Етикети

,

Не съм поет. Но във върхови моменти от живота си ме „напъва“ нещо от вътре и изливам емоциите и чувствата си в слова. Обикновено го правя само за себе си, но тази нощ искам да пусна да отлетят в забравата три мои отрочета. Щастлив съм и може би затова съм толкова щедър към бездарието си.

Няма значение. Това са слова от мен за определен човек. Те са си наши. Само наши и въпреки, че ще се разголят пред теб читателю, който и да си, те пак ще си останат наше тайнство. Мое и на моето приказно момиче.

*****

История за любов ще ти разкажа, За нашата любов.

Помня онзи мрачен ден

Изпълнен с влага и надвиснала тъга

Видях те отдалеч, в тълпата – малка светлинка,

Крехка и сама, понесла гордо своята душа.

Пресече булеварда измит от сълзите небесни и пред мен застана.

Плаха и засмяна, сякаш дивна самодива

От приказка вълшебна оживяла.

Онемях. Изгубих дъх. Потънах в две бездънни езера.

Поех ръката ти без памет,

Живота върна ми с твоята топлина.

И после… и после пред тебе бях

Плах, не смел, щастлив и омагьосан

Нямах сили за храна, изпивах те с очи

И тръпнех от наслада.

История за любов ще ти разкажа, За нашата любов

Изгряла на брега на мъничък площад

И тръпките след скорошна раздяла

Душите ни в едно събрала.

Ще ти говоря за любов, за нашата любов…

*****

Стар рефрен поражда нови чувства,

От спомените кратки се раждат нови спомени,

За знойни нощи, за очи изпълнени с блясък,

За треперещи ръце и тръпнещи тела.

Цигулка плаче в нощта и разказва за мечти.

Звезди танцуват в небосвода, пленили страст и пориви горещи,

А на брега самотна сянка поема по лунната пътека

На среща с любовта.

*****

Когато се събуждам и усещам топлото ти тяло

Притихнало, с доверие сгушено в мен

Когато се събуждам и усещам прегръдката на нежната ръка

И палава усмивка лицето ти огрява

Душата ми разцъфва в мелодия на радост и любов.

Обръщам се към теб с жажда неутолима

Със страст притискам устни до твоите очи

Душата ми ликува от обич запленена

И тишината във възторг крещи.

Когато се събуждам до топлото ти тяло

Сърцето лудешки тупти

И жар изпълва ме и пламък в очите ми гори.

И как такава обич да изкажеш

Освен с целувка, с ласка нежна

И как с такава радост да възторгнеш

Светът облян от самота

Освен с пееща душа и нежност свята

Освен с малко думи и пламнало сърце.

Добро утро, обич моя. Обичам те.

Когато се събуждам до топлото ти тяло

Аз знам, че днес отново ще живея…

Божидар Ивков