Етикети

,

Трудно се коментира мерзкото поведение на висш държавен служител, дори само поради това, че всеки нормален човек се чувства безкрайно омърсен, когато навлиза във вербалната клоака на този служител.

Въпросният индивид може да си мисли, каквото иска и каквото му позволява личния интелект и морал, но няма право от висотата на заеманата в момента властова позиция да говори, каквото иска.

Изказването на въпросния индивид затвърждава манифестираната още в предизборната кампания на ОП непоносимост към хората с инвалидност. Затвърждава скритата – скрита, доколкото поне засега на мен не ми е известно публично да е обявена – привързаност към социалдарвинизма и фашизоидната реторика, философия и идеология.

Да наречеш една майка „креслива жена“, да наречеш една страдаща майка на дете с тежки увреждания „креслива жена“, да наречеш децата с увреждания „уж болни деца“, които преследвали само материален интерес, е най-меко казано ярка демонстрация на сериозни психични личностни и властови дисбаланси.

До тук нищо ново. Нищо изненадващо. Типично поведение на така самонареклите се обединени патриоти (?!). В едно здраво и нормално общество след подобно изказване следва оставка или уволнение. Но в едно болно и анормално общество не само, че няма оставка или уволнение, а има неспиращо арогантно и нагло поведение – обяснение и защита на вербалната дефекация на въпросния индивид. Нещо повече, на помощ – с цел запазване на статуквото – бе изведен на преден план т.нар. едър бизнес в България.

Беше разиграна една театрална миниатюра: представители на работодателски организации застанаха зад индивида WСимеонов, като дори си позволиха – политика и бизнес – да размахат юмрук на жени, да размахат юмрук на майки.

Всичко това, тази манифестация на сила, на власт, на липса на морал и емпатия към собствения народ, т.е. поведение на башибозук, поне на мен ми доказва за пореден път факта, че сме мафиотска държава и че бизнес и политика трудно се отличават освен по външни, длъжностни белези.

Същата тази мафия (политици и набедени бизнесмени) прогони от домовете им милиони българи, а сега сърцераздирателно извива, че няма работна ръка. Ами няма, няма и да има – все по-малко хора ще се съгласяват да работят за 500-700 лева по 12 и повече часа на ден.

Същата тази мафия сега се опитва да наложи – къде по-явно, къде по-прикрито законите и политиките на евгениката. Защото на фона на обезлюдяващата откъм млади хора България все по-ясно и все по-свирепо се проявяват редица тежки и нерешавани с десетилетия проблеми, какъвто е инвалидността, както и социалните патологии, родени от безогледното присвояване на обществен ресурс.

И защо въпросния индивид, и въпросните „бизнесмени“, толкова силно и мощно, уж, се подкрепят и не искат да напуснат властовата сцена и задкулисия. Да, именно поради материален интерес – да продължат присвояването на обществен ресурс, за сметка и на гърба на хората, на гражданите.

Изпитах студ, сибирски студ, когато тази театрална миниатюра ми навя спомени от прочетени книги и гледани документални филми за събитията през 30-те години в Германия, довели по-късно до смъртта на повече от 60 милиона човека.

Винаги съм смятал жената за нещо свещено. Особено жената-майка. И подобно поведение и девиантна логорея за мен са ужасяващи и напълно неразбираеми. Винаги съм смятал, че връх на скудоумието е мъж, който си позволява по какъвто и да е начин да упражнява насилие над жена. Да не говорим за насилие над майка. Но парите, капиталът не са морални, не притежават чувства. Те са несъвместими с тях.

Случаят WСимеонов за мен е последното доказателство, че държавата България е мъртва. Останала е една територия и едно население, които съществуват по скоро по силата на инерцията, умело направлявана от антиразвитийни групи.

Не ми остана и капчица вяра, че на тази територия някога ще настъпят по-добри времена. Нямам и капчица доверие в бизнеса и политиката. Тогава?

Да се очаква от горепосочения индивид да напусне политическата сцена и да се лиши от облагите й, е толкова реалистично, колкото очакването да садиш картофи и след това да вадиш златни монети.

Ужасно се живее под „ятагана“ на башибозук, който говори твоя майчин език. За мен случаят WСимеонов приключи още преди да е започнал, или това е случай с предизвестен край.

Казват, че индивидът поднесъл своите извинения. Късно. Твърде късно. Ще напомня думи, приписвани на Радой Ралин: „Туй що устата посере, нищо не може да го изпере“

Ще напомня още, че няма недосегаеми хора. Всеки някога, по някакъв начин, от някъде го застига заслуженото възмездие. Всеки, без изключение.

Божидар Ивков

Реклама