Етикети

, , , , , , , , ,

Неутрофилни „наногъбки” ще успяват да неутрализира протеините, предизвикващи ревматоиден артрит (РА) – информира научното списание „Nature Nanotechnology”.

Колектив на проф. Liangfang Zhang от Университета на Калифорния в Сан Диего е разработил неутрофилни „наногъбки“, които могат безопасно да абсорбират и неутрализират протеините, играещи роля при РА.

Новите наногъбки представляват наночастици от биоразградим полимер, който е покрит с неутрофили (вид бели кръвни телца, които са едни от основните елементи на имунната система и са между 45% и 70% от всички бели кръвни клетки в тялото на човека). Неутрофилите, като едни от „предните бойци“ на имунната система, реагират срещу инвазията на различни патогени. Известно е също така, че те играят роля при развитието на РА – хронично автоимунно заболяване, което предизвиква болезнени възпалителни процеси и като резултат може да доведе до увреждане на хрущяла и костната тъкан на ставите.

Когато се развива РА, клетките в ставите започват да произвеждат протеини, предизвикващи възпаление. Те се наричат цитокини. Освобождаването на цитокини сигнализира на неутрофилите, че трябва да проникнат в ставите. Там цитокините се свързват с рецепторите на повърхността на неутрофилите, за да се освобождават повече цитокини, което на свой ред привлича повече неутрофили в ставите.

Наногъбките спират тази възпалителна каскада още в зародиш. Те улавят цитокините и ги възпират да предават сигнали, което намалява възпалението и увреждането на ставите. Такива наночастици се смятат за обещаваща алтернатива на съвременните методи за лечение на РА. Някои лекарства на основата на моноклонални антитела, са помогнали на хората с РА в борбата им с болестта, но те действат чрез неутрализацията само на определени цитокини. Това не е достатъчно, защото съществуват множество различни цитокини и патогенни частици (молекули).

Неутрофилните клетъчни мембрани, по своята същност, имат рецептори, които свързват различни видове цитокини и не е необходимо да бъдат идентифицирани или да се развиват/създават специални антитела.

За да създадат неутрофилни наногъбки, учените изработили най-напред метод за отделяне на неутрофилите от кръвта. След това те обработили клетките в специален разтвор, който ги кара да се надуват и да се разпукат, оставяйки клетъчната мембрана. Следва разбиването на мембраните на по-малки частици. След това те се смесват със сферични наночастици, изработени от биоразградим полимер, върху повърхността на които се „настаняват“ фрагментите от клетъчната мембрана.

Инжектирането на наногъбки успешно е лекувало тежки ревматоидални възпаления на ставите при два вида мишки, които са били модел за възпаление на ставите при човека. Те са били толкова успешни, както терапиите, при които на мишките е давано голяма доза моноклонални антитела. Ранното подаване на наногъбки в друга група мишки е предотвратило развитието на болестта.

Както отбелязват авторите на изследването, вместо да се блокират няколко специфични типа патогенни частици, е възможно да се блокира широк спектър от тях и по този начин да се лекува и предотвратява болестта по много по-успешен и ефикасен начин. Колективът от учени има надеждата, че скоро техните наногъбки ще влязат във фазата на клиничните изследвания. Все пак учените предупреждават, че този лечебен метод няма да преодолее изцяло болестта.

По-рано колективът на проф. Zhang е разработил наногъбки от червени кръвни телца за предотвратяване и борба с метицилин-резистентен Staphylococcus aureus, както и макрофаги на наногъбки за лечение на сепсиси.

Източници: PAP/Rynek Zdrowia (2018) „Nanogąbki” pomocne w leczeniu RZS? W: Rynek Zdrowia z 05 września. http://www.rynekzdrowia.pl/badania-i-rozwoj/nanogabki-pomocne-w-leczeniu-rzs,187267,11.html

Zhang, Q., D. Dehaini, Y. Zhang, J. Zhou, X. Chen, L. Zhang, R. H. Fang, W. Gao, L. Zhang (2018) Neutrophil membrane-coated nanoparticles inhibit synovial inflammation and alleviate joint damage in inflammatory arthritis. In: Nature Nanotechnology, DOI https://doi.org/10.1038/s41565-018-0254-4, https://www.nature.com/articles/s41565-018-0254-4

доц. д-р Божидар Ивков