Етикети

, , , , , , , , , , , ,

Според мнението на Полското дружество по ревматология документа, описващ Лекарствената политика на държавата, трябва да съдържа, като един от здравните приоритети, лечението на „ревматоидните болести, развиващи се на възпалителна и автоимунна основа“. С оглед целта, която си поставя МЗ в документа, липсата на ревматоидните болести като здравен приоритет, е неразбираемо – пише УС на ПДР, консултирайки документа.

Поне на мен не ми е известно да има подобен документ в България. Не че той би решил проблемите в тази област. Да не говорим, че лечението на ревматоидните болести в България не е никакъв приоритет, а се възприема по-скоро като финансово бреме за НЗОК.

Полското дружество по ревматология отбелязва, се документът „Държавна лекарствена политика 2018 – 2022“ се основава върху научни доказателства и надеждни данни за смъртност, заболеваемост, честота, рискови фактори, ефективност, безопасност, качество и рентабилност на лекарствата, демография, производителност, неработоспособност, инвалидност, разходи, микро и макро-икономически фактори.

Фармакологичното лечение на такива болести като РА, псориатичен артрит, Болест на Бехтерев, ювенилен идеопатичен артрит, системен васкулит и други системни болести на съединителната тъкан, дава възможност да се ограничат преките и непреките разходи за тези заболявания, а чрез това става възможно лечението да се разглежда като инвестиция, а не като бреме за държавата.

Тези болести по различен начин представляват важен рисков фактор за сърдечно-съдови болести, в т.ч. инфаркти на сърцето и мозъчни удари, както и за усложнения в дихателната система и накрая за развитие на онкологични заболявания, което на свой ред, „спрямо епидемиологичните и демографските тенденции, а също и като се вземат предвид и други фактори, формира потребностите от здравни услуги“. На тази база са създадени и здравните приоритети.

Успешното противовъзпалително и имуносупресивно лечение с помощта на класическите модифициращи протичането на болестта лекарства и в комбинация с биологичните такива намалява при тези пациенти риска от развитие на сърдечно-съдови болести и диабет, който също е един от приоритетите на здравното министерство.

По отношение на целите, които си поставя МЗ в документа, липсата не вземането предвид, като здравен приоритет, на ревматоидните болести, е неразбираемо. Още повече, че за един от здравните приоритети министърът на здравето е определил рехабилитацията, която трябва да бъде важно допълнение на подходящото фармакологично лечение на ревматоидните заболявания.

Като запазва настоящата форма на документа, министърът на здравето се съгласява на отсъствието на активна лекарствена политика на държавата спрямо пациентите с ревматоидни заболявания за ограничаване на инвалидността.

Същевременно, на пациентите, на които не е осигурено ефективно лечение, осигуряването чрез рехабилитация на добро здраве може да се окаже излишно, особено ако няма подходяща медикаментозна терапия, подкрепяна от активна лекарствена политика.

Полското дружество по ревматология е изразило своето безпокойство спрямо предложението за „изработване на правила за прескрипция и финансиране на биоеквивалентни лекарства (заместители) от колектив от експерти, назначен от министъра на здравето“.

Правилата на предписване на биологичните лекарства и заместването им с биоподобни такива в ревматологията се основава върху резултатите от клинични изследвания, в които ефективността у безопасността на иновативните биологични лекарства и биоподобните такива е била еднозначно потвърдена, както и тяхната взаимозаменяемост. Полското дружество по ревматология изразява надеждата си, че предложението, съдържащо се в проекта на документа няма да служи за ограничаване на достъпа на пациентите до биологични и биоподобни лекарства, в т.ч. и произвежданите от полскта фармацевтична промишленост.

Полското дружество по ревматология е на мнение, че спестените средства, получени чрез въвеждането на следващи биоеквивалентни биологични лекарства в определена област на медицината, трябва да бъдат изразходвани за поредните ефективни новаторски терапии при тези заболявания и документът за държавната политика в областта на лекарствата трябва ясно да регламентира това.

Полското дружество по ревматология отбелязва, че е важно да се вземе предвид мнението на НПО организации от цялата страна по отношение на предвидената възможност в документа за заплащане от пациента по време на болничния си престой на нереимбурсирано лекарство или ако не отговаря на изискванията за лечение с реинбурсирано такова.

***

Едва ли за някой има значение, какво точно се случва в Полша с процесите на лечение с биологични и биоподобни лекарства. Но подобна незаинтересованост би била подвеждаща. В публикувания тук материал правят впечатление поне няколко важни неща:

(1) акцент върху биологичното лечение като механизъм за снижаване на преките и непреките разходи за лечение на ревматоидните заболявания. Този акцент в България многократно е повтарян в публичното пространство и в документите само и единствено на ОПРЗБ. Не ми е известно БДР да има позиция по този въпрос.

(2) акцент върху факта, че адекватното биологично лечение снижава инвалидизацията и инвалидността от ревматоидни заболявания. Това е в крещящо противоречие с политиката на опазаряване на здравеопазването в България, провеждана от МЗ и НЗОК;

(3) доброто сътрудничество и съвместна работа на пациентски организации и ревматолози, в т.ч. с ПДР. В България тези процеси са доминирани от нежеланието и надменността на една част от рематолозите и на ръководството на БДР в отношенията им с пациентските организации. Тяхната незаинтересованост достига такива измерения, че те не са в състояние да направят разлика между отделните пациентски организации;

(4) и накрая, но не по значение, самото ПДР изразява надежда, че няма да се стигне до ограничаване на достъпа на пациентите до съвременни терапии в сферата на ревматологията;

(5) наличие на документ, представящ намеренията на полското правителство в сферата на лекарствената политика за периода 2018-2022 г. Поне на мен не ми е известно нашето правителство да има подобен документ, което не означава, че той не е създаден.

Многократно съм писал, че поляците също си имат своите проблеми в системата на здравеопазване. Но те по никакъв начин не свързани толкова тясно с корупция, личностно облагодетелстване на гърба на пациентите и разхищение на средства.

Според мен, пари има за всичко в НЗОК. Стига да не се краде и да не се разпиляват средства.

Източник: PTR/RZ (2018) PTR krytycznie o projekcie dokumentu „Polityka Lekowa Państwa 2018 – 2022“. W: Rynek Zdrowia z 27 lipca 2018. http://www.rynekzdrowia.pl/serwis-reumatologia/ptr-krytycznie-o-projekcie-dokumentu-polityka-lekowa-panstwa-2018-2022,186184,1011.html

доц. д-р Божидар Ивков