Етикети

, , ,

Някои болести са толкова нахални, че освен, че ни идват „на гости“ неканени, си водят и други болести за компания.

*****

Светът на човека с хронично заболяване и/или хронична физическа болка, е коренно различен от света на здравия човек. Но това не значи, че във втория свят винаги царува щастието, а в първия – страданието. От личен опит знам, че понякога болният човек е по-здрав и по-силен от здравия човек.

*****

Предпочитам сам да преоткривам вече съществуващи научни истини, отколкото да ги научавам от други. Това, обаче, не винаги е възможно, а често е и загуба на духовна и интелектуална енергия и време.

*****

По-добре е и за учения, и за науката, когато той има занижена самооценка и постига по-високи (в сравнение със самооценката си) научни резултати, отколкото да не постига научни резултати, но да има силно завишена самооценка.

*****

Когато един социолог срещне живо създание той вече очаква и предвижда действие и взаимодействие. Ако това не е така човекът или не е социолог, или създанието не е живо.

*****

Парадокс на Ивков: Колкото едно финансово престъпление е по-мащабно, толкова вероятността да носите наказателна отговорност, е по-малка.

*****

При социалните системи има едно дълбоко единство между структура, йерархия, вътрешни и външни за системата връзки и взаимодействия, функции и произход. Не може да се постигне съществен напредък в разбирането на един от тези аспекти, докато не бъдат проучени напълно останалите (провокирано от мисъл на Вилаянур Рамачандран). Ето защо е много опасно да се променя дори само малка част от системата без да се познава детайлно цялата система, без да има много голяма яснота за измененията, които ще настъпят в системата и за очакваните последици от тях. Промените „на сляпо“, често извършвани от политическите елити със и/или в социалните системи, е процес на производство на рискове, които е трудно да бъдат овладявани, а негативните резултати от тях не рядко са пагубни за отделни социални групи и категории хора, дори за цели общества.

*****

Винаги ми е било любопитно, защо младите хора (а и не само) поставят различни белези по телата си, като татуировки, екстравагантни фризури, пиърсинги и др.? Дали си дават сметка, че подобни опити да бъдат различни, да се бунтуват срещу статуквото и/или доминиращата култура, да демонстрират нещо, с което самите те не са напълно наясно, всъщност са белег за принадлежност. А тази принадлежност и публичната й манифестация вече заличават в не малка степен различието, уникалността на човека и разголват духовната и интелектуалната пустота на самобелязалия „с различие“ тялото си. Отговори от рода на: „Така правят всички (кои всички!?)“ или „Сега това/така е модерно“, само затвърждават усещането ми за духовното безсилие на носителя на даден белег.

Божидар Ивков