Етикети

, , , ,

Учени са идентифицирали чревни бактерии, които пряко оказват влияние върху засилване симптомите при множествена склероза (МС) – информира списанието „Proceedings of the National Academy of Sciences“.

Както е известно МС е автоимунно, невродегенеративно заболяване. Смята се, че то засяга около 2,5 мил. човека в целия свят. То започва да се развива, когато клетките на имунната система започват да унищожават миелиновата обвивка на здравите нервни клетки.

Учени от Калифорнийския университет в Сан Франциско са анализирали микробиома на 71 пациенти с МС и на 71 здрави човека [1]. По този начин  изследователите са успели да идентифицират щамове бактерии, които по-често или по-рядко са присъствали в микробиома на лицата с МС в сравнение с общата популация.

По време на поредния етап на изследването било установено по какъв начин тези различия в чревния микробиом на индивидите влияят върху атаката на имунната система срещу миелиновата обвивка на нервните клетки.

Първата крачка била проверката дали отделните части на бактериите могат да влияят върху поведението на клетките на имунната система, като я правят про или противовъзпалителна. В лабораторни условия човешките клетки били конфронтирани с бактерии. Оказало се, че щамовете Akkermansia muciniphila и Acinetobacter calcoaceticus (видове чревни бактерии), присъстващи по-често при лица с МС, влияели върху клетките така, че ги превръщали в клетки с провъзпалителен характер. Същевременно бактериите Parabacteroides distasonis, които присъствали по-рядко при хората с МС, предизвиквали имунорегулираща реакция.

След това всеки от тези щамове били присадени на мишки, лишени от чревен микробиом. Тогава се оказало, че както A. muciniphila, така и A. calcoaceticus предизвиквали възпалителна реакция, докато P. distasonis възпрепятствали развитието на възпалително състояние.

В стремежа си да изучат по какъв начин по-сложният микробиом влияе върху невродегенеративните изменения, учените трансплантирали чревна флора на мишките, която представлява модел на МС. Тогава те забелязали, че провъзпалителните бактерии предизвиквали в гризачите сериозно засилване на невродегенеративните процеси. Това показва, че микробиомът пряко влияе върху прогресирането на болестта.

До подобни изводи са стигнали едновременно и учени от Института „Макс Планк“ в Германия, които трансплантирали на мишки проби от чревен микробиом на лица с МС.

Макар и бактериите да не са единствения фактор за развитието на болестта, те могат да имат влияние върху лица с генетична предиспозиция[2] – отбелязват учените, които искат да продължат изследванията, които биха им позволили да разработят нов метод за лечение на лица с МС.

Известно е, че микробиомът е система, която – макар и сложна – за разлика от генетичните обусловености, е възможно относително по-лесно да се модифицира. Ето защо контролът върху промяната на диетата или използването на определени лекарства могат да смекчат и/или забавят протичането на болестта, обобщават учените.

Източник: PAP/RZ (2017) Badania: bakterie jelitowe związane z rozwojem stwardnienia rozsianego. W: Rynek Zdrowia z 13 września 2017 http://www.rynekzdrowia.pl/badania-i-rozwoj/badania-bakterie-jelitowe-zwiazane-z-rozwojem-stwardnienia-rozsianego,176337,11.html

Бележки:

[1] „Човешкият микробиом е колекция от всички гени, съдържащи се в микробиотата. Микробиота е общото наименование на чревната микрофлора“. (виж по-подробно: https://nadiapetrova.bg/human-microbiome/)

[2] предиспозиция – предразположение, склонност.

доц. д-р Божидар Ивков