Етикети

, , , , , , , , , , ,

Един много силен текст на доц. д-р Петко Симеонов. Текст за границите на човека, за това, какво се случва, когато бъдат преминати. Публикувам го изцяло с негово разрешение.

Б.Ивков

 

Имаше случай с напълно нормален човек от голям черноморски град. Спомнете си го. Човекът се занимавал с бизнес. Поискал кредит от банка. Кредитът бил важен не само за бизнеса му, а за живота му. Той бил заложил всичко. Без кредита – губел го.
Искането му било по закона на държавата и по правилата на банката. Банката одобрила, но банкерката, движеща кредита, поискала подкуп. Размерът на нейното искане правел кредита безсмислен. Човекът загивал. Банкерката го притискала. Той се опитал да потърси помощ в правораздавателните институции. Никакъв ефект.
Доведен до ръба на житейската си пропаст, човекът причакал банкерката и я застрелял. Предал се в полицията. Не зная какво е станало с него.
Вероятно по подобни мотиви бяха разстреляни и други лица, прошумели по различен начин в медиите. Извършителите не бяха разкрити. Но местната мълва беше приказлива. Алчност, злоупотреба, обогатяване, измами, мрежа от престъпни овластени лица…
Всеки човек има граница на търпимост към несправедливост. В тази граница може да няма нищо героично, но може и да има. Може да е психо- или социопатична, но може и да не е. Границата е известна – „живот или смърт“. С тази граница шега не бива! В социалните взаимодействия всеки трябва да има усет за нея.
Често тя е свързана с личните интереси. Някой убит от неизвестен извършител, и полицията си умива ръцете с израза – вероятно оправяне на бизнес отношения.
Става дума за граница на търпимост!
Не е въпросът само за границата на личните интереси. Често става дума за обществени, национални, религиозни, расови…
Когато парламентът, МС или ДЕКВР вземат някакво решение, би следвало да знаят, че вървят по граница на търпимост. Живот или смърт! За съжаление, така е при всяко значимо управленско решение! То властващите затова ходят с охрана…
Но моята тема в случая не са материалните интереси, макар че препоръчвам те да се помнят, темата ми са БЕЖАНЦИТЕ!
Само за държавни граници ли трябва да говорим, когато става дума за нашествие на стотици хиляди, милиони и чакащи много милиони да нахлуят в нашия дом?!
Става дума за стотици милиони индивидуални граници на християните в Европа! Католици, протестанти, православни! Поставени сме на границата, където сме ЕДНО!
Който смята, че християнството е „опиум за народа“, е идиот!
Оставете Брейвик!…
Спомнете си Хитлер, тръгнал срещу разюздаността на „мирните договори“ след ПСВ. Спомнете си Ленин/Сталин/Троцки, тръгнали срещу световно организираната алчност… Милиарди индивидуални граници са били преминати, за да са възможни тези психо- и социопати.
Днес бежанците преминават границите на стотици милиони!
Брюксел, Берлин, Париж, Бойко Борисов, пазете общите граници на Европа, но не забравяйте индивидуалните НИ граници! Те раждат чудовища.
Който мисли, че границите на човека са медийна измислица да си пие лекарствата.

доц. д-р Петко Симеонов