Етикети

, ,

Тази седмица „пътувам“ из дебрите на праисторията и търся свидетелства за наличието на хора с инвалидност и за отношението на първобитните хора към инвалидността и засегнатите от нея членове на групите им. Интересно, тези „пътешествия“ сякаш са пренесли тъмата на праисторията в мозъка ми – никакви мислички не се раждат.

*****

Цяла седмица чета научна литература и не ми остана време да почистя душата си.

*****

Странно, колкото повече чета, толкова повече разбирам, че съм прочел все по-малко.

*****

Каквото и да напиша, животът винаги е по-мъдър, по-богат и по-цветен.

*****

Ако човек не е създал нищо, ако не е оставил светли дири в душата поне на един човек, няма никакво значение дали е живял 20 или 120 години.

*****

Има хора, от които вее такава празнота, че чак ти става студено.

*****

Не всички бръчки по лицето са следи от страдание.

Божидар Ивков