Етикети

, , , , , , , , , , , ,

Една от причините за неудовлетвореността на поляците от медицинските грижи в страната, е масовата липса на умения за комуникация на лекарите с пациентите, са казали полски експерти в тази област в четвъртък по време на пресконференция във Варшава.

Полската изследователка, в сферата на социология на медицината, проф. Антонина Островска от Института по философия и социология при ПАН подчертава, че в Полша удовлетвореността на пациентите от здравните грижи е най-ниска сред 17 страни от OECD.

Тя е признала, че едни от основните причини за това са недофинансирането на здравеопазването, опашките пред лекарските кабинети, лошите условия в локалните здрави заведения или неподходящата организация на труда, но съществена роля играе и липсата на комуникативни умения в лекарите при контактите им с пациентите.

Това, което е особено интересно, е, че все по-често за това си дават сметка, както лекарите, така и студентите по медицина. От изследванията, посочени от проф. Островска излиза, че т.нар. „меки компетенции“ (в случая начина, по-който пациентите очакват да се държат лекарите, за да им повярват и да следват техните препоръки) отсъстват при 40% от студентите по медицина и при младите лекари до 25 години.

Макар да е много добре известно, но често да се забравя, добрите релации между лекар и пациент влияят позитивно на самочувствието на пациента, както и на ефектите от лечението. „Взаимното уважение и доверието, което пациентът има в лекаря, играят важна роля в терапевтичния процес и са съществени също за диагностиката, избора и протичането на терапията, както и за придържането на пациента към препоръките му“ – подчертава проф. Островска.

Проф. Яцек Ясем от Гданския медицински университет и Полската лига за борба с рака припомня, че в случаите на продължително лечение след 3 години само 60% от болните спазват препоръките на лекаря. Една ситуация добре позната в България, особено сред лицата с ревматоидни заболявания. Ефектът от това може да бъде намаляване успешността на терапията, което въвежда лекаря в заблуда, защото ако пациентът не признае това, трябва да се промени лечението.

За подобряване на релациите лекар и пациент е била създадена книгата „Как да разговарям с пациента? Анатомия на комуникацията в лекарската практика“ („Jak rozmawiać z pacjentem? Anatomia komunikacji w praktyce lekarskiej“), под общата редакция на проф. Островска, която книга трябва да достигне до всички студенти първи курс във всички медицински университети в Полша, както и до вече практикуващите лекари. Автори на книгата са психолози, психоонколози, онколози и социолози на медицината.

В тази разработка се подчертава, че емпатията и разбирането на очакванията на пациента, не са вродени в лекаря черти. Дори някой, който е отворен към другите, трябва да се научи как да постъпва и как да се справя при съобщаване на трудна информация, както и с чуждите емоции – убеждават авторите. Самият проф. Ясим отбелязва, че макар да е онколог от 42 години, книгата му е отворила очите за много неща. А за да признаеш това се изисква голямо мъжество и висока професионална чест и достойнство – качества, които липсват на много лекари в България.

Ръководителят на Психоонкологичната клиника в Центъра по онкология във Варшава – д-р Мариола Косович смята, че е важно пациентът да се чувства, че е бил изслушан. Лекарят трябва да реагира на неговите оплаквания, например като кима с глава или да повтаря разказа на пациента със собствени думи. Важен е също така визуалния контакт и съсредоточаването в пациента и изясняването на поредните етапи на лечението.

Според д-р Косович „Липсата на време не може да извини основните грешки в комуникацията с пациента. Не е истина също така, че всъщност пациентът така и не иска нищо да знае, затова лекарите се затварят пред него в чувството, че само те са експертите, а болният единствено трябва да се подложи на лечението“.

Ако пациентът е лишен от информация той може да я потърси в интернет – предупреждава д-р Косович. Някои болни търсят помощ при „лечители“, които често ги откъсват от терапията или я затрудняват, влошавайки шансовете за успех на лечението.

Д-р Анна Дорошевска от Медицинския Университет във Варшава, е информирала ПАП, че от новата учебна година студентите на Университета ще участват в учебни психодрами, за да могат по-добре да се запознаят с правилата за комуникация с пациентите. Подобни занятия вече се провеждат в Медицинския университет в Люблин, както и в Collegium Medicum на Ягелонския университет в Краков.

Проф. Ясем напомня, че подобни професионални работилници със студентите се провеждат във висшите училища на Великобритания от десетилетия.

*****

Това е поредният материал, посветен на отношенията лекар-пациент, който публикувам в блога си. Независимо кой и защо чете тези материали, няма да спра да правя това, защото знам колко е важна добрата комуникация между лекаря и пациента за крайния изход на лечението. Особено при наличие на хронично заболяване. Изпитал съм го на собствен гръб, чел съм и доста литература по въпроса, като не веднъж съм имал възможност да проверявам на практика различни теоретични постановки.

Големият проблем в тази сфера в България е свързан с факта, че лекарите изобщо не се обучават по време на следването си как да комуникират с пациентите и придобиват изключително вредната професионална настройка, че те са експертите и пациентите трябва само да се подчиняват (патерналистки модел). Обратната страна на този медал са проблемите с невежеството на пациентите, независимо дали то се изразява в липса на елементарно знание за собственото им здраве и поведение в тази област или в наглата демонстрация на „огромни медицински познания“, които всъщност липсват.

Не веднъж съм писал и казвал, че пациентът е единственият експерт по отношение на това, как той преживява болестта си, какво влошава или подобрява състоянието му. Това, обаче, не го прави лекар, дори лечител. Едновременно с това една от най-големите грешки на лекаря е да отрече a priori тази експертност на пациента си.

Точно това се наблюдава непрекъснато поне в сферата на ревматологията. Нещо повече, много често отделни ревматолози – съзнателно или не – се опитват да диктуват и да налагат определен начин на живот на своите пациенти или да прехвърлят изцяло отговорността за лечението на плещите на пациента, който дори не е получил необходимата му екзистенц минимум информация. Така или иначе факт е, че в България – поне в сферата на ревматологията, а и в други сфери, за които имам лични наблюдения, качеството на отношенията лекар-пациент е тотално маргинализирано и е подчинено на отношения, доминирани изцяло от парите.

Източник: Wojtasiński, Z. (2018) Eksperci: lekarzom brakuje umiejętności komunikowania się z pacjentami. W: Rynek Zdrowia z 08 lutego. http://www.rynekzdrowia.pl/nauka/eksperci-lekarzom-brakuje-umiejetnosci-komunikowania-sie-z-pacjentami,181112,9.html

доц. д-р Божидар Ивков