Етикети

,

– Ало, скъпа, тази вечер няма да мога да дойда.

– Да, знам.

– Откъде?!

– Самотата ми каза…

***

Вървеше бавно и трудно, леко прегърбен и сам по алеята на живота. Обгръщаше го мъглата на хорското безразличие. Ръката му стискаше нещо в джоба. След миг поспря, извади ръката си и я отвори. Загледа се в светлината на малката светулка, усмихна се и продължи да върви с бавни, но сигурни крачки… към нея…

***

– Коя си ти? Не съм те канил.

– Твоята самота. Други ме поканиха…

– Не съм те викал.

– Другите ме повикаха, за да не си сам.