Етикети

, , , ,

Хроничната физическа болка е предмет и обект на изследване на редица медицински научни дисциплини, а също и на философията, антропологията, психологията и социологията. Едни от важните измерения на изследванията в тази област са свързани с половите и джендър различията. Още в самото начало е добре да се изясни съвсем накратко (за тези, които не са запознати с този въпрос) приликата и различията между двете понятия – „пол“ и „джендър“.

Най-опростено може да се каже, че понятието „пол“ се свързва с и отразява по същество онези биологични и физиологични характеристики (полови белези), които определят един човешки индивид като мъж или жена. Биологичните и физиологичните същностни полови характеристики не се влияят от социалния контекст, защото те са природно „дефинирани“, определени от природната същност на тези индивиди.

Докато понятието „джендър“ се свързва с и отразява установените социални роли, поведение, дейности и характеристики, възприети в дадено общество и смятани за присъщи на мъжете (например баща, съпруг, дядо и др.) или на жените (например майка, съпруга, баба и др.). Джендър характеристиките търпят пряко и много голямо влияние от цялостния социален контекст, от социокултурните, свързаните с традициите и др. фактори. Например ролята, социалния статус и социалните позиции на жените в различните общества са различни и са повлияни от множество социално-икономически (образование, доход, професионален статус и др.), демографски (например възраст, местоживеене) и други фактори.

Един пример: биологична категория „жена“ – и в древна Атина и съвременна Атина жената е имала ХХ хромозоми, малко тестостерон и т.н. културна категория „жена“ – в древна Атина е собственост на съпруга си, в Съвременна Атина е независимо юридическо лице (Ю. Н. Харари. Sapiens, с. 135)

Хроничната физическа болка също има своите полови и джендър специфики и различия. Това добре се вижда например в резултатите от изследванията на д-р Дженифър Кели (Jennifer Kelly) от Центъра за бихевиорална медицина в Атланта. Тя е изследвала начина, по който усещат хроничната физическа болка жените и мъжете.

Най-общо хроничната болка в тези изследвания е разбирана като болка, продължаваща повече от шест месеца, а предприетите терапевтични действия не са донесли резултати.

Хроничните болкови синдроми, които преживяват жените са резултат предимно от: фибромиалгия (генерализирана болка в мускулно-скелетната система), болки в коремната кухина, ревматоидни болки и мигрена. Много често тези болкови синдроми се проявяват заедно, имат способността да се провокират взаимно и да се засилват един друг, което в много голяма степен влошава цялостното качество на живот на жената, в т.ч. и най-вече качеството на живот, свързано със здравето.

Несъмнено много съществен и дори основен фактор тук е действието на хормоналната система, особено място в която имат естрогените. От дълго време е известно, че болките се засилват пред и в началото на менструалния цикъл при много момичета и жени. Забелязано е, че болковите синдроми са еднакво чести при момчетата и момичетата в периодите преди пубертета. По-късно обаче, жените значително по-често от мъжете, се оплакват от болки. Предполага се, също така, че хормоните имат влияние и върху ефективността на болкоуспокояващите лекарства и върху потенциалните възможности за проява на странични ефекти при използването им.

Заслужава тук да припомня мнението на Дейвид Морис, според когото „Болката е субективно преживяване, което се преживява само в самотата на нашите индивидуални умове“. И още:Най-голямо значение при болката имат личните и социалните значения, с които ние и нашата заобикаляща ни култура ги натоварваме [1]. От тази гледна точка е много интересно да се проследят накратко резултатите от изследванията на д-р Кели отнасящи се до социалните и психологическите фактори, свързани със справянето с хроничната физическа болка.

Забелязано е, че жените са по-склонни да се концентрират върху негативните емоции, предизвикани от болката, докато мъжете придават по-голямо значение на физическото усещане на болката. Освен с биофизиологичните (полови) различия това се обяснява и с джендър различия и не на последно място с приписваните социални роли и образи на успелите жени и мъже в дадено общество, в които роли и образи обикновено болката отсъства.

Именно тези наблюдения са насочили изследователката да изведе някои предложения, които биха могли да повишат ефективността на лечението на хора, страдащи от хронична физическа болка. На първо място тя препоръчва хората да се ангажират с лечебния процес чрез физическа активност и правилна за конкретното здравословно състояние хранителна диета. Тя посочва, също така, голямата роля на психологическата подкрепа, както и прилагането на познавателни стратегии за справяне със себе си. Стратегии, които позволяват на човек да модифицира възгледите, вярванията, разбиранията си за болката и евентуално да се освободи от предразсъдъците и негативните си стереотипи. Според нея са подходящи релаксиращи тренинги и биофидбек, каквото и да означава това.

В отделни случаи, при наличие на чести паник атаки, страхови психози и др. е възможно да се включат антидепресанти в процеса на лечение.

***

От личен опит знам, че хроничната физическа болка, особено когато се придружава от постепенни, видими и загрозяващи изменения на тялото, може да доведе до остракизъм, социална изолация и изключване, етикетиране и стигматизация и други негативни социални явления. И тук джендър различията често са видими и осезаеми: тези негативни процеси по-често се случват на жените, отколкото на мъжете.

При наличието на хронична физическа болка е от голямо значение психическата устойчивост на човека, неговата психо-социална пластичност – способността за адаптация и реадаптация към личните си здравни проблеми и към реакциите на обществото към тях, както и уменията му да реконструира и променя – понякога през целия си живот – своите житейски цели, задачи и планове, както и средствата, с които може да ги постигне.

Животът, пълноценният живот с хронична физическа болка е възможен само ако той протича в непрекъсната интерпретация на собственото здравно състояние в контекста на социалната среда и обратното, от една страна, а от друга страна в непрекъснат процес на познаване на измененията – в собственото тяло, в собствените възможности, в динамичната социална среда и контекст. Тук голямо значение има също и непрекъсната борба срещу потенциалното отпадане на присъщи за даден човек социални роли, социалната и психологическата подкрепа на семейството и т.н.

За съжаление в един толкова кратък текст много въпроси и проблеми остават не само неизяснени, но дори и не са засегнати. Например за негативното влияние на героизирането или съжалението на околните към човека с хронична физическа болка. Но никой никога не е казвал, че да се живее с хронична физическа болка е лесно.

Източник: Doświadczanie bólu chronicznego. http://www.psychologia.edu.pl/obserwatorium-psychologiczne/1085-doswiadczanie-bolu-chronicznego.html

[1] Morris, D (1991) The Culture of Pain. University of California Press, Berkeley. рр. 14-15

доц. д-р Божидар Ивков