Етикети

, , , , , , , , , , , , , , ,

Книгата на Барни Глейзър и Анселм Страус „Осъзнаване на умирането“ (на английски „Awareness of Dying“ или на полски „Świadomość umierania”) отдавна е призната от социолозите за изключително важна, класическа социологическа работа. През 2016 година полското издателство „Номос“ я издава в превод на полски като том XXVII от изключителната си поредица „Съвременни социологически теории“.

Умирането представлява социално организиран процес, при който гледната точка на умиращия човек не винаги се взема предвид. Известно е, че човек може да умре социално, оставайки в биологичен аспект и смисъл жив (това днес много добре се вижда при лицата с тежка видима инвалидност, които често са социално изключени, сепарирани и сегрегирани). Социологията разкрива точно този аспект от социалните и организационните интеракции, анализира и предоставя информация за значимостта на моделите на взаимодействие и „социално-организационното въздействие върху тях“, а също така представя процесуалността на умирането. И както казва в предговора си към книгата проф. Кшиштоф Кониецки, „Осъзнаване на умирането“ от тези гл.т. е пионерска и изключителна работа“.

В книгата си Глейзър и Страус анализират процесите на маргинализация на смъртта и умирането, както и – което според мен е много важно – поемането на контрола от здравните служби върху знанието на умиращия и самия процес на умиране, т.е. процесите на медикализация в тази област. В раздел 14 на книгата – „Практически приложения на теорията на съзнанието“ авторите предоставят съвети и насоки как може да се използва на практика теорията за контекстите на съзнанието от медицинския персонал и семейството на умиращия, както и от всички, които сами преживяват периода на терминална болест или придружават близък човек с такова заболяване. Теорията на контекстите на съзнанието е едно от най-важните постижения на двамата символни интеракционисти.

Преживяването на умирането на близък човек е универсален процес, както и често трудните отношения с медицинския персонал на близките на умиращия. Книгата е написана на разбираем за всеки език, като специализираните социологически термини не се натрапват на читателя. Описанията са живи и въздействащи, цитатите от интервютата са точно подбрани, а най-важните и чувствителни въпроси са поставени открито и с много такт.

Ще завърша с мотото на предисловието на книгата – един прекрасен виц. „След като умира в болница, мъж отива на небето, но не знае къде е попаднал. Пита минаваща покрай него медицинска сестра: „Сестро, умрял ли съм?“. Сестрата отговаря: „А питахте ли лекаря си?“ (Анонимна шега, 1964 г.)

Горещо препоръчвам книгата на всеки лекар, социолог, както и на всеки мислещ човек, които имат възможност, да я прочетат. Това със сигурност ще бъде полезно.

доц. д-р Божидар Ивков