Етикети

, , , , , , , , , , , , , , ,

КАКВО ЗАБРАВЯТ ЛЕКАРИТЕ

Атанас Михайлов (2017) Какво забравят лекарите. Моята практика II. ИК „Изток-Запад“, София.

Има книги, които са толкова добри и качествени, че не се нуждаят от каквото и да било представяне. Достатъчно е да отвориш книгата на която и да е страница и тя те омайва с нежна прегръдка, започвайки да те дарява със знание, със споделена обич и грижа за теб самия – читателят й. Такава е и книгата на д-р Атанас Михайлов „Какво забравят лекарите?“.

Книгата ми беше препоръчана от човек, от когото си купувам важните за мен книги. Достатъчно беше да прочета краткия текст на автора, поставен на гърба на книгата и без да се замислям я купих. Сега я чета. И не съжалявам. Не съжалявам за нито една стотинка, която съм платил, за нито една секунда време, което ще прекарам с нея… Книга, която боде, боде мисълта. Кара те да мислиш, да се самооценяваш и да търсиш други, по-добри пътища към собственото си здраве. Още повече, както се оказва, по много въпроси с д-р Михайлов мислим в една посока, независимо, че не се познаваме лично и никога не сме се срещали.

Ето какво пише д-р Михайлов: „През последните 10-20 години в здравната сфера набират сила два противоположни процеса.

От една страна, бурно нараства интересът към естествени, немедикаментозни средства и методи на лечение. И ще продължи да нараства, въпреки квалификациите, които му се дават – защото е следствие на неудовлетвореност от конвенционалната терапия, а не на невежество (курс.м.-Б.И.).

От друга страна, има тенденция към капсуловане на медицинската практика (според мен дирижирано), при което лекарите се демотивират да вземат самостоятелни решения и да търсят  извън наложените рамки. Нещо повече, практиката абдикира от цели медицински направления. Последните едно-две поколения лекари са приучени да се доверяват единствено на фармацевтичните средства…

Нужни са нови практически решения и голяма част от тях всъщност са дадени от медицинската наука – бегло са упоменати дори в учебниците, събират прах в папките с резултати от изследвания или просто са „заметени под килима“. (гръб на книгата.

„За десерт“ ще ви предложа още един-два цитата от книгата.

„Няма да съм единствения, който твърди, че основното правило в медицината „Първо – да не се вреди!“ се е трансформирало в „Ползата от лечението да е по-голяма от вредата“. В доболничната помощ границата между двете нерядко е твърде условна и лесно се прескача“. (с. 11)

„В условията на свръхмедикализация вниманието им (на лекарите – б.м.-Б.И.) упорито и целенасочено се тласка само към поредните творения на фармацевтичните лаборатории. И като че ли това не е достатъчно, та медиите с колективни усилия предлагат на пациента, превърнат в потребител (курс.м.-Б.И.), сам да вземе решение – от избора на ваксина до избора на хапче за остеопороза.

Фармацевтиката, както е известно, е бизнес. А всеки бизнесмен и дистрибутор се стреми да убеди потребителите, че неговият продукт е най-добър и няма алтернатива. Стреми се към контрол на пазара, за да запази печалбата. И защо да се лъжем – има контрол върху лекарствената политика (курс.м.-Б.И.).

За всички нас е важен свободният, неконтролираният избор, за което е нужна информация. Но в обилието от факти често се губят причинно-следствените връзки. Оттам нататък е лесно информираността да замени мисленето“. (с. 12)

Книгата е изпълнена с ново – за всеки един от нас – знание, както и с позабравено – за част от нас, знание, поднесено на достъпен и разбираем за всеки език.

На всички „хроници“, а и не само на тях, горещо препоръчвам тази книга. Струва си всяка стотинка, всеки миг четене и мислене, и осмисляне на прочетеното. Струва си, защото става дума за нашето собствено здраве и живот.

Приятно четене.

доц. д-р Божидар Ивков