Етикети

,

В своя роман „Брилянтните“ М. Сейки поставя следния въпрос, съдържащ в себе си дилематизиран отговор: „Та кое е по-важно в крайна сметка – детето Ви да има възможно най-добрия генетичен материал или да има кръвна връзка с Вас?“ И ако той днес все още е въпрос от и в научно-фантастичната литература, то със сигурност след едно или две десетилетия този въпрос ще бъде част от социалната действителност. Самият факт, че вече съществуват реални условия той да бъде поставян, е твърде притеснителен и вещае появата на социални феномени, с трудно предвидими последици.

*****

Съществуват повече от 120 дефиниции на понятието „здраве“. Не по-малко са и дефинициите на понятието „болест“. И това не са само и единствено академични упражнения, защото концепциите за здраве и болест имат ключов характер за клиничната практика, организацията на медицината и здравеопазването, за цялото общество. Дефинициите, моделите и показателите за здраве и болест отразяват съществуващите в науката и обществото начини на мислене. С други думи, те са социално конструирани, представляват социални конструкти и като такива са в пряка и силна зависимост от социалния и културния контекст, в който възникват и се развиват.

*****

Да правиш добро е далеч по-важно от откриването на истината. (парафраза по Бьорн Хофман)

*****

Странно е, колко малко хора си дават ясна сметка, че да бъдеш жив и здрав, са две съвършено различни неща.

*****

Известно е, че имунната система на човешкото тяло представлява изключително сложна система, взета сама по себе си. В тялото тя има ролята на подсистема. И като сложна система тя е изградена от голямо количество централни и периферни органи на имунитета, от различни клетки – макрофаги, В-лимфоцити, различни типове Т-лимфоцити, както и от отделяните от лимфоцитите активни вещества, които се наричат лимфокини (цитокини). Всички те функционират в определени, тесни граници на равновесие и съгласуваност. Всеки един елемент от тази сложна система има свои роли и задачи, които трябва да се изпълняват стриктно, за да може системата да функционира правилно. Между тези елементи и компоненти на имунната система протичат непрекъснати процеси на комуникация, взаимно влияние и взаимовръзки. Същото се случва и между имунната система и останалите системи на тялото. И най-малкия дисбаланс може да доведе до увреждането на имунната система. Ето защо си мисля, че съвременните биологични лекарства са намеса „на сляпо“ в една изключително сложна система без да се познава до край, както нейната структура, така и нейните функции.

Много ми се иска да вярвам, че тези лекарства са стъпка в правилната посока. И аз наистина вярвам в това. Но не забравям, че вярата е присъща на религията, не на науката, макар че съвременната наука напредва с много бързи темпове.

*****

В основата на всяка култура е заложено и отношението към екскрементите. И няма никакво значение дали виждаме това или не, дали ни харесва или не, дали го осъзнаваме или не. Фактът си остава факт. Дори само заради това, че метаболизмът на всяко човешко тяло, както и самият живот не биха били възможни без отделянето на екскременти. Същевременно в основата на културата е вградена и съпротивата ни срещу „тъмната материя“ – екскрементите. И тази съпротива започва с раждането ни, което – както казва свети Августин – се извършва между екскременти и урина. Така че нека да спрем с пуританизма и лицемерието, когато става дума за екскременти.

Божидар Ивков