавани от болестта на (…) са източника на екзистенциалните й (на пишещата) притеснения. Дано всичко се оправи и да се получи отговор на най-екзистенциалното питане: „А защо тогава кихам и носа ми е запушен…“. Е, аде де! Всички вече искаме да знаем, защо?

Божидар Ивков