Етикети

, , , , , , , , , , , , , , ,

„Разбрах, че като лекари в отношенията си с фармацевтичните фирми сме притеснително слаби етично, лесно е да бъдем манипулирани, а същевременно имаме много високо мнение за себе си“ – казва д-р Яцек Буйко, съсобственик на клиниката в Шчечин. Той е против всякакъв маркетинг на фармацевтичните фирми в своята клиника. Подобно изказване и мислене е почти революционно, особено ако го поставим в контекста на българските здравеопазни реалии.

„Не искам по никакъв начин да бъда манипулиран или подкупван. Интересува ме информацията, която предоставям на пациента да е възможно най-силно подкрепена с надеждно, актуално състояние на медицинското знание, а не от реклама, която ме насочва към някакво лекарство, или просто ще доведе до запомняне на едно конкретно име“ – казва Яцек Буйки, специалист по семейна медицина.

„За мен най-важен е друг аспект: не съм кола, марка „McLaren“, някакъв състезателен автомобил, за да ме облепят с лепенки. Лого на хладилника, лого на бюрото, лого на стената, лого на химикалката – не съм съгласен. За пациента в кабинета това би било ясна информация, че някой е мой спонсор, щом има логото му на писалката ми и на листовете за бележки, дори на тези от конференции“ – разказва в интервю за д-р Марта Марковска, която се занимава между другото и с темата за лобирането в света на фармацията и проблемите, свързани с конфликти на интереси.

И добавя още нещо, струва ми се изключително важно: „И абсолютно не съм съгласен някой да се опитва да повлияе върху това, какво предписвам и как го предписвам (к.м.-Б.И.). Имах такъв случай, при нас се беше записал пациент, който е представител на компания. В мое отсъствие оставил в клиниката три торби с рекламни материали (химикалки, тефтери, чаши, ключодържатели и др.п. – бел.м.-Б.И.). Всичко изхвърлих на боклука в присъствието на целия персонал“.

Според д-р Буйко тази радикалност се е породила в резултат на личните му преживявания и опит: „Мога да посоча два отключващи момента. Първият от тях се случи по време на моя стаж в едно болнично отделение. Понякога там презентиращите представители на фармацевтичните фирми са идвали в отделението с някаква почерпка. Веднъж се случи тази почерпка да е от пилешко бутче от известно заведение за бързо хранене. Когато видях, как специалисти от много висока класа, мнозинството от тях с докторати, се нахвърлиха върху толкова обикновен подарък, който нормално най-вероятно самите те не биха купили, започна силно да ме човърка мисълта, че нещо не е както трябва с нашето лекарско достойнство.

Вторият случай беше няколко години по-късно, вече като лекар: погледнах в конферентната зала и разбира се, масата е подготвена, проекторът е готов и представителят с красива усмивка се приготвяше за презентацията. Реших, че не искам да участвам в това и уведомих медицинския екип и се върнах в лекарския кабинет. След малко при мен дойде ординаторът и ми каза нещо, което вероятно ще помня до края на живота си: „Моля те отиди на тази презентация, това е служебно задължение“. Разбрах, че като лекари в отношенията си с фармацевтичните фирми сме притеснително слаби етично, не сме единни в отношението към тях, изключително лесно е да бъдем манипулирани…, а същевременно имаме много високо мнение за себе си и искаме да бъдем третирани като супер специалисти“ – казва д-р Буйко.

*****

Разглежданият проблем в този кратък материал, който представих почти изцяло без моя намеса, е твърде сериозен и е публична тайна за нравите по нашите географски ширини. Хронично болните пряко или индиректно често се сблъскват с този и подобни нему етични проблеми сред лекарското съсловие. Трябва обаче, да се признае и факта, че самите болни не са чужди на тези „съблазни“, дори понякога се самопочерпват с различни рекламни материали стига да им се отдаде възможност за това. За съжаление съм виждал „кражба“, извършена от хора, които иначе са страстни радетели за прозрачност и честност.

Понякога човекът, колкото и образован да е, колкото и голям специалист да е в дадена област, не може да избяга от дълбоко вкоренения в личността му стремеж към келепир. Жалко е, но е факт.

Онова, което за мен е най-важното в този материал, е казаното от д-р Буйко: „И абсолютно не съм съгласен някой да се опитва да повлияе върху това, какво предписвам и как го предписвам“. Не личният финансов интерес на лекаря, не поетите към дадена фирма ангажименти, трябва да се водещите мотиви при предписването на определени лекарства, а интересите на пациента и сигурността на научните резултати за качествата на даден препарат. Има една отколешна простичка истина: приемащият даден дар се поставя в зависимост от даряващия. Всяко действие на даряване на публично лице носи вътре в себе си и елементи на поставяне в зависимо положение обдарявания.

Източник: nofreelunchpolska.wordpress.com/rynekaptek.pl. (2018) „Coś jest nie tak z naszą lekarską godnością własną“. http://www.rynekaptek.pl/marketing-i-zarzadzanie/cos-jest-nie-tak-z-nasza-lekarska-godnoscia-wlasna,24809.html

доц. д-р Божидар Ивков