Етикети

, , , , , ,

Все някога трябва да се започне. Както казвали древните китайци: „И най-дългия път започва с една малка крачка“. Разчитаме на това, че ще убедим студентите и лекарите да комуникират. Година след година виждаме как водата дълбае камъка – казва проф. Томаш Пасиерски, насърчавайки участието във II Общополска научна конференция „Комуникация в медицината“ (Варшава, 27-28 октомври 2017 г.).

Тазгодишната програма на конференцията е много богата и интердисциплинарна. След първото й издание през миналата година участниците са попълнили оценъчна анкета. От нея става ясно, че конференцията е била приета много добре. Същевременно те са поставили въпроса за възможността конференцията да се повтори, но в по-широк проблемен обхват. Днес се наблюдава голям интерес към темата. И това е основната причина да предложим много различни въпроси и осем работни сесии – казва д-р Антонина Дорошевска, пълномощник на ректора за създаване на Център за медицинско образование към Варшавския медицински университет.

Дали и как да се изразява несигурността

Една от основните теми на конгреса ще бъде вземането на общо медицинско решение. „Това е необходимо, за да се излезе от патерналисткия модел, при който решения взема лекарят без участиети на пациента. Същевременно това не може да приеме формата на прехвърляне на цялата отговорност върху болния. Той подписва съгласие, но често не знае на какво се съгласява. Идеята за общото вземане на решение, е отворената комуникация, която води двете страни до разбирането, какво е най-важно за тях, какви са приоритетите в дадената ситуация за медицинското решение“ – изяснява проф. Т. Пасиерски.

Друга тема на предстоящото събитие е свързана с това, как да се изрази несигурността? „Широко разпространеното мнение е, че медицината е точна сфера. Междувременно медицината е една от най-несигурните сфери на дейност. Понякога е трудно да се каже, коя терапия ще бъде по-добра, колко дълго ще живее болния благодарение на тази терапия и колко дълго благодарение на друга. Въпросът е в това: трябва ли това, което казваме на болните да затвърждава несигурността?“ – добавя проф. Пасиерски.

Като се изхожда от предпоставката, че става дума за честност в комуникацията, то би следвало да се каже всичко, следователно и това, че резултата от лечението е свързан с много неизвестни и несигурност. Но от друга страна много болни не желаят да чуят такава информация. Следователно възниква въпроса: колко несигурност a priori лекарят може да включи в информацията, която предоставя на пациента?

Каква част от информацията разбира пациентът?

„Цялата идея за комуникацията произтича от това, че на основата на дългогодишни наблюдения по света е станало ясно, че уменията да се комуникира представляват система от редица техники, които могат да бъдат усвоени. Много е трудно да се научиш на емпатия и чувства, защото макар това да са много желани черти на лекаря, на практика няма сигурен начин, както наистина няма универсален начин как да се направи това, независимо от дългогодишните практика и авторефлексия“ – добавя проф. Пасиерски.

По същество процесът на комуникиране е нещо просто – той учи лекарят как трябва да се държи при разговор с пациента, какъв вид въпроси да му задава. Дали и как да реагира на определени сигнали, които пациентът съзнателно или не му изпраща? На основата на поведенчески тренинг студентът или лекарят може да постигне реално поставените цели: да изработи известни рефлекси и поведение, които по-късно да улеснят комуникацията му с пациентите.

Известно е от множество изследвания, че пациентите запомнят твърде малко от разговорът, който по същество е медицински. „пациентът усвоява единствено седем порции информация“ – казва специалистът. Понякога лекарите смятат, че трябва да го затрупат с информация. Но възможностите да усвоява и разбира информация в пациента не са безгранични. За лекарят също е важен проблема как да избере информацията, която е най-важна? Има информация, която е важна и за двете страни от чисто терапевтична гл.т. Има друга информация, която е важна за пациента от чисто административна или правна гл.т. и т.н. От какви критерии трябва да се ръководи лекарят? Ако лекарят разчита само на рутината си, това често може да доведе до ситуации, при които пациентът да излезе от лекарския кабинет или не разбрал всичко, или с „информационни празнини“, или с други когнитивни и/или информационни дефицити.

Ангажирана дистанция

Друг полски специалист – д-р Дорошевска, също разказва за предимствата на правилната комуникация на лекарите с пациентите: „Колкото тази комуникация е по-добра, толкова по-ефективна ще бъде грижата и то от различни гледни точки. Ще бъде по-ефективна, защото пациентът ще разбира, какво му казва лекарят. Благодарение на това, че добре ще разбере, ще има шанса да зададе въпроси и да научи нещо, което за него не е ясно. Тогава би могъл да противопостави своите собствени мнения и знание. По-добре ще запомни, какво му казва лекарят. Това ще се прехвърли, между другото, върху спазването на лекарските съвети. Резултатите от много изследвания показват, че колкото по-добра е комуникацията, толкова по-голям е успехът от лечението, измерван с това, колко често и в каква област пациентът реализира препоръките, дадени му от лекаря“.

Добрата комуникация между лекарят и пациентът съвсем не предполага удължаване на разговора между тях, тъкмо обратното – „благодарение на добрата комуникация, уменията и способностите на лекаря да води този диалог, разговорът може да протича по-бързо и по-конкретно, защото ще бъде концентриран върху реалните проблеми на пациента и удовлетворяване на неговите потребности.

Според полската специалистка умението да се комуникира добре не повлиява пряко величината на доходите, по-краткото време на работа означава и по-малко пациенти. Но се наблюдава подобряване на други показатели: качеството и ефективността на терапията и грижата за пациента, което от своя страна влияе върху други аспекти на професията лекар.

За лекарите е важно да знаят, че контактът с пациента, е свързан с много емоции, които се изпитват и с които лекарите трябва да се справят. Освен това има и трудни емоции, идващи от страна на пациента и които също трябва да бъдат овладяни. Умението добре да се комуникира развива и умението за справяне и самоконтрол в трудни ситуации. Възможно е да става дума за контакт с човек, който има негативен или експресивен начин на изразяване на своите очаквания. При справяне лекарят може да почувства удовлетвореност от работата си.

Добрата комуникация с пациента е сериозна бариера пред професионалното прегаряне на лекаря. Особено важно за него е умението да запази т.нар. дистанцирана грижа. Контактът с пациента не може да ангажира лекарят и неговите емоции изцяло, като едновременно с това той трябва да покаже подходящите заинтересованост и уважение към болния.

За кого е предназначена тази конференция?

Според организаторите целевите групи, за които е предназначена конференцията са три: (1) студентите, (2) лекарите практици, които имат вече своя опит и биха могли да го споделят и (3) академичните преподаватели и учените, които се занимават с или изследват комуникацията и комуникативните компетенции.

Ще има сесии, които са чисто медицински и клинични, както и филологични, защото езикът е основния инструмент за комуникация.

„Важна е чувствителността към подходящия набор думи. Оказва се, че понякога се появяват проблеми на първично равнище: как да се започне разговорът, как да се приключи, как да се каже на пациента да се съблече с такива думи, за да не го обидят. Всяка дума отразява отношението към другия човек. Умението да се комуникира улеснява разговора. В практиката връзката между това знание и различните перспективи е възможно да бъде много творческа и развиваща“ – подчертава д-р Дорошевска.

***

Полското здравеопазване се сблъсква до голяма степен със същите проблеми, както и българското, но със сигурност те са на друго равнище. Самият факт, че поляците придават все по-голямо значение на отношенията лекар-пациент говори за желанието им да изградят адекватна на потребностите и икономически целесъобразна здравна система.

В българското здравеопазване темата за отношения лекар-пациент или е изцяло неглижирана, или ако присъства, то е дотолкова, доколкото касае плащанията от джоба на пациента – независимо дали са регламентирани или не. Не случайно се смята, че един от най-големите проблеми на здравеопазването у нас е загубата на морал, т.е. кризата в тази сфера има ценностен характер. Това много добре може да се наблюдава в сферата на ревматологията например.

Така или иначе, българските студенти по медицина излизат от медицинския Университет, въоражени със знания, с диплома в ръка и с липса на елементарна представа и умения как да се държат с пациентите си. Разчитат на придобиването на опит. Понякога обаче, този опит може да се окаже твърде скъп, дори жесток. Отдавна съм спрял да си задавам морални въпроси, когато става дума за българско здравеопазване. В него има място само за пари – човекът и неговите живот и здраве не са ценност сами по себе си. Те са източник на печалба.

Сега по-скоро очаквам новини от предстоящата конференция.

Източник: Luiza Jakubiak (2017) Komunikacja w medycynie: jeśli pacjent rozumie lekarza, ma szansę zadać pytanie. W: rynekaptek.p z 17.10.2017. http://www.rynekaptek.pl/marketing-i-zarzadzanie/komunikacja-w-medycynie-jesli-pacjent-rozumie-lekarza-ma-szanse-zadac-pytanie,22577.html

доц. Божидар Ивков